Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
ПРЕДГОВОР – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)
УМ, ХАРАКТЕР И ЛИЧНОСТ
РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ ЗА ДУШЕВНО (ПСИХИЧЕСКО, УМСТВЕНО) И ДУХОВНО ЗДРАВЕ
ОТ ЕЛЕНА Г. ВАЙТ
книга трета
ПРЕДГОВОР
По времето на живота на Елена Г. Вайт (1827-1915 г.) психологията, науката, която се занимава с ума и неговите способности и функции, е била още в своето детство. И въпреки това, във всичките й произведения, се очертава (възниква, изплува, появява си) една отличителна (характерна) психология, в която ясно са обрисувани (описани) ръководни принципи в тази наука и по отношение на умственото (душевното, психическото) здраве.
Целта на тази компилация е да се представят изявленията на Елена Г. Вайт в тази широка, важна и понякога противоречива област, събрани на едно място за по-удобно изучаване и изследване. Адвентистите от седмия ден и други, които са убедени, че Елена Г. Вайт е писала под влиянието на Божия Дух, съхраняват и високо ценят нейното ръководство (напътствия) в една толкова жизненоважна за човечеството област по време, когато различни школи на психологическата мисъл се различават една от друга и непрекъснато се променят.
Здравите възгледи на Елена Г. Вайт в областта на физиологията, храненето и възпитанието, както и в други области, вече са били доказани. Няма никакво изследване, че колкото повече напредват научните изследвания в психологията и в областта на умственото (душевното) здраве, толкова по-здраво ще бъде установена нейната репутация (име, известност, слава) за излагането (представянето) на здрави психологически принципи. Този труд, „Ум, характер и личност“, ще снабди (ще даде на) посветеният адвентист с много отговори. Сигурни сме, че се разгръщат (се разкриват все повече), заетите тук позиции все повече и повече ще привличат (ще бъдат оценени) от всички сериозни читатели.
При тези обстоятелства появяването от време на време такива изрази като „видях“, „беше ми показано“, „бях наставена“ са не само разбираеми, но и приветствани (приети с удоволствие) поради увереността, която дават, че описаните концепции произхождат от Този, Който е оформил човешкия ум.
При събирането на този материал в службите на „Наследството Вайт“ („Наследството на Елена Вайт“) не е бил правен никакъв опит да се подбират пасажи, които подкрепят възгледи поддържани от различни автори в областта на възпитанието и психологията. Тук не са представени никакви предварително поддържани възгледи от компилаторите. По-скоро е било направено усилие да се позволи на Елена Вайт свободно да изложи своите възгледи. Това е било постигнато чрез черпене от обширния склад (запас) от нейните публикувани писания, съчинявани в продължение на шест десетилетия, така както са се появили в текущи или излезли от печат книги, брошури, хилядите й периодични статии (статии в периодичния печат) и в нейните многобройни ръкописи и кореспонденция запазени в хранилището на „Наследството Вайт“.
Голяма част от „Ум, характер и личност“ представя общи ръководни принципи. Те са изпъстрени и допълнени с материали, излагащи практически увещания и съвети в средата (в рамката, в обстановката) на връзката (отношението) между учител и учащ, проповедник и мирянин, лекар и пациент или родител и дете.
В десетки случаи съветите са отправени към даден административен чиновник (служещ), проповедник, лекар, учител, издател, съпруг, домакиня или младеж и може при тяхното разкриване (при разкриването от тяхна страна) на обстоятелства и дадени съвети, да носят белега на случаи, които биха могли да станат само в миналото. Тук вниманието трябва да бъде отправено към включения в случая принцип.
Очевидно Елена Вайт не е писала като психолог. Тя не е употребявала специалната терминология, която се употребява в областта на психологията днес. Всъщност читателят трябва дори да се отнася към термините „психология“, „френология“, и пр. с разбиране. Компетентният читател обаче ще бъде дълбоко впечатлен от нейната необикновена проницателност по отношение принципите на психологията, което написаното в тези страници показва. Изявленията на Елена Г. Вайт по отношение различните аспекти на ума, неговото жизненоважно място в преживяването на човека (в човешкия живот), неговите потенциални възможности и факторите, които водят до оптималното му функциониране, събрани заедно в една логическа последователност, образуват едно висококачествено (превъзходно, отлично) допълнение към книгите на Елена Вайт, издадени посмъртно. Те ни помагат да разберем какво представлява човека, да разберем и неговото отношение и връзка към земната му околна среда, към Бога и към вселената.
Преди десет години, когато започваше работата върху тази компилация, се смяташе, че тя се отнася най-вече (ще окаже най-голямо внимание на) за изследващите особено сферата на умственото здраве. Затова бе възприето и едно подреждане, което прави изказванията (изявленията) й готови за употреба и на разположение на онези, които разглеждат (се занимават с) класифицираните области. Изследователят трябва да разбира, че макар да е правен опит да се избягва, доколкото е възможно, претрупаността или многословието, все пак няколко ключови изявления се повтарят в различни сфери, защото изучаващият би очаквал да ги намери там под различни подходящи заглавия. Сега вече е ясно, че тази компилация е от жизненоважен интерес за всички адвентисти и за техните приятели, както и за всички нас, които сме включени в битката за ума.
Работата на компилаторите се е ограничавала до избирането на материалите, поставянето им в „онова, което изглежда че е“ логическа последователност и даването на заглавията, включително и заглавията от страни, които въвеждат избраните текстове (предмети). Направен е опит да се включат всички важни изявления по представените предмети, излезли изпод перото на Елена Вайт през годините на нейната активна служба, давайки по този начин предимството да се подходи към дадена точка от различни ъгли и с представеното да се покрие възможния най-широк обхват. Но с това се появяват тук и там повторения на мисълта в общите основни линии, които случайният (повърхностният) читател може да намери до известна степен дразнещи. Внимателно изучаващият обаче ще приеме добре (ще приветства) всяка фраза, която допринася за изясняване на разисквания предмет. Така „Ум, характер и личност“ има до известна степен енциклопедичен характер.
Достоверността на всеки цитат е потвърдена чрез посочване източникът, от който е взет в материалите на Елена Вайт, правейки възможно в много случаи читателят да се обърне за по-голяма пълнота към първоначалния контекст, ако желае. За да се спести място, са използвани общоприетите съкращения на произведенията на Елена Вайт при забележките, посочващи източника. Ключ към тези съкращения е даден във въведителните страници. Във всички случаи е посочена датата на написването или публикуването за първи път на съответния материал. Първоначалните източници са дадени като главни препратки (забележки, посочвания, указания), а ако понастоящем са на разположение под формата на книги (в книжна форма), се явяват забележки (препратки) и за текущите издания. Препратките към „Библейски коментар на адвентистите от седмия ден“ се отнасят за допълнителните изявления на Е. Г. Вайт, явяващи се в края на всеки от томовете на коментара или в том 7а от „Библейския коментар на адвентистите от седмия ден“.
Ограниченото място не е позволило включването в настоящите два тома на някои свързани с предмета за ума теми като „лудост“ и пр., за които читателят е отправен към „Обширен индекс на писанията на Елена Г. Вайт“.
Настоящата компилация е била приготвена от служителите в службите на „Наследството на Елена Г. Вайт“ под ръководството на Борда на попечителите (на управителите) оторизирани от Елена Вайт в нейното завещание. За разлика от повечето компилации на материали от Елена Г. Вайт, настоящият труд е бил издаден за първи път временно (във временна форма) под заглавието „Ръководни принципи за умствено (духовно, душевно) здраве“, за класна проверка и за критическо четене от възпитатели, психолози и психиатри адвентисти. Желанието на ръководството на „Наследството Вайт“ е било да се увери, че всички известни изявления свързани с представените теми са били намерени и взети предвид и че подреждането на материалите е приемливо.
Благоприятният отзвук от употребата в класната стая и от други осигури мястото на този труд сред многото други посмъртни публикации и книги на Елена Г. Вайт. Тъй като се издава в две части, тя става част от популярната „Християнска домашна библиотека“.
В настоящата си форма тя представлява нещо като ревизиране на подбора на темите и подобряване на реда на тяхното появяване. Добавена е и глава озаглавена „Любов и секс (Любов и секс в човешките преживявания)“. Редица добавки са закръглили някои глави, а някои съкращения са елиминирали ненужните повторения. Пагинацията продължава и в двата тома, а в края на книгата са добавени индекса на библейските текстове и индекса по теми.
За да може ясно проследената картина на великата борба между силите на доброто и злото за контрола (завладяването) на човешкия ум, да предупреди и просветли всички читатели и да осигури съвети и насоки за избирането на онова, което ще даде безопасно ръководство днес, а ще осигури и бъдещото наследство в един живот, който ще дойде, това е сериозната надежда на
Борда на попечителите на
„Наследството на Елена Г. Вайт“ Вашингтон, Д.К.
22 март 1977 г.