Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Предупреждение срещу лицемерието – 7 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Предупреждение срещу лицемерието – 7 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Когато учениците проповядваха истините на евангелието в Ерусалим,
Бог свидетелстваше за словото им и голямо множество повярва. Много от
рано повярвалите бяха веднага отхвърлени от семействата и приятелите си
поради ревнивата мания за величие на евреите и бе необходимо да се
снабдяват с храна и подслон.
Писанията казват: “Па и никой от тях не бе в лишение…”, което ни
открива как са били задоволени нуждите. Вярващите, които имаха пари и
имоти, ги жертваха с готовност, за да посрещнат належащата нужда.
Продаваха къщите или земите си и донасяха парите на апостолите. “И
раздаваше се на всеки според колкото имаше нужда.”
Тази щедрост на вярващите бе резултат от изливането на Духа.
Обърнатите към евангелието бяха “едно сърце и душа”. Имаха общ интерес -
успеха на поверената им мисия. Алчността нямаше място в техния живот.
Любовта им към братята и към делото, на което се бяха посветили, бе по-
голяма от любовта към парите и притежанията. Делата им свидетелстваха,
че бяха оценили човешките души по-високо от земните богатства.
Винаги е било така, когато Божият Дух е ръководил живота. Онези,
чиито сърца са изпълнени с любов към Христос, ще следват примера на
Този, Който заради нас стана беден, за да се обогатим чрез бедността Му.
Пари, време, влияние – всички дарби от Божията ръка ще се ценят само като
средства за напредъка на евангелието. Така бе в ранната църква. И ако днес
в църквата се вижда, че чрез силата на Духа членовете са се оттеглили от
светските неща и с желание правят жертви, за да чуят техните ближни
евангелието, проповядваните истини ще имат могъщо влияние.
В забележителен контраст с примера на благотворителност бе
поведението на Ананий и Сапфира. Тяхната постъпка, проследена от
вдъхновеното перо, е останала като тъмно петно в историята на ранната
църква. Заедно с другите и тези, наричащи себе си ученици, имаха
привилегията да слушат проповядването на евангелието. Заедно с другите
вярващи и те присъстваха, когато апостолите се бяха молили “и… потресе се
мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух…” (Деян.
4:31). Дълбоко покаяние обхвана всички присъстващи и под прякото
въздействие на Божия Дух Ананий и Сапфира обещаха да дадат на Господа
парите от продажбата на някакъв имот.
След това Ананий и Сапфира оскърбиха Светия Дух, като се
поддадоха на своята алчност. Започнаха да съжаляват за обещанието си и
скоро загубиха нежното влияние на благословението, стоплило сърцата им с
желанието да дадат своя принос в полза на Христовото дело. Сметнаха, че
са действали много прибързано, че е трябвало да размислят добре, преди да
решат. Като обсъдиха отново въпроса, намислиха да не изпълнят
обещанието си. Видяха обаче, че разделилите се с притежанията си, за да
задоволят нуждите на по-бедните си братя, бяха високо почитани сред
вярващите, но се засрамиха да споделят с братята си, че на егоистичните им
души досвидя тържествено обещаното на Бога. Умишлено решиха да
продадат имота си и да се престорят, че дават получените пари в общата
каса, а всъщност да задържат голяма част за себе си. Така щяха да имат дял
в общите пари и същевременно да спечелят и уважението на братята си.
Но Бог мрази лицемерие и преструвка. Ананий и Сапфира показаха
алчност в отношението си към Бога. Излъгаха Светия Дух и грехът им бе
бързо и ужасно осъден. Когато Ананий дойде със своя принос, Петър каза:
“Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да
задържиш от цената на нивата? Догдето стоеше непродадена, не беше ли
твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си
намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога”.
“И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна. И голям страх
обзе всички, които чуха това.”
“Догдето стоеше непродадена, не беше ли твоя?” – попита Петър.
Никакво насилие не бе принудило Ананий да жертва имота си за общото
благо. Бе действал по свой избор. Но опитвайки се да измами апостолите, бе
излъгал Всемогъщия.
“И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за
станалото. И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя
рече: За толкова. А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния
Дух? Ето, нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат
и тебе. И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха,
намериха я мъртва и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. И голям страх
обзе цялата църква и всички, които чуха това.”
Безкрайният Разум видя, че тази знаменателна проява на Божи гняв
бе необходима, за да опази младата църква от деморализация. Църквата
щеше да бъде в опасност, ако при бързото нарастване на броя на
обърнатите и прибавящите се към нея мъже и жени, признавайки, че служат
на Бога, се покланяха на Мамона. Тази присъда засвидетелства, че хората
не могат да мамят Бога, че Той вижда скрития грях на сърцето и не може да
бъде подигран. Тя бе предназначена да предупреди вярващите, да ги
предпази от хитрост и лицемерие и от изкушението да крадат от Бога.
Примерът за Божията омраза към алчността, измамата и двуличието
бе даден като знак за опасност не само на ранната църква, но и на всички
бъдещи поколения. Ананий и Сапфира бяха допуснали в сърцата си най-
напред алчността. Желанието да задържат част от обещаното на Господа ги
доведе до неискреност и притворство.
Бог е предписал проповядването на евангелието да зависи от труда и
дарбите на Неговия народ. Доброволни дарове и десятъци съставят прихода
на Господнето дело. От средствата, поверени на хората, Той има право на
известна част – една десета. Оставя всеки свободно да реши ще даде ли или
няма да даде повече от това. Но когато сърцето е повлияно от Светия Дух и
човек е направил обрек да подари известна сума, тогава той няма повече
право върху посветената част. Обещания от този род, дадени пред човек, се
смятат за обвързващи, а не са ли по-обвързващи дадените пред Бога
обещания? И обетите пред съвестта по-малко ли задължават от написаните
човешки договори?
Когато Божествената светлина грее в сърцето с необикновена яснота
и сила, старият егоизъм отпуска своята хватка и човекът става
благоразположен да подари средства за делото Божие. Но никой не бива да
мисли, че Сатана ще го остави да изпълни обещанията, направени в такъв
момент, без да се съпротиви. Той не се радва, когато вижда, че царството на
Изкупителя на тази земя се съгражда. Внушава, че определеното е твърде
много, че ще спъне придобиването на имот или задоволяването на
семейните нужди.
Бог е, Който благославя хората със собственост и ги прави способни
да дават за напредъка на делото Му. Той изпраща слънце и дъжд. Прави
растителността да избуява, дава здраве и способност за придобиване на
средства. Всички наши благословения идват от щедрата Божия ръка. В
отговор на това желае хората да показват благодарност, като Му връщат
една част чрез десятъци и дарби, в благодарствени жертви, доброволни
пожертвувания и приноси за грях. Ако потекат средства към съкровищницата
в съответствие с Божествено наредения план – една десета от всеки доход и
доброволни приноси – тогава ще има изобилие за напредъка на Господнето
дело.
Но егоизмът затвърдява човешките сърца и както Ананий и Сапфира
хората се изкушават да задържат част от цената, преструвайки се, че
изпълняват Божиите изисквания. Мнозина изразходват необмислено парите
си за себеугаждане. Отдават се на удоволствията си и задоволяват вкуса си,
а на Бога донасят почти с нежелание едно свидливо дадено приношение. Те
забравят, че един ден Той ще изиска точна сметка за използваните блага и
ще престане да приема пуснатите в съкровищницата Му дребни пари, както
не прие приношението на Ананий и Сапфира.
Чрез решителното наказване на тези измамници Бог иска да узнаем
колко дълбоки са омразата и презрението Му към всяко двуличие и
неискреност. Преструвайки се, че са дали всичко, Ананий и Сапфира
излъгаха Светия Дух и в резултат на това изгубиха и този живот, и бъдещия.
Същият Бог, Който ги наказа, и днес осъжда лъжата. Лъжливите устни са
мерзост за Него. Той заявява, че в Святия град, “никак няма да влезе нещо
нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже…” (Откр. 21:27). Нека
казването на истината бъде непоколебимо, нека стане част от живота. Който
си играе с истината и я преиначава за егоистичните си планове, ще претърпи
крах във вярата. “Стойте прочее, препасани с истина…” (Еф. 6:14). Който
изговаря неистина, продава душата си на много евтина цена. Лъжата може
да му изглежда необходима съобразно обстоятелствата, може да изглежда,
че му върши добра работа, която не би могъл да свърши по честен път, но
накрая стига до мястото, където не може да разчита на никого. Който е
лъжец, няма доверие в думите на другите.
В случая с Ананий и Сапфира измамата срещу Бога бе наказана бързо.
Същият грях е повтарян често в по-късната история на църквата, повтарят го
мнозина и в наши дни. Но макар и не последван от видимо проявление на
Божието недоволство, той е не по-малко ненавистен в Неговите очи сега,
отколкото в апостолско време. Предупреждението бе дадено, Бог изрази ясно
отвращението Си от този грях и всеки, който допуска лицемерие и алчност,
може да бъде сигурен, че те унищожават собствената му душа.
Тази глава е основана на Деяния 4:32-5:11