Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Приближаваща се гибел – 35 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Приближаваща се гибел – 35 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

През първата годината от царуването на Йоаким бяха дадени много
предупреждения за надвисналата опасност. Изговореното от пророците
Господне слово щеше да се изпълни. Мощното асирийско царство на север с
отдавнашна огромна власт нямаше повече да владее народите. Египет на
юг, на чиято сила царят на Юда се уповаваше напразно, скоро щеше да
получи решителен отпор. Съвсем неочаквано една нова световна сила,
Вавилонската империя, щеше да се издигне от изток и бързо да засенчи
другите народи.
Само след няколко години вавилонският цар щеше да бъде използван като
средство за изливане на Божия гняв над непокаяния Юда. Много пъти
Ерусалим щеше да бъде нападан и завладяван от обсаждащите го армии на
Навуходоносор. Хората – отначало в групи само от няколко души, а по-
късно хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди – щяха да
бъдат отведени като пленници, обречени на принудително изгнание в
Сенаарската земя. Йоаким, Йоахин, Седекия – всички тези еврейски царе
щяха да станат васали на вавилонския цар, а после да въстанат срещу
него. Освен това няколко още по-ужасни бедствия щяха да сполетят
непокорния народ, докато накрая цялата страна щеше да се превърне в
пустош, Ерусалим – разрушен и изгорен, Соломоновият храм – съборен, а
Юдовото царство щеше да падне и завинаги да бъде лишено от предишното
си влияние сред земните народи.
В тези времена на промяна, изпълнени с опасности за израилевия народ,
Небето даде чрез Еремия много вести. Така Господ откри на юдеите
достатъчно възможности да се освободят от обвързващия съюз с Египет и
да избегнат конфликта с вавилонските управници. Когато заплахата стана
съвсем реална, пророкът представи на народа низ от нагледни притчи,
надявайки се по този начин да го събуди и да му припомни задълженията
към Бога, както и да го подтикне към запазване на приятелски отношения
с Вавилон.
За да илюстрира необходимостта от послушание към Божиите изисквания, в
една от стаите на храма Еремия повика някои от рихавовците, постави
пред тях вино и ги покани да пият. Както можеше да се очаква, те
реагираха и категорично отказаха. “Не щем да пием вино, защото Йонадав,
син на праотеца ни Рихав, ни заповяда, казвайки: Да не пиете вино, нито
вие, нито потомците ви до века…
… Тогава дойде Господнето слово към Еремия и рече: Така казва Господ
на Силите, Израилевият Бог: Иди, та речи на Юдовите мъже и на
ерусалимските жители: Господ казва: Няма ли да приемете поука, та да
слушате Моите думи? Думите на Йонадава Рихавовия син, който заповяда на
потомците си да не пият вино, се изпълняват; те и до днес не пият,
защото слушат заповедите на праотеца си.”
Бог пожела по този начин да покаже контраста между послушанието на
рихавовците и непослушанието и бунта на народа Му. Рихавовците бяха
изпълнявали заповедта на своя праотец и сега не се подмамиха да
съгрешат. Но юдовите мъже не се вслушваха в думите на Господа и затова
щяха да понесат страшните Му наказания.
“Аз обаче говорих на вас, като ставах рано и говорех – каза Господ, -
но вие не Ме послушахте. Пратих при вас и всичките Си слуги пророците,
като ставах рано и пращах да казват: Върнете се сега всеки от лошия си
път, поправете делата си и не отивайте след други богове да им служите
и ще живеете в земята, която дадох на вас и на бащите ви; но вие не
приклонихте ухото си и не Ме послушахте. Понеже синовете на Йонадава
Рихавовия син изпълняват заповедта, която праотец им заповяда, а тия
люде не слушат Мене, затова така казва Господ, Бог на Силите,
Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юда и върху всичките ерусалимски
жители всичкото зло, което произнесох против тях; защото говорих им, но
те не чуха и виках им, но те не отговориха.”
Когато са стоплени и покорени от влиянието на Светия Дух, човешките
сърца се вслушват в съветите, но когато човек не обръща внимание на
порицанието и сърцето му се затвърди, Господ го оставя да бъде
ръководен от други влияния. Отказвайки истината, той приема заблудата,
която се превръща в средство за погубването му.
Бог бе апелирал към Юда да не предизвиква гнева Му, но евреите не се
вслушаха. Накрая срещу тях бе произнесена присъда – отведени бяха във
вавилонски плен. Той щеше да използва халдеите, за да накаже непокорния
Си народ. Страданията на юдеите щяха да бъдат съразмерни на светлината,
която бяха имали, и на предупрежденията, които бяха презрели и
отхвърлили. От дълго време Бог забавяше наказанието, но сега щеше да
покаже неодобрението Си в едно последно усилие да прекрати нечестието
им.
Над дома на рихавовците бе произнесено слово за дълготрайно
благоденствие. Пророкът заяви: “Понеже послушахте заповедта на праотеца
си Йонадава, опазихте всичките му заръчки и изпълнихте всичко, що ви
заповяда, затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: От
Йонадава Рихавовия син няма да липсва човек, който да стои пред Мене
завинаги.” Така Господ научи народа Си, че верността и послушанието ще
му донесат благословението, което получиха рихавовците заради
спазването на заповедта на своя праотец.
Урокът е и за нас. Ако един добър и мъдър баща, дал най-добри и успешни
средства, за да предпази потомците си от злините на невъздържанието, бе
достоен да му бъде отговорено с послушание, то колко повече Божият
авторитет трябва да бъде почитан като много по-свят от човешкия. Нашият
Творец и Управник, безкраен по сила и страшен в наказанията Си, се
опитва по всеки възможен начин да подбуди хората към покаяние от
греховете им. Чрез устата на служителите Си Той предсказа опасностите
от непослушанието. Господ предупреждава срещу греха и го укорява.
Людете Му имат успех само благодарение на Неговата милост и защото са
предизвестени от избраните Му служители за опасностите от
непослушанието. Бог не може да поддържа и пази хора, които отхвърлят
съветите и презират укорите Му. За известно време може да забави
възмездието, но няма да въздържа завинаги ръката Си.
Юдеите бяха сред онези, за които Бог бе провъзгласил: “И вие ще Ми
бъдете царство от свещеници и народ свят.” По време на своето служене
Еремия никога не забрави за голямата необходимост от святост на сърцето
във всичките житейски взаимоотношения и особено в службата за
Всевишния. Съвсем точно предвиди падането на царството и разпръсването
на юдейските сред народите, но с очите на вярата погледна след тези
събития към времето на възстановяването. В ушите Му звучеше Божието
обещание: “И ще събера останалите Си овце от всичките страни, гдето ги
изпъдих, и ще ги върна пак в кошарите им… Ето, идат дни, казва
Господ, когато ще въздигна на Давида праведен отрасъл, Който като цар
ще царува, ще благоденства и ще върши правосъдие и правда по земята. В
Неговите дни Юда ще бъде спасен и Израил ще обитава в безопасност. И
ето името, с което ще се нарича: ГОСПОД Е НАША ПРАВДА.”
Така към пророчествата за предстоящия съд бяха прибавени пророчества за
окончателно и славно избавление. Онези, които решяха да бъдат в мир с
Бога и да живеят свят живот сред ширещата се поквара, щяха да бъдат
подкрепяни при всяко изпитание, за да могат да свидетелстват за Господа
с мощ и сила. В идните векове тяхното спасение щеше да надмине по слава
извършеното за израилтяните по време на Изхода. Идеха дни, заяви Господ
чрез пророка Си, “когато не ще рекат вече: Заклеваме се в живота на
Господа, Който възведе израилтяните из Египетската земя! Но: Заклеваме
се в живота на Господа, Който възведе и Който доведе потомството на
Израилевия дом от северната земя и от всичките страни, гдето ги бях
изгонил! И ще се населят в своята земя”. Такива бяха чудните
пророчества, прогласени от Еремия през последните години от историята
на Юдовото царство, когато вавилонците завладяваха света и насочваха
войските си към стените на Сион.
Обещанията за спасение като сладка музика идваха до ушите на онези от
хората, които бяха останали твърди в поклонението си пред Йехова. В
домовете на благородници и нисшестоящи, където съветите на един спазващ
завета Си Бог бяха все още почитани, думите на пророка бяха напомняни
непрекъснато. Дори децата бяха развълнувани и във възприемчивите им
умове останаха трайни впечатления.
Точно съзнателното спазване на заповедите от Свещеното писание във
времето на Еремия даде на Даниил и неговите другари възможност да
възвеличат истинския Бог пред земните народи. Възпитанието, което тези
еврейски деца бяха получили в домовете на родителите си, ги направи
силни във вярата и твърди в службата им за живия Бог, Създателя на
небето и земята. Когато в началото на Йоакимовото царуване
Навуходоносор обсади и завладя Ерусалим за първи път и отведе Даниил и
неговите приятели заедно с други хора, специално подбрани за работа във
вавилонския дворец, вярата на еврейските пленници бе изпитана до краен
предел. Но научилите се да се уповават на Божиите обещания разбраха
силата им във всяко преживяване, през което трябваше да преминат по
време на изгнаничеството си в чужда страна. Свещените писания бяха за
тях пътеводител и опора.
Като човек, тълкуващ значението на наказанията, които започнаха да се
сипят над Юда, Еремия благородно защити Божията справедливост и
милостиви намерения, разкриващи се дори в най-тежките бедствия.
Пророкът работеше неуморно. В желанието си да стигне до всички хора той
разшири влиянието си наоколо извън Ерусалим, като често посещаваше
различни райони на царството.
В свидетелствата си към църквата винаги споменаваше ученията от книгата
на закона, толкова почитана и възвеличавана при царуването на Йосия.
Отново наблягаше на важността да се поддържат заветни отношения с
милостивия и състрадателен Бог, който на планината Синай изговори
заповедите от Декалога. Еремиевите думи на предупреждение и молба
стигнаха до всяко кътче на царството и всички хора имаха възможността
да научат Божията воля за народа.
Пророкът показа ясно, че нашият небесен Баща допуска наказания, за да
“познаят народите, че са само човеци”. “И ако ходите противно на Мене и
не склоните да Ме слушате… – предупреди Господ народа Си, – то и Аз
ще ходя противно на вас… А вас ще разпръсна между народите и ще
изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви
пустиня.”
По същото време вестите за предстояща гибел бяха чути от князете и
народа. Техният цар Йоаким, който би трябвало да бъде мъдър духовен
наставник, пръв да изповяда греховете си и водач в реформацията и във
вършенето на добри дела, прекарваше времето си в егоистични
удоволствия. “Ще си построя голяма къща и широки стаи”, намисли царят и
реши да я “покрива с кедър и я боядисва с алено”. Тази къща бе
построена с парите и труда, придобити чрез измама и потисничество.
Гневът на пророка пламна и той бе подбуден да произнесе присъда над
недостойния управник. “Горко на онзи, който строи къщата си с неправда
и стаите си с кривда, който кара ближния си да му работи без заплата и
не му дава надницата му… Понеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще
царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? Да! но той извършваше
правосъдие и правда, тогава благоденстваше. Отсъждаше делото на
сиромаха и на немотния; тогава благоденстваше. Не значеше ли това да Ме
познава? казва Бог. А твоите очи и твоето сърце не са в друго, освен в
нечестната си печалба и в проливане невинна кръв, и в извършване
насилство и угнетение.
Затова така казва Господ за Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син: Няма да го
оплакват, казвайки: Горко, брате мой! или: Горко, сестро! Няма да го
оплачат, казвайки: Горко, господарю! Или: Горко, негово величество! Той
ще бъде погребан с оселско погребение, извлечен и хвърлен оттатък
ерусалимските порти.”
Ужасната присъда щеше да сполети Йоаким само след няколко години, но
Господ на милостта изяви твърдото Си намерение първо на непокорния
народ. В четвъртата година от царуването му пророк Еремия “говори на
всичките юдови люде и на всичките ерусалимски жители”, посочвайки, че
повече от двадесет години, “от тринадесетата година на юдовия цар
Йосия… дори до днес”, бе свидетелствал за Божието желание да спасява,
но вестите му бяха отхвърляни с презрение.
Сега Господнето слово за тях бе: “Затова така казва Господ на Силите:
Понеже не послушахте думите Ми, ето, Аз ще изпратя и ще взема всичките
северни родове, казва Господ, тоже и слугата Ми Навуходоносора,
вавилонския цар, та ще ги доведа против тая земя и против нейните
жители, и против всички тия околни народи; ще ги обрека на изтребление
и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги обърна на вечна
пустота. При това ще направя да престане между тях гласът на веселието
и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невястата,
шумът на мелницата и светенето на светилото. И цялата тая земя ще бъде
пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар
седемдесет години.”
Решението бе ясно произнесено, но значението му едва ли бе разбрано от
множеството. За да създаде още по-силно впечатление, Господ намисли
нагледно да представи изречените думи. Той каза на Еремия да оприличи
съдбата на царството с изпиването на чаша, пълна с виното на Божия
гняв. Сред първите, които трябваше да пият от тази горчива чаша, щяха
да бъдат “Ерусалим и юдовите градове с царете им и първенците им”.
Освен тях от същата чаша щяха да пият “египетският цар, фараонът, със
слугите му, първенците му и всичките му люде”, както и много други
народи – докато Божието намерение бъде изпълнено.
За да илюстрира още по-добре характера на бързо приближаващото
наказание, на пророка бе поръчано: “… вземи някои от старейшините на
людете и от старейшините на свещениците и излез в долината на Еномовия
син…” Там, след като им разкриеше измяната на Юда, трябваше да счупи
на парчета “стомната пред мъжете” и да заяви от името на Йехова, чийто
служител бе: “Ей така ще строша тия люде и тоя град, както някой
строшава грънчарски съд, който не може вече да стане цял.”
Той направи според нареденото. После, след като се върна в града,
застана в двора на храма и заяви пред всичките люде: “Така казва Господ
на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на тоя град и на всичките
му села всичкото зло, което изрекох против него, защото закоравиха
врата си да не слушат думите Ми.”
Вместо да доведат до изповед и покаяние, думите му възбудиха гнева на
властниците и в резултат на това свободата на Еремия бе отнета.
Затворен и пъхнат в клада, той продължи да съобщава на околните
небесните вести. Гласът му не можеше да бъде смълчан от гоненията.
Словото на истината, заяви той, “става в сърцето ми като пламнал огън,
затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога”.
Приблизително по това време Бог бе наредил на Еремия да започне да
записва вестите, които искаше да предаде на хората, за чието спасение
сърцето му непрестанно копнееше. “Вземи си един свитък книга – нареди
Господ на служителя Си, – та напиши в него всичките думи, които ти
говорих против Израиля, против Юда и против всичките народи от деня,
когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия дори до днес. Дано чуе
Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй щото да се
върнат всеки от лошия си път, и Аз да простя беззаконието им и греха
им.”
Послушен на тази заповед Еремия извика на помощ верния си приятел
писаря Варух и му продиктува “всичките думи, които Господ му бе
говорил”. Те бяха внимателно написани на свитък. Тук грехът се
порицаваше сериозно, предупреждаваше се за последиците от
продължителното отстъпление и се отправяше искрен апел за изоставяне на
всяко зло.
Когато писането завърши, Еремия – все още затворник, изпрати Варух да
прочете свитъка на множеството, събрало се в храма по случай
националния ден за пост “в петата година на Юдовия цар Йоаким Йосиевия
син, в деветия месец”. “Негли принесат молба пред Господа – каза
пророкът – и се върнат всеки от лошия си път, защото големи са гневът и
яростта, които Господ е произнесъл против тия люде.”
Варух се подчини и написаното прозвуча пред всички жители на Юда. Скоро
първенците повикаха писаря да прочете и на тях думите. Слушаха ги с
голям интерес и обещаха да разкажат чутото на царя. Обаче посъветваха
писаря да се скрие, защото се страхуваха, че царят ще отхвърли
свидетелството и ще се опита да убие тези, които бяха приготвили и
разпространили вестта.
Когато старейшините разказаха на Йоаким прочетеното от Варух, той
веднага нареди да му донесат ръкописа и да му го прочетат. Юдия, един
от царските служители, донесе свитъка и започна да чете изобличителните
и предупредителните думи. Бе зима и царят и неговите помощници, юдовите
първенци, бяха събрани край огън. Само малка част бе прочетена, когато
царят, безгрижен за надвисналата над него и над народа му опасност,
грабна ръкописа и в изблик на ярост “сряза свитъка с писарското ножче и
хвърли го в огъня на жарника, догдето изгоря целият свитък”.
Нито царят, нито служителите му се уплашиха и “не раздраха дрехите си”.
Някои от благородниците обаче “ходатайстваха пред царя да не изгаря
свитъка”, но той не ги послуша. Писанието бе унищожено и гневът на
неправедния пламна против Еремия и Варух. Той изпрати да ги хванат, “но
Господ ги скри”.
Като представи на вниманието на поклонниците в храма, на благородниците
и на царя записаното неодобрение в боговдъхновения свитък, Бог в
милостта Си се опитваше да покаже на юдовите мъже кое е за тяхно добро.
“Дано чуе юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй
щото да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието им
и греха им.” Бог съжалява човека, мъчещ се в слепотата на своята
греховност. Той се стреми да просвети замъгления разум, като изпраща
упреци и заплахи, чиято цел е да накара и най-издигнатите да почувстват
невежеството си и да се разкаят за заблудите си. Господ се опитва да
помогне на самодоволните да престанат да се задоволяват със суетните си
придобивки и да потърсят духовното благословение, идващо от тясната
връзка с Небето.
Божият план не е да изпраща вестители, които да се харесват на
грешниците и да ги ласкаят. Той не дава вести не мир, които да приспят
неосветените в тяхната светска сигурност. Напротив, Бог поставя тежко
бреме върху съвестта на злосторника и пронизва душата му с острите
стрели на съжалението. Ангелите помощници им представят ужасните Божии
наказания, за да засилят чувството за недостатъчност и да подбудят
агонизиращия вик: “… що трябва да сторя, за да се спася?” Но
Всемогъщият, Който смирява до прахта, изобличава греха и нанася позор
на гордостта и амбицията, е същият Бог, Който издига разкаялия се и
поразения. С дълбоко съчувствие Този, Който допуска наказанието, пита:
“Какво искате да ви сторя!”
Най-благородното нещо, което човек може да направи, когато е съгрешил
против святия и милостив Бог, е да се покае искрено и да изповяда
заблудата си със сълзи, идващи дълбоко от душата. Това е Божието
изискване. Той не може да приеме нещо по-малко от съкрушено сърце и
разкаян дух. Но цар Йоаким и неговите управници с надменност и гордост
отхвърлиха Божията покана. Не пожелаха да се вслушат в предупреждението
и да се покаят. Бе им дадена последната милостива възможност, но я
отхвърлиха, като изгориха святия ръкопис. Бог бе заявил, че ако и сега
откажеха да чуят гласа Му, ще ги постигне ужасно възмездие. Така
направиха и Господ изрече окончателната присъда над Юда. Гордите мъже,
опълчили се срещу Всемогъщия, щяха да бъдат особено наказани от Божия
гняв.
“Затова така казва Господ за юдовия цар Йоаким: Не ще има от него кой
да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на
пека, а нощем на сланата. Аз ще накажа него, потомството му и слугите
му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и
на юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях.”
Историята не свърши с изгарянето на свитъка. Царят можеше да се отърве
много по-лесно от ръкописа, отколкото от съдържащите се в него
изобличение и предупреждение и от приближаващото наказание, което Бог
бе провъзгласил срещу бунтовния Израил. Но въпреки това свитъкът бе
изготвен отново. “Вземи си пак друг свитък – нареди Господ на Своя
служител, – та напиши в него всичките предишни думи, които бяха в
първия свитък, който юдовият цар Йоаким изгори.” Писаните пророчества
за Юда и Ерусалим бяха превърнати в пепел, но думите още бяха живи,
“като пламнал огън” в сърцето на Еремия. И бе му позволено да напише
отново това, което гневът на един човек напразно бе унищожил.
Еремия взе друг свитък и го даде на Варух, “който написа в него от
устата на Еремия всичките думи на книгата, която юдовият цар Йоаким
беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още много подобни думи”.
В гнева си един човек се бе опитал да попречи на делото на Божия
пророк, но начинът, по който Йоаким бе решил да ограничи влиянието на
служителя на Йехова, откри нова възможност за представяне на
Божествените изисквания.
Духът на противопоставяне на изобличението, довел до преследването и
затварянето на Еремия, съществува и днес. Мнозина отказват да чуят
многократните предупреждения и предпочитат да слушат фалшиви учители,
ласкаещи тяхната суета и пренебрегващи злите им дела. В ден на бедствие
такива хора няма да имат сигурно убежище и помощ от Небето. Божиите
избрани служители трябва да посрещат с кураж и търпение връхлитащите ги
изпитания и страдания, причинени от укори, пренебрежение или погрешно
предаване на думите им. Те трябва да продължават вярно да вършат
възложеното им от Бога дело и винаги да помнят, че Спасителят на
човечеството и Неговите апостоли също претърпяха побои и гонения заради
Божието слово.
Целта на Бога бе Йоаким да се вслуша в съветите на Еремия и така да си
спечели благоразположението на Навуходоносор и да си спести много
скърби. Младият цар бе дал клетва за вярност към владетеля на Вавилон и
останеше ли верен на обещанието си, щеше да се ползва с уважението на
езичниците, а това би довело до ценни възможности за обръщането на
много души към Бога.
Презрял дадените му необикновени привилегии, царят на Юда своенравно
вървеше по собствения си път. Наруши честната си дума към управника на
Вавилон и въстана, което докара на него, а също и на царството, големи
трудности. Срещу му бяха изпратени “халдейски чети, сирийските чети,
моавските чети и четите на амонците” и той бе безпомощен в опитите си
да запази земята от нашествието на тези мародери. Пагубното му царуване
завърши само след няколко години; бе покрит с позор, отхвърлен от
Небето, мразен от народа си и презиран от вавилонските владетели,
защото бе предал доверието им. Всичко това бе резултат от фаталната
грешка да отхвърли Божия план, разкрит му чрез определения от Бога
вестител.
Йоакимовият син Йоахин бе царувал само три месеца и десет дни, когато
се предаде на халдейската армия, отново обсадила обречения град. Тогава
Навуходоносор “пресели Йоахин във Вавилон и заведе пленници от Ерусалим
във Вавилон – майката на царя, жените на царя, скопците на царя и
първенците от земята”, общо няколко хиляди души, както и “дърводелците
и ковачите – хиляда души”. Заедно с тях вавилонският цар отнесе
“всичките съкровища на Господния дом и съкровищата на царската къща”.
Макар сломено и ограбено откъм хора и съкровища, бе позволено юдовото
царство да съществува като отделна държава. Начело на държавното
управление Навуходоносор постави Матания, по-младия син на Йосия, като
го преименува Седекия.
Еремия 35:6, 12-14
Еремия 35:14-17
Еремия 35:18, 19
Изход 19:6 – ЦП
Еремия 23:3-6
Еремия 23:7, 8
Пс. 9:20
Левит 26:21, 28, 33
Еремия 22:14
Еремия 22:13-19
Еремия 25:2, 3
Еремия 25:8-11
Виж Еремия 25 гл.
Виж Еремия 19 гл.
Уред за мъчение. Дървена плоскост от две съединяващи се части,
оформящи отвори, в които са пъхали ръцете и главата или краката на
затворниците – б.р.
Еремия 20:9
Еремия 36:2, 3
Еремия 36:4
Еремия 36:9, 7
Еремия 36:23
Еремия 36:24-26
Еремия 36:3
Деяния 16:30
Матей 20:32
Еремия 36:30, 31
Еремия 36:28, 32
4Царе 24:2
4Царе 24:15, 16, 13