Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Право ли е ,,новото християнско право”? – 3 (2-ра част) – Видях Исус да идва – Дуайт Нелсън

Новото християнско право
Да, невъзможно е. Така бихте мислили, ако не се сблъскате с Новото християнско право – група от искрени, но искрено грешащи хора. Американци, които са започнали да воюват срещу Хартата за граждански права. Кои са те? Чуйте отново Пени Лерню, католическа журналистка, написала книгата “Божият народ: борба за световен католицизъм”:
“В Съединените щати фундаментализмът често се свързва с движението на новородените християни, които вярват в непогрешимостта на Библията и в учението за креационизма… Въпреки теологичните разлики религиозните фундаменталисти имат някои общи черти, например уважение към силната власт и страха от секуларизацията, т.е. светския хуманизъм, както го наричат католическите и американските евангелисти. Те настояват също така, че са единствените притежатели на истината и обикновено се свързват с политиката. В Съединените щати наричат себе си ‘Новото право’, за да се разграничат от традиционните форми на политически и религиозен консерватизъм. Сред активистите на Новото право има и католици фундаменталисти, които се стремят към ‘старата религия’, основана предимно на полския модел и на папата, който обедини усилията си с протестантските поддръжници на Рейгън” (с. 10).
Всеки, който чете и гледа новините, знае, че има нова религиозно-политическа коалиция между протестанти, католици и евреи. Американците подновяват опитите си за духовна реформа в Америка. Обединява ги обща кауза: битката срещу абортите. Затова кардиналът на Ню Йорк О’Конър и Джеймс Добсън от телевизионното предаване “Програма за семейството” – имаща такъв голям принос към американското семейство – си стискат ръцете и започват съвместни усилия за забрана на абортите. Аз също съм против масовото убийство на човешки зародиши като метод за контролиране на раждаемостта. Но намирам за странно съвпадението, че в този час от човешката история има едно толкова невинно на пръв поглед обединяване на усилията такава странна двойка свързваща се в нова кауза. Ако работят толкова добре за тази кауза, мисля си, за коя друга бъдеща кауза биха се обединили отново.
Доколко сериозно е всичко това? Чуйте Фредерик Кларксън, журналист от Вашингтон, който често пише за религиозните права. Ето откъси от статията, публикувана в броя на списание “Църква и държава” от 14 януари 1992 г.:
“Когато се промъкнах на събранието на държавните ръководители с християнската коалиция на Пат Робъртсън [юрист, пастор, телевизионен говорител, директор на християнската телевизионна мрежа и на известния "Клуб 700"], мислех, че знам, какво мога да очаквам… Оказа се, че съм неподготвен за онова, което видях, чух и почувствах по време на двудневната конференция ‘Път към победата’… Останах удивен от бързо разрастващата се технологически напреднала религиозно-политическа организация създадена от Робъртсън по време на президентската кампания от 1988 г. (с. 4).
Кои са членовете на тази християнски коалиция? Прочетете следващия откъс от същата статия:
“Християнската коалиция твърди, че е организация, насочена към разрешаването на определени проблеми, съставена от евангелисти, католици, обявили се против абортите, и техните съюзници, които работят, за да спрат моралния упадък в Америка и да утвърдят християнското ни наследство… Бившият съветник на Роналд Рейгън по вътрешната политика Гари Баур заяви: ‘Очевидно тази конференция е за изборите от 1992 г… В момента водим социална, политическа и културна гражданска война’” (с. 6).
Две сили се обединяват за водене на война. Звучи ли ви познато? За първата сила в Апокалипсиса е казано: “Позволи му се да воюва против светиите и да ги победи” (ст. 7). За втората сила четем: “Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла (ст. 12).
Запомнете: Вече нямаме работа с някакъв изостанал, налудничав фундаментализъм на Новото християнското право. По собственото им признание вече се води война! Точно това каза и Джеймс Добсън в януарското предаване от 1992 г. на програмата си за семейството: “Тенденцията, за която докладвам в тази програма, потвърждава, че мнозинството американци вярват в юдейско-християнската ценностна система. Но гражданската война съвсем не е завършила и вероятният й изход още не е известен.”
Бауер много точно каза, че тези хора водят война – религиозна гражданска война. Чуйте, как Пат Робъртсън бе представен на една конференция от луизианския пастор Били Маккормак: “През последните две столетия от времето на Вашингтон и Джеферсън силите на злото се обединяват. Формирали са мощен съюз целящ скорошно унищожение. Според провидението Си Бог е издигнал друг човек от Вирджиния, който да поведе Америка към преоткриване на своята душа” (с. 6).
Мога ли да бъда искрен с вас? Страхувам се за душата на тази страна, ако споменатият човек и неговата коалиция заемат мястото, което би им дало много по-голяма власт за собствено тълкуване на Хартата за гражданските права. Защото той и колегите му са сред хората опитващи се да съборят стената на разделение между църква и държава. Пат Робъртсън твърди, че изразът “разделение между църква и държава” може да бъде свързан с руската конституция, но не и с нашата. Неговият “генерал” У. Крисуел, водещ баптистки пастор и говорител на републиканската конвенция в Далас през 1984 г., заяви: “Вярвам, че понятието разделение между църква и държава се е зародило в ума на някой неверник” (Голдстайн, с. 59).
Вече не се изисква особено въображение, за да разберем, какво всъщност става! Новото християнско право е погрешно в тълкуването си на истината за разделението между църква и държава. В едно нещо обаче наистина са прави: ние сме във война! “Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство” (Откр. 12:17). Двойното наследство на гражданска и религиозна свобода е атакувано, колкото и невероятно да звучи, от съвременни християни в собствената ни страна. Апокалипсисът предсказва трагичните последици за тази обичаща свободата страна.
Дори Върховният съд на Съединените щати – една от най-великите юридически институции на планетата – направи злокобна промяна в традиционната си защита на разделението между правителство и религия. Съдията от Върховния съд Уайли Рътлидж писа през 1947 г.: “Заложили сме самото съществуване на страната ни на убеждението, че пълното разделение между държава и религия е най-добро и за държавата, и за религията.”
В рязък контраст на тези думи сегашният съдия от Върховния съд Уйлям Ренкуист заявява: “Стената на разделение между църква и държава е метафора, основана на лоша история, метафора, която се е оказала негодна като ръководство за спорни случаи. Тя трябва да бъде откровено и ясно изоставена” (Голдстайн, с. 59).
Ренкуист не е сам. Един след друг, поддавайки се на силния лобистки натиск на Новото християнско право, Роналд Рейгън и Джордж Буш назначиха юристи във Върховния съд, които наклониха везните в полза на новия консерватизъм, който отрича историческата и конституционна защита на разделението между църква и държава.
“И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла” (Откр. 13:11,12).
Стратегията на змея винаги е невинна в началото. Modus operandi, начинът на действие на Луцифер винаги е бил тихо промъкване към редиците на неподозиращите. Когато на 9 декември 1991 г. излезе сп. “Тайм” със специална тема на броя, читателите от цял свят очакваха честно и балансирано разглеждане на проблема. Все пак “Тайм” е световно известно списание, спечелило си репутацията на точна и задълбочена журналистика.
Но дали бе така и този път? Основна тема: “Един народ под Божие управление.” Подзаглавие: “Не е ли отишло прекалено далеч разделението между църква и държава?” Разбира се, въпросът е само риторичен. Но очевидно редакторите са вярвали, че отговорът е “да”.
“В тази страна на духовни парадокси не е незаконно да окачиш на публично място картина на разпятие потопено в урина или да изречеш очевидно богохулство, но според федералните съдилища не е законно да се споменава почтително в публична молитва Божието име в класните стаи, на футболния стадион или в началото на церемония” (с. 62).
Чрез внимателно направени сравнения на подбрани съдебни решения редакторите насочват емоциите на читателите си в определена насока. Клифорд Голдстайн е абсолютно прав:
“Това, което се излага на показ в музей, където хората могат да изберат, дали да отидат и това, което се случва в класната стая, където децата са принудени от закона да присъстват, са две различни неща. Освен това кой е забранил да се произнася благоговейно Божието име на футболния стадион? Днес половината от футболистите в Националната футболна лига коленичат и молят Всевишния да им даде сила да разпердушинят съперниците си” (сп. “Либърти”, февруари/март 1992 г.).
Консервативната атака на Новото християнско право засяга дори националната преса. Забележете, как сп. “Тайм” е формулирало един от въпросите в допитването на общественото мнение по темата за разделение между църква и държава: “Одобрявате или се противопоставяте на произнасянето на публични молитви в училищата?”
Въпрос зареден с барут! Както Голдстайн възкликна: “Те биха могли да попитат: ‘Одобрявате или се противопоставяте на хомосексуалността, СПИН-а, наркотиците и порнографията в училищата?’ Проблемът с разделението между църква и държава няма нищо общо с разрешението за молитва. Никой няма да изпрати детето си в канцеларията на директора за лична молитва. Тук не е бившата комунистическа Албания. Истинският проблем е правителствената подкрепа на молитвите в училищата. Този, който е задал въпроса, е забравил да спомене за правителствените субсидии. Колко удобно” (пак там).
Вижте какво, ако позволим на правителството да ни казва, къде да се молим, кое ще го спре да не нарежда КОГА да си провеждаме богослуженията? Нищо няма да го спре! “И принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла” (ст. 12). Накрая, в самия край нищо да ги спре!
Ето защо няма нищо право в Новото християнско право. Трагичните уроци от мрачното Средновековие въобще не са научени. Защото когато църква и държава, религия и политика се хванат за ръце, остава само една стъпка до потисничеството. Милионите мъченици са достатъчно доказателство!

Само за един ден
Някои сигурно се чудят, как е възможно това ново движение да греши, след като толкова много влиятелни и известни християнски ръководители изискват правителствена подкрепа за религиозни учения. Джери Фолуел, Джеймс Кенеди, Тим Лахей, Пат Робъртсън, Робърт Шулър, Оръл Робъртс, Джеймс Добсън, папа Йоан Павел II. Но как мислите ще постъпи змеят? Ще започне да действа, като издаде смъртен указ за онези, които откажат да се подчинят на заповедта за поклонение пред първия звяр? Сериозно ли го мислите? Всеки знае, че най-добрият начин да се разруши стена (ако желаете това да стане тайно и незабележимо), е да махате по една тухла от време на време. В такъв случай едва ли някой би забелязал промяната и едва ли би издал вик на предупреждение.
Запомнете: Стената вече се руши – тухла по тухла. Американците, обичащи свободата – християни или от други религии, трябва да издигнат глас на предупреждение срещу този опасен начин на действие! Защото когато стената рухне, всички ще бъдат губещи. Цялата нация ще загуби. Никога не забравяйте тези думи.
Наближава ли денят? По-близо ли е сега, отколкото когато повярвахме? Страхувам се за страната си; страхувам се за църквата си. Готови ли сме? Бдим ли? Има ли някой буден?
Преди осем десетилетия бе написано това предсказание, състоящо се от един-единствен ред: “Последните събития ще бъдат изключително бързи” (“Свидетелства към църквата”, т.9, с.11). През последните няколко месеца научихме, колко драматично истински са тези думи, докато наблюдавахме светлинната скорост на световните промени, създаващи нова история ЗА ЕДИН ДЕН.
Берлинската стена. Кремълският преврат. Довиждане Горбачов, привет Елцин. Свободна Европа. Нов гео-религиозно-политически лидер на света. Само една свръхсила. Къде във всичко това се вмества изявлението на Министерството на отбраната, което прочетохме преди малко? “Свят, доминиран от една-единствена свръхсила, чиято позиция да бъде утвърдена от конструктивно поведение и достатъчно голяма военна мощ, способна на възпре всяка държава или група държави, противопоставящи се на американското господство.” Само за един ден. Всичко това само за един ден!
Преди няколко дена ми изпратиха следната информация от Швеция, преведена от един мой приятел там. Става въпрос за бюлетина на Шведската Лютеранска църква от 15 август 1991 г.:
“През октомври [1991 г.] за първи път ще се проведе екуменическо богослужение в катедралата “Св. Петър” в Рим. Поканени са да присъстват държавните глави на Швеция, Финландия и Полша, както и църковни представители, за да се отпразнува 600-годишнината на света Бригита. [Тя е била родена в Швеция, прекарала е голяма част от живота си в Рим и реликви от тялото й се пазят в Лютеранска църква в Швеция. Дъщеря й, също канонизирана, е погребана в катедралата "Св. Петър.]
Това екуменическо богослужение има силната подкрепа на папата, казва Хайнц Алберт Раем, отговорник по въпросите на лютеранството в Римския понтифски съвет. Според Раем, непреставащият диалог с лютераните е един от приоритетите на Католическата църква. Лютераните са показали съвсем ясно, че желаят да постигнат християнско единство. Очевидно е, че такава ясна позиция не се изразява във всички преговори с други църкви. Затова този диалог е особено важен за Ватикана.”
Забележете, за какъв период от време става въпрос в думите на този говорител на Ватиканския съвет за християнско единство. Думите му са стряскащи:
“Същото стана и с Берлинската стена. Някои казваха, че това никога няма да се случи. Но аз съм убеден, че стената, която несъмнено съществува между католици и лютерани, вече пропукана на много места, скоро ще бъде срутена. ТОВА ОБАЧЕ ЩЕ СТАНЕ ВНЕЗАПНО И НЕОЧАКВАНО – ПО СЪЩИЯ НАЧИН, КАКТО СТАНА С БЕРЛИНСКАТА СТЕНА НА 9 НОЕМВРИ 1989 г.”
Ватиканският говорител съвсем ясно заявява, че стената на разделение между Рим и лютераните ще се срути толкова внезапно и неочаквано, както стана с Берлинската стена!
Стената се руши. Апокалипсисът се сбъдва с удивителна точност. “Последните събития ще бъдат изключително бързи.” Само за един ден. Също като Берлинската стена. Само за един ден. Възможно ли е това да стане и с Хартата за граждански права? Възможно ли е и тази стена да се срути? Вече се руши тухла по тухла. Някога ще осъмнем с ужасното откритие, че стената вече е паднала. (Ако Конгресът може да си гласува увеличение на заплатите в 1 ч. през нощта, за да се избегне публичната врява и недоволство, няма ли да могат нашите тежки законодатели да сторят същото и с Хартата?)
Америка, време е да се събудиш. Време е да се събудите, приятели християни. Вслушайте се в Апокалипсиса!
“И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла…
И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовият образ да продума: също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ…
И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.
И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудни са Твоите пътища, царю на вековете. Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби” (Откр. 13:11,12,15; 15:2,3).