Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Предимствата на ,,двама по двама” – 18 – Евангелизъм – Елена Вайт (Елън Уайт)

Исус изпращаше брат с брат. Призовавайки дванадесетте при Себе Си, Исус им заръча да отиват двама по двама по градове и села. Никой не бе изпратен сам, но брат бе свързан с брат, приятел с приятел. Така те можеха да си помагат и да се насърчават, да се съветват и да се молят заедно, като силата на единия допълваше слабостта на другия. По същия начин Той изпрати след това и седемдесетте. Намерението на Спасителя бе така вестителите на евангелието да бъдат свързани. В наше време, ако тясно се придържахме към този пример, евангелизаторската работа би била далеч по-успешна.
Божият план за делото днес. Когато Исус изпрати учениците Си на работа…, те не мислеха, както някои мислят сега, че трябва да работят сами, а не заедно с друг, който да работи точно така, както те работят. Нашият Спасител разбираше какво значи хората да си сътрудничат. Той не свърза мекия, обичан Йоан с някого със същия темперамент, но го свърза с пламенния, импулсивен Петър. Тези двама мъже не бяха еднакви нито по своята предразположеност, нито по начин на работа. Петър беше бърз и усърден в работата, дързък и безкомпромисен и често нараняваше хората. Йоан бе спокоен и зачиташе чувствата на другия, стремеше се да превързва раните и да насърчава. Така недостатъците на единия бяха от части компенсиране от добродетелите на другия.
Бог никога не е имал намерение, както е обичайно, служителите Му да работят поединично. Да илюстрираме. Ето двама братя. Те нямат един и същи темперамент, мислите им не текат в една и съща посока. Единият е в опасност да върши твърде много. Другият избягва товарите. Когато се свържат, влиянието им един върху друг би било смекчаващо, така че крайностите в характера да не изпъкват така силно в общата работа. Може би не е необходимо те да бъдат заедно при всяко събиране; могат да работят на места, отдалечени на 10, 15 или дори на 30 мили. Но те са почти заедно, така че, ако единият има криза в работата си, да може да повика другия на помощ. Те също така трябва да се събират колкото е възможно по-често за молитва и съвет…
Когато някой се труди постоянно сам, той става склонен да мисли, че действията му не подлежат на критика и започва да не чувства никакво желание да споделя работата с друг. Но Христовият план е някой да стои до него, така че работата да не се оформя изцяло от ума на един човек, да не би той или тези, които го слушат, да започнат да считат недостатъците в характера му за добродетели.
Ако един говорител няма никого край себе си, с когото да споделя работата си, той много пъти ще се изправя пред обстоятелства, в които ще бъде задължен да нарушава законите на живота и здравето. А понякога могат да се случат важни неща, които да го отзоват точно по време на криза. Ако двама души са свързани и работят заедно, делото им няма да бъде изоставено.
Предимствата на общия труд. Нужно е двама да работят заедно, защото единия може да насърчава другия, двамата да се съветват, да се молят и да изследват Библията. Така те могат да хвърлят по-голяма светлина върху истината; защото единият ще види една нейна фаза, а другият – друга. Ако се заблудят, могат да се поправят с думи и отношение, така че на истината да не се гледа леко поради недостатъците на нейните защитници. Ако работниците биват изпращани сами, няма кой да вижда и да поправя грешките им; но когато са двама, може да се провежда възпитателна работа и всеки работник да стане онова, което трябва да бъде – успешен работник, който печели хора за Бога.
Защо не днес? Защо е станало така, че сме отстъпили от метода на работа, който бе установен от великия Учител? Защо е станало така, че работниците в Неговото дело днес не се изпращат двама по двама? ,,О – ще кажете вие, – ние нямаме достатъчно работници да покрием полето.” Тогава покрийте по-малка територия. Изпращайте работниците на места, където пътят изглежда отворен и проповядвайте скъпоценната истина известно време. Не можем ли да видим мъдростта от това двама души заедно да проповядват евангелието?