Почитание към това, което е свято – 80 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

СКЪПОЦЕННАТА БЛАГОДАТ НА ПОЧИТАНИЕТО.
Друга скъпоценна благодат, която трябва внимателно да се подхранва,
е поклонението. (538.1)
Възпитанието и обучението на юношите трябва да бъде с такъв характер,
че да възвишава светите неща и да насърчава чиста преданост към Бога
в Неговия дом. Мнозина изповядват, че са деца на небесния Цар, но нямат
истинска представа за стойността на вечните неща. (538.2)
БОГ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЧИТАЕМ.
Истинското преклонение пред Бога е вдъхновено от чувството за Неговото
безкрайно величие и от осъзнаване на Неговото присъствие. С това
чувство към Невидимия сърцето на всяко дете трябва да бъде дълбоко
развълнувано. (538.3)
„Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече
от всички, които са около Него.“Пс.89.7 (538.4)
ТРЯБВА ДА СЕ ОТДАВА ПОЧИТ НА ИМЕТО МУ.
Почит трябва да се показва и към Божието име. Това име никога не бива
да се изговаря лекомислено или безгрижно. Дори в молитва неговото ненужно
повторение трябва да се избягва. „Свято е, преподобно е Неговото име. „ПС.111.9
Ангелите покриват лицата си, когато го изговарят. С какво почитание трябва
ние, които сме паднали и грешни, да го изговаряме! (538.5)
Неговото Слово е свещено. Ние трябва да се прекланяме пред него. Към
отпечатаната Библия трябва да показваме уважение и никога да не я
употребяваме безгрижно или да се отнасяме с нея невнимателно. Никога
не трябва да се цитират Писанията по подигравателен начин или
перефразират, за да се покаже остроумие. „Всяко Божие Слово е опитано“
„като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти“.Притчи
30:5, ПС.12:6. (538.6)
ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАУЧЕНИ ДА ЗАЧИТАТ ВСЯКО СЛОВО, КОЕТО ИЗЛИЗА ОТ БОЖИИТЕ УСТА .
Родителите трябва винаги да издигат предписанията на Закона Божий
пред децата си, като показват послушание към него, като самите те живеят
под Божия контрол. Ако чувството за светостта на закона ръководи родителите,
то със сигурност ще преобрази характера, като обърне душата. (539.1)
МЯСТОТО НА МОЛИТВАТА – БОГ Е ТАМ.
Във всеки християнски дом Бог трябва да бъде почетен със сутрешна
и вечерна жертва на молитва и хвала. Децата трябва да бъдат научени да
уважават и зачитат часа на молитвата. (539.2)
На часа и мястото на молитвата и на службата на публичното поклонение
детето трябва да бъде научено да гледа като на свети, защото Бог
е там. И когато се покаже преклонение, изразено в поведение и отношения,
чувствата, които то вдъхновява, ще бъдат задълбочени. (539.3)
БОЖИЯТ ДОМ – НЕГОВ СВЯТ ХРАМ.
Добре ще бъде за млади и за стари да изучават, да размишляват и често
да повтарят тези думи на святото Слово, които показват как трябва да се
гледа на мястото, отбелязано със специалното Божие присъствие. (539.4)
„Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята
земя.“ – това нареди Бог на Мойсей от горящия храст. (539.5)
Яков, след като видя видение на ангели, възкликна: „Наистина Господ
е на това място, а аз не съм знаел. Това не е друго освен Божий дом, това
е врата към небето.“Изход 28:15, 16. (539.6)
„Госопод е в светия си храм; млъкни пред Него, цяла земьо.“ Аваку
2:20 (540.1)
Мнозина не оценяват истински светостта на вечните неща. Почти всички
имат нужда да бъдат научени как да се държат в Божия дом. Родителите
не трябва само да учат децата си, но и да им заповядват да влизат в
светилището с трезво почитание. (540.2) ,
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ РАСТЯЩОТО БЕЗГРИЖИЕ.
Светостта, която съпътства земното светилище, християните трябва да
виждат в мястото, където Господ се среща със Своя народ. Има голяма
промяна и то не за добро, а за по-лошо в навиците на хората при
религиозното поклонение. Скъпоценните и свети неща, които ни свързват с
Бога, бързо губят своето значение за нашите умове и сърца и са сведени
до нивото на обикновени неща. Преклонението, което Божият народ в
древността е имал към светилището,където се е срещал с Бога в святата
служба, в голяма степен е изчезнало. Обаче самият Бог даде нареждания
за Своята служба, като я въздигна високо над всички временни неща. (540.3)
Божият дом често се обезславя и съботата се нарушава от децата на
вярващите пазители на съботата. В някои случаи дори им се позволява да
тичат около дома, да играят и говорят и да изявяват злия си нрав в самото
събрание на светиите, които трябва да се покланят на Бога в красота и
святост. А мястото, което трябва да бъде свято, където свято спокойствие
трябва да цари и където трябва да има съвършен ред и смирение, е
направено истински Вавилон, „объркване“. Това е достатъчно, за да се
навлече Божието неодобрение и да се попречи на Неговото присъствие в
нашите събрания. (540.4)
НИЕ ИМАМЕ ПОВЕЧЕ ПРИЧИНИ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ ОТ ЕВРЕИТЕ.
Истина е също, че почитанието към Божия дом е изчезнало. Свещените
неща и места не се осъзнават, святото и възвишеното не се оценяват. Коя
е причината за липса на ревностна набожност в нашите семейства? Не е
ли високият стандарт на религията снижен до прахта? Бог даде правила
за ред, съвършени и точни, на своя древен народ. Променил ли се е
Неговият характер? Не е ли Той великият и всемогъщ Бог, който управлява
небето на небесата? Няма ли да бъде добре често да прочитаме
наставленията, дадени от самия Бог на евреите, за да може ние, които
имаме светлината на славната истина, да наподобяваме тяхното почитание
към Божия дом? Ние имаме изобилни причини … даже да бъдем много
по-загрижени и благоговейни в нашето поклонение от евреите. Но един
враг работи, за да унищожи нашата вяра в светостта на християнското
поклонение. (541.1)
ЦЪРКВАТА – СВЕТИЛИЩЕ НА ВЯРВАЩИТЕ.
Домът е светилище на семейството, поклонението сред природата е
подходящо място за индивидуално поклонение, а църквата е светилището
за вярващите. Трябва да има правила за времето, мястото и начина на
поклонение. (541.2)
НАУЧЕТЕ ДЕЦАТА СИ ДА ВЛИЗАТ ПОЧТИТЕЛНО.
Родители, издигнете стандарта на християнството в умовете на вашите
деца. Помогнете им да въведат Исус в своите преживявания, научете ги
да имат най-висша.почтителност към Божия дом и да разбират, че когато
влизат в Божия дом, сърцата им трябва да бъдат смекчени и покорени с
мисли като тези: „Бог е тук. Това е Неговият дом. Аз трябва да имам чисти
мисли и най-свети подбуди. Трябва да не изпитвам гордост, омраза, ревност,
зли помисли, ненавист или измама в моето сърце, защото аз идвам в
присъствието на светия Бог. Това е мястото, където Бог се среща със Своя
народ и го благославя. Възвишеният и Славният, който обитава от вечността,
ме гледа, изследва моето сърце и чете най-тайните мисли и дела в моя
живот. (541.3)
ДА СТОЯТ ПРИ РОДИТЕЛИТЕ СИ.
Моралният вкус на поклонниците в Божия дом трябва да бъде издигнат,
очистен и осветен. Това за жалост е пренебрегнато. Неговата важност е
била подминавана и в резултат безредие и непочтителност вземат връх и
Бог е обезславян. Когато водачите в църквата, проповедници и народ,
бащи и майки, нямат възвишена представа за този въпрос, какво може да
се очаква от неопитните дечица? Те твърде често се събират на групи
далеч от родителите си, които трябва да се грижат за тях. Въпреки че са
в Божието присъствие и че Неговите очи ги наблюдават, те са лекомислени•
и се занимават с незначителни неща, шепнат си и се смеят, безгрижни,
непочтителни и невнимателни. (542.1)
ТРЕЗВИ И СПОКОЙНИ.
Недейте да имате толкова малко почтителност към дома за поклонение
на Бога, че да си говорите с някого през време на проповедта. Ако тези,
които вършат този грях, можеха да видят как Божиите ангели ги гледат
и отбелязват какво правят, те биха се изпълнили със срам и отвращение
от себе си. Бог желае да има внимателни слушатели. Докато хората спяха,
врагът пося плевелите. (542.2)
ДА НЕ СЕ ДЪРЖИМ КАТО НА ОБИКНОВЕНО МЯСТО.
Трябва да има свещено място, подобно на светилището в древността,
където Бог да се среща със Своя народ. Това място не трябва да се използва
като трапезария или офис, но просто за поклонение на Бога. Ако децата
присъстват на същото място на дневно училище там, където се събират
и за поклонение в събота, те не могат да чувстват светостта на мястото,
а трябва да влязат с чувство на преклонение. Свещеното и обикновеното
са така смесени, че е трудно да се различат. (542.3)
Поради тази причина домът за поклонение на Бога не трябва да бъде
обикновено място. Светостта му не бива да се смущава или смесва с
обикновените всекидневни чувства или бизнес. Трябва да има тържествено
благоговение върху поклонниците, когато влязат в светилището и те
трябва да оставят навън всички обикновени светски мисли, защото това
е мястото, където Бог разкрива присъствието Си. Това е приемна зала за
аудиенции на великия и вечен Бог. Затова гордост и страст, несъгласия
и себеиздигане, егоизъм и алчност, неща, които Бог нарича идолопоклонство,
са неподходящи за това място. (543.1)
ДА НЕ СЕ ИЗЯВЯВА ДУХ НА НЕСЕРИОЗНОСТ.
Родители, ваше задължение е да държите децата си в съвършено
подчинение, като всичките им страсти и зли наклонности са подчинени. Ако
децата са взети на богослужението, те трябва да бъдат научени да съзнават
къде са – че не са у дома си, а там, където Бог се среща със Своя народ.
И те трябва да пазят тишина, а не да играят, и Бог ще обърне лицето Си
към вас, ще се срещне с вас и ще ви. благослови. (543.2)
Ако се спазва реда в събранието на светиите, истината ще има по-
добър ефект върху всички слушатели. Тържествеността, която е толкова
необходима, ще бъде насърчена и истината ще има сила да вълнува дълбоко
душата, а смъртоносна дрямка няма да заплашва душите на слуша-
телите. Вярващи и невярващи ще бъдат повлияни. Изглежда очевидно, че
на някои места ковчегът на Бога е отстранен от църквата, защото светите
заповеди са нарушавани и силата на Израил е отслабнала. (543.3)
ИЗВЕДЕТЕ ДЕТЕТО, КОЕТО СМУЩАВА СПОКОЙСТВИЕТО .
Вашето дете трябва да бъде научено да се подчинява, както Божиите
деца се подчиняват на Него. Ако този стандарт се изяви, една ваша дума
ще има такава тежест върху неспокойното дете в Божия дом. Но ако децата
не могат да бъдат ограничени, ако родителите намират, че ограничението
е твърде строго, детето трябва да бъде изведено веднага от църквата, то
не бива да се оставя да отвлича умовете на слушателите с говорене или
тичане наоколо. Бог бива обезславен от хлабавия начин, по който роди-
телите направляват своите деца, докато са на църква. (544.1)
НЕПОЧТИТЕЛНОСТТА ОКУРАЖЕНА ОТ ПОКАЗ НА ОБЛЕКЛО.
Всички трябва да бъдат научени да бъдат спретнати и чисти и в ред
с облеклото, но да не се отдават на онова външно украсяване, което е
съвършено неподходящо за светилището. Не бива да има показ на облекло,
защото това насърчава непочтителността … Всички въпроси за облеклото
трябва да бъдат стриктно пазени, следвайки отблизо библейското правило.
Модата е богиня, управляваща външния свят и тя често се вмъква в църквата.
Църквата трябва да направи Божието Слово свой стандарт и родителите
трябва да мислят интелигентно по този въпрос. (544.2)
ПОКАЖЕТЕ ПОЧИТ КЪМ БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ.
Трябва да се изразява почит към Божиите представители –
проповедници, учители и служители, които са призвани да говорят и действат
вместо Него. С респекта, показван към тях, Той бива почетен. (544.3)
Те [децата] рядко са научени, че служителят е Божий посланик, че вестта,
която носи, е едно от Божиите средства, определено за спасение на душите
и че за всички, които имат привилегията да бъдат в техния обсег, то ще бъде
ухание от живот към живот или от смърт към смърт. (545.1)
Нищо, което принадлежи към Божието поклонение, не трябва да се
третира с безгрижие и безразличие. Когато Словото на живота се говори,
вие трябва да помните, че слушате Божия глас чрез Неговия упълномощен
слуга. Не изпускайте тези думи поради невнимание. Но ако им обърнете
внимание, те могат да пазят стъпките ви от отклоняване по погрешни
пътеки. (545.2)
ОТГОВОРНОСТТА НА КРИТИЧНИТЕ РОДИТЕЛИ.
Родители, внимавайте какъв пример и какви мисли предавате на децата
си. Техните умове са пластични и лесно приемат впечатленията. Относно
светилищната служба, ако говорителят има някакъв недостатък, внимавайте
да не споменете за него. Говорете само за добрите неща, които той
прави, за добрите мисли, които представя, на които вие трябва да обърнете
внимание като на идващи от Божия служител. Често децата са твърде
малко впечатлени от службата на Словото, защото има толкова малко
почитание към Божия дом. Тяхното възпитание е имало дефекти в това
отношение. (545.3)
Нежните и възприемчиви умове на младите придобиват оценка за труда
на Божиите служители от начина, по който техните родители третират
въпроса. Много глави на семейства правят службата предмет на критика
у дома, одобрявайки малко неща от нея и осъждайки другите. Така
Божията вест към хората е критикувана, поставена под съмнение и направена
въпрос на несериозно тълкуване. Какви впечатления ще оставят у юношите
тези невнимателни и непочтителни забележки, това единствено не-
бесните книги ще разкрият. Децата виждат и разбират тези неща много
по-бързо, отколкото родителите са склонни да осъзнаят. Тяхното морално
чувство приема погрешно влияние, което времето никога няма напълно
да заличи. Родителите се оплакват от коравосърдечието на децата си и от
трудността да събудят у тях морална чувствителност, за да отговорят на
Божите изисквания. Но небесните книги посочват следата с безпогрешната
писалка – истинската причина е , че родителите не са обърнати. Те
не са в хармония с небето, нито с делото на небето. Техните ниски и
обикновени представи за светостта на службата и на Божието светилище
са втъкани във възпитанието на децата им. (545.4)
Въпросът е дали някой, който в продължение на години е бил под това
нечестиво влияние на домашното си възпитание, ще има някога разумно
почитание и висока представа за Божията служба и за средствата, които
Той е определил за спасението на душите. Тези неща трябва да се говорят
със страхопочитание, с подходящ език и с фина възприемчивост, за да
разкриете на всички, с които общувате, че гледате на вестта от Божия
служител като на идваща към вас от самия Бог. (546.1)
ПРАКТИКУВАЙТЕ ПОЧИТАНИЕ, ДОКАТО ТО ВИ СТАНЕ ОБИЧАЙ.
Почитанието е много необходимо за нашите млади. Разтревожена съм,
като виждам деца и юноши на религиозни родители толкова безгрижни
за реда и приличието, които трябва да се спазват в Божия дом. Докато
Божиите слуги представят думите на живота на народа, някои четат, други
шушнат и се смеят. Очите им съгрешават, като отвличат вниманието на
хората около тях. Този навик, ако се допусне да остане неукорен, ще се
утвърди и ще повлияе на други. (546.2)
Децата и юношите никога не трябва да бъдат горди, безразлични и
безгрижни на събранията, където става поклонение пред Бога. Бог вижда
всяка непочтителна мисъл или действие и я отбелязва в небесните книги.
„Зная делата ти“. Нищо не е скрито от Неговите всевиждащи очи. Ако вие
сте оформили в известна степен навик на невнимание и безразличие в
Божия дом, упражнете силите, които имате, за да се покаете и да покажете,
че имате уважение към себе си. Практикувайте почтителност, докато тя
стане част от самия вас. (546.3)