Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ПРИМКИТЕ НА САТАНА – 39 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПРИМКИТЕ НА САТАНА
Видях, че Сатана заповяда на своите ангели да поставят примките си особено пред хора, които очакват Христовото Второ пришествие и пазят всичките Божии заповеди. Той им каза, че църквите са заспали и като увеличи мощта си и лъжливите чудеса, можел да ги държи здраво. “Но – каза той – ние мразим сектата на съботяните! Те непрестанно действат против нас и ни отнемат поданиците, за да спазват омразния Божи закон. Идете и подтиквайте притежателите на имот да се омайват от грижи. Ако можете да ги накарате да съсредоточат чувствата си в тях, ще ги имаме. Нека да изповядват каквото си щат, само ги накарайте да се грижат повече за парите си, отколкото за успеха на Христовото царство или за разпространяването на истините, които мразим. Представяйте им света в най-привлекателната му светлина, за да го заобичат и да им стане идол.
Трябва да държим в арсенала си всички начини, чрез които можем да си осигурим контрол над тях. Колкото повече средства последователите на Христос посвещават на Неговата кауза, толкова повече ще вредят на нашето царство, като ни отнемат поданиците. Когато устройват събрания на различни места, ние сме в опасност. Тогава засилвайте бдителността си. По възможност предизвиквайте смущения и пречки. Убивайте любовта им един към друг. Обезсърчавайте и отчайвайте проповедниците им, защото ние ги мразим. Представяйте всякакво възможно извинение пред притежателите на средства, да не би да ги дадат. Управлявайте, ако можете, финансовите дела и докарайте проповедниците им до бедност и мизерия. Това ще отслаби куража и ревността им. Борете се за всеки сантиметър територия. Направете алчността и любовта към земни притежания водещи черти на техния характер. Докато тези качества ги владеят, спасението и благодатта ще остават назад.
Заобиколете ги отвсякъде с привлекателни неща и те със сигурност ще станат наши. И не само ще бъдат наши, но и омразното им влияние не ще води други към небето. Когато някой се опита да дава, вдъхнете му свидлив дух, за да дава оскъдно.”
Видях, че Сатана добре прокарва плановете си. Когато Божиите служители уреждат събрания, той е там с ангелите си, за да спъва работата им. Постоянно нашепва всевъзможни идеи в умовете на Божиите чеда. Води едни по един път, а други – по друг, като винаги използва злите характерни черти на братята и сестрите, възбуждайки и подтиквайки естествените им низки склонности. Ако са предразположени към егоизъм и скъперничество, Сатана застава на тяхната страна и с всичка сила се опитва да ги накара да се отдават на своите главни слабости. Божията благодат и светлината на истината може да пропъдят за известно време ненаситността и себелюбивите чувства на тези вярващи, но ако те не постигнат пълна победа, Сатана идва, когато не са под спасителното влияние, и прави да изчезне всеки принцип на благородство и щедрост. Те започват да мислят, че от тях се иска твърде много. Изморяват се да вършат добро и забравят великата жертва, която Исус е принесъл, за да ги изкупи от властта на Сатана и от безнадеждната окаяност.
Сатана се възползва от сребролюбието и егоистичната природа на Юда и го накара да се възпротиви, когато Мария изля скъпоценния балсам върху Исус. Юда сметна това за голямо разсипничество и заяви, че маслото можело да се продаде и получените средства да бъдат раздадени на сиромасите. Не че се бе загрижил за бедните, но намираше щедрата жертва за Исус за прекалена. Юда оценяваше своя Учител толкова, че Го предаде за няколко сребърни монети. Аз видях: и между изповядващите, че очакват своя Господ има някои като Юда. Сатана ги владее, но те не знаят това.
Бог не може да одобри и най-малката степен на алчност или себелюбие и се отвращава от молитвите и проповедите на всички, които се отдават на тези зли склонности. Тъй като вижда, че времето му е кратко, Сатана кара хората да бъдат все по-себични и алчни, а след това ликува, когато ги вижда под своя власт, алчни, скъперници и себелюбци. Ако очите им можеха да се отворят, биха видели Сатана в демоничен триумф, ликуващ и надсмиващ се над глупостта на човеците, които приемат неговите нашепвания и влизат в клопките му.
Сатана и ангелите му отбелязват всички долни и продиктувани от алчност постъпки на тези хора и ги представят пред Исус и пред Неговите свети ангели с укорителните думи: “Това са последователите на Христос! И те се приготвят да бъдат преселени!” Лукавият сравнява техните постъпки с текстове от Писанието, в които са ясно осъждани, а след това се подиграва на небесните ангели, като им казва: “Такива следват Христос и Неговото слово! Това са “плодовете” на Неговата жертва и изкупление!” Ангелите извръщат лицата си с отвращение от тази сцена. Бог изисква от Своя народ постоянство. И ако той се измори да върши добро, и Бог ще се “измори” от него. Видях, че и най-малките прояви на егоизъм от страна на изповядващите се за Негов народ, за когото Исус не пощади собствения Си скъпоценен живот, никак не са приемливи за Бога. Всеки себелюбив и сребролюбив човек ще отпадне по пътя. Ще предава добрите принципи и благородния, щедър Дух за нищожна земна печалба както Юда е предал своя Господ. Всички подобни вярващи ще бъдат отсети от Божия народ. Желаещите да живеят в небето трябва да бъдат насочени да съобразяват живота си с небесните принципи с всичката си сила. Вместо да чезнат в самовлюбеност, душите им би трябвало да растат в благоволение. От тях се иска да използват всеки случай да си правят добро един на друг и така да култивират у себе си небесните принципи. Исус ми бе представен като съвършен Пример. Неговият живот бе лишен от егоистичен интерес и винаги се отличаваше с не себелюбива благосклонност.