Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ПЪРВОТО ЛАГЕРНО СЪБРАНИЕ В АВСТРАЛИЯ – 73 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПЪРВОТО ЛАГЕРНО СЪБРАНИЕ В АВСТРАЛИЯ
“Радваме се да известим на нашите братя – писал старейшината А. Г. Даниелс в края на септември 1893 г. до братята и сестрите в цяла Австралия, – че е дошло времето, когато Изпълнителният комитет на Генералната конференция вижда ясно своя дълг да отговори на желанията на толкова много хора за организирането на лагерно събрание.” Някои жадно очаквали да чуят такова съобщение и то дошло като добра новина за вярващите, пръснати надлъж и нашир из австралийските колонии.
Сред основните служители, определени да посетят събранието, били старейшината О. А. Олсън, председател на Генералната конференция; Елена Г. Вайт; както и някои братя, които мисионският съвет изпратил от Америка, за да попълнят малкия брой служители на делото в Австралия. Обещанието за тази необходима помощ дало възможност на старейшината Даниелс да добави към своя апел следните думи: “Това ще бъде рядък случай – такъв, какъвто може да нямаме в продължение на години – и истински се надяваме, че на съвсем малко от нашите хора няма да имат възможността и привилегията да присъстват*”. *”Библейско ехо”, 1 октомври 1893 г., стр.320/
Много вяра се изисквало за планирането на общо събрание, на което да бъдат поканени братя и сестри от всички колонии. Само пътните разноски представлявали почти непреодолима пречка поради огромните разстояния. Но нуждата да се съберат заедно била наложителна, затова вярващите били твърдо увещавани да посетят събранието. “Това събрание – заявила Елена Вайт – ще отбележи нова ера в историята на Божието дело в това мисионско поле. Много е важно всеки член на нашата църква да присъства и аз ви умолявам да дойдете всички.”
“Страхувам се, че някои ще си кажат: – продължила тя – “Много е скъпо да се пътува и е по-добре да спестя тези пари и да ги дам за напредъка на делото, което има такава голяма нужда от средства”. Не разсъждавайте по този начин, защото Бог ви призовава да заемете лично мястото си в редиците на Неговия народ. Трябва да присъствате там лично и да съдействате с всичко, което можете, за укрепването му… Знаем, че вярващите са разпръснати надлъж и нашир; но не предлагайте никакви извинения, които ще ви попречат да спечелите всяко възможно духовно предимство. Елате на събранието и доведете и семействата си…
Трябва да използваме всяка възможност, която е на наше разположение, за да бъде това събрание увенчано с успех и да отговори на нуждите на посетителите. Делото на Господа стои над всички земни интереси и не трябва да бъде погрешно представяно. Бдене, чакане, работа – това трябва да бъде нашето мото…
Бог ни е поверил много свято дело и ние трябва да се събираме заедно, за да получаваме наставления по отношение на личната религия и семейното благочестие. Имаме нужда да разберем каква част сме призовани да извършим лично в голямото и важно дело тук на земята за Божията кауза, за да защитим и оправдаем Божия свят закон и да издигнем Спасителя като “Божия Агнец, Който взема греха на света” (Йоан 1:29). Имаме нужда от Божествено докосване, за да можем да разберем каква работа трябва да извършим в домовете си. Родителите имат нужда да разберат как могат да възпитат в светилището на дома си деца християни, подготвени да бъдат светлина за този свят. Нуждаем се от Светия Дух, за да не представяме погрешно нашата вяра… Дошло е времето да се направи крачка напред в Австралия… Нека се придвижим нагоре с добре съсредоточени усилия и да победим всяка трудност*”. *”Библейски ехо”, 08 декември 1893 г./
Тридесет и пет семейни палатки били разпънати предварително за конференцията от някои братя. Смятало се, че те ще посрещнат всички нужди и изисквания. Но когато поръчките започнали да пристигат, станало ясно, че трябва да се осигурят още. Когато всичко било готово, лагерът разполагал с повече от 100 палатки за 511 души. Организацията била добра. Много от палатките били снабдени с легла, маси, столове и бюра; а целият лагер представлявал образец на чистота и добър ред.
“Чувствахме, че Божието око е над всички наши приготовления – разказва Елена Вайт, когато по-късно описва мъчителните усилия да се направи лагерът привлекателен и приветлив. – В реда искахме да се изяви славата на “Този, Който ни бе извел от мрака в Своята чудна светлина” (1Петрово 2:9).
Последвалите резултати били много по-големи от очакваните. “Лагерът правеше впечатление на всички посетили го – пише по-нататък Елена Вайт. – Показваше, че истината, която защитаваме, е много важна, че мисионерският дух е истинският дух на евангелието.
Това бе първото лагерно събрание, което Мелбърн бе виждал, и беше за хората чудо на чудесата. Надлъж и нашир се разнесе мълвата за този град от палатки. Сред хората бе пробуден най-дълбок интерес. Всеки следобед и вечер палатката се изпълваше докрай не само с хора от народа, но и с представители от интелигенцията. Идваха прочути лекари, проповедници и бизнесмени. Разбрахме, че с Божието благословение това лагерно събрание ще допринесе много повече за запознаването на хората с нашето дело, отколкото години на усилен труд.
Хиляди посетиха мястото на лагера и изразиха възхищението и учудването си от реда в него и от красиво подредените чисти, бели палатки. Никаква упорита опозиция изглежда не се проявяваше, докато хората слушаха истината за първи път. Божията сила бе всред нас. Брайтън беше открай докрай раздвижен. Голям интерес, какъвто не бяхме виждали от 1844 г. насам, се пробуди и в Мелбърн, и в околните предградия. Истината беше нова и странна. Но задържаше вниманието на хората, защото проповядвахме Божието слово и Господ го влагаше в сърцата на слушателите.
Много посетители дойдоха от далечни места и както през 1843/44 г., носеха със себе си храна и оставаха по цял ден. Голям брой от местите жители заявяваха, че ако не живеели наблизо, биха наели палатки и биха останали в лагера с нас. Те ценяха привилегията да чуят Божието слово, така ясно обяснено. Казваха, че Библията им изглеждала пълна с нови и скъпоценни неща и че за тях е като нова книга. Чувахме от мнозина изрази като: “Това е повече, отколкото сме се надявали”, “вярата ни се утвърди; надеждата ни се проясни; доверието ни в свидетелството на Писанията стана по-силно”.
“Посещавал съм много лагерни събрания – свидетелства старейшината О. А. Олсън за това събрание в Брайтън, – но никога преди не съм наблюдавал такъв интерес от страна на външни хора. Прилича на онова, което съм си представел, че ще бъде високият вик на третата ангелска вест. Това събрание направи дълбоко впечатление на жителите на Мелбърн. Където и да отиде човек, главната тема на разговорите е лагерното събрание и какво са видели и чули там. Отвсякъде наоколо идваха горещи молби за събрания…
За нашите братя и сестри това събрание се оказа от най-голямата възможна стойност. Даде и много по-широки идеи за делото, което трябваше де се извърши в това време, както и много по-дълбока християнска опитност. След като престояха една седмица тук, те гласуваха единодушно събранието да продължи още една седмица*.” *”Ривю енд херълд”, 6 март 1894 г./
“В резултат бяха изградени няколко църкви в Брайтън – свидетелствала по-късно Елена Вайт. – Посетих църквата в Уйлямс Таун и много се зарадвах, като видях, че мнозина имат моралния кураж да изразят верността си към Божиите заповеди въпреки постоянната опозиция и презрението, трупани върху тях и върху светия Божи закон.
Основа се църква в Хоторн и още една – в Брайтън. Около 60 души станаха членове на тези две църкви. Голям брой нови вярващи се присъединиха към Праханската църква, както и към църквата в Нортфицрой. Постоянно идваха хора, чули истината на лагерното събрание в Брайтън.
Някои ще кажат, че тези лагерни събрания са коствали много средства и че Генералната конференция не може да си позволи друго такова събрание. Но когато гледаме трите църкви, които бяха организирани и сега напредват във вярата, може ли да се поколебаем как да отговорим на въпроса “Заслужава ли си?” Няма ли да издигнем решително гласа си утвърдително – заслужава си!”