Правилно съблюдаване на Съботата – 33 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

На 25 декември 1865 г. ми бе показано, че по отношение на съботата се допуска твърде голяма свобода. Липсва старание всички светски задължения да се изпълняват в шестте работни дни, дадени от Бога на човек, за да не се наруши нито един час от святото време, което Той е запазил за Себе Си. Нито едно дело не може да бъде считано за достатъчно важно, за да го принуждава човека да престъпва четвъртата заповед на Йехова.
Има случаи, в които Бог е разрешил да се работи в събота, за да се спаси животът на хора или на животни. Ако нарушаваме обаче указанията на четвъртата заповед за своя полза, работейки за пари, то ние ставаме нарушители на съботата и сме виновни в престъпване на всички заповеди, тъй като съгрешим ли в едно, биваме виновни във всичко.
Ако нарушаваме изричната заповед на Йехова от финансови и имуществени съображения, къде е тогава мястото, където трябва да спрем? Къде са границите? Когато нарушите указанието по някой не особено важен въпрос и не погледнете на това като на сериозен грях, съвестта ви закоравява, чувствителността ви отслабва и незабелязано започвате да вършите все повече работа в събота. В същото време може да се успокоявате, че пазите съботата, но според Христовата преценка сте нарушители на всяко едно от Божиите святи предписания. Пазителите на съботата допускат грешка в това отношение, но Бог е ревнив и всички, които смятат, че спестяват малко време или си помагат, като ограбват и най-малката част от времето на Господа, рано или късно ще загубят. Той не може да ги благослови, както би желал да го направи с удоволствие, тъй като името Му се безчести и на предписанията Му се гледа много леко. Божието проклятие лежи над тези хора и те ще загубят десетократно, дори стократно повече, отколкото са спечелили. „Ще ограбва ли човек Бога? Да, вие Ме ограбвате… даже целият народ.“
Бог е дал на човека шест дни, в които да работи за себе си и е запазил един ден, в който Той да бъде почитан по особен начин, да бъде прославен, а авторитетът му – зачетен. И въпреки това човек Го ограбва, като краде по малко от времето, което Създателят е запазил за Себе Си. Бог е запазил седмия ден за доброто на човека като време за негова почивка и за Своя слава. Той видя, че нуждите на човека изискват един ден за почивка от труда и грижите, тъй като здравето и животът му щяха да бъдат застрашени без това време на освобождаване от труда и безпокойствата на шестте дни.
Съботата е направена за полза на човека. Дори и несъзнателното пристъпване на святата заповед, забраняваща работенето в седмия ден, е престъпление в очите на Небето, което според Мойсеевия закон бе толкова голямо, че изискваше смъртта на нарушителя. Но това не беше всичко, което трябваше да понесе той, а и това, че Бог няма да вземе на небето един престъпник на закона. Той ще претърпи и втората смърт, която е пълното и окончателно наказание на онези, които престъпват Божия закон.