Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ – 58 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ
Чувствам дълбоко необходимостта да положим по-големи и по-сериозни усилия, за да занесем вестта на света. В последното видение ми бе показано, че не вършим и 1/20 от работата, необходима за спасението на души. Работим с равнодушие, като че дали ще приемат, или ще отхвърлят истината не е въпрос от най-голяма важност. Полагат се общи усилия, но не работим чрез лична грижа. Не се приближаваме към хората по начин, който ще им даде да разберат, че изпитваме към тях личен интерес и че мислим сериозно за тяхното спасение и не смятаме да се откажем от тях.
Също така държим на дистанция невярващите в истината. Викаме ги и чакаме те да дойдат при нас, за да питат за нея. Но няма да са много склонните да направят това, защото се намират в мрак и заблуда и не могат да различат истината и нейната голяма важност. Сатана ги държи във властта си с голяма сила и, ако искаме да им помогнем, трябва да проявим личен интерес и любов към душите им и сериозно да се заемем с тях. Трябва да работим с молитва и любов, с вяра и неуморно търпение, като “на всичко се надяваме, на всичко хващаме вяра”, и бъдем “мъдри като змиите и незлобиви като гълъбите”, за да спечелим души за Христос.

Специална подготовка
Като народ не сме се пробудили достатъчно, за да осъзнаем краткото време, което имаме за работа, и не разбираме грандиозността на делото за това време. Скоро ще дойде нощ, в която никой не може да работи. Бог зове мъже и жени да се обучат чрез посвещение на Неговата воля и чрез сериозно изучаване на Писанията, за да извършат Неговото специално дело за тези последни дни. Той призовава хора, които могат да работят сега. Щом се посветят на работата искрено и смирено вършат всичко, което могат, ще придобият много ценен духовен опит. Ще получат по-пълно познание за истината и по-добре ще знаят как да достигат душите и да им помагат точно там, където те се нуждаят от помощ. Необходими са хора сега, точно сега – за да работят за Бога. Полетата са вече “бели за жетва”, а работниците са малко.

Отваряне на път от Провидението
Беше ми показано, че като народ сме заспали за задължението си да занесем светлината на другите народи. Дали си мислим, че Бог ни извинява като общество за тази пренебрегната отговорност, та по тази причина още можем да нямаме мисионери в чужди страни? Защо са тези небрежност и отлагане? Сред другите народи има много хора с превъзходни умове, на които Бог е помогнал да видят липсата на духовност и истинско благочестие в християнските църкви в страната. Те виждат, че животът и характерът на изповядващите се за християни общо взето не отговаря на библейските стандарти. Мнозина се молят за светлина и познание. Не се чувстват удовлетворени. Господ ще отговори на молитвите им чрез нас като народ, ако не сме толкова отдалечени от Него, че да не можем да чуем гласа Му, нито толкова себелюбиви, че да не желаем да бъдем смущавани в своите удобства и приятна среда.
Не сме в крак с пътя, който Божието Провидение отваря! Исус и ангелите Му са на работа. Делото напредва, докато ние стоим и изоставаме. Ако следим Божието Провидение, бързо ще забележим всяка пътека и възможност, която то ни отваря, и ще се възползваме от всяко предимство в нашия обсег, за да се разпространи светлината и сред другите народи. Бог в Провидението Си е изпратил хора пред самите ни врати и ги е хвърлил така да се каже в ръцете ни, за да могат да научат истината по-съвършено и да се квалифицират за делото, което ние не сме могли да извършим. Често сме пропускали да различим Божията ръка и не сме приемали точно тези, които Бог е изпратил при нас, за да работят заедно с нас и да вземат участие в разпращане на светлината сред другите народи.

Сеене край всички води
Сред нас като общество се е проявявала мудна небрежност и престъпно неверие, които са ни пречили да вършим работата, поверена ни от Бога. Ние трябва да предадем светлината, която имаме, на другите народи. Проявява се страх да се правят рискове и да се върви дръзновено напред, понеже изразходваните средства нямало да имат покритие. И какво, ако се изразходват средства, а не могат да се видят спасени души чрез тях? Какво, ако има загуба на част от нашите средства? По-добре работете и продължавайте да работите, отколкото да не вършите нищо. Не знаете кое ще успее – това или онова!
Бог желае да има хора, които ще дръзнат да правят рискове, за да извършат всичко възможно за спасението на души. Нежелаещите да се помръднат, докато не видят всяка стъпка пред себе си ясно очертана, не са тези, които биха дали тласък на Божията истина във време като това. Сега има нужда от Божии работници, които биха си проправяли път напред в тъмнината, както и на светло, и които биха се държали мъжествено при обезкуражения и разочаровани надежди и въпреки тях продължават да работят с вяра, със сълзи и търпелива надежда, “сеейки край всички води”, доверявайки се на Господа да направи посятото плодоносно. Бог търси хора със самообладание и дръзновение, с надежда, вяра и издръжливост, за да работят за изпълнението на Неговата цел.

Литература на много езици
Беше ми показано, че трябва да издаваме литература на различни езици и да ги изпращаме във всяка цивилизована страна – на всяка цена. Каква стойност имат парите в днешно време в сравнение със стойността на човешките души? Всеки долар от средствата ни трябва да бъде считан за Господен, а не за наш. И като нещо скъпо, което Бог ни е поверил, парите ни не трябва да бъдат изразходвани за ненужни угаждания, но с разум в Божието дело за спасяването на мъже и жени от гибел.
Беше ми показано, че литературата е мощно средство за добро или за зло. Това средство може да достигне и да повлияе на общественото мнение както никое друго. Книгоиздаването, ръководено от посветени от Бога хора, може да бъде истинска сила за добро и да довежда хората до познание на истината. Перото е сила в ръцете на хора, чувстващи истината да гори в олтара на сърцето им и притежаващи разумно усърдие за Бога, балансирано със здрава преценка. Перото, потопено в Източника на чистата вяра, може да изпрати лъчи светлина до най-тъмните кътчета на земята. Тези лъчи ще бъдат отразени обратно, с нова още по-голяма сила и светлина, за да бъде разпръсната навсякъде.

Жетва от скъпоценни души
Беше ми показано, че тези издания вече действат върху умовете на хора в други страни, разбивайки стените на предразсъдъка и суеверието. Бяха ми показани мъже и жени, изучаващи с голям интерес вестниците и малките брошурки за настоящата истина. Те четяха доказателствата, така чудни и нови за тях, а след това отваряха библиите си с дълбок и нов интерес. Истините, които досега са им били тъмни, им ставаха ясни, особено по отношение на съботата от четвъртата заповед. Докато изследваха Писанията, за да видят дали написаното е вярно, нова светлина огряваше съзнанието им, защото ангели бдяха над тях и внушаваха в умовете им истини, съдържащи се в литературата, която четяха.
Видях ги да държат вестници и брошури в едната си ръка, а Библията в другата, с бузи влажни от сълзи. Те коленичеха пред Бога в сериозна, смирена, искрена молитва да бъдат водени към цялата истина – съвсем същото, което Исус правеше за тях, преди да бяха Го призовали. А когато истината бе приета в сърцата им и те видяха нейната логично и хармонично съгласувана верига, Библията стана за тях нова Книга. Притискаха я до сърцата си с благодарност и удовлетворение, а лицата им светеха от щастие и свята радост.
Те не се задоволяваха да се радват сами на светлината, но започнаха да работят и за други. Някои правеха големи жертви заради истината, за да помогнат на ближните си, които бяха в тъмнина. Така се подготвяше пътят за извършването на едно велико дело – разпространяването на брошури, списания и вестници на други езици.