Правилно възпитание – 63 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Най-приятната работа, поверявана някога на мъже и жени, това е оформянето на младите умове. За възпитанието на младите трябва да се полагат специални грижи, като се използват най-разнообразни методи на наставление, стимулиращи развитието на най-висшите и най-благородните способности на ума. Родителите и учителите не могат да възпитават децата правилно, ако преди това сами не са научили урока на въздържанието, смирението, дълготърпението, благородството и любовта. Колко важна е функцията на родителите, настойниците и учителите! Много малко хора разбират основните потребности на ума и знаят как да направляват и развиват интелектуални възможности, мислите и чувствата на подрастващите. Има време за обучение на децата и за възпитание на младите. Необходимо е в училище и обучението, и възпитанието да бъдат съчетавани в най-висша степен. Децата се обучават или в служба на греха, или в служба на правдата. Ранното възпитание оформя както светския, така и религиозния критерий на младите (Пр. 22:6). Това наистина е така. Процесът, който Соломон препоръчва, включва обучение, възпитание и развитие. За да станат годни за тази дейност, самите родители и учители трябва да разбират „пътя“, по който да върви детето. Това означава много повече от книжно познание и обхваща всичко добро, добродетелно, благочестиво, братски любезно и изпълнено с любов към Бога и към ближните. За да се постигне тази цел, задължително е да се вземе предвид физическото, интелектуалното и моралното възпитание на децата.
Възпитанието вкъщи или в училище не трябва да бъде като дресирането на безсловесните животни, тъй като децата имат интелигентна воля, която е необходимо да бъде направлявана така, че да ръководи цялостното им развитие. Безсловесните животни се нуждаят от обучение, защото нямат разум и интелект, а човешкият ум трябва да бъде способен на себеконтрол, тъй като е предназначен да се развива, за да ръководи човешкото същество за разлика от животните, които се контролират от господаря си и биват обучавани, за да му се подчиняват. Господарят е умът, преценката и волята за животното. И детето може да бъде обучено като животното да няма собствена воля, нещо повече, личността му да се слее с личността на възпитателя и волята, намеренията и целите му да са подчинени на неговите. При децата, възпитавани по този начин, винаги ще се чувства недостиг на морални сили и лична отговорност. Те не са били научени да се водят от разум и принципи, волята им е била контролирана от други и умът им не е бил стимулиран към действие, за да се активизира и усъвършенства, като се използва. При обучението и възпитанието им не са взети предвид техните индивидуални физически и умствени способности, за да се активизират при необходимост най-добрите им сили. Учителите не трябва да се задоволяват с развиване само на най-добрите възможности, но са длъжни да обръщат особено внимание и за развитието на по-слабите възможности. Така всички сили ще се активизират и ще се развиват постепенно напред и нагоре, а умът като цяло ще се развие хармонично.

Култивиране на доверие в себе си
В много семейства децата изглеждат външно с добро поведение, но това продължава само докато трае процесът на обучението и възпитанието. Когато обаче системата, която ги е държала в подчинение на определени правила, се наруши, те стават неспособни да разсъждават, да действат и да решават сами. Дълго време децата са били управлявани с железни методи. Не им се е разрешавало да мислят и да действат самостоятелно особено там, където е най-необходимо. Поради това те са изгубили вече доверие в себе си и нямат нито своя преценка, нито лично мнение. Един ден когато напуснат родителите си, за да живеят самостоятелно, те лесно се ръководят от мненията на другите, които много често са погрешни. Характерът им не е стабилен. Не са били отрано оставяни да стоят разумно на нозете си и да решават бързо и самостоятелно практически задачи. Затова умът им е останал слаб и недоразвит. Толкова дълго са били под абсолютния контрол на родителите си, че сега не са в състояние да предприемат нито стъпка без тях. Родителите им са станали техен ум и тяхна преценка.
Но от друга страна младите не бива да се оставят да действат независимо от мнението на своите родители и учители. Те трябва да бъдат възпитавани да зачитат опита на по-възрастните и да приемат да бъдат ръководени от тях, да желаят мислите им да бъдат в съгласие с мислите на възпитателите и да чувстват нужда от техните съвети. След време, когато направляващата родителска десница се оттегли от тях, те няма да бъдат като тръстика, разлюлявана от вятъра. Строгото обучение на младежите, което не ги учи да разсъждават и да действат самостоятелно според възможностите на ума им, не стимулира развитието на чувство за самостоятелност и доверие в себе си и формира почти винаги хора със слаба интелектуална и морална сила. Когато започнат самостоятелен живот, те ще открият, че са били обучавани като животните, а не възпитавани. Волята им не е била направлявана, а насилствено подчинявана в резултат на суровата дисциплина на възпитателите. Родители и учители, които се хвалят, че напълно владеят ума и волята на децата, за които се грижат, биха се притеснили, ако можеха да надникнат в бъдещия им живот. Подчинявани със сила и страх, те се оказват абсолютно неподготвени да споделят трудностите и отговорностите в живота. Когато се освободят от властта на родители и учители и се наложи да мислят и да действат самостоятелно, почти сигурно е, че ще тръгнат в погрешна посока и ще се подчиняват лесно на силата на изкушението. Едни и същи недостатъци водят до неуспех и в обикновения, и в религиозния живот. Ако можеха да видят бъдещите резултати на погрешното си обучение, възпитателите биха променили начина на възпитанието. Учители, които се хвалят, че владеят напълно волята на своите възпитаници, не постигат най-големите успехи, въпреки че на пръв поглед и временно резултатите могат да изглеждат задоволително.
Бог никога не е определял един човешки ум да бъде под пълния контрол на друг. Онези, които се опитват да подчинят индивидуалността на учениците си на своята и да бъдат техен ум, тяхна воля и тяхна съвест, поемат страшна отговорност. Възпитавани по този начин, децата изглеждат в известен смисъл като добре обучени войници, но премахнат ли се ограниченията, ще се забележи веднага неспособност за самостоятелно действие, причинена от погрешно изградени в тях принципи. Възпитатели с най-добри резултати са онези, чиято цел е да помогнат на възпитаниците си да развиват у себе си силата, която ще ги превърне в мъже и жени на твърдия принцип, готови за всяка житейска ситуация. Делото им в очите на повърхностния наблюдател може да не се представя в най-благоприятна светлина, трудът им може да не е ценен така високо, както труда на учителите, които с абсолютния си авторитет държат в подчинение ума и волята на учениците, но бъдещият живот ще покаже плодовете от по-добрия метод на възпитание.
Съществува опасност родителите и учителите прекалено много да заповядват, а в същото време да пропуснат да изградят по-тесни взаимоотношения със своите деца и ученици. Често пъти те се държат твърде резервирано и налагат авторитета си по студен, лишен от съчувствие начин, който не може да спечели сърцата на подрастващите. Биха ги направили извънредно щастливи и биха спечелили любовта и доверието им, ако се опитваха да се приближат до тях, слизайки до тяхното равнище, ако им покажеха, че ги обичат и проявяват интерес към всичко, което вършат, дори и към любимия им спорт. А децата от своя страна с по-голяма готовност биха зачитали и биха приели авторитета на своите възпитатели.
Навиците и принципите на учителя трябва да се считат за по-важни дори и от преподавателските му способности. Ако е искрен християнин, той ще се интересува съвсем естествено едновременно от физическото, умственото и моралното възпитание на учениците. За да въздейства положително, трябва да владее съвършено преди всичко себе си, а сърцето, думите и делата му да бъдат изпълнени докрай с обич. Характерът му да бъде твърд и едва след това ще бъде в състояние да оформя умовете на учениците си и да ги посвещава в науката. Именно ранното възпитание на младежите оформя характерите им за живота. Всички, които работят с младежи, трябва да се отнасят с особено внимание към развитието на духовните им способности, за да се научат да направляват силите на ума си така, че да се развият до най-висока степен.