Притчата за заблудената овца 57 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Притчата за заблудената овца трябва да се съхранява като девиз във всяко семейство. Божественият пастир оставя деветдесет и деветте овце и отива в пустинята да търси загубената една. Има гъсталаци, тръни и бодли, опасни пукнатини в скалите и пастирът знае, че ако овцата е попаднала в някое от тези места, трябва да й се подаде приятелска ръка за помощ. Като я чува да блее отдалеч, той преодолява всяка пречка, за да я спаси. Когато я открие, не я посреща с укори, а й се радва, че е жива. С твърда, но нежна ръка разтваря бодлите или я изтегля от тинята, нежно я вдига на раменете си и я отнася обратно при стадото. Чистият, безгрешен Изкупител носи грешното, нечистото.
Носителят на греха притиска измърсената овца, но за Него тя е толкова скъпоценен товар, че Той се радва, пеейки: „… намерих изгубената овца“ (Лука 15:6). Нека всеки се замисли въху това, че така е бил носен на Христовите рамене. Затова никой да не проявява господарски дух, дух на себеоправдание, осъждане, защото нито една овца не би влезла в стадото, ако Пастирът не бе предприел мъчителното търсене в пустинята. Загубената овца бе факт, достатъчен да пробуди съчувствието на Пастира и да Го накара да тръгне да я търси.
Този малък наш свят е сцената, върху която са се разиграли въплъщението и страданията на Божия Син. Христос не отиде при непаднали светове, а дойде на този свят, проникнат и повреден от проклятието. Изгледът не бе благоприятен, напротив, най-обезсърчителен. И все пак „няма да отслабне, нито да се съкруши, догдето установи правосъдие на земята“ (Исая 42:4). Трябва да помним голямата радост на Пастира, когато намери изгубената Си овца. Той извика на съседите: „Радвайте се заедно с Мене, защото намерих изгубената овца.“ И цялото небе проехтява от тази радостна нотка. Сам Отец изразява радостта Си за избавената с пеене. Каква голяма, свята радост е изразена в притчата! Ти имаш привилегията да участваш в тази радост.
Дали вие, които имате този пример, съдействате на Христос, Който търси да спаси загубеното? Съработници ли сте Му? Не можете ли заради Него да понасяте страдания, жертви, изпитания? Има случаи, в които може да се помогне на душите на младежи и на заблудили се хора. Ако разберете, че някой с думи и дела се е отделил от Бога, не го обвинявайте. Не е ваша работа да го обвинявате, а се приближете до него и му помогнете. Съобразете се със смирението на Христос, с Неговата кротост и скромност и работете като Него с преизпълнени с осветена нежност сърца. „… казва Господ: „Ще бъда Бог на всичките израилеви родове, и те ще Ми бъдат люде.“ Така казва Господ: „Людете, които оцеляха от ножа, ще намерят благоволение в пустинята: ще отида да го направя, да! Израиля да почива.“ Господ ми се яви отдавна и ми рече: „Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост“ (Еремия 31:1-3).
За да работим, както Христос работеше, личното Аз трябва да бъде разпнато. Това е мъчителна смърт, но е живот за душата. „Защото така говори Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: „Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се“ (Исая 57:15).