Вероятно сме чували за него заради магарето му. Макар че бил Божи пророк за известно време, накрая Валаам се оказал лъжепророк. Не успял да разбере Божията воля по правилен начин, тъй като не желаел да се откаже от собствените си планове. И в края животът му приключил трагично. Спомняте си историята. Израилтяните стигнали до границите на Обетованата земя. Моавският цар Валак бил доста обезпокоен. Израилтяните, чийто лагер бил разположен от другата страна на реката Йордан в моавските равнини, представлявали голяма сила и Валак не бил сигурен, че армията му ще може да се справи с тях. Затова решил да използва по-особена стратегия. Изпратил вестители до Валаам, които да му кажат: „Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен. И така, ела сега моля ти се, прокълни ми този народ, защото са по-силни от мен, дано бих могъл да ги преодолея, за да ги поразим и да мога да ги изпъдя от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е прокълнат“ (Числа 22:5, 6). На пръв поглед изглежда, че Валаам би разбрал от пръв поглед, че това не е Божи план! Той обаче бил толкова впечатлен от предложената от царя награда за услугата, щото заявил пред вестителите: „Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според каквото ми каже Господ“ (ст. 8). И така пратениците останали да пренощуват.
Валаам помолил за ръководство и Божието напътствие дошло ясно и недвусмислено: „Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш народа, защото е благословен“ (ст. 12). Валаам неохотно отпратил вестителите и те се върнали при Валак с отговора му. Царят обаче не се обезсърчавал лесно. Изпратил втора група вестители, които обещавали още по-голяма награда, тъй като сметнали, че пророкът се дърпа само за да получи по-голяма цена. Обещали му почести и високи длъжности, стига да се съгласи да сътрудничи на плана. Валаам отговорил съвсем точно: „Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече“ (ст. 18). Сърцето му обаче не изпитвало същото. Вече бил решил нещо – страшно много му се искало да тръгне заедно с пратениците, да изрече проклятието над Израел и да получи наградата. Вероятно смятал, че все пак думите не означават нищо и Божият народ не може да пострада от неговите заклинания, а в същото време ще помогне на самия себе си. Сигурно е, че е имал доводи, над които да размишлява, тъй като отново отишъл пред Господа, за да попита каква е волята Му по този въпрос. Бог бил изключително търпелив с грешащия пророк и му проговорил още веднъж: „Ако дойдат хората да те повикат, стани, иди с тях“‘ (ст. 20). Доколкото е известно, Валаам не поискал знамение, но Господ му го дал. „Ако дойдат и те повикат, отиди с тях. Ако не те повикат, стой си у дома.“ Пратениците не били дошли да повикат Валаам. Нетърпеливи от забавянето и очакващи същия отговор, те смятали, че няма да спечелят нищо, ако чакат наоколо. Рано сутринта потеглили и когато Валаам ги потърсил, те вече били на път за двореца. Волята на Валаам била под пълен контрол. Като пренебрегнал ясната Божия заповед, той оседлал магарето си и тръгнал след пратениците. Преди да ги настигне, ангел Господен го спрял – невидим за него в началото, ангелът бил видим за магарето. Валаам бил взел решение. Знаел какво иска. И дори говорещото магаре и ангелът с изваден меч не били достатъчни, за да го накарат да промени решението си. Не спрял, защото не искал да спре, въпреки че на пътя му били поставени пречки. Казал на ангела: „И сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна“. Не са ли дадени съвсем ясни знаци на Валаам, показващи, че Бог е недоволен от поведението му? Той обаче бил решен да върви напред, стига да намери начин за това. В безкрайно голямото Си уважение към човешкия избор Бог позволил на Валаам да тръгне по своя път, но му казал, че ще може да изговаря само дадените му от Него думи. Лесно е да станем като Валаам, нали? Не е трудно да разбираме Божията воля, когато тя е в хармония с личните ни желания. Но когато видим, че ще ни отведе по някакъв път, различен от този, който сме си избрали, колко трудно става тогава да се вслушаме в гласа на Бога! Може да се молим дълго и искрено, да искаме да ни покаже какво да правим. Но Той познава сърцата ни. Знае дали сме искрени, когато търсим волята Му, или просто се стремим да получим печата на Неговото одобрение върху своя собствен избор. Понякога Бог може да се отнася с нас като с Валаам и да ни позволява да вървим напред по избрания от нас път, докато сами осъзнаем, че не сме се отказали от волята си по даден въпрос. Само когато вече нямаме собствена воля обаче, можем да започнем да търсим Божията.
Валаам и Валак опитали три пъти да прокълнат Израел, но Валаам изричал само благословения. Накрая Валак загубил търпение и заявил: „Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а. ето, три пъти все ги благославяш“ (Числа 24:10). Валаам си тръгнал към дома, произнасяйки благословения над Израел, но с гняв в сърцето и с чувството, че е измамен и че са му отнети богатствата и почестите, които биха могли да са негови, ако бе произнесъл проклятие. След като се прибрал, намислил нов план за проклинането на Израел. Без дори да се допита до Господа, тъй като знаел, че вече се бунтува против Него, Валаам отишъл в двореца, за да представи една своя „мъдра“ идея. За разлика от Валак той знаел Източника на сила за Израел. Знаел също, че когато Божият народ се отдели от този Източник, неизбежно ще последва проклятие. Валак с интерес изслушал плана и незабавно го привел в действие. Дали на Валаам почестите и богатствата, за които ламтял, но той не им се наслаждавал дълго, тъй като бил убит в последвалата битка. Валаам е класически пример за истината от първата стъпка, която предприемаме, когато се стремим да разберем Божията воля в живота си. Не бива да имаме собствена воля по даден въпрос. Ако собствената ни воля има власт над нас и ни управлява, няма никаква полза да разбираме каква е Божията воля, тъй като няма да пожелаем да я приемем. Ако собствената ни воля ни владее, дори да чуем Божия глас през нощта или чрез магаре, или чрез ангел, застанал на пътя на личните ни преценки, доказателства и съвест, няма да е достатъчно да ни върне от поетия път. Личната воля трябва да бъде поставена под Божия контрол, преди да можем да приемем и да оценим откриването на Божията воля за нас. Какво означава да нямаме собствена воля? Да си представим, че се опитваме да решим за кого да се оженим или в кой град да се преместим, или каква работа да приемем. Да нямаме собствена воля означава ли, че нямаме никакви предпочитания? Това прави ли ни безгръбначни, без мисъл или без желание за това, което търсим? Да нямаме собствена воля не означава, че нямаме предпочитания. В Гетсиманската градина Исус също имал предпочитание, но се помолил с думите: „… обаче, не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:42). Той би предпочел да избегне агонията в градината, а също и унижението по време на публичния процес, бичуването и ужаса на кръста. Би предпочел да не се отделя от Своя Отец. Имал предпочитания! Но по-силно от всяко предпочитание било желанието Му да даде спасение на този свят, да сътрудничи на Бог-Отец в делото на изкуплението. Затова въпреки личните Си предпочитания, Той заяви: „Слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил“ (Йоан 6:38). И така, едно е да имаме предпочитания, друго – да бъдем напълно предани на Божията воля веднага след като тя ни бъде разкрита. Да нямам собствена воля означава, че най-важното за мен е да бъде Неговата воля; и веднага след като тя ми бъде разкрита, да я приема и да я осъществявам, като в същото време се отказвам от личните си предпочитания. Когато някой пропусне Господнето ръководство за живота си, това обикновено е в резултат на пропускане на първата стъпка – да нямаме собствена воля по даден въпрос. Невъзможно е да стигнем до състояние, когато нямаме собствена воля, и в същото време не поддържаме здрава лична връзка с Христос. Само Неговата сила може да контролира живота ни и да ни доведе до истинско предаване на волята Му. В противен случай всеки път ще се присъединяваме към Валаам и ще казваме на Бога: „Вече съм взел решение, не ме обърквай с разни магарета“. Има много библейски примери за хора, които очевидно са търсили напътствие от Господа, но не са предали собствената си воля в този процес. Израелтяните направили същата грешка в първите си стъпки към Обетованата земя – по-малко от две години след като напуснали Египет. Изпратили съгледвачи, които да проверят как изглежда новата земя, и когато те се върнали с обезкуражаващ доклад, хората се отказали поради страх и съмнение. Отказали възможността да приемат Божията воля за себе си и веднага да тръгнат напред, за да завладеят земята. Халев и Исус Навин напразно ги умолявали. Мойсей и Аарон не могли да ги разубедят да променят решението си. Израелтяните се молили да умрат в пустинята и получили отговор на тази молитва, съответстващ на желанието им. Саул нямал желание да изчака Самуил, който единствен имал правото да принесе жертва като свещеник. И затова решил да действа сам. Не пожелал да приеме Божиите наставления и по отношение на пленниците и военната плячка и постъпил, както му харесва. Накрая дори нямал желание да се съобрази с изричната Божия воля, която така често влизала в конфликт с неговата, и … отишъл при врачката от Ендор за важен съвет. Самсон не искал да приеме Божиите напътствия при избора на съпруга. Езавел не пожелала да приеме Господнето ръководство, дадено чрез Илия, и вместо това решила да убие пророка. Давид се съобразил единствено със собствената си воля, вместо да вземе предвид Божията воля за връзката си с Витсавее. Списъкът би могъл да продължава още и още… Може би най-голямото затруднение при разбирането на Господнята воля за живота ни е фактът, че нашата собствена воля постоянно отива на преден план. Ето защо няма надежда да стигнем до състояние, при което да нямаме собствена воля, освен ако постоянно отиваме при Христос, за да Му се предаваме всеки ден чрез непрестанна лична връзка с Него. Ако Му се предаваме ден след ден и също така ден след ден приемаме контрола Му над живота си, тогава в моментите за вземане на решение няма да имаме собствена воля, а ще приемаме Неговата. В земния Си живот Христос нямаше планове за Себе Си. Ден след ден Той приемаше плановете на Своя Отец и точно по този начин животът Му винаги бе в хармония с Божията воля. Същото ръководство, което Той е получавал, е достъпно и за нас. Това означава ли, че въобще не трябва да правим планове, а само да си седим в люлеещия се стол и да очакваме Бог да ни „полюлее“? Или може би означава, че не трябва да правим планове без Бога – никакви лични планове за себе си, които да Го игнорират? Може да правим планове според информацията, с която разполагаме, но трябва винаги да сме готови да се откажем от тях или да ги проведем в зависимост от напътствията на Божието провидение. Апостол Павел е дал пример по този въпрос. По време на мисионерските си пътувания той правел планове, но понякога те били осуетявани. В Деяния 16:6-9 е описан такъв случай. Апостолите планирали да отидат някъде, но Светият Дух ги насочил към друго място и те приели Божията воля, тъй като били под Негов контрол. Допускали собствените им планове да бъдат променяни всеки път когато не съответствали на Божиите. Същото се е случвало и в живота на Исус. Той и учениците Му били близо до едно самарянско село. Исус бил толкова изморен, че дори не можел да извърви останалата част от пътя до града заедно с учениците Си. Затова седнал до един кладенец с намерението да си почине, докато те донесат малко храна. Плановете Му за почивка обаче били осуетени. Жена дошла да начерпи вода от кладенеца и се оказало, че тя се нуждае от помощта Му. Отец бил промислил една Божествена среща и Исус приел предизвикателството. Когато удивените ученици Му задали въпрос, Той отговорил: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да върша Неговата работа“ (Йоан 4:34). Какво означава това? Означава, че когато за човека, който върви по стъпките на Исус, дойде момент на избор (дори за избор между храненето и служенето), той ще знае как да постъпи. И не само ще знае, че е направил правилния избор, но ще смята за привилегия и чест да избере да служи на Бога. Може да сме изморени, гладни или жадни, но ако Господ уреди Божествена среща и ние приемем ръководството Му, ще открием в себе си такава сила, каквато не сме предполагали, че имаме. Случвало ли ви се е подобно нещо? Господ може да те изпрати да служиш на място, което никога не би избрал за себе си. Но когато следваш напътствията Му, откриваш, че най-голямото благословение идва, когато вървиш натам, накъдето те води Той. Искаме ли да не притежаваме собствена воля? Възможно е само по един-единствен начин. Когато продължаваме да общуваме с Бога и Го търсим ден след ден като най-важното нещо в живота си. Тогава Той – Всезнаещият – ще ни помогне да разберем, че Неговата воля е безпогрешният вариант. Всеки път, когато виждаме напътствията Му, но се отдръпваме от Него, за да тръгнем по свой собствен път, ние сме в опасност. Познавам младеж, който не желаеше да стане църковен служител. Всеки път когато бе близо до Бога, той усещаше Неговата десница върху рамото си и се убеждаваше, че Господ желае той да стане проповедник. Ясно бе обаче, че не желае да приеме поканата. Затова намери разрешение. Остана на „една ръка разстояние“ от Бога. Съзнателно предпочете да не бъде прекалено близо до Него. Тогава вече не усещаше Божията десница върху рамото си! Няколко години семейството ми живя в Северна Калифорния в район, който приличаше повече на курорт. Високо в планината сред тишина, спокойствие и красота. Тогава получихме покана да отидем в Небраска. Въобще нямахме желание да отидем в Небраска. Не искахме да имаме нищо общо с Небраска. Дори се шегувахме, че ще си залепим на колата лепенка, на която да пише „На ски в Небраска“ (намек за това, че щатът е една огромна равнина). Закачахме се с това, че Небраска е световната столица на развлеченията. Настъпи обаче моментът в нашите отношения с Христос, когато бе необходимо да се вслушаме във волята Му или просто да я пренебрегнем. Започнахме да се молим във връзка с призива да отидем в Небраска. Въпреки времето, което отнехме на Бог, за да стигнем до убеждението, че не трябва да имаме собствена воля по този въпрос, веднага след като пожелахме да се откажем отличните си предпочитания, волята Му ни се разкри съвсем ясно за изключително кратък срок.
Когато се преместихме в Небраска, разказите за нашето предишно отношение вече бяха стигнали там преди нас! Църковният офис бе украсен с плакати „На ски в Небраска“ и с още някои други наши „вътрешни“ шеги! Бяхме смутени. Останахме обаче благодарни, че хората там имат чувство за хумор! В края на краищата ние не само желаехме да бъдем в Небраска, но всъщност се вълнувахме от тази възможност и с нетърпение очаквахме да видим какъв е Божият план за нас на това място, тъй като Господ ни бе показал съвсем ясно, че ни води именно там. Има ли Бог предвид някакво специално място за теб, където да работиш за Него? Да, както е сигурно, че има специално място, което ти е приготвил в небето. Каквито и да са личните ни предпочитания, ако приемем Неговия избор за нас в живота си, в дома си, в служенето за Него, ще открием че това е най-голямото щастие. Първата стъпка за откриване на волята Му за живота ни е да Му позволим да ни заведе дотам, където няма да имаме собствена воля по дадения въпрос.