Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ПРОНИЦАТЕЛНОСТ И ЗДРАВ РАЗУМ – 10 – Ум, характер и личност – Елена Вайт – (Елън Уайт)

10
ПРОНИЦАТЕЛНОСТ И ЗДРАВ РАЗУМ

РАБОТА, ИЗИСКВАЩА ПРОНИЦАТЕЛНОСТ И БЛАГОРАЗУМИЕ. Най-приятната, но и най-отговорната и деликатна работа, давана някога на смъртни човешки същества, е боравенето с умове. Ангажираните в тази работа трябва да притежават ясна проницателност и здрав разум. Истинската независимост на ума е нещо, напълно различно от прибързаността, необмислеността и самонадеяността. От това качество, което води до предпазливо, с молитва обмисляно мнение, не трябва лесно да се отказваме, докато не сме сигурни в достатъчното доказателства, че сме в грешка. Тази независимост ще държи ума спокоен и непроменим сред множеството заблуди, които преобладават, и ще кара заемащите отговорни постове да се оглеждат внимателно за доказателства на всички страни и да не се огъват под влиянието на околните, нито под влиянието на ситуацията, нито да стигат до заключения без интелигентно и цялостно обмисляне на всички обстоятелства.

ОТГОВОРНА И ИЗТОЩИТЕЛНА ЗАДАЧА. Тъй като човекът е струвал на Небето толкова много – цената на скъпия Божи Син, – колко внимателни трябва да бъдат проповедници, родители и учители, боравещи с душите на хора, поставени под тяхното влияние. Приятна работа е да се занимаваш с умове, но в това дело трябва да се навлиза със страх и трепет.
Възпитателите на младите трябва да поддържат съвършен самоконтрол. Да се унищожи нечие влияние върху една човешка душа поради нетърпение или неподходяща гордост и властване е ужасна грешка, защото може да означава изгубването на тази душа за Христос. Умовете на младите хора могат да бъдат така деформирани от неразумно ръководство, че нанесената вреда никога да не може напълно да се поправи. Христовата религия трябва да има направляващо влияние върху образованието и обучението им.
Себеотрицателният пример на Спасителя, Неговата благост към всички хора и дълготърпеливата Му любов е изобличение за нетърпеливите проповедници и учители. Той пита тези буйни наставници: „Това ли е начинът, по който се отнасяте към душите на онези, за които съм отдал живота Си? Нямате ли по-висока оценка за безпределната цена, която съм платил за тяхното изкупление?“

ЛЕКАРЯТ СЕ СРЕЩА С ВСИЧКИ КАТЕГОРИИ УМОВЕ. Д-р – трябва да се стреми всеки ден да попълва основния си запас от знания и да култивира учтивост и фини маниери… Той трябва да има предвид, че е свързан с всички категории умове и че впечатленията, които оставя, ще се разпространят и до други щати, и ще рефлектират върху целия институт [санаториума Батъл Крийк].

НУЖНИ СА ТЪРПЕНИЕ И МЪДРОСТ. Проповедниците трябва да бъдат внимателни да не очакват твърде много от хората, които все още се лутат пипнешком в мрака на заблудата. Те трябва да вършат работата си добре, като разчитат на Бога Той да предаде на питащите умове тайнственото оживотворяващо влияние на Своя Свят Дух и да знаят, че без него трудът им ще е безуспешен. Трябва да бъдат търпеливи и мъдри в отношението си с различните хора и да помнят колко многообразни са обстоятелствата, оформили различните характерни черти на отделните личности. Трябва също да се пазят стриктно собственото им „аз“ да не си присвои върховенство и Исус да остане вън от полезрението им.

ЛЮБОВТА НА ХРИСТОС ПЕЧЕЛИ ДУШИ. Само Този, Който чете в сърцата, знае как да доведе човека до покаяние. Само Неговата мъдрост може да даде успех в достигането на изгубените. Може да се чувствате много важни и да си мислите: „Аз съм по-свят от тебе“, но няма никакво значение колко правилни са вашите разсъждения или колко верни са думите ви – те никога не ще докоснат сърца. Христовата любов, изявена чрез думи и дела, ще си проправи път към душите и ще ги спечели, когато повтарянето на правила и аргументи не могат да постигнат нищо.

СЪС СЪЧУВСТВИЕ И ЛЮБОВ. Не всички са годни да поправят грешащи хора. Някои нямат мъдростта и финото умение да се отнасят справедливо и в същото време да „обичат милост“. Те не са склонни да видят необходимостта и от любов, и от нежно състрадание, и от честно изобличение. Някои са винаги ненужно строги и не виждат смисъла на съвета на апостола: „И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви; други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня“ (Юда 22, 23).
Избухливият човек не трябва да има нищо общо с работата с човешки умове. Не могат да му се поверят неща, които имат връзка с хората, изкупени от Христос на безкрайна цена. Ако започне да ръководи хора, той ще наранява душите им, защото не притежава финото докосване, деликатната чувствителност, които Божията благодат придава. Собственото му сърце има нужда да бъде смекчено и покорено от Божия Дух; каменното сърце не е станало сърце от плът.

КАЧЕСТВА, НЕОБХОДИМИ ЗА РАЗБИРАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ УМ (СЪВЕТ КЪМ ЕДИН ЕВАНГЕЛИЗАТОР КНИГОРАЗПРОСТРАНИТЕЛ). При тази работа съществуват по-големи трудности, отколкото в които да било други сфери на работа. Но научените уроци, придобитият опит и дисциплината ще те направят годен и за други полезни дейности, където ще можеш да служиш на душите. Онези, които са научили лошо урока си и са нехайни и резки в подхода си към хората, ще покажат същата липса на такт и умение и в боравенето с различните човешки умове и характери, ако навлязат в проповедническата служба.

СПРАВЯНЕ С ИМПУЛСИВНОСТТА, НЕТЪРПЕНИЕТО, ГОРДОСТТА И САМОЛЮБИЕТО. Боравенето с човешкия ум е най-деликатната дейност, поверявана някога на смъртни същества. Необходимо е учителите постоянно да съдействат на Божия Дух, за да могат да вършат правилно работата си. Сред посещаващите училище младежи ще се открие голямо разнообразие от характери и възпитание. Учителят ще се среща с импулсивност, с нетърпение, с гордост, със себелюбие, неподходящо самомнение. Някои от младежите са живели в обстановка на произволни ограничения и грубост и това е развило у тях дух на упоритост и негативизъм. Други са били третирани като галеници, било им е позволявано от прекалено любящите родители да следват собствените си наклонности. Дефектите им са били извинявани, докато в края характерът им е бил деформиран.

НУЖНИ СА ТЪРПЕНИЕ, ТАКТ И МЪДРОСТ. За да се справи успешно с това разнообразие от умове и характери, учителят трябва да проявява изключителен такт и деликатност, а също и твърдост. Често пъти ще се проявява нежелание и дори презрение към подходящите правила. Някои ще упражнят цялата си изобретателност, за да избегнат заслужено наказание, докато други ще показват безразсъдно нехайство към последиците от злото дело. Всичко това ще изисква търпение, дълготърпение и мъдрост от страна на онези, на които е поверено възпитанието и образованието на тези младежи.

НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОСТАВИ НЕЗАЛИЧИМИ БЕЛЕЗИ И РАНИ. Един учител може да притежава достатъчно образование и познания в областта на науките, които преподава, но доказано ли е, че има и такт и мъдрост да борави с човешкия ум? Ако не притежава Христовата любов, пребъдваща в сърцето му, той не е годен да носи тежките отговорности, поставени пред всеки, които възпитава млади хора. Когато на самите учители им липсва по-висше възпитание, те няма да знаят как да боравят с човешкия ум. Собствените им непокорени сърца се стремят към власт и авторитарност и за да подчинят податливите умове и характери на децата на подобна дисциплина, ще оставят върху умовете им белези и рани, които никога не ще бъдат отстранени.

ИЗИСКВА СЕ НАЙ-ФИН УСЕТ ЗА НЕЩАТА, ПРОНИЦАТЕЛНОСТ, РАЗБИРАНЕ. Господ ни е представил по много начини и в различно време колко внимателно трябва да се отнасяме към младите хора. Изяснил е, че да се борави с човешкия ум, това изисква най-фин усет, прозорливост, мъдра деликатност, проницателност. Всеки, който има нещо общо с възпитанието и обучението на младите хора, трябва да живее в много тясна връзка с Великия Учител, да улавя Неговия Дух и да усвоява Неговия начин на работа. Трябва да им бъдат давани уроци, които ще повлияят на техния характер и на доживотното им дело.

ВАЖЕН Е ЛИЧНИЯТ ЕЛЕМЕНТ. При всяко истинско преподаване личният елемент е много важен. В Своето проповядване Христос се отнасяше към хората индивидуално. Именно чрез личен контакт и връзка Той обучи дванадесетте. Именно насаме (често пъти само пред един слушател) Той изнасяше най-скъпоценните Си наставления. В нощната среща на Маслинената планина с почетния равин; пред презряната жена край Сихарския кладенец Той откри най-богатите Си съкровища, защото в тези слушатели видя впечатлителното сърце, отворения ум, възприемчивия дух. Даже тълпата, която толкова често Го следваше, не бе за Христос безлична маса от човешки същества. Той говореше пряко на всеки ум и апелираше към всяко сърце. Наблюдаваше лицата на слушателите Си. Отбелязваше просветляването на лицето, бързия реагиращ поглед, което говореше, че истината е докоснала душата; и в сърцето Му затрептяваше в отговор струна на съпреживяваща радост.

ПРЕТОВАРВАНЕТО С РАБОТА ПРАВИ ЧОВЕКА НЕГОДЕН ДА СЕ ЗАНИМАВА С ДРУГО. Самите учители трябва да обръщат подходящо внимание на здравните закони, за да запазят силите си във възможно най-добро състояние, та чрез пример и наставление да могат да упражняват правилно влияние върху учениците си. Учителят, чиито физически сили са вече изтощени от болест или е преуморен от работа, трябва да обърне специално внимание на законите на живота. Необходимо е да си отделя време за възстановяване. Не бива да поема отговорности вън от своята училищна работа, които биха го претоварили физически или умствено и биха нарушили финия баланс на нервната му система; защото в такъв случай ще бъде негоден да се занимава с човешки души и умове и няма да действа добре нито спрямо себе си, нито към учениците си.

РАЗБИРАНЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ НУЖДИ. Беше ми показано, че лекарите в нашите институти трябва да бъдат мъже и жени на вярата и духовността. Трябва да направят Бога свое упование. Мнозина от дошлите в института чрез греховното си угаждане са нанесли на самите себе си болести от всякакъв вид.
Тази категория хора не заслужава съчувствието, което често пъти изисква. А и мъчително е за лекарите да посвещават време и сили на личности, които сами са принизили, обезценили себе си физически, умствено и духовно.
Но има и други, които поради невежество са живели в нарушение на природните закони. Работили са невъздържано и не са ограничавали апетита си, понеже е било обичай да се действа така. Някои са пострадали в много отношения от лекари, но не са получили облекчение, нито подобрение, а състоянието им решително се е влошило. Накрая са били откъснати от своята работа, от обществото и от семействата си. И като последно прибежище са дошли в здравния институт със слабата надежда, че може би тук ще могат да получат някакво облекчение.
Тази категория хора се нуждае от съчувствие. Те трябва да бъдат третирани с възможно най-голямата нежност. За тях трябва да се полагат много грижи и да им се помогне ясно да разберат законите на своя организъм, за да спрат да ги нарушават, да започнат да се самоконтролират и да избегнат страданието и болестта – последици от нарушените природни закони.

ЗА ИСТИНАТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГОВОРИ КОГА ДА Е И КАК ДА Е. Малцина са хората, които гледат на нещата от светска позиция, а все пак са подготвени да чуят истината ясно по отношение на себе си. Дори и истината не трябва да бъде изговаряна при всички случаи. Има подходящо време и случай. Това трябва да се прави, когато думите няма да наранят. Лекарите не бива да бъдат пресилвани и нервната им система – поставяна на изпитание, защото това състояние на тялото не съдейства за спокоен ум, здрави нерви и ведър, щастлив дух.

ХРИСТОС РАЗБИРА. Този, Който взе на Себе Си човешко естество, знае как да съчувства на страдащите хора. Христос не само познава всяка душа и нейните специални, особени нужди и изпитания, но и всички обстоятелства, които дразнят или смущават духа. Ръката Му е протегната със съчувствена нежност към всяко Негово страдащо чедо. Онези, които страдат най-много, имат най-голямото Му съчувствие и съжаление. Той съпреживява заедно с нас болките, които ни причиняват нашите недъзи и желае да положим трудностите и смущенията си в нозете Му и да ги оставим там.

РАЗБИРАНЕТО ВОДИ ДО ПО-ТЯСНА ВРЪЗКА С ХРИСТОС. Добрите дела са „плодовете“, които Христос изисква да принасяме – мили думи, дела на благотворителност, на нежно зачитане на бедните, нуждаещите се и нещастните. Когато сърца съчувстват на сърца, обременени от обезкуражение и скръб, когато ръката раздава на нуждаещите се, когато голите биват облечени, странниците – посрещнати и получат вашия прием и сърце, ангелите идват много близо и в отговор мелодия полита към небето.
Всяко дело на справедливост, милост и благотворителност поражда песен в небето. Отец гледа от Своя трон хората, които вършат дела на милост и ги причислява към най-скъпоценните си съкровища. „Те ще бъдат Мои – казва Господ на силите, – да, избрана скъпоценност в деня, който определям“ (Малахия 3:17). Всяко милостиво дело за нуждаещите се и страдащите се счита за направено на Исус. Когато помагаме на бедните, съчувстваме на нещастните и подтиснатите и приятелски подкрепяме сираците, ние влизаме в по-тясна връзка с Исус.

ХРИСТОС ПРИЗОВАВА КЪМ НЕЖНОСТ И СЪСТРАДАНИЕ. Истинското разбиране и съпреживяване между човека и неговия ближен е отличителният знак за онези, които обичат Бога и Му се боят, в сравнение с другите, които не се интересуват от Неговия закон. Какво изключително съчувствие прояви Христос – да дойде на земята в човешка плът, за да отдаде живота Си в жертва за нашия умиращ свят! Неговата религия води към действена медицинска и мисионерска работа. Той самият бе целителна сила. „Милост искам, а не жертва“ – казва Той. Това е пробата, която Великият Автор на истината използваше, за да разграничи истинската религия от фалшивите. Бог желае Неговите здравни мисионери да действат с нежността и съчувствието, които Христос би проявил, ако беше на тяхно място.

СЪЩНОСТ НА ЩАСТИЕТО В ЖИВОТА. Култивираният интелект е голямо съкровище. Но без смекчаващото влияние на съпреживяването с ближния и без осветена любов не е от върховна стойност. Думите и делата ни трябва да говорят за нежно отношение към другите хора. Можем да проявяваме малки внимания по хиляди начини чрез приятелски думи и мил поглед, които ще рефлектират отново върху самите нас. Чрез пренебрежителното си отношение към другите безразсъдните християни изявяват, че не са във връзка с Христос. Невъзможно е да си в единство с Господа, а да бъдеш нелюбезен към човека и небрежен към правата му. Мнозина толкова силно копнеят за приятелско съчувствие!
Бог е дал на всеки от нас неповторима идентичност, която не може да се прелива в ничия друга. Но индивидуалните ни характерни черти ще бъдат много по-малко „стърчащи“, ако сме наистина Христови и Неговата воля е наша. Животът ни ще бъде посветен на доброто и на щастието на другите, както бе животът на нашия Спасител. Ще забравяме себе си, дори ще търсим възможности – даже и в малките неща – да изразяваме благодарност за услугите, които сме получили от другите, и да търсим случаи да ги окуражаваме и да облекчаваме скърбите и бремето им чрез дела на нежна благост и малки жестове на обич.
Тези деликатни прояви на учтивост, които започват в нашите семейства и се разширяват и разпростират вън от семейния кръг, помагат да се намери същността на щастието в живота. Пренебрегването им прави от живота горчивина и скръб.