Работата на лекря за човешките души 68 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вай

Всеки практикуващ медицински служител може чрез вяра в Христос да има на разположение лечение от най-висока стойност, лекарство за заболялата от грях душа. Лекарят, преживял духовно обръщане и осветен чрез истината, е записан на небето като Божи съработник, последовател на Исус Христос. Чрез освещението на истината Бог дава на лекари и медицински сестри мъдрост и умение за лекуване на болни, и тази работа разтваря вратите за много сърца. Мъже и жени биват доведени до познание на истината, която е необходима за спасението както на душата, така и на тялото.
Това е елемент, който дава облик на делото за това време. Лекарската мисионерска работа е като дясна ръка на третата ангелска вест, която трябва да се проповядва на един паднал свят. Лекари, управители и работници във всяка област на делото, като извършват вярно своя дял от работата, изпълняват евангелската служба. Така познанието за истината ще отиде до всеки народ, език и племе. В това дело вземат участие и небесни ангели. Те събуждат духовна радост и песен в сърцата на хората, които се освобождават от страданието. И към Бога се възнася благодарност от устата на мнозина, приели скъпоценната истина.
Всеки лекар в нашите редове трябва да е християнин. Само лекари истински библейски християни могат да изпълняват правилно задълженията на своята професия.
Лекарят, разбиращ отговорността на своя пост, ще чувства необходимостта от Христовото присъствие в работата си за хората, за които е направена такава велика жертва. Той ще подчинява всичко на по-висшите интереси, засягащи живота, който може да бъде спасен за вечността. Ще прави всичко възможно за спасението както на тялото, така и на душата. Ще се старае да върши точно тази работа, която Христос би вършил на негово място. Лекарят, който обича Христос и човешките души, за които Той умря, ще се старае със сериозност да внася в болничната стая листа от Дървото на живота. Ще се старае да спаси живота на страдащия. Въпреки трудностите и пречките това е тържествената, свещената задача на лекарската професия.
Истинската мисионерска работа представя най-добре Христос и делото Му, като следва стриктно Неговия метод на работа и защитава най-добре Неговата слава. Мисионерска работа, която не отговаря на този образец, се записва в Небето като некачествена. Тя се претегля на везните на светилището и се оказва лека.

Насочвайте пациентите към Христос
Лекарите трябва да се стараят да насочват умовете на своите пациенти към Христос – Лекаря на душата и тялото. Това, което лекарите само се опитват да направят, Христос го изпълнява. Човекът се старае да продължи живота, а Христос е самият живот. Този, Който мина през смъртта, за да погуби Сатана, който имаше власт над смъртта, е Източникът на всеки живот. В „Галаад има балсам и Лекар“. Христос претърпя агонизираща смърт при най-унизителни обстоятелства, за да можем ние да имаме живот. Той отдаде скъпоценния Си живот, за да победи смъртта. Но се събуди и излезе от гроба и милионите ангели, които Го бяха видели да поема живота, който Сам беше положил, чуха тържествуващата Му радост, когато, застанал над гроба на Йосиф, провъзгласи: „Аз съм възкресението и животът.“
Въпросът „Ако човек умре, ще оживее ли?“ е получил своя отговор. Като понесе наказанието за грях, слизайки в самия гроб, Христос освети гроба за всички, които умират с вяра в Него. Бог в човешки образ показа на яве живота и безсмъртието чрез евангелието. Умирайки, Христос подсигури вечния живот на всички, които вярват в Него. Умирайки, Той осъди причинителя на греха и неверността, за да понесе наказанието за грях – вечна смърт.
Притежателят и дарителят на вечния живот, Христос, бе единственият, Който можеше да победи смъртта. Той е нашият Изкупител. Благословен е всеки лекар, който в истинския смисъл на думата е мисионер, спасител на душите, за които Христос отдаде живота Си. Такъв лекар всеки ден се учи от великия Лекар как да бди и работи за спасението на телата и душите на мъже и жени. Спасителят присъства в болничната стая, в операционната и Неговата сила за прослава на Неговото име върши велики неща.
Лекарят може да върши благородна работа, ако е свързан с великия Лекар. На роднините на болния, чиито сърца са пълни с умиление към него, Той може да каже при даден случай думи на живот. Може също да успокоява и да насочва ума на страдащия нагоре към Този, Който може да спаси напълно всички, които идват при Него за спасение.

Ангели ще работят над умовете
Когато Божият дух работи над ума на болния и го подтиква да се заинтересува за истината, лекарят да постъпи със скъпата душа, както Христос би постъпил. Не му натрапвайте някоя специална точка на учение, а му посочвайте Исус като прощаващ греховете Спасител. Божиите ангели също ще работят над ума. Някои болни ще отказват да бъдат просветени от светлината, с която Бог иска да огрее ума и душата им, но мнозина ще се отдават на светлината и всяка измама и заблуда в разните й форми ще бъде пометена.
Трябва грижливо да се използва всяка възможност да се работи така, както Христос работеше. Лекарят да говори за това, как Христос лекуваше, за Неговата нежност и любов. Необходимо е той да бъде уверен, че Христос е с него при леглото на болния. „Защото сме съработници на Бога“ (1 Кор. 3:9). Никога лекарят не трябва да нехае за дълга си да посочва на пациентите си Христос като велик Лекар. Ако Спасителят пребъдва в сърцето му, неговите мисли ще са отправени винаги към Целителя на тялото и душата. Той ще насочва умовете на страдащите към Онзи, Който може да възстановява, Който, когато беше на земята, възстановяваше здравето и лекуваше и душа, и тяло, казвайки: „Синко, прощават ти се греховете“ (Марк 2:5).
Свикнал с човешките страдания, лекарят никога не трябва да си позволява да е невнимателен или безразличен. Тежко болният чувства, че е в ръцете на лекаря. За него той е едничката земна надежда, затова лекарят постоянно трябва да сочи на треперещата душа Този, Който е по-голям от него, Божия Син, Който отдаде живота Си да го спаси от смърт, Който съжалаява страдащия и чрез Божествената Си сила може да даде умение и мъдрост на всички, които искат от Него.
Когато болният не знае изхода от болестта, тогава е време лекарят да действа над ума му. Той не трябва да върши това с цел да изтъкне себе си, но за да насочи човешката душа към Христос като неин личен Спасител. Ако животът бъде пощаден, тогава този лекар има една душа, над която трябва да бди. Пациентът чувства, че лекарят е самият негов живот. И докъде трябва да стигне това доверие? Винаги до спечелване на душата за Христос и до възвеличаване на Божията сила.
Когато кризата е преминала и успехът е явен, нека се направи кратка молитва с него, независимо дали пациентът е вярващ или невярващ. Благодарете за пощадения живот. Постъпващият така лекар завежда своя пациент при Този, от Когото зависи животът му. От устата на пациента може да излизат думи на благодарност към лекаря, защото той чрез Бога е свързал неговия живот със своя; но нека хвалата и благодарността се отдадат на Бога, Който присъства макар невидимо.
Често пъти на болничното легло Христос бива приет и изповядан, и в бъдеще това ще става по-често, отколкото се е случвало преди, тъй като Господ ще извърши за кратко време дело в нашия свят. Лекарят трябва да изговаря мъдри думи, а Христос ще полива посятото семе и ще го направи да даде плод за вечен живот.

Да се бди за душите
Често ние пропускаме най-ценни случаи, когато не говорим думи навреме. Често пъти един скъп талант, който би могъл да даде плод хилядократно, остава неизползван. Ако не се бди, златния случай ще отмине. Значи нещо е попречило на лекаря да изпълни задачата си като служител на правдата.
В лекарската професия благочестивите лекари са малко. Предстои много работа, така че проповедници и лекари трябва да работят в хармония. Лука, авторът на едноименното Евангелие, е наречен „възлюбеният лекар“ и онези, които вършат подобно на неговото дело, живеят евангелието на практика.
Неизброими са случаите на лекаря за предупреждаване на непокаяните, за ободряване на отчаяните и унилите. Работете за здравето на тялото и ума. Докато наставлява хората в принципите на истинското въздържание и като страж на душите дава съвети на умствено и физически болните, лекарят изпълнява своя дял от великото дело, което трябва да подготви един народ за Господа. Това е делът на лекарската мисионерска работа, що се отнася до третата ангелска вест.
Проповедници и лекари трябва да работят хармонично и с усърдие за спасението на хванати в примките на Сатана души. Те трябва да насочват мъже и жени към Христос, тяхната правда, тяхната сила и тяхното здраве. Постоянно трябва да бдят за души. Има хора, които се борят с големи изкушения и са в опасност да бъдат победени в борбата със сатанинските сили. Ще ги отминете ли, без да им предложите помощ? Ако видите някоя нуждаеща се душа, заговорете я, дори да не я познавате. Молете се с нея и й посочете Исус.
Това е работа колкото на проповедника, също толкова и на лекаря. Чрез публична и лична работа лекарят трябва да се старае да печели души за Христос.
Във всички наши предприятия и във всички наши институти Бог трябва да се признава като Главен Работник. Лекарите трябва да се държат като Негови представители. Лекарското братство е въвело много реформи и те трябва да продължават. Тези, които държат в ръцете си живота на човешки същества, трябва да са образовани, облагородени и осветени. Тогава Господ ще може да работи мощно чрез тях за прослава на името Си.

Христовото дело за парализирания човек е илюстрация за това, как ние трябва да работим. Този човек бе чул от приятелите си за Исус и бе пожелал да бъде заведен при великия Лечител. Исус знаеше, че парализираният бе измъчван от намекванията и внушенията на свещениците, че е отхвърлен от Бога поради греховете му. Затова Неговата задача бе да успокои ума му. „Дерзай, синко – каза Той, – прощават ти се греховете.“ Това уверение изпълни сърцето му с мир и радост. Но някои от присъстващите започнаха да роптаят в сърцето си: „Този богохулства.“ И тогава, за да разберат, че Човешкият Син има власт да прощава грехове, Исус каза на болния: „Стани, вдигни постелката и иди у дома си.“