Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Предателството на народа – 8 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Предателството на народа – 8 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

От смъртта на Еровоам до идването на Илия при Ахаав израилтяните
преживяваха все по-дълбок духовен упадък. Управлявани от хора, нямащи
страх от Йехова и насърчаващи езически форми на богослужение, мнозина
бързо забравиха за задължението си да служат на живия Бог и възприеха
много от идолопоклонническите обичаи.
Синът на Еровоам Надав бе на израилевия трон само за няколко месеца. На
злите му деяния бе сложен край от заговора, ръководен от Вааса, един от
неговите генерали, решил да поеме управлението. Надав бе убит заедно с
целия си род “според словото, което Господ говори чрез слугата Си Ахия
Силонеца, поради греховете, с които Еровоам съгреши и чрез които
направи Израиля да греши, и поради раздразнението, с което предизвика
гнева на господа Израилевия Бог”.
Така загина Еровоамовият дом. Вината му от въведеното идолопоклонство
предизвика наказание от Небето. Въпреки това следващите управници -
Вааса, Ила, Зимрий и Амрий – в продължение на четиридесет години
вървяха по същия фатален път на безчестие.
През по-голямата част от този период на израилевото отстъпление юдовото
царство бе управлявано от Аса. Много години “Аса върши това, което бе
добро и право пред Господа своя Бог, защото махна жертвениците на
чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите, и
заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си и да изпълняват
закона и заповедите Му. Махна още от всичките юдови градове високите
места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него”.
Вярата на Аса бе подложена на голямо изпитание, когато “етиопянинът
Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста
колесници” и нахлу в царството му. По време на тази криза Аса не
разчиташе на “укрепени градове в Юда”, които бе построил със “стени и
кули, порти и лостове”, нито на “силни и храбри” воини от добре
обучената си армия. Царят се надяваше на Йехова, в чието име древният
Израил бе избавян по чуден начин. Приготви войската си за бой и потърси
помощ от Бога.
Двете армии се изправиха една срещу друга. За Господните служители бе
дошло време на изпитание. Беше ли изповядан всеки грях? Имаха ли
юдовите мъже пълно доверие в Божията сила да избавя? Такива мисли
вълнуваха водителите им. От човешка гледна точка голямото египетско
множество щеше да помете всичко пред себе си. Но в мирно време Аса не
се бе отдавал на веселия и удоволствия, а се подготвяше за предстоящата
криза. Той имаше армия, обучена за военни конфликти. Бе се постарал да
подтикне хората към мир с Бога. Сега, макар че армията му бе по-
малобройна от противниковата, вярата му в Бога – неговата надежда – не
отслабна.
Търсил Господа в дни на благоденствие, царят можеше да разчита на Него
в ден на бедствие. Молитвите му показаха, че познава чудната Божия
сила. “… безразлично е за Тебе да помагаш – извика царят – на мощния
или на оня, който няма никаква сила. Помогни нам, Господи Боже наш,
защото на Тебе се уповаваме и в Твоето име идем против това множество.
Господи, ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе”.
Молитвата на Аса може да бъде подходящо произнесена от всеки
християнин. Ние водим битка не “срещу кръв и плът, но срещу
началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в
небесните места”. В житейските конфликти ще се сблъскваме със силите на
злото, обединили се срещу правдата. Нашата надежда не е в човек, а в
живия Бог. С пълна увереност и вяра можем да очакваме, че Той ще
съедини Своето всемогъщество с човешките усилия, за да прослави името
Си. Облечени във всеоръжието на Неговата правда, ние можем да победим
всеки неприятел.
Вярата на царя бе видимо възнаградена. “И Господ порази етиопяните пред
Аса и пред Юда; и етиопяните побягнаха. А Аса и людете, които бяха с
него, ги преследваха до Герар; и от етиопяните паднаха толкоз много,
щото не можаха вече да се съвземат, защото бидоха смазани пред Господа
и пред Неговото множество. И юдовите мъже взеха твърде много користи”.
Докато победоносните армии на Юда и Вениамин се връщаха към Ерусалим,
“Божият Дух дойде на Азария Одидовия син и излезе да посрещне Аса, и му
рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине, Господ е с вас, докато
сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го
оставите, Той ще ви остави… А вие се усилвайте и да не отслабват
ръцете ви, защото делото ви ще се възнагради”.
Силно окуражен от тези думи, Аса бързо започна нова реформация в Юда.
Той “отмахна мерзостите от цялата юдова и вениаминова земя и от
градовете, които бе отнел от ефремовата хълмиста земя; и поднови
Господния олтар, който бе пред Господния трем. И събра целия Юда и
Вениамина и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона,
защото мнозина от Израиля прибягваха при него, като виждаха, че Господ,
неговият Бог бе с него. Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в
петнадесетата година от царуването на Аса. В това време принесоха
жертви Господу от донесените користи седемстотин говеда и седем хиляди
овци. И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото
си сърце и от цялата си душа… И целият Юда се развесели поради
клетвата, защото се заклеха от цялото си сърце и потърсиха Бога с
цялата си воля; и Той биде намерен от тях и Господ им даде покой
отвсякъде”.
Дългогодишната вярна служба на Аса бе помрачена от някои грешки,
сторени във времето, когато не се доверяваше изцяло на Бога. Веднъж,
когато царят на Израил навлезе в юдовото царство и завзе Рама, укрепен
град на около пет мили от Ерусалим, Аса потърси спасение, като се съюзи
със сирийския цар Венадад. Това недоверие в Бога във време на нужда бе
строго порицано от пророк Ананий, дошъл при Аса със следната вест: “А в
това време гледачът Ананий отиде при юдовия цар Аса, та му рече: Понеже
си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа своя Бог,
затова войската на сирийския цар избягна из ръката ти. Етиопяните и
ливийците не бяха ли огромно множество с твърде много колесници и
конници? Но пак, понеже ти се упова на Господа, Той ги предаде в ръката
ти. Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за
да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено
разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, защото отсега
нататък ще имаш войни”.
Вместо да се смири пред Бога поради грешката си, “Аса се разгневи на
гледача, та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй
нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете”.
“А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от
болест в нозете; обаче макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в
болестта си той не потърси Господа, но лекарите”. Царят умря в
четиридесет и първата година на своето царуване и бе наследен от сина
си Йосафат.
Две години преди смъртта му Ахаав започна да владее израилевото
царство. Още от самото начало управлението му се характеризираше с
необичайно и страшно отстъпление. Баща му Амрий, основател на Самария,
“върши зло пред Господа, даже вършеше по-зле от всичките, що бяха преди
него”, но греховете на Ахаав бяха дори още по-големи. “… от всичките
израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да
разгневи Господа Израилевия Бог.” Той живееше така, “като че беше малко
това, че ходеше в греховете на Еровоама Наватовия син”. Неудовлетворен
от религиозното служене във Ветил и Дан, дръзко поведе народа в най-
противно езичество и замести поклонението пред Йехова с култа към Ваал.
Царят си взе за жена Езавел, “дъщеря на сидонския цар Етваал”,
първосвещеник на Ваал, “и отиде да служи на Ваала и да му се покланя. И
издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капище, което построи в
Самария”.
Ахав не само въведе култа към Ваал в столичния град, но по указанията
на Езавел издигна езически олтари на много “високи места”, където под
покрова на околните горички свещениците и други хора, свързани с тази
прелъстителна форма на идолопоклонство, упражняваха гибелното си
влияние, докато накрая почти целият Израил тръгна след Ваал. “Никой
наистина не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло
пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел, и който извърши много
мерзости, като следваше идолите, съвсем както вършеха аморейците, които
Господ беше изгонил пред израилтяните”.
Ахаав не беше морално силен. Брачният му съюз с една езичничка с
решителен характер и властнически темперамент доведе до катастрофа не
само него, но и цялата нация. Без принципи и с нисък морал, характерът
му бе лесно прекършен от смелата духом Езавел. Себелюбивото му естество
не можеше да оцени милостта на израилевия Бог и собствените му
задължения като пазител и водач на избрания народ.
Под пагубното влияние на Ахаавовото управление израилтяните се
отдръпнаха от живия Бог и поквариха пътищата си. Вече от много години
те бяха притъпявали чувството си на почит и страх от Господа. Като че
ли не бе останал никой, който да се осмели да изложи живота си на
опасност, противопоставяйки се открито на ширещите се богохулни обичаи.
Мрачната сянка на отстъплението покри цялата страна. Навсякъде можеха
да се видят образи на ваалимите и на Астарта. Увеличаваше се броят на
езическите храмове и на свещените гори, където хората се покланяха на
делото на човешки ръце. Въздухът бе омърсен от пушека на
жертвоприношенията пред фалшиви богове. В долини и клисури отекваха
пиянските викове на езическите свещеници, които жертваха на слънцето,
луната и звездите.
Използвайки влиянието си, Езавел и нейните опорочени свещеници учеха
хората, че издигнатите идоли са богове, които управлявали стихиите на
земята, огъня и водата чрез някакво мистично въздействие. Всички
изобилни небесни дарове – бързите поточета, реките от животодаваща
вода, меката роса, капките дъжд, които освежават земята и помагат на
полята да родят богата жетва – бяха приписвани на благосклонността на
Ваал и Астарта, а не на Дарителя на всеки добър и съвършен дар. Народът
забрави, че хълмовете и долините, потоците и изворите са в десницата на
живия Бог; че Той контролира слънцето, небесните облаци и всички
природни сили.
На отстъпилия народ Бог непрестанно изпращаше предупреждения чрез верни
вестители, но всички изобличителни думи бяха безполезни. Напразно
боговдъхновените вестители утвърждаваха правото на Йехова да бъде
единственият Бог на Израил; напразно възвеличаваха поверените от Него
закони. Запленени от великолепието на омайните езически ритуали, хората
последваха примера на царя и придворните и се отдадоха на опияняващите,
низки удоволствия на неморалните обичаи. В сляпата си глупост те
предпочетоха да отхвърлят Бога и службите за него. Така милостиво
дадената им светлина се превърна в тъмнина. Чистото злато потъмня.
Уви, славата на Израил изчезна! Никога преди избраният Божи народ не бе
изпадал в толкова дълбоко предателство. Имаше четиристотин и петдесет
Ваалови пророци и четиристотин пророци на Ашера. Нищо друго освен чудо,
не можеше да запази народа от пълно погубване. Израилтяните се бяха
отделили от Бога доброволно, но въпреки това в милостта Си Господ все
още обичаше подведените да съгрешат и желаеше да им изпрати един от
най-силните Си пророци, чрез когото мнозина щяха да възстановят своята
вярност към Бога на бащите си.
3Царе 15:29, 30
2Лет. 14:2-5
2Лет. 14:9
2Лет. 14:11
Виж Еф. 6:12
2Лет. 14:12, 13
2Лет. 15:1, 2, 7
2Лет. 15:8-12, 15
2Лет. 16:7-9
2Лет. 16:10
2 Лет. 16:12
3Царе 16:25
3Царе 16:33, 31
3Царе 16:31, 32
3Царе 21:25, 26
Виж 3Царе 18:19