Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Първите учители – 2 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

РОДИТЕЛИТЕ ДА РАЗБЕРАТ СВОЯТА ОТГОВОРНОСТ.
Бащата и майката трябва да бъдат първите учители на децата си. (21.1)
Бащите и майките трябва да разберат своята отговорност. Светът е пълен
с примки за нозете на младите. Множества са привлечени от живот на егоизъм
и чувствени удоволствия. Не могат да различават скритите опасности, нито
ужасния край на пътя, който им изглежда път към щастието. Чрез задоволяване
на апетита и страстите силите им се прахосват и милиони биват съсипани
за този свят и за бъдещия. Родителите трябва да помнят, че децата им трябва
да се срещнат с тези изкушения. Още преди раждането на детето трябва да
започне подготовката, която ще го направи способно да се бори успешно в
битката против греха. (21.2)
Повече от човешка мъдрост е необходима на родителите на всяка стъпка,
за да могат да разбират как най-добре да обучат децата си за полезен и
щастлив живот тук и за по-висшата служба и по-великата радост на
вечността. (21.3)
ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА Е ВАЖНА ЧАСТ ОТ БОЖИЯ ПЛАН.
Възпитанието на децата съставлява важна част от Божия план за изява
силата на християнството. Тържествена отговорност почива върху роди-
телите така да възпитат децата си, че когато влязат в света, да вършат
добро, а не зло на хората, с които общуват. (21.4)
Родителите не трябва да гледат леко на обучението на своите деца и
в никакъв случай не бива да го пренебрегват. Те трябва да употребяват
повече време за внимателно изучаване на законите, управляващи нашия
организъм.Трябва да имат за първостепенна цел интелигентно да се за-
познаят с подходящите начини за отношение с децата си, за да им осигурят
здрав дух в здраво тяло … (21.5)
Мнозина, които изповядват, че са последователи на Христос, проявяват
тъжна небрежност към домашните си задължения – не схващат святата
важност на доверието, което им е възложил Бог – така да оформят характера
на децата си, че те да имат морална устойчивост да се изправят срещу
многобройните изкушения, дебнещи младежа на всяка стъпка. (22.1)
СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С БОГА Е НЕОБХОДИМО.
Христос не помоли Отца Си да вземе учениците от света, а да ги опази
от злото на света, да ги пази от отдаване на изкушенията, с които щяха
да се срещат на всяка крачка. С тази молитва бащите и майките трябва
да се молят за своите деца. Но какво ще бъде, ако те се молят на Бога,
а оставят децата си да вършат каквото им е угодно? Бог не може да пази
от злото децата, ако родителите им не Му сътрудничат. Смело и неуморно
родителите трябва да поемат своето дело и да напредват с неизтощими
старания. (22.2)
Ако родителите чувстват, че никога не са свободни от своята работа
да възпитават и подготвят децата си за Бога, ако вършат делото си с вяра
и сътрудничат на Бога със сериозна молитва и работа, те ще имат успех
в довеждането на децата си при Спасителя. (22.3)
КАК ЕДНА СЕМЕЙНА ДВОЙКА ПОСРЕЩНА ОТГОВОРНОСТИТЕ СИ?
Един ангел от небето дойде да научи Захария и Елисавета как да
наставляват и възпитават детето си, за да работят в хармония с Бога в
подготовката на един вестител, който да провъзгласи идването на Христос.
Като родители те толкова вярно сътрудничеха на Бога за формирането на
такъв характер у Йоан, който да го направи годен да изпълни задачата,
възложена му от Бога като компетентен работник. (22.4)
Йоан беше син на старостта им, дете на чудо и родителите можеха да
си помислят, че щом той има да извърши особено дело за Господа, Той
ще се погрижи за него. Но не постъпиха така. Те се оттеглиха на уединено
място в провинцията, където синът им да не бъде изложен на изкушенията
на градския живот да отстъпи от съветите и наставленията, които като
родители щяха да му дадат. Те изпълниха своята задача за развитие на
характера на детето, за да може то със сигурност да изпълни намерението,
което Бог бе начертал за неговия живот … Те свято изпълниха задължени-
ето си. (23.1)
ДА СЕ ГЛЕДА НА ДЕЦАТА КАТО НА ПОВЕРЕНИ ОТ БОГА.
Родителите трябва да гледат на децата си като на поверени им от Бога,
за да ги възпитат за небесното семейство. Поучавайте ги в страх от Бога
и в любов към Него, защото “страх от Бога е начало на мъдростта” (23.2)
Верните към Бога ще Го представят в семейния си живот. Те ще гледат
на възпитанието на децата си като на свято дело, поверено им от Всевишния.
(23.3) .
РОДИТЕЛИТЕ ДА СЕ ОБУЧАТ КАТО ХРИСТИЯНСКИ УЧИТЕЛИ.
Работата на родителите, която означава толкова много, е извънредно
много пренебрегвана. Събудете се, родители, от духовната си дрямка, и
разберете, че най-първото поучение, което получава вашето дете, трябва
да дойде от вас. Вие трябва да научите децата си да познават Исус. Това
дело трябва да извършите преди Сатана да посее своите семена в сърцата
им. Христос призовава децата и те трябва да бъдат доведени при Него,
обучени в навици на трудолюбие, спретнатост и ред. Това е дисциплината,
която Господ желае те да получат. (24.1)
ЕДИНСТВОТО МЕЖДУ РОДИТЕЛИТЕ Е НЕОБХОДИМО.
Съпругът и съпругата трябва да бъдат здраво свързани в своята работа
в домашното училище.
Те трябва да бъдат много нежни и внимателни в говоренето си, за да
не отворят врата за изкушението, чрез което Сатана ще влезе, за да при-
добие победа след победа. Трябва да се подпомагат взаимно, за да внасят
в дома приятна и здрава атмосфера. Не трябва да спорят в присъствието
на децата си. Християнското достойнство винаги трябва да се пази. (24.2)
ОСОБЕН НАСТАВНИК, ДАДЕН НА ВСЯКО ДЕТЕ.
Майката винаги трябва да поставя на първо място в своята работа
възпитанието на децата. Докато бащата носи тежки и важни задължения,
майката с почти постоянната си връзка с децата, особено в по-ранните им
години, трябва винаги да бъде техен личен наставник и приятел. (24.3)
ВЪЗПИТАНИЕТО Е НЕЩО МНОГО ПО-ОБХВАТНО ОТ ПРОСТОТО НАСТАВЛЕНИЕ.
Родителите трябва да научат урока на стриктното послушание към Божия
глас, който им говори от Неговото Слово. Когато научат този урок, те
могат да научат и децата си на уважение и послушание в думи и дела. Тази
е работата, която трябва да се извършва в дома. Тези, които правят това,
ще се издигнат високо, осъзнавайки, че трябва да смиряват децата си. Това
възпитание е нещо много по-обхватно от простото наставляване. (24.4)
СЛУЧАЙНАТА И НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НЕ Е ПРИЕТА.
Случайната работа в дома няма да премине в прегледа пред съда.
Вярата и делата трябва да бъдат съчетани в живота на християнските
родители. Както Авраам заповядваше на дома си след себе си, така и те
трябва да заповядат на домочадието си. Стандартът, който всеки родител
трябва да издигне, е даден: “Те ще пазят пътя на Господа”. Всеки друг
път води не към Божия град, но към редиците на погубителя. (25.1)
Нека родителите да обсъждат работата си за възпитанието и подготовката
на своите деца и да помислят дали са изпълнили дълга си с надежда
и вяра така, че тези деца да им бъдат корона на радост в деня на Господ
Исус. Правят ли това? Дали така работят за добруването на децата си, че
като погледне от небето, Исус да освети с дара на Светия Си Дух техните
усилия? Родители, ваш дълг е да подготвите децата си за най-висшата
полезност в този живот и да споделите в края славата на идното. (25.2)