Практическо благочестие 30 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Базел, Швейцария
1 март, 1887 г.

СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ОКЛЪНД, чувствам, че трябва да ви пиша. Често пъти разговарям с вас в сънищата си и при всеки случай вие сте в някакво затруднение. Но каквото и да дойде, нека това не отслаби моралните ви сили и да не допринесе за израждането на вашата религия в безсърдечна форма. Любещият Исус е готов да благославя изобилно, но ние се нуждаем от придобиването на опит във вярата, в молитвата и в радостта от любовта на Бога. Ако бъдем претеглени на Божиите везни, дали някой от нас няма да се окаже лек и недостатъчен? Ние трябва да бдим над себе си, да бдим и над най-малкото несвято чувство да не би да станем предатели спрямо високите отговорности, които Бог ни е възложил като Негови човешки инструменти.
Трябва да изучаваме предупрежденията и поправленията, които Бог е давал на народа Си в миналите векове. Не ни липсва светлина. Знаем какви дела да отбягваме и какви изисквания Бог ни е дал да съблюдаваме, така че, ако не се стремим да узнаем и извършим правото, то е защото неправилното постъпване се харесва на плътското сърце повече, отколкото вършенето на правото.
Винаги ще има хора без вяра, които чакат да бъдат водени напред от вярата на другите. Те не познават истината от опит и затова не са почувствали в душите си нейната освещаваща сила. Работа на всеки църковен член е да изследва тихо и прилежно собственото си сърце, за да види дали животът и характерът му са в хармония с Божия велик образец на праведност.
Господ е направил големи неща за вас в Калифорния, особено в Оклънд. На Него Му е приятно да направи още повече, ако съгласувате делата си с вярата. Бог никога не награждава неверието с богати благословения. Разгледайте какво Бог е направил и разберете, че то е само началото на онова, което Той желае да направи.

Изпитвайте Писанията
Ние трябва да оценяваме Свещените писания по-високо отколкото сме правили това досега, тъй като в тях е открита Божията воля за хората. Не е достатъчно само да сме съгласни с достоверността на Божието слово, но трябва да изследваме Писанията, за да научим тяхното съдържание. Приемаме ли Библията като Божие откровение? Дали то е действително Божествено съобщение за нас, чрез което ние сякаш чуваме Гласа да ни говори? Не познаваме скъпоценността на Словото, защото не се покоряваме на Неговите наставления.
Навред около нас работят зли ангели, но тъй като не ги виждаме с естествените си очи, не съзнаваме както трябва реалността на тяхното съществуване, както ни го открива Словото на Бога. Ако в Писанията нямаше трудни за разбиране неща, човек, четейки техните страници, би се възгордял и би станал самонадеян. Не е най-добре за човека да мисли, че разбира всяка фаза на истината, защото не е така. Тогава никой да не се мами, че разбира правилно всички части на Писанията и да сметне за свой дълг да кара всички да разбират нещата така, както той ги разбира. Премахнете умствената гордост. Издигам глас на предупреждение против всякакъв вид духовна гордост. Виждаме я в изобилие в църквата днес.
Когато истината, на която сега се радваме, бе открита за пръв път, колко странна изглеждаше тя и колко силна бе опозицията, която трябваше да срещнем в началото при разпространяването на истината сред хората. Но колко усърдни и искрени бяха покорните, обичащи я работници! Ние наистина бяхме особен народ. Малко на брой, без богатство, без светска мъдрост или светска слава; и все пак вярвахме в Бога и бяхме силни, имахме успех за ужас на злосторниците. Любовта ни един към друг бе непоклатима; съвсем не се разклащаше лесно. Тогава Божията сила се прославяше сред нас, болни биваха излекувани и навред владееше спокойна, сладка, свята радост.
Но църквата не е напредвала успоредно с увеличаването на светлината. Чистото злато постепенно потъмня, в църквата се вмъкнаха студенина и формалност, нейните сили осакатяха. Изобилните привилегии и възможности на Божия народ не послужиха, за да върви той напред и нагоре в чистота и святост. Вярното използване на талантите, които Бог е поверил на чадата Си, би умножило тези таланти. Където много се дава, много ще се изисква. Само онези, които вярно приемат и оценяват истината, която Бог ни е дал, и които заемат високо и благородно становище по отношение на себеотрицанието и себепожертвователността, ще могат да са проводници на светлина за света. Онези, които не напредват, ще тръгнат назад, дори пред самите граници на небесния Ханаан. Откри ми се, че нашата вяра и нашите дела никак не отговарят на дадената ни светлина за истината. Ние не трябва да имаме една полусърдечна вяра, но онази съвършена вяра, която действа от любов и очиства душата. Бог зове и вас в Калифорния да се свържете тясно с Него.

Лична независимост в проповядването
Има един въпрос, към който трябва да се отнасяме с особено внимание и това е личната независимост. Като войници в Христовата армия трябва да има единодушие в работата на различните отдели на делото. Никой няма право да тръгне на своя отговорност и да излага в нашите списания пояснения върху библейски учения, когато се знае, че други между нас имат различно мнение по въпроса и това ще създаде търкания. Адвентистите от първия ден са постъпвали така. Всеки е следвал своето независимо мнение и се е опитвал да представя оригинални идеи, докато сега между тях няма никакво съгласувано действие, изключение може би прави опозицията на адвентистите от седмия ден. Ние не бива да следваме техния пример. Всеки работник трябва да действа в съгласие с другите. Христовите последователи не действат независимо един от друг. Нашата сила трябва да бъде в Бога и да се стопанисва, за да бъде вложена в благородно, целенасочено действие, а не да се прахосва за безсмислени работи.
В съединението има сила. Между нашите издателски къщи и другите институти трябва да има единство. Ако то съществува, ще сме силни. Никакви борби или разногласия не бива да съществуват между братята работници. Делото е едно, надзиравано от един Водач. Случайни или от време на време положени усилия са принасяли вреда. Колкото и енергични да са, те нямат голяма стойност, защото реакцията сигурно ще последва. Трябва да развиваме твърдо постоянство, като не преставаме да изследваме Божията воля, за да я разберем и изпълняваме.

Бог гледа на характера
Необходимо е да знаем какво трябва да правим, за да бъдем спасени. Не трябва, мои братя и сестри, да се носим по вълните на популярното течение. Нашата работа днес е да се отделим от света. Този е единственият път, по който можем да ходим по Бога, както правеше Енох. Божествени влияния постоянно съдействаха на неговите човешки старания. И ние като него сме призовани да имаме силна, жива, действаща вяра и това е единственият начин да бъдем съработници на Бога. Ние или трябва да приемем условията в Божието слово, или да умрем в греховете си. Необходимо е да знаем какви морални промени трябва да настъпят в нашите характери чрез благодатта на Христос, за да станем годни за небесните жилища. Казвам ви със страх Божи: има опасност да живеем като евреите – лишени от Божията любов и невежи по отношение на Неговата сила, докато през всичкото време блестящата светлина на истината грее около нас.

Десетки хиляди по десетки хиляди души може да изповядват, че се покоряват на закона и евангелието, а в същото време да живеят в беззаконие. Възможно е някои да представят истината на други с голяма яснота и въпреки това собствените им сърца да са плътски. Грехът може да бъде обичан и практикуван тайно. Божията истина може да не представлява истина за тях, защото сърцата им не са осветени чрез нея. Любовта на Спасителя може да няма задържаща сила над техните долни страсти. От древната история знаем, че някои могат да заемат свещени постове и въпреки това да нямат честно отношение към истината. Те не могат да издигнат святи ръце към Бога „без гняв и съмнение“. Причината е, че Бог няма власт над умовете им. Истината никога не е била отпечатана върху сърцата им. „… със сърце вярва човек и се оправдава…“ (Римл. 10:10). „И да възлюбиш Господа, твоя Бог… с всичката си сила“ (Марко 12:30). Правите ли това? Мнозина не го правят, нито са го правили някога. Тяхното покаяние е било само повърхностно.
„И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, казва апостолът, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното“ (Колос. 3:1, 2). Сърцето е крепостта на човека. От него са изворите на живота или смъртта. Докато сърцето не е очистено, човек е негоден да участва в общението на светиите. Нима Бог, Който изпитва сърцата, не знае кой подхранва грях в себе си, излагайки на гибел душата си? Нима няма свидетел и за най-тайните неща в живота на всекиго? Принудена бях да чуя думите, които някои мъже казаха на жени и момичета – ласкателни думи, прелъстителни и опияняващи думи. Сатана си служи с всички тези средства, за да погубва души. Някои от вас са били по този начин негови служители и ако е така, тогава ще отговаряте в съда за всички тези неща. За такива хора ангелът ми каза: „Сърцата им никога не са били отдадени на Бога. Христос не е в тях. Истината не е у тях. На нейно място има грях, измама и лъжа. Божието слово не се вярва, нито се изпълнява.“
Сегашната дейност на Сатана, работещ над сърца, църкви и народи, би трябвало да стресне всеки, който изследва пророчествата. Краят е близо. Нека нашите църкви се събудят. Нека обновяващата сила на Бога се почувства в сърцата на отделните членове, за да видим дълбокото действие на Божия Дух. Опрощението на греховете не е единственият резултат от смъртта на Исус. Той даде тази неоценима жертва не само за да премахне греховете, но и за да възстанови човешкото естество, разкрасено отново, изградено отново от развалините и приготвено да се представи в присъствието на Бога.
Ние трябва да показваме вярата си чрез дела. Трябва да сме повече загрижени за това, как да притежаваме в по-голяма мярка Божия Дух, защото тук се крие силата на църквата. Сатана е този, който се стреми да разделя Божиите чада. Любов, о, колко малко любов имаме – любов към Бога и един към друг! Словото и Духът на истината в сърцата ни ще ни отделят от света. Неизменните принципи на истината и любовта свързват сърце със сърце и силата на единството ще бъде съразмерна с мярката на благодатта и истината, на която се радваме. Добре би било, ако всеки от нас издигне огледалото на Божия царски закон и гледа в него отражението на личния характер на Бога. Нека внимаваме да не пренебрегваме дадените тревожни сигнали и предупреждения в Неговото Слово. Ако не се обърне внимание на тези предупреждения и недостатъците на характера не се победят, тези недостатъци ще победят притежателите им и те ще се заблудят, ще отстъпят от вярата и ще направят явен грях. Ако умът не се издигне до най-високия образец, след време ще изгуби силата си да задържи и онова, което е постигнал. „… който мисли, че стои, нека внимава да не падне“ (1 Коринт. 10:12). „И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си. Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петрово 3:17, 18).

Духовност и ефективност
В тези последни дни Бог е избрал един народ, когото е направил съхранител на Своя закон. Този народ винаги ще трябва да се справя с неприятни задачи. „Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги намерил лъжливи и имаш търпение, и за Моето име си издържал и не си се уморил“ (Откр. 2:2, 3). Изисква се много старание и постоянна борба, за да се държи злото вън от нашите църкви. Трябва да се прилага сурова, безпристрастна дисциплина, тъй като някои, които имат вид на религиозни, ще се опитват да подкопават вярата на други, ще действат тайно, за да издигнат себе си.
На Маслинената гора Господ Исус заяви ясно, че „понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее“ (Матей 24:12). Той говори за хората, които са отпаднали от високото си духовно положение. Нека такива изказвания влязат в сърцата ни с тържествена, изпитваща истина. Къде е ревността, предаността към Бога, характерни за величието на истината, в която претендираме, че вярваме? Любовта към света, любовта към някой обичан грях е отчуждила сърцето от любовта към молитвата и от размишлението върху святите неща. Поддържа се формална рутина от религиозни служби, но къде е любовта на Исус? Духовността умира. Вечно ли ще продължава тази безчувственост, това скръбно израждане? Нима светилникът на истината ще мъждее и ще изгасне поради това, че не се пълни с маслото на благодатта?
Бих искала този въпрос да бъде схванат и разбран от всеки проповедник и работник така, както ми е бил представен. Самомнението и самонадеяността убиват духовния живот. Личното Аз се издига; за личното Аз се говори постоянно. О, това лично Аз трябва да умре! „Аз всеки ден умирам“ (1 Коринт. 15:31) е казал апостол Павел. Когато тази горда, самохвална самонадеяност и това угодническо себеоправдание проникнат в душата, там няма място за Исус. На Него се отрежда по-долно място, докато личното Аз се надува от важност и изпълва целия храм на душата. Тази е причината, поради която Господ действа тъй малко за нас. Ако Той подпомага нашите усилия, тогава инструментът ще припише цялата слава на собственото си умение, на мъдростта си, на способността си и ще се похвали като фарисей с думите: „Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, що придобия“ (Лука 18:12). Когато личното Аз е скрито в Христос, то не излиза така често на повърхността. Ще се съобразим ли с мнението на Божия Дух? Ще се занимаваме ли повече с практическото благочестие и по-малко с механичните наредби?
Божиите служители трябва да живеят, като че са пред погледа на Бога и на ангелите. Те трябва да се стремят да разберат изискванията на времето и да се подготвят да ги посрещнат. Сатана постоянно ни атакува по нови и неопитани начини, а защо офицерите в Божията армия да се оказват неефективни? Защо трябва да оставят някоя тяхна природна способност неразвита? Предстои ни да изпълним велико дело и ако липсват хармонични действия в провеждането му, то е, защото се дава предимство на самолюбието и самомнението. Ние можем да работим резултатно и хармонично само когато внимаваме да провеждаме нарежданията на Господа, без да оставяме нашия отпечатък или самоличност върху работата. „Сплотявайте се, каза ангелът, сплотявайте се!“.

Занимавайте се повече с практическа религия
Настоявам вие, които сте на свещена служба, да говорите и да се занимавате повече с практическата религия. Колко рядко виждаме прояви на нежна съвест, на истинска сърдечна, душевна скръб и убеждение за грях! Това е така, защото между нас Божият Дух не работи дълбоко. Нашият Спасител е стълбата, която Яков видя, чиято долна част опираше на земята, а горната й част стигаше до най-висшите небеса. Този образ показва отреденият метод за спасение. Ако някои от нас се спасят в края, то ще е само чрез здраво хващане за Исус, представляващо стълбата. За вярващия Христос е мъдрост и правда, освещение и изкупление. Никой да не си въобразява, че е лесно да се победи врагът и че ще бъде отнесен нагоре към нетленното наследство, без да положи усилия. Погледнеш ли назад, ще се зашеметиш; престанеш ли да се държиш, ще загинеш. Малцина оценяват важността на постоянните старания за побеждаване. Те отслабват малко старанието си и в резултат стават себелюбиви и самодоволни. Духовното бдение не се смята за необходимо. В християнския живот не се полагат сериозни усилия от страна на човека.
Страшно ще падат хора, които мислят, че стоят твърдо поради това, че притежават истината. Но не я притежават такава, каквато е в Исус. Едно моментно невнимание може да погуби душата безвъзвратно. Един грях води към втори а вторият подготвя пътя за третия и така нататък. Като верни Божии вестители ние трябва постоянно да молим Бог да ни пази със силата Си. Ако се отклоним и на един сантиметър от дълга, има опасност да тръгнем по път на грях, който ще завърши с гибел. За всеки един от нас има надежда, но само чрез свързване с Христос и чрез упражняване на всяка сила за постигане съвършенството на Неговия характер.
Религия, която гледа леко на греха, наблягайки на Божията любов към грешника без оглед на неговите действия, само насърчава грешника да вярва, че Господ го приема дори и да продължава да практикува грях. Така постъпват някои, които изповядват, че вярват в истината за това време. Истината се държи далеч от живота и затова тя няма сила да убеждава и обръща душата към Бога.
Бог ми показа, че истината, както е в Исус, никога не е прилагана в живота на някои в Калифорния. Те не притежават библейската религия. Никога не са преживели духовно обръщане. Ако сърцата им не се осветят чрез истината, която са приели, ще бъдат завързани с плевелите; защото не дават скъпоценен плод, който да показва, че са пръчки от живата Лоза.
„Търсете Господа, докле може да се намери, призовавайте Го, докато е близо. Нека остави нечестивият пътя си и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа… и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро“ (Исая 55:6, 7). Животът на мнозина показва, че нямат жива връзка с Бога. Носят се по течението на света. В действителност те нямат никакъв дял с Христос. Обичат забавленията и са изпълнени със себелюбиви идеи, планове, надежди и амбиции. Служат на врага, а претендират, че служат на Бога. Те са роби на един господар; и това е робство, което сами си избират, сами са пожелали да станат роби на Сатана.
Фалшивата идея, поддържана от мнозина, че да се ограничават децата е вредно, погубва хиляди по хиляди. Сатана сигурно ще завладее децата, ако вие не сте на поста. Не ги насърчавайте да дружат с безбожни. Отстранете ги от тях. Самите вие се отдалечете от такива хора и им покажете, че сте на страната на Господа.
Не желаят ли претендиращите за чада на Всевишния да издигнат образеца не само когато са във вашето събрание, но по всяко време? Не желаете ли да застанете на Божията страна и да служите на Бога с цяло сърце? Ако направите като израилтяните, като отхвърлите изричните Божии изисквания, непременно ще получите от Неговите наказания; но ако премахнете греха и практикувате жива вяра, ще имаме най-богатите небесни благословения.