Работата в градовете – 11 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Сънувах, че някои от нашите братя се бяха събрали за съвет и обмисляха планове за работа през сезона. Те счетоха за по-добре да не отиват в градовете, но да започнат работата в далечните по-малки места, тъй като там бяха срещнали по-малка съпротива от страна на духовенството и биха избягнали големи разноски. Разсъждаваха така: тъй като нашите мисионери са малко, не могат да ги оставят да наставляват и да се грижат за приелите истината в градовете, които поради по-голямата съпротива биха се нуждаели от по-голяма помощ в сравнение с църквите в малките провинциални места. По този начин плодът от ред сказки би се изгубил до голяма мярка.
Пак се наблягаше, че поради ограничените средства и поради многото промени, които биха се очаквали от пренасянето на една църква в голям град, би било трудно да се съгради църква, която да бъде сила за делото. Моят мъж принуждаваше братята да правят по-обширни, навременни планове и да вложат в нашите големи градове по-пространни и пълни усилия, които по-добре биха отговаряли на характера на нашата вест. Един работник докладваше някои случки от неговия опит в градовете, като казваше, че работата там е почти загуба, а за малките селища уверяваше, че ще има по-добър успех.
Един с достойнство и авторитет – Един, Който присъства на всички наши съвещания – слушаше всяка дума с най-дълбок интерес. Той говори разсъдливо и със съвършена увереност. „Целият свят – каза той – е Божието голямо лозе.“ Градовете и селата са част от това лозе. Там трябва да се работи. Сатана ще се помъчи да попречи и да обезсърчи работниците да не дадат вестта на светлината и на предупреждението както в най-видните, така и в най-уединените места. Ще се правят отчаяни усилия хората да се обърнат от истината към лъжата. Небесните ангели са изпратени да участват в усилията на назначените земни Божии вестители. Проповедниците трябва да насърчават и утвърждават непоколебима вяра и надежда, както направи и Христос – тяхната жива Глава. Пред Бога те трябва да са смирени и снизходителни.

Необходимостта от по-широки планове
Бог е предназначил Неговото скъпоценно Слово с вестите си на предупреждение и насърчение да отиде при тези, които са в тъмнина и не познават нашата вяра. То трябва да се даде на всички за свидетелство, независимо дали те искат да слушат или не. Не мислете, че е ваша отговорността да убедите и обърнете слушателите към Бога. Само Неговата сила може да смекчи сърцата им. Вие трябва да изявявате словото на живота, за да имат всички възможности, ако искат, да приемат истината. Ако те отхвърлят истината, която има небесен произход, това ще бъде тяхното осъждение.
Ние не трябва да скриваме истината в ъглите на земята. Тя трябва да бъде изявена; трябва да свети в нашите големи градове. Когато работеше, Христос отиваше край езерото и по големите публични пътища, където можеше да срещне хора от всички краища на света. Той даваше истинската светлина; Той сееше семето на Евангелието, Той избавяше истината от другарството и заблудата и я представяше в нейната първоначална чистота и яснота така, че хората да я разберат.
Небесният Вестител, Който беше с нас, каза: „Никога не изпускайте от очи факта, че вестта, която носите, е всесветска. Тя трябва да се даде на всички градове, на всички села, трябва да се проповядва по известните и по малките пътища. Не трябва да ограничавате проповядването на вестта в едно място.“ В притчата за сеяча Христос описва своето дело и това на рабите Си. Семето падна върху всички видове земя. Някои семена паднаха на лоша почва, но сеячът не прекъсна работата си. Вие трябва да сеете семената на истината на всяко място. Където намерите достъп, изявете Словото Божие. Сейте край всички води. Може би не ще видите отведнъж резултата от вашия труд, но не се обезсърчавайте. Говорете думите, които Христос ви дава. Работете на неговите пътища. Отивайте навсякъде, където отиваше и Той по време на службата Си тук на земята.
Изкупителят на света имаше много слушатели, а малко последователи. Ной проповядва 120 години на хората преди Потопа, но само малцина оцениха това скъпоценно изпитателно време. Освен Ной и семейството му никой друг не се причисли към вярващите и не влезе в ковчега. От всички жители на земята само осем души приеха вестта. Тази вест обаче осъди света. Тази вест беше дадена на хората, за да повярват. Отхвърлянето на светлината причини тяхната гибел. Нашата вест за света ще бъде едно благоухание от живот за живот на всички, които я приемат, а за осъждане на тези, които я отхвърлят.
Вестителят се обърна към един от присъстващите и каза: „Твоите идеи за работата в това време са съвсем ограничени. Светлината ти не трябва да се ограничава в малък компас или да се сложи под шиник, или под легло. Тя трябва да се сложи на свещник, за да осветява всички в Божия дом – света. Трябва да имаш по-широки от сегашните си възгледи за делото.