Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Прилежност и постоянство – 22 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ЗАДОВОЛСТВО ОТ ЗАВЪРШЕНАТА РАБОТА.
Децата често започват да правят нещо с ентусиазъм, но като се объркат
или уморят от него, пожелават да сменят играта и да се захванат с нещо
ново. Така те може да захванат няколко неща и като се срещнат с малко
обезкуражение, ги захвърлят. Така минават от едно нещо на друго, като
нищо не усъвършенстват. Родителите не трябва да позволяват любовта
към промяната да ръководи децата им. Не трябва да бъдат толкова ангажирани
с други неща, че да нямат време да дисциплинират търпеливо и
да развиват умовете им. Няколко думи за насърчение или малко помощ
в подходящ момент може да преодолеят трудността и обезсърчението, а
задоволството, което ще извлекат, като видят работата си завършена, ще
ги подтиква към по-големи замисли. (128.1)
Много деца поради липса на окуражителни думи или на малко помощ
към усилията им, се обезсърчават и постоянно променят едно нещо с
друго. Пренасят този тъжен дефект и в зрелия си живот. Пропускат да
постигнат успех във всяко нещо, с което се захванат, защото не са били
научени да постоянстват при обезсърчителни обстоятелства. Така целият
живот на много хора се оказва неуспех, защото не са имали правилна
дисциплина от малки. Възпитанието, получено в детството и в юношеството
, повлиява цялата им бизнес кариера в зрелия живот и тяхната религиозна
опитност носи подобен печат. (128.2)
НАВИЦИТЕ НА БЕЗГРИЖИЕ СЕ ПРЕНАСЯТ В ПО-КЪСНИЯ ЖИВОТ.
Децата, които са били глезени, на които е угаждано, винаги ще очакват
да получават същото, и ако това не стане, се обезкуражават и отчайват.
Този нрав ще се види и в целия им живот. Те ще бъдат безпомощни, ще
се облягат на други за помощ, ще очакват да бъдат любимци на други и
да уповават на тях. И ако срещнат съпротива, дори когато вече са пораснали
и станали зрели хора, те се смятат ощетени и така преминават живота
си в тревога, едва способни да носят собствената си тежест, често мърморещи
и раздразнителни, и никой не може да им угоди. (128.3)
РАЗВИЙТЕ НАВИЦИ НА ПРИЛЕЖНОСТ И ЕКСПЕДИТИВНОСТ.
От майка си децата трябва да научат навици на спретнатост, загриженост
и услужливост. Да се допусне едно дете да върши една работа за един или два
часа, когато може да бъде извършена лесно само за половин час, това означава
да му се позволи да оформи навици на разтакаване. Навиците на трудолюбие
и внимание ще бъдат неизказано благословение за юношата в по-голямото
училище на живота, в което трябва да влезе, когато порасне. (129.1)
СЪВЕТ ОСОБЕНО КЪМ МОМИЧЕТАТА.
Друг дефект, който ми е причинявал много неудобство и тревога, е
навикът на някои момичета да си бърборят, да прахосват скъпоценното
си време в разговори за несъществени неща. Докато момичетата са увлечени
в разговора, работата им изостава. Тези неща са смятани за дребни
и недостойни да бъдат отбелязвани. Но мнозина се заблуждават относно
това какво представляват малките неща. Малките неща имат важна връзка
с голямото цяло. Бог не пренебрегва безкрайно малките неща, които имат
значение за благоденствието на човешкото семейство. (129.2)
ВАЖНОСТТА НА “МАЛКИТЕ НЕЩА”.
Никога не подценявайте важността на малките неща. Те учат на истинска
дисциплина в живота. С тях душата се подготвя да израсне в подобие на
Христос или да носи подобието на лукавия. Бог ни помага да изградим
навици на мислене, говорене, гледане и действие, които ще свидетелстват
на всички, че ние сме били с Исус и сме научени от Него. (129.3)
НАПРАВЕТЕ ОТ ГРЕШКИТЕ СИ СТЪПАЛО.
Нека децата бъдат научени, че всяка грешка, всеки пропуск, всяка
трудност, които са победени, стават стъпало към по-добри и по-висши
неща. Чрез такива опитности всички, които някога са направили живота
си да си струва да се живее, са придобили успех. (130.1)