Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Право ли е ,,новото християнско право”? – 3 (1-ва част) – Видях Исус да идва – Дуайт Нелсън

Чули ли сте за Дружеството на скептиците от пристанищния район на Сан Франциско? Аз също не знаех нищо за тях, докато не прочетох осмия им подред годишен доклад за несбъднали се предсказания – пророчества, отпечетани с големи заглавия по първите страници на жълтата преса, но неуспели да се превърнат в новини. Ето някои от тях:
• Мей Грациети предсказала, че силно земетресение ще порази Големия каньон и актьорът Том Круз ще загуби косата поради болест, причинена от стрес. И двете предсказания се оказаха за боклука!
• Друга екстрасенска на име Джуди Хевънли предсказала, че папа Йоан Павел II ще бъде даден под съд от един ненормален, а учени ще намерят доказателства за съществуването на извънземни използвайки космическия телескоп “Хъбъл”. Трудният за нагласяване телескоп наистина пострада от “дяволчета”, но те се оказаха само технологически грешки направени от астрономите.
• Тери Брил предсказа, че земетресение ще потопи Калифорния в океана, а цените на недвижимата собственост в САЩ ще спаднат с 50%. Цените наистина се плъзнаха малко надолу, подобно на цялата ни държава, но все пак Брил си запази имота в Калифорния.
• Анонимен екстрасенс предсказа, че Тами Фей Бекър и Имелда Маркос ще отворят бутик. Само не се казваше, какво ще продават – обувки или козметика от Ейвън. Но очевидно и това пророчество не се изпълни!
Дотук със супермаркетните екстрасенси. Звучат глупаво! Всъщност, замислете се. Много умно! Умно е да превърнеш ВСИЧКИ пророчества в предмет на подигравка! Умно е да отвлечеш вниманието на света от това пророчество, което разкрива начина ти на действие в една разпадаща се планета. Умно е да направиш такова нещо, ако се надяваш, макар и безнадеждно, тази цивилизация на последното време да не открие истината записана в Апокалипсиса.
Не, съвсем не е глупаво! Блестящо замислено, особено ако името ти е Луцифер. Защото ако знаеш, че времето ти е наближило, ще използваш всички възможни трикове, за да държиш настрана света от Библията. Ето защо в тази книга се връщаме към Книгата и към някои потънали в прах апокалиптични предсказания, които стават част от тревожните новини на нашето всекидневие. Елате и надникнете зад воала на времето и се потопете в атмосферата на втората половина от ужасяващото пророчество, записано в Откр. 13 гл.

Вторият звяр
“И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змея. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.
И вършеше големи знамения, дотам щото да направи и огън да излиза от небето из земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. И позволи му се даде дишане на зверовия образ, така щото звeровият образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на звeровия образ” (Откр. 13:11-15).
Що за описание? Нещо зловещо, нещо ужасно, нещо тайнствено, нещо трагично е предсказано в този страшен откъс от Апокалипсиса. Кой е вторият звяр – силата, която ще притежава глобално влияние? Силата, която ще се обедини с първия звяр от това пророчество? Силата, която ще стане световен жандарм, заповядващ, изискващ и накрая налагащ поклонение пред първия звяр?
Кой е този втори звяр? Коя сила е описана тук? Има само една сила, отговаряща на всички пророчески критерии. Прочетете отново апокалиптичното пророчество, но този път по-внимателно.
“И видях друг звяр, който възлизаше от земята” (ст. 11). Интересен е фактът, че използваният от Йоан гръцки глагол за “възлизам” е anabaino, което означава “възниквам”, “появявам се неочаквано”. Същата дума е използвана и в Исусовата притча за сеяча, за да се опише изникването на тръните (Матей 13:7). Следователно Йоан описва звяр, който изниква от нищото, появява се внезапно като плевел и получава световно влияние.
Забележете, откъде излиза вторият звяр. Спомняте ли си откъде излезе първият звяр, който идентифицирахме в предишната глава? Прочетете отново ст. 1: “И видях звяр, който излизаше ОТ МОРЕТО.” Да оставим Апокалипсисът да тълкува сам себе си. Отговорът се намира в Откр. 17:15, където един ангел обяснява на Йоан апокалиптичното значение на символа вода: “Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.” С други думи, водите в Апокалипсиса са символ на големи маси народ, народности и езици. Това означава, че първият звяр се появява сред големите народи и държави. И наистина единствената гео-политико-религиозна сила, притежавала господство през тъмните векове на Средновековието, е възникнала сред големите народи.
Но втората сила е съвсем различна! Ето звяр, който се появява не от водите, а от земята. Този дълбок апокалиптичен символизъм отклонява вниманието ни от водата – големите народи – и го насочва към втория звяр, появил се в ненаселени области на света, далеч от основните кръстопътища.
Кой може да е този звяр? Остана да изследваме още една дума от ст. 11. Става въпрос за първата дума от стиха, която в превода New Revised Standard Version е предадена като “тогава”. Но защо “тогава”? Защото има една важна последователност. Спомнете си първия звяр и начина, по който е ранен, след като е имал хилядолетно господство в историята на християнската църква. Тази гео-религиозно-политическа сила бе поставена на колене и почти унищожена от нанесения й удар. Интересно е обаче, че въпреки смъртоносната рана, описана в 13 гл., текстът продължава с описанието: “… звяра, който беше ранен от сабята и оздравя” (ст. 14).
Сабята, която Йоан видя, бе военно оръжие. Това съвпада много точно с историческото изпълнение на пророчеството, според което първият звяр – гео-религиозно-политическата сила – ще бъде смъртно ранен. Изпълнението бе през 1798 г., когато Наполеоновия генерал Бертие плени папа Пий VI и срази папството. Наистина смъртоносна рана нанесена от сабята на войн!
Забележете последователността описана в двата стиха. В ст. 10 е пророкувано пленяването на първия звяр, осъществило се през 1798 г.: “Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит.” Веднага след това в ст. 11 Йоан описва следващото важно събитие в този бърз пророчески ход на събитията: “И [тогава] видях друг звяр, който възлизаше от земята.”
Кой тогава е вторият звяр? Коя световна сила се появи и започна бързо да се разраства в края на XVIII век? Коя земна сила се появи далеч от водите, далеч от масите и множествата на големите народи от Средните векове? Коя земна сила се появи с всички тези характерни белези и днес има световно влияние? Като имаме предвид историческите събития, както и времето на възникване, можем да кажем, че съществува само една международна сила, отговаряща на пророческите описания: в края на XVIII век, далеч от Европа и множествата, бързо постигаща световно господство. Само една сила отговаря на всички тези характеристики. Става въпрос за държавата, на която съм гражданин – Съединените Американски Щати.
С каква гордост все още пея песента, написана от руския емигрант Ървинг Берлин, който дошъл в Америка през 1893 г.:
Бог да благослови Америка,
обичната от мен страна.
Стой до нея, пази я
през нощта
със светлина отгоре.
От планините
до прериите,
до океаните, побелели от пяна.
Боже, пази Америка,
мой дом, сладък дом.
Кой американец не чувства тръпката на вълнението, когато пее тази молитва? Защото Бог е благословил Америка по един забележителен начин и повече от всяка друга страна в съвременната история.
Ако сте гражданин на друга държава, сигурно ще протестирате, че говоря като типичен американец. Разбира се, не мога да говоря по друг начин. Чуйте за миг една чужденка и приемете, че говори от името на цял свят.
Преди няколко седмици имах привилегията заедно с още 1500 души да присъствам в Икономическия клуб на Мичиган на лекция, изнесена от най-силната и влиятелна жена на света – Маргарет Татчър, бивш министър-председател на Обединеното кралство. Набързо записах думите й, когато заяви, че Съединените щати са “най-великата нация в съвременния свят.” Продължи с изявлението: “Наистина имате много, много специална съдба.”
“Много специална съдба?” Едва ли предполага, колко е права!
В статия за списание “Ню рипъблик” от 29 юли 1991 г. Чарлс Крауткамер отбелязва, че “последните събития създадоха една нова и съвсем необикновена структура на света, според която само една сила, Съединените щати, застават на върха на системата от международни отношения. Няма никаква перспектива в близко бъдеще която и да е държава да стане равностоен съперник на Съединените щати.”
Нито Япония, нито Германия, нито Русия.
Ето защо Ясер Арафат, стреснат от внезапното превъзходство на Съединените щати на световната политическа арена, нарече Вашингтон “новия Рим” (сп. “Нюзуик”, 12 август 1991 г.), напомняйки за дните на господството на Римската империя. В такъв случай кой може да се учуди от последната книга на Ричард Никсън, озаглавена “Сега е моментът: задачата на Америка в свят, състоящ се само от една сила”. Независимо дали сте американец или не, остава си фактът, че Съединените щати в момента имат статута на единствената свръхсила – статут, какъвто не са имали никога преди в своята история и който очевидно нашите политически ръководители съвсем не смятат да променят! На 8 март 1992 г. агенция “Асошиейтид прес” изнесе следната информация идваща от Вашингтон:
“В изявление по новата си политика, което все още е във вид на чернова, Министерството на отбраната твърди, че американската политическа и военна мисия в периода след Студената война е да направи така, че да не се появи никаква съперничеща свръхсила в Западна Европа, Азия или на територията на бившия Съветски съюз.”
Според същата агенция съществува документ от 46 страници, “циркулиращ на най-високо ниво в Пентагона, в който се изисква да има свят, доминиран от една-единствена свръхсила, чиято позиция да бъде утвърдена от конструктивно поведение и достатъчно голяма военна мощ, способна на възпре всяка държава или група държави, противопоставящи се на американското господство”.
Доминираща свръхсила. Но защо? Какво предстои да се случи?

Тъжен край
Нямаше ли да е чудесно, ако апокалиптичното предсказание завърши със ст. 11? Но за нещастие пророчеството стига до край, който ни кара да изтрезнеем. Завършва като Шекспирова трагедия за страната, която обичам.
Да, в създаването на държавата ни има божествено предопределение. Да, вярвам с цялата си душа, че Бог наистина е основал тази държава преди повече от 200 години според точното разписание на апокалиптичното пророчество. Все пак е предстоял нов, радикален и смел експеримент със “свобода и справедливост за всички”. Експеримент, започнат от малка група мъже, жени и деца, качили се на кораб, за да намерят убежище на американския бряг в търсене на свободата.
За какво копнеели? Към какво се стремели? Както един писател се изрази, те дошли да търсят “страна без цар и църква без папа”. Двойна свобода: гражданска и религиозна. Обявили сме ги за неотменимо и дадено от Бога право. Никоя друга държава в историята на Земята не е поддържала толкова настойчиво това двойно наследство на човешката раса – гражданска и религиозна свобода – наследство, което е подтикнало някои библейски коментатори да заключат, че двата рога на звяра, подобен на агне, са всъщност гражданските и религиозните свободи.
Думите на Ема Лейзъръс, изписани на статуята на свободата в Нюйорския залив, звучат толкова реално за изгнаниците на нашата планета:
“Отдайте ми вашите изморени, бедни, струпани маси народ,
копнеещи да дишат свободни.
Дайте им убежище на вашия бряг.
Изпратете при мене тези бездомни, блъскани от бурите души. Издигам светлината си до златната врата!”
Страната на свободните и домът на смелите. Но нещо трагично обърква нещата! Вижте, какво се случва на тази страна във времето, когато постигне световно господство и влияние: “И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла” (ст. 11,12).
Забележете, че след изцелението на смъртоносната рана Съединените щати постигат световно господство. Дотук историята се движи точно по разписание!
Но това, което ни изглежда невероятно, е стряскащото откровение от ст. 12. Този втори звяр ще заповяда не само на собствените си граждани, но и на населението на цялата планета да се поклони пред първия звяр и да го последва.
Звучи съвсем невероятно, особено като се има предвид свободата, дадена от Конституцията на Съединените щати и Хартата за граждански права. Възможно ли е тази държава да постъпи така, както е предсказано в пророчеството?
Струва ни се съвсем невъзможно, поне на пръв поглед. Аз също съм чел Хартата за граждански права. Дори съм си закачил едно факсимиле от нея на стената зад бюрото ми. Хартата за граждански права представлява първите десет поправки към това, което Гладстон, един от най-великите английски министър-председатели, нарече “най-чудното дело изработено от човешки разум” – Конституцията на Съединените американски щати. В речта си Маргарет Татчер я нарече “най-прекрасната конституция”.
Прочете отново Първата поправка: “Конгресът няма право да създава закон в полза на установяването на дадена религия или забраняващ свободното й практикуване; да ограничава свободата на словото или на пресата; или правото на хората да се събират мирно и да отправят петиции към правителството за поправянето на известни злини.”
Между другото, знаете, ли че религията е спомената само два пъти в целия документ, включително и в Хартата за граждански права: веднъж в член 6, където се заявява, че религията не трябва да бъде използвана като тест за обществена служба и след това тук в Първата поправка. Това подтиква Клифорд Голдстайн в книгата си “Спасяването на Америка” да заключи:
“Религията е спомената в Конституцията само за да се предотврати създаването на закони, които биха установили, дискриминирали или забравили определена вяра. Ако правителството няма право да създава религиозни закони, тогава то не би могло да преследва или дискриминира хората въз основа на тяхната религиозна принадлежност. Това е тайната на голямата американската религиозна свобода” (с. 37).
Томас Джеферсън я нарече стената на разделение между църква и държава – между правителство и религия. Как би могло да дойде време, когато тази мощна, обичаща свободата нация, би отменила Първата поправка към Конституцията? Правителството на Съединените щати да налага религиозни закони? Невъзможно!