Прилежност в работата 7 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе; няма да стои пред неизвестни хора“ (Притчи 22:29). „Ленивата ръка докарва сиромашия, а трудолюбивата ръка обогатява“ (Притчи 10:4). „Обичайте се един друг с братска любов; предваряйте да си отдавате един на друг почест; бивайте в усърдието нелениви, духом пламенни; Господу служете“ (Римл. 12:10, 11).
Многото увещания за прилежност както в Стария, така и в Новия завет показват ясно близката връзка между нашите навици в живота и религиозните ни чувства и обичаи. Човешкият ум и човешкото тяло са така направени, че е необходимо много упражняване, за да бъдат развити правилно всички способности.
Докато мнозина са прекалено мнозина заети в светски работи, други отиват в противоположната крайност и не работят достатъчно, за да издържат себе си или тези,които са зависими от тях. Брат… е един от тях. Макар да е съпруг в семейството, той не е такъв в действителност. Натоварва жена си с най-тежките отговорности, докато сам се отдава на безгрижна леност или се занимава с нищожни работи, които не допринасят много за издръжката на семейството. Седи с часове и бъбри със синовете или със съседите си по маловажни въпроси. Гледа леко на нещата и се наслаждава на живота, докато жената майка извършва работата, подсигуряваща храната и облеклото на семейството.
Този брат е беден човек и всякога ще бъде бреме за обществото, освен ако осъзнае даденото му от Бога предимство и стане мъж. Всеки може да намери каква работа да върши, ако действително желае; но ако е безгрижен и невнимателен в положението, което би могъл да си осигури, ще бъде изместен от по-енергичните и по-тактичните.
Бог никога не е желал ти, братко, да си в това положение на немотия, в каквото си. Защо ти е дал тази физическа конструкция? Ти си така отговорен за физическите си сили, както братята ти са отговорни за своите средства. Някои от тях биха спечелили много днес, ако можеха да заменят своя имот с твоята физическа сила. Поставени на твоето място, чрез прилежното използване на своите физически и умствени сили те скоро биха се издигнали над всяка нужда и не биха дължали никому нищо. Обстоятелствата ти изглеждат да са против тебе не защото Бог ти се сърди, но защото не използваш силата, която Той ти е дал. Той не е предвиждал силите ти да ръждясват от бездействие, а да укрепват чрез употреба.

Дълг да се работи
Религията, която изповядваш, те задължава да използваш времето на шестте работни дни в работа, така както те задължава в събота да почиваш. Не си прилежен в работата. Часове, дни, даже и седмици минават, без да извършиш нещо значимо. Най-добрата проповед, която можеш да изнесеш пред хората, би била решително да реформираш живота си и да спечелиш средства за семейството си. Апостолът казва: „Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош“ (1Тимотей 5:8).
Ти злепоставяш делото, когато дори за кратко се отдаваш на безделие, а след това си принуден да правиш дългове, за да задоволиш нуждите на семейството си. Тези дългове ти не винаги изплащаш редовно, а напротив, местиш се на друго място. Това е измама към ближния. Светът има право да очаква строга честност от хора, които изповядват, че са библейски християни. Заради един човек, небрежен в изплащането на дълговете си, всички наши християни се излагат на опасността да бъдат сметнати за хора, на чиято дума не може да се разчита.
„… което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“ (Матей 7:12). Това се отнася за хора, които работят с ръцете си, и за хора, които имат дарби за раздаване. Бог ти е дал сила и талант, но ти не си ги използвал. Силата ти е достатъчна, за да можеш да задоволяваш щедро нуждите на семейството си. Ставай сутрин рано, даже ако е нужно, още докато звездите светят. Направи си план за работа и след това я извърши. Изплати всеки дълг, освен ако си болен на легло.
По-добре да се лишиш от храна и сън, отколкото да се провиниш в задържане на това, което се полага на другите.
Хълмът на прогреса не се изкачва без усилие. Никой да не очаква да стигне до наградата, било в религиозните, било в светските работи, без лични усилия. Надбягването не всякога спечелват бързите, нито борбата спечелват силните, но този, който работи с ленива ръка, ще осиромашее. Упоритите и прилежните са не само щастливи, но те до голяма степен допринасят и за ощастливяването на други. Състоятелност и удобства се постигат обикновено само с цената на усърдна прилежност. Фараонът е знаел да цени тази характерна черта, когато е казал на Йосиф: „И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък“ (Битие 47:6).
Няма извинение за брат …, освен ако любовта към безделието и неспособността да планира и да работи може да се сметне за извинение. Най-добрият план за него сега е да напусне дома си и да отиде да работи ръководен от друг, който да планира вместо него. Той толкова дълго време е бил безгрижен, мързелив господар на себе си, че е постигнал много малко, а и примерът, който дава на децата си, е лош. И те носят отпечатъка на неговия характер. Оставят майката да носи всички житейски товари. Когато им се каже да извършат нещо, го вършат, но те не култивират, както всички деца би трябвало да правят това, способността да виждат, предварително да разбират, без да има се каже, какво е необходимо да се направи и да го направят.

Претоварени съпруги и майки
Жената вреди на себе си и на семейството си, когато изпълнява и своята работа, и пренадлежащата на членовете на семейството – когато донася водата или дървата и даже нацепва дървата, а в това време мъжът и децата седят край огъня и прекарват времето си в приятен разговор. Божието намерение никога не е било съпругите и майките да са роби на семействата си. Много майки са претоварени с грижи, докато децата им не са възпитани да споделят домашните товари. Като резултат от това майката застарява и умира преждевременно, и оставя децата си точно когато имат най-много нужда от нея да упътва неопитните им стъпки. Кой е виновен за това?
Съпрузите трябва да вършат всичко, което могат, за да спестяват на съпругата грижи и да поддържат духа й бодър. На децата никога не трябва да се позволява да мързелуват, защото скоро ще им стане навик. Когато не са заети с полезни занимания, силите им или намаляват, или те започват да се занимават с лоши работи.
Това, от което се нуждаеш, мой братко, е енергично упражнение. Всяка черта на лицето ти, всяка способност на ума ти показват това. Ти не обичаш усиления труд, нито ти се иска да изкарваш хляба с пот на челото. Но това е определеният от Бога план в икономиката на живота.
Никога не завършваш нещата, които си започнал. Не си се дисциплинирал да бъдеш постоянен. Системност – това е най-важното. Върши само по едно нещо, и то го върши добре, свърши го, преди да започнеш втора работа. Имай редовни часове за ставане, за молитва и за хранене. Мнозина прахосват скъпи часове в леглото, удовлетворявайки естествените си наклонности, защото, за да направят нещо, е нужно усилие. Един изгубен час сутринта не се възвръща никога. Мъдрецът казва: „Минах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек и всичко бе обрасло с тръни. Коприва беше покрила повърхностна му и каменната му ограда беше съборена. Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, видях и взех поука. Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията – като въоръжен мъж“ (Притчи 24:30-34).
Хората с претенции за набожност трябва да украсяват изповядваното от тях учение, а не поради неразумния си начин на живот да дават повод за подигравки с истината. „Не оставайте никому длъжни в нищо…“ (Римл. 13:8), казва апостолът. Сега, братко, трябва да залегнеш здраво да поправиш своята склонност към леност и да изкупваш времето. Нека светът види, че истината е реформирала живота ти.