Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ПРЕСЯВАНЕТО – 40 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПРЕСЯВАНЕТО
Видях хора, които умоляваха Бога със силна вяра и с агонизиращи викове. Лицата им бяха бледи и изразяваха дълбока тревога, говореща за вътрешната им борба. На тях се четеше твърдост и голяма сериозност. Едри капки пот падаха от челата им. Отвреме навреме лицата им биваха огрявани от белезите на Божието одобрение, след което същият сериозен, тържествен и безпокоен израз се връщаше отново.
Зли ангели се тълпяха около тях, стараейки се да ги покрият с мрак. Тяхната цел бе да отклонят погледите им от Исус и да ги насочат към обгръщащия ги мрак, за да бъдат предизвикани да проявят недоверие и недоволство спрямо Бога. Единствената сигурност на Божиите чеда бе постоянно да гледат нагоре. Небесни ангели бдяха над тях. И когато отровната атмосфера на демоните притискаше тези разтревожени души, те не спираха да размахват крилете си, докато не разпръснеха непрогледната тъмнина около тях.
Докато молещите се продължаваха да викат сериозно, отвреме навреме лъч светлина от Исус ги обгръщаше, за да окуражи сърцата им и да просветли лицата им. Видях, че някои не бяха в борбата на живот и смърт и не се молеха. Изглеждаха равнодушни и безгрижни. Не се съпротивяваха на тъмнината и тя ги обгърна като гъст облак. Божиите ангели ги напускаха и отиваха да помогнат на сериозно молещите се. Видях ги да бързат да правят това за вярващи, които с всички сили се бореха против демоните и търсеха помощ, непрестанно призовавайки Бога. Но Божиите ангели се оттегляха от хората, които не правеха усилия сами да си помогнат, и аз ги изгубих от погледа си.
Запитах за значението на това пресяване. Показано ми бе, че то е предизвикано от непосредствените вести на Верния Свидетел до църквата в Лаодикия. Те ще повлияят върху сърцето на човека, който ги приеме. Той ще постави високо целта си и ще възвестява откритата истина. Някои няма да могат да понесат директното свидетелство и ще се надигнат против него. Това ще предизвика пресяване сред Божия народ.
Видях, че на свидетелството на Верния Свидетел не е обърнато и наполовина внимание. Тържествената вест, от която зависи участта на църквата, се оценява леко, ако не е и съвсем пренебрегвана. Това свидетелство трябва да предизвика дълбоко разкаяние. Всички, които го приемат истински, ще го послушат и ще бъдат очистени.
Ангелът каза: “Слушай!” Скоро чух глас, подобен на много музикални инструменти, всички звучащи в съвършена мелодия – сладка и хармонична. Тази мелодия беше по-хубава от всяка музика, каквато някога съм чувала, и бе сякаш пълна с милост, състрадание и с възвишена, свята радост. Тя проникна в цялото ми същество. Ангелът каза: “Виж!” Тогава вниманието ми бе насочено към групата, която бях видяла и която беше мощно пресята. Бяха ми показани хората, които по-рано бях видяла да плачат и да се молят в душевна борба. Броят на пазещите ги ангели се беше удвоил и те бяха въоръжени от главата до нозете. Движеха се в пълен ред като група войници. На лицата им бе отпечатан преживеният тежък конфликт, предсмъртната борба, през която бяха преминали. Но въпреки жестоката вътрешна агония, сега лицата им излъчваха светлината и славата на Небето. Те бяха извоювали победата и това ги изпълваше с най-дълбока благодарност и със свещена радост.
Броят на хората в тази група бе намалял. Някои бяха отсети и изостанали по пътя. Безгрижните и равнодушните, които не се бяха присъединили към достатъчно ценящите победата и спасението, за да се молят настойчиво и да преживяват душевна борба за него, не го спечелиха и бяха оставени назад в тъмнина. А местата им бяха незабавно заети от други, които приемаха истината. Злите ангели продължаваха да ги заобикалят и притискат, но не можеха да имат никаква власт над тях.
Чух облечените с всеоръжието да възвестяват истината с голяма сила. И имаше резултат. Много бяха обвързаните – жени със съпрузите си и деца с родителите си. Искрените, на които бе попречено да чуят истината, сега я възприемаха жадно. Всеки страх от роднините им бе изчезнал и те ценяха истината над всичко. Бяха гладували и жадували за нея; тя им бе по-мила и по-ценна от живота. Запитах на какво се дължи тази голяма промяна. Ангелът отговори: “Това е Късният дъжд, освежението от присъствието на Господа, високият вик на третия ангел.”
Голяма сила придружаваше тези избрани. Ангелът каза: “Погледни!” Вниманието ми бе насочено към безчестните или невярващите. Те бяха разбунени. Ревността и силата на Божия народ ги бе раздразнила и разгневила. Бъркотия, бъркотия навсякъде… Видях да се вземат мерки срещу групата, притежаваща светлината и Божията сила. Мракът се сгъстяваше около тях, но те стояха твърди, одобрени от Бога и уповаващи се на Него. Видях, че бяха объркани. Следващото, което чух, бе да призовават Бога. Не преставаха да правят това ден и нощ. “Да бъде волята Ти, о, Господи! Ако така ще се прослави името Ти, открий път за избавление на народа Си! Освободи ни от обкръжаващите ни езичници. Те искат живота ни, но Твоята ръка може да ни спаси.” Това е, което мога да си спомня от техните думи. Изглеждаше, че всички дълбоко съзнаваха недостойнството си и проявяваха пълно покорство на Божията воля. Но като Яков всеки от тях без изключение сериозно се молеше и се бореше за освобождение.
Скоро след този сериозен призив ангелите, обзети от състрадание, пожелаха да ги освободят. Но един висок ръководещ ангел не им позволи. Той каза: “Божията воля още не е изпълнена. Те трябва да пият от чашата. Трябва да бъдат кръстени с кръщението.”
Скоро чух Божия глас, който разтърси небето и земята. Стана мощно земетресение. Здания бяха разрушени и парчетата им – пръснати на всяка страна. Тогава чух триумфален вик на победа, звучен и красив. Погледнах към групата вярващи, намиращи се малко преди това в такава нужда и робство. Тяхното пленничество бе свършило. Славна светлина ги бе огряла. Колко прекрасни изглеждаха! Всички следи от грижа и умора бяха изчезнали и всяко лице излъчваше здраве и красота. Техните неприятели, езичниците около тях, паднаха като мъртви – не можаха да понесат светлината, която грееше над изкупените светии. Тази светлина и слава останаха върху тях, докато съзряха Исус в небесните облаци. В един миг, в мигване на око, те бяха преобразени от слава в слава. Гробовете се отвориха. Светиите излязоха от тях облечени в безсмъртие и извикаха: “Победа над смъртта и над гроба!” Заедно с живите светии те бяха грабнати да посрещнат Господа във въздуха. От всички безсмъртни устни прозвучаха ясни, мелодични възклицания на слава и победа.