По оживените места и уединените кътчета – 11 – Евангелизъм – Елена Вайт (Елън Уайт)

Местата, далеч от оживените артерии. Нашите планове за разширяване на делото трябва да обхващат не само градовете, а нещо, далеч по-обширно. В местата, на разстояния от големите, оживени артерии, има много, твърде много семейства, за които трябва да се погрижим, за да разберем дали те схващат делото, което Исус върши за своя народ.
Да не се занемарява грижата за хората, които живеят по главните пътища. Но да не бъдат пренебрегвани и онези от покрайнините. И когато пътуваме от място на място и минаваме край къща след къща, нека се осведомяваме дали хората по тези места са чули вестта? Дали истината за Божието слово е достигнала до ушите им? Разбират ли, че краят на всички неща е наближил и че Божиите съдби висят заплашително над света? Съзнават ли, че всеки е бил изкупен с безкрайна цена? Когато размишлявам върху тези неща, сърцето ми гори да видя истината в нейната простота занесена на тези хора, живеещи в уединени кътчета, далеч от главните артерии, далеч от гъсто населените центрове. Наша привилегия е да ги посетим и запознаем с Божията любов към тях и с Неговите удивителни средства, предвидени за спасението на душите им.
В тази работа по евангелизирането на оживените места и покрайнините ще се посрещат и преодоляват сериозни трудности. Когато търси хора за спасение, работникът не трябва да се страхува, нито да се обезкуражава, защото Бог му е помощник и ще продължи да му бъде помощник. И Той ще отвори пътища пред служителите си (Ръкопис, 1909 г.).
Призиви за по-широки планове. Вие подхождате тесногръдо и плановете ви са твърде ограничени.Имаме нужда от по-широки възгледи и разбирания. Бог иска от нас да внесем в делото, което ни е възложил да извършим за Него, принципите на истината и правдата. Делото е: да отидем в градовете, в малките градчета и селцата…
Нека изоставим нашите нищожни планове и да съставим много по-големи и по-широки, за да достигнат хората на близо и далеч (Ръкопис, 1907 г.).
Малко обещаващи полета. Полето ни за работа трябва да бъде разширено. Евангелската вест трябва да отиде до всички части на света: да се работи сериозно и решително и в най-необещаващите територии. Божиите синове, сериозни, верни, несебелюбиви, нека използват цялото си познание за извършване на тази важна работа (Ръкопис, 1899 г.).
Много по-лесно се влиза във връзка с хора от земеделските области. Хората от земеделските области могат да бъдат достигнати много по-лесно, отколкото онези, които живеят в гъсти населените градове. Тук, сред сцените на природата, християнският характер се формира много по-леко, отколкото сред нечестията на градския живот. Когато истината завладее сърцата на такива простосърдечни хора и Божият Дух заработи в умовете им, карайки ги да отговорят на поканата на Словото, ще се издигнат хора, които ще подкрепят делото както с паричните си средства, така и с труда си (Ръкопис, 1908 г.).
На всички класи. Трябва да бъдат достигнати мъжете и жените, които живеят в оживените, а също така и в усамотените места. За делата на Христос четем: ,,Исус обикаляше градовете и селата, поучавайки в синагогите им и проповядвайки евангелието на царството, изцелявайки всяка болест и всеки грях сред людете.” Точно такава работа трябва да бъде извършена в нашите градове и села, в центровете и покрайнините. Евангелието на третата ангелска вест трябва да бъде занесено на всички класи (Ръкопис, 1908 г.).
Поканата трябва да прозвучи в нови места. Делото на нашия Спасител бе да предупреждава хората в градовете и да ръкополага служители, които да излизат от градовете, да отиват в места, където светлината още не е проникнала и да издигат образеца на истината в местата, където евангелието е занесено… Ние не трябва да съсредоточаваме твърде много интереса си в едно определено място, но да се погрижим за местата около центровете, където работим, и да работим в нови територии. Така ще бъдат достигнати и обърнати към Бога хора, които не знаят нищо за скъпата, изпитваща истина за нашето време. Също така е важно последната покана да се отправи както в далечни земи, така и в новите и необхванати от делото места в собствената ни страна. Това ще култивира дух за работа и в територии, където още не сме работили. Себелюбие е да се държат големи групи вярващи на едно място, и започнете възпитателно дело в околностите, където хората не са чули истината.
Защо нашият Спасител се трудеше да посее семето в отдалечените и затънтените места? Защо пътуваше бавно из селата, които бяха Неговите места за предаване на светлината, като отваряше Писанията!? Защо имаше хора, които трябваше да чуят, и други, които да приемат истината. Христос пътуваше бавно и откриваше Писанията в тяхната простота пред умовете на онези, които щяха да приемат истината (Писмо, 1908 г.).