Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Призивът край езерото – 25 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Призивът край езерото – 25

Тази глава е основана на Матей 4:18-22; Марко 1:16-20; Лука 5:1-11.

Призивът край езерото

Зазоряваше се над Галилейското езеро. Учениците, уморени от
безплодните усилия през нощта, все още бяха в рибарските си лодки. Исус
дойде да прекара един спокоен час на брега. В ранната утрин се надяваше
да си почине малко от множествата, които Го следваха ден след ден. Но
скоро около Него започнаха да се събират хора. Броят им бързо
нарастваше, така че Той бе притиснат от всички страни. През това време
учениците доплуваха с ладията до брега. За да избегне натиска от
множеството, Исус скочи в лодката на Петър и го помоли да я отдалечи
малко от брега. Така можеше да бъде виждан по-добре и чут от всички. От
лодката Той започна да поучава множеството народ на брега.
Каква гледка бе това за ангелите! Техният славен Предводител седеше
в рибарска лодка, тласкана насам-натам от неспокойните вълни, и
провъзгласяваше добрите вести за спасение на слушащата тълпа, струпала
се край брега! Почетеният от Небето изявяваше великите неща на Своето
царство на открито, пред простия народ. И все пак нямаше по-подходяща
сцена за Неговото дело. Езерото, планините, околните поля, слънчевата
светлина, която обливаше земята – всичко това илюстрираше уроците Му и
завладяваше умовете. А нито един от Христовите уроци не остана
безплоден. Всяка вест от устните Му влизаше в душите като слово на вечен
живот.
Множеството на брега се увеличаваше с всеки изминал момент. Възрастни
хора, опиращи се на бастуните си, отрудени селяни от полята, рибари,
оставили тежкия труд в езерото, търговци и равини, богати и учени, стари
и млади носеха своите болни и страдащи и се притискаха да чуят думите на
Божествения Учител. Тези сцени пророкът бе видял отнапред, когато бе
писал: “Завулоновата земя и Нефталимовата земя край езерото отвъд
Йордан, езическа Галилея; людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма
светлина. И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях
изгря светлина.”
Докато говореше на множеството, застанало на бреговете на Генисарет,
Исус в проповедта Си имаше предвид и други слушатели. Гледайки напред
през вековете, Той видя Своите верни в затвори и в съдилища, в
изкушения, в самота и нещастия. Всяка сцена на радост, борба и трудности
бе открита пред Него. Думите Му, изговорени пред събралите се, бяха
отправени и към други души. Те трябваше да стигнат до тях като вест на
надежда в изпитанията, на утеха в скърбите и на небесна светлина в
мрака. Чрез Светия Дух гласът, който говореше от рибарската лодка в
Галилейското езеро, щеше да звучи до края на времето, вдъхвайки мир в
човешките сърца.
Като свърши проповедта Си, Исус покани Петър да отплува навътре и да
хвърли мрежата. Но Петър бе обезверен. Цяла нощ не бе хванал нищо. През
самотните часове си бе мислил за съдбата на Йоан Кръстител, който
линееше сам в затвора. Мислил си бе за бъдещето на Исус и на Неговите
последователи, за слабия успех на мисията в Юдея и за омразата на
свещениците и равините. Дори в своя занаят се беше провалил. Като
гледаше празните мрежи, бъдещето му изглеждаше тъмно и безнадеждно.
“Учителю – каза той, – цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме. Но по
Твоята дума ще хвърля мрежите.”
Нощта бе най-благоприятното време за риболов с мрежи в бистрите води
на езерото. След като цяла нощ се бяха трудили безуспешно, напразно беше
да хвърлят мрежата и през деня. Но Исус бе дал заповедта и любовта към
Учителя накара учениците да се подчинят. Симон и брат му заедно спуснаха
мрежата. Когато се опитаха да я извадят, в нея имаше толкова много риба,
че започна да се къса. Принудени бяха да повикат на помощ Йоан и Яков.
Когато уловът бе осигурен, двете лодки бяха така натоварени, че имаше
опасност да потънат.
Но Петър не го беше грижа сега за лодките и за товара им. Това чудо
над всички други, на които той бе свидетел, му откри Божествената сила.
Той видя Исус като Този, Който държи природата във властта Си.
Присъствието на Божеството му разкри собствената несвятост. Завладяха го
любов към Учителя, срам от собственото му неверие, благодарност за
снизхождението на Христос и, повече от всичко друго, чувство за
собствената му нечистота в присъствието на Безкрайната Чистота. Докато
другарите му изваждаха съдържанието от мрежата, Петър падна в нозете на
Спасителя с възгласа: “Иди си от мене, Господи, защото съм грешен
човек.”
Същото присъствие на Божествена святост бе накарало и пророк Даниил
да падне като мъртъв пред Божия ангел. Той каза: “- не остана сила в
мене, защото енергията ми се обърна в тлеене, та останах безсилен.” Така
и Исая, когато видя славата на Господа, възкликна: “Горко ми, защото
загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти
устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите” (Даниил;10:8 6:5
Даниил 10:8; Исая 6:5). Човешкото естество със своята слабост и грях
застана в контраст със съвършенството на Божеството и Петър почувства
цялата си недостатъчност и несвятост. Така е ставало с всички, на които
е било дадено да вникнат в Божието величие и сила.
Петър възкликна: “Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.”
Но падна в нозете на Исус, чувствайки, че не може да се отдели от Него.
Спасителят отговори: “Не бой се, отсега човеци ще ловиш.” След като Исая
бе видял Божията святост и недостойнството си, му бе поверена
Божествената вест. Така беше и с Петър. След като бе доведен до
себеотричане и зависимост от Божията сила, той прие призива да работи за
Христос.
Дотогава никой от учениците не се бе присъединил напълно като
сътрудник на Исус. Те бяха свидетели на много от чудесата Му и слушаха
учението Му, но не бяха оставили напълно предишните си занятия.
Затварянето на Йоан Кръстител бе тежко разочарование за всички тях. Ако
резултатът от мисията на Йоан бе такъв, можеха да имат малка надежда в
своя Учител. При това всички религиозни водачи се бяха сдружили против
Него. При тези обстоятелства за тях бе облекчение да се върнат за кратко
време към риболова. Но сега Исус ги повика да оставят досегашния си
начин на живот и да обединят интересите си с Него. Петър прие този зов.
Наближавайки брега, Исус каза на другите трима ученици: “Вървете след
Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.” Те веднага оставиха
всичко и Го последваха.
Преди да им каже да оставят мрежите и рибарските си лодки, Исус им
даде уверението, че Бог ще задоволи нуждите им. Използването на
Петровата лодка за делото на евангелието бе богато възнаградено. Този,
Който е “богат към всички, които Го призовават”, е казал: “Давайте и ще
ви се дава, добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават-
“ (10:12 6:38 Римл. 10:12; Лука 6:38). С тази мярка бе възнаградил Той
службата на ученика. И всяка жертва, която е отдадена в служба на Него,
ще бъде възнаградена според “премногото богатство на Своята благодат”
( 2:7 Еф. 2:7).
През тази тъжна нощ в езерото, отделени от Христос, учениците бяха
силно потиснати от неверието и уморени от безплодните си усилия. Но
присъствието Му запали тяхната надежда и им донесе радост и успех. Така
е и с нас. Без Христос нашата работа е безплодна и е лесно да ни
завладее недоверие и да изразим недоволство. Но когато Той е близо до
нас и работим под Неговото ръководство, тогава се радваме на
доказателството на силата Му. Делото на Сатана е да обезкуражи душата, а
Христовото дело – да я вдъхнови с вяра и надежда.
И един по-дълбок урок предаде това чудо на учениците, а също и на
нас: че Този, Чието слово можа да събере рибите от езерото, може да
повлияе и върху човешките сърца и да ги привлече с връзките на Своята
любов, така че служителите Му да станат “ловци на човеци”.
Тези галилейски рибари бяха скромни и необразовани хора, но Христос
- светлината на света, беше във висша степен способен да ги подготви за
поста, който им бе избрал. Спасителят не презираше образованието,
защото, когато бъде повлияно от Божията любов и посветено на Неговата
служба, е благословение. Но Той подмина мъдрите хора от Своето време,
защото бяха самонадеяни, не можеха да съчувстват на страдащото
човечество и да станат сътрудници на Човека от Назарет. В слепия си
фанатизъм те презряха поучението от Христос. Господ Исус търси
съучастието на онези, които ще бъдат живи проводници на Неговата
благодат. Първото нещо, което трябва да научат всички желаещи да станат
съработници на Бога, е урокът да не се уповават на себе си. Тогава ще са
готови да отразяват Христовия характер. Това не се постига с образование
в най-престижните училища. То е плод на мъдростта, придобита единствено
от Божествения Учител.
Исус избра необразовани рибари, защото те не бяха научени на
традициите и погрешните обичаи на своето време. Бяха хора с природни
способности, скромни и приемащи поучение – хора, които Той можеше да ги
подготви за Своето дело. В обикновените прослойки има много хора,
търпеливо извършващи всекидневния си тежък труд, без да осъзнават, че
притежават възможности, които, ако бъдат изявени, биха ги изравнили с
най-издигнатите в света. Необходимо е докосването на една умела ръка да
събуди тези спящи способности. Такива хора Исус призова да Му станат
съмишленици и им даде привилегията да общуват с Него. Никога и най-
великите в света не са имали подобен Учител. Когато учениците завършиха
обучението си при Спасителя, не бяха вече невежи и некултурни. По ум и
по характер станаха като Него и хората познаха, че са били с Исус.
Най-висшата задача на образованието не е просто да даде знание, а да
придаде животворна енергия, получена от контакта на ум с ум, на душа с
душа. Само животът може да породи живот. Тогава каква привилегия беше за
тях да бъдат три години във всекидневен контакт с Божествения живот, от
който изтичаше всеки животодаващ импулс за благословение на света!
Повече от всички свои приятели възлюбеният ученик Йоан се предаде на
силата на тази чудна любов. Той казва: “- животът се яви и ние видяхме и
свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше в Отца и се
яви нам- “ “- приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат”
( 1:2 1:16 1Йоаново 1:2; Йоан 1:16).
Апостолите на нашия Господ нямаха с какво да се прославят. Очевидно
бе, че успехът на труда им се дължеше единствено на Бога. Животът на
тези мъже, усъвършенстваните им характери и могъщото дело, което Бог
извърши с тях, са свидетелство, че може да го извърши с всички, които
приемат поучение и са Му послушни.
Обичащият най-много Христос, ще извърши и най-много добри дела. Няма
граница за полезността на човека, който, като отстрани егоизма си, дава
място в своето сърце за работата на Светия Дух и заживява напълно
посветен на Бога. Ако хората издържат на необходимата дисциплина, без да
се оплакват или да отслабват насред пътя, Бог ще ги поучава час след
час, ден след ден. Той копнее да разкрие Своята благодат. Отстрани ли
Неговият народ пречките, Той ще излее спасителни води в изобилни потоци
чрез човешки проводници. Ако скромните хора бяха окуражавани да
извършват всичките добрини, които могат, ако нямаше ръце, които да ги
задържат и които да потискат техния жар, то за Христос би имало стотици
работници там, където сега има един.
Бог взема хората такива, каквито са, и ги подготвя за Своята служба,
ако Му се предадат. Божият Дух, приет в душата, ще оживотвори всичките
им способности. Под водачеството на Светия Дух умът, безрезервно
предаден на Бога, се развива хармонично и е подкрепен, за да разбере и
изпълни Божиите изисквания. Слабият, колеблив характер се променя в
силен и устойчив. Постоянното себепредаване установява такава близка
връзка между Исус и ученика Му, че християнинът става като Него по ум и
характер. Чрез връзката с Христос той ще има по-ясни и по-обхватни
възгледи. Разсъждението му ще бъде по-проницателно и разумът му – по-
уравновесен. Който копнее да служи на Христос, така се повлиява от
живителната сила на Слънцето на правдата, че става способен да принася
плод за слава на Бога.
Хора с най-високо образование в областта на изкуствата и науките са
научили безценни уроци от скромни християни, пренебрегнати от света като
неучени. Но тези неучени са придобили образование в най-висшето от
всички училища. Те са седели са до нозете на Този, Който говореше, както
“никога човек не е говорил”.