Пречки за реформа 59 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

До известна степен в нашите училища е била въведена Библията и са били направени определени усилия за осъществяване на реформа. Но е много трудно да се усвоят правилни принципи, след като дълги години се е работело по общодостъпните методи. Първите опити да се въведе промяна в старите обичаи създадоха тежки изпитания за онези, които искаха да постъпят по определения от Бога начин. Направиха се много грешки и впоследствие се получиха големи загуби. Трудностите ни държаха в границите на обикновените, светските начини на действие и ни пречеха да възприемем истинските образователни принципи. За неповярвалите, които гледаха на нещата от низините на човешкото себелюбие, неверие и безразличие, правилните принципи им се виждаха погрешни.
Някои учители и управители, повярвали само наполовина, са спънка за другите. Те се съгласяват с определени неща и провеждат полуреформи. Но когато се дадат по-големи познания, отказват да напредват, предпочитайки да работят според собствените си идеи. Като вършат това, те късат и ядат от онова дърво на познание, което поставя човешкото над Божественото. „… бойте се от Господа и служете Му с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу. Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите…“ „Ако Господ е Бог, служете Нему; но ако е Ваал, тогава следвайте го“ (Исус Навиев 24:14, 15; 3 Царе 16:21). Ние би трябвало да сме много по-напреднали духовно, отколкото сме сега, ако се движехме според даваната ни светлина.
Когато се представяха нови работни методи, толкова много съмнения се изказваха, толкова много съвети се състояха, за да се види ясно всяка трудност, че реформаторите бяха спъвани, а някои преставаха да настояват за реформа. Виждаше им се невъзможно да спрат течението на съмнение и критика. Сравнително малко бяха онези, които приеха евангелието в Атина, защото хората там се гордееха със своя интелект и светска мъдрост и смятаха Христовото евангелие за глупост. Но „Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците“. Затова „проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън и за езичниците глупост; но за самите призвани и юдеи, и гърци Христос, Божия сила и Божия мъдрост“ (1 Коринт. 1:25, 23, 24).
Сега има нужда да започнем отново. Реформата трябва да се въвежда със сърце, душа и воля. Заблудите може да са побелели от старост, но старостта не прави заблудата истина, нито истината – заблуда. Вече много дълго време се поддържат старите обичаи и навици. Сега Господ иска всяко фалшиво разбиране да се отстрани от учители и ученици. Ние нямаме свободата да учим това, което отговаря на светския образец или на образеца на църквата само заради обичая. Уроците, на които Христос учеше, трябва да служат за образец. Казаното от Господ за образованието, което трябва да се застъпва в нашите училища, е необходимо да се зачита строго. Защото, ако образованието не е до известна степен различно по характер от сега съществуващото в някои от нашите училища, то тогава не би имало нужда да се хвърлят пари за купуване на земя и за строеж на училища.

Популярност чрез понижен образец
Някои ще настояват, че ако в нашите училища религиозното обучение заема най-видното място, то училищата ще станат непопулярни и тези, които не са от нашата вяра, няма да ги покровителстват. Много добре. Тогава нека отидат в други училища, където ще намерят образователна система по вкуса им. Чрез тези разсъждения Сатана възнамерява да попречи за постигането на целта, за която нашите училища са издигнати. Тези разсъждения пречат на управителите и те разсъждават по маниера на света, копират неговите планове и подхранват неговите обичаи. На много от тях така явно им липсва небесна мъдрост, че са се присъединили към враговете на Бога и истината, предоставяйки на учениците светски забавления. Така те предизвикват Божието негодувание, защото заблуждават младите и съдействат на Сатана. За това дело с всичките му последици те ще отговарят пред Божия съд.
На следващите такъв курс на поведение не може да се има доверие. След като направят злото, те може да изповядат грешките си, но могат ли да заличат оказаното влияние? Ще се каже ли „добре“ на неверните към повереното им? Тези неверни работници не са градили върху вечната скала и тяхната основа ще се окаже подвижен пясък. Когато Господ иска от нас да се отличаваме от другите, как можем да искаме популярност или да се опитваме да подражаваме на обичаите и практиките на света? „Не знаете ли,че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Яков 4:4).
Да се понижи образецът, за да се спечели популярност и увеличение на бройките и след това да се изказва радост за това увеличение, е голяма слепота. Ако бройките бяха доказателство за успеха, Сатана би могъл да претендира за първенство, защото на този свят неговите последователи са повече. За благосъстоянието на едно училище говори степента на моралната сила, от която то е пропито. Добродетелта, просветата и благочестието на лицата, които съставляват училищата, а не техният брой, трябва да бъдат източник на радост и благодарност. Трябва ли нашите училища да се обърнат към света и да следват неговите обичаи и начини на действие? „И тъй, моля ви, братя, поради Божията милост… недейте се събразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено“ (Римл. 12:1, 2).
Хората ще си служат с всички средства, за да направят по-малко забележителна разликата между адвентистите от седмия ден и пазителите на първия ден на седмицата. Показана ми бе една група хора с името Адвентисти от седмия ден. Те съветваха знамето или белегът, които ни различаваха от другите хора, да не изпъкват така очебийно, защото, търдяха те, това не било най-добрата тактика за успеха на нашите институти. Но сега е време да не свиваме знамената си и да не се срамуваме от истината. Това отличително знаме, описано с думите: „Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса“, трябва да се носи високо из света до края на благодатното време. Докато на различни места се правят все по-големи усилия за напредване на делото, вярата ни не трябва да се скрива само и само да си подсигурим покровителството на хората. Истината нека се представи на хора, готови да загинат. И ако по някакъв начин тя бива прикривана, Бог се обезславя и кръвта на човешки души ще бъде върху дрехите им.
Когато свързалите се с нашите институти ходят смирено пред Бога, небесни същества ще им съдействат. Но всички да помнят думите на Бога: „Ще почета ония, които Ме почитат“ (1 Царе 2:30). Никога нито за момент не трябва да се дава повод на някого да мисли, че за него би било по-добре да скрие вярата си в учението от невярващите хора на света да не би, като узнаят за принципите му, той да изгуби отдаваното му високо уважение. Христос иска от всички Свои последователи да изповядват смело, открито вярата си. Всеки трябва да знае мястото си и да е това, което Христос иска от него да бъде – зрелище за света, за ангели и за хора. Цялата вселена гледа с неизказан интерес завършващото дело на великата борба между Сатана и Христос. Всеки християнин трябва да бъде светило, не скрито под шиника или под леглото, но поставено на свещник, за да свети на всички в къщата. Никога не поставяйте вярата си на второ място от страх или светска тактика…

Възпитанието на младежта оформя цялото социално устройство. В обществото навсякъде по света цари безредие. Необходима е основна промяна. Мнозина мислят, че по-добри образователни пособия, по-голямо умение и по-модерни методи ще оправят нещата. Те изповядват, че вярват и приемат живите откровения, но все пак на Божието слово дават второстепенно място в образователното устройство. Това, което трябва да стои на първо място, бива подчинено на човешки изобретения.
Лесно е човек да бъде въвлечен в светски планове, методи и обичаи и да не обръща внимание на времето, в което живеем, или на великото дело, което трябва да се извърши, също както хората от Ноевото време. Постоянна е опасността нашите възпитатели да тръгнат по пътя на юдеите, съобразявайки се с обичаи, практики и предания, които Бог не е дал. Някои здраво се държат за стари обичаи, следвайки разни ненужни науки, като че ли спасението им зависи от тях. Като постъпват така, те отхвърлят Божието специално дело и дават на учениците непълно и неправилно образование. Умове биват отклонявани от ясната мисъл „така казва Господ“, която включва в себе си всички интереси, и биват насочвани към хорски теории и учения. Безграничната вечна истина, Божието откровение, се тълкува в светлината на човешки разсъждения, докато само силата на Святия Дух може да разкрие духовните неща. Човешката мъдрост е безумие, защото пропуска всички Божии провидения, поглеждащи във вечността.

Реформаторите не са рушители. Те не се опитват да погубят хората, които не се съгласяват с плановете им. Реформаторите трябва да напредват, а не да се връщат назад. Трябва да са решителни, твърди, непоклатими, но тези качества да не се израждат във властване. Бог иска служителите Му да са твърди като скала, когато се касае за принципа, но смирени и кротки по сърце като Христос. Така, пребъдвайки в Христос, те ще могат да вършат делото, което Той би извършил на тяхно място. Героизмът в реформите, които трябва да се проведат в това време, не се нуждае от груб, осъдителен дух. Всички себелюбиви методи в Божието служене са мерзост в очите Му.