Работа за църковни членове – 10 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Имаме вест от Бога за света. Вест, която трябва да се разнася богато изпълнена със силата на Духа. Нека нашите проповедници видят нуждата за спасяването на погиналите. Ясни апели трябва да се отправят към непокаяните. „Защо яде вашият Учител с бирниците и грешниците?“ – попитаха фарисеите учениците Му. А Спасителят отговори: „Не съм дошел да призова праведните, а грешните [на покаяние]“ (Матей 9:11, 13). Тази е работата, която Той ни е дал. И никога тя не е била по-нужна, отколкото в това време.
Бог не е натоварил проповедниците да създават ред в църквите. Защото това е работа, която докато успееш да я оправиш, отново трябва да я започнеш. Църковните членове, отглеждани по този начин, стават религиозно слабодушни. Ако деветте десети от усилията, използвани за онези, които знаят истината, се използваха за тези, които никога не са я чули, колко по-голям щеше да бъде напредъкът! Господ е задържал благословенията Си, защото Неговите хора не са работили според нарежданията Му.
Ако проповедниците ни употребяват времето и способностите си за тези, които знаят истината вместо за непокаяните, с това те отслабват. В много от нашите църкви в градовете проповедникът проповядва събота след събота и събота след събота църковните членове идват в Божия дом, без да съобщят за получени благословения в замяна на предадените. През седмицата те не са приложили съботните наставления. Докато църковните членове не полагат усилия да предадат на други дадената им помощ, ще последва силно духовно отслабване.
Най-голямата помощ, която може да се даде на нашия народ, е да го научим да работи за Бога и да разчита на Него, а не на проповедниците. Нека вярващите се научат да работят така, както Христос работеше. Нека се присъединят към Неговата армия от работници и да Му служат.
Понякога в събота е добре нашите проповедници да изнасят в църквите кратки беседи, пропити с живота и любовта на Христос. Църковните членове обаче не трябва да очакват проповеди всяка събота.
Нека помним, че ние сме пришълци и чужденци на тази земя и търсим по-добра страна – небесната. Нека работим с такова усърдие, с такава преданост, че да привличаме грешници при Христос. Тези, които са се съединили с Господа в завета на служенето, са задължени и да се обединят с Него във великото дело за спасяването на човешки души. Нека през седмицата църковните членове да извършат своята част вярно и в събота да разкажат духовното си преживяване. Тогава събранието ще бъде като навременна храна, вдъхвайки на всички присъстващи нов живот и свежи сили. Когато Божиите деца видят колко е нужно да се работи за обръщането на грешниците към Бога, както Христос работеше, свидетелствата им в съботната служба, ще бъдат изпълнени със сила. С радост ще разказват за скъпоценния опит, който са получили, като са работили за другите.

Организиране за служене
Нашите проповедници не трябва да отдават работно време за хора, приели вече истината. Със сърца, горящи от Христовата любов, те трябва да излизат и да печелят грешници за Спасителя. Да сеят семето на истината край води. Местата едно място след друго да се посещават, едно след друго да се основават. Хората, които пазят истината, да се организират в църкви и тогава проповедникът може да замине за други важни места.
Веднага след като бъде организирана една църква, проповедникът да назначи членовете на работа. Те трябва да се научат как да работят успешно. Нека проповедникът посвети повече време за подготовка, отколкото за проповядване. Да обучи хората как да предават на други знанието, което те са получили. Когато новопокаяните души биват обучавани да търсят съвета на по-опитните в Божието дело, те трябва да бъдат научени и да не поставят проповедника на мястото на Бога. Проповедниците са човешки същества, мъже със слабости. Христос е Този, към Когото трябва да се обърнем за ръководство. „И Словото стана плът и пребиваваше между нас…, пълно с благодат и истина… Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат“ (Йоан 1:14, 16).
Силата на евангелието ще дойде върху основаваните групи, и ще ги прави способни за служене. Някои от новопокаяните така ще бъдат изпълнени с Божията сила, че веднага ще вземат участие в делото. Те ще работят толкова прилежно, че няма да имат нито време, нито желание да отслабват ръцете на своите братя чрез нелюбезна критика. Единственото им желание ще бъде да занесат истината в другите страни.
Господ ми представи работата, която трябва да се извърши в нашите градове. Вярващите там могат да работят за Бога в съседните им домове. Трябва да работят смирено и кротко и навсякъде да носят със себе си небесната атмосфера. Ако не се славят, а винаги посочват Христос, ще се почувства силата на влиянието им.
Когато един работник се предава безусловно на Божията служба, той придобива опит, който го укрепва да работи все по-успешно за Учителя. Влиянието, което го привлича към Христос, му помага да привлича към Него и други. Може би никога не ще му се възложи дейността на публичен говорител, но въпреки това той е проповедник за Бога и работата му свидетелства, че е роден от Бога.
Божията цел не е само проповедниците да извършват най-голямата част за посяване семето на истината. Мъже, които не са призовани за проповедничество, трябва да се насърчат да работят за Учителя според различните си способности. Стотици лениви хора биха могли да извършват угодна Нему служба. Като разнасят истината в домовете на свои приятели и съседи, ще извършат велико дело за Учителя. Господ не гледа лицето. Той ще употреби смирени, предани християни, макар те да нямат пълно образование като други. Такива хора нека Му служат, като отиват от къща в къща. Седейки край огъня, смирено, вежливо и благочестиво могат да направят много повече, отколкото може да направи един ръкоположен проповедник.
Защо вярващите не чувстват по-дълбок и по-усърден интерес за тези, които са далеч от Христос? Защо не се събират двама или трима, за да се молят за спасението на един или друг човек? В нашите църкви трябва да се образуват групи за служене. Неколцина ще се обединят в работа като „ловци на човеци“. Нека изтръгват души от покварата на света и ги водят към спасителната чистота на Христовата любов.
Образуването на малки групи като основа на християнското усилие ми се представи от Един, Който не греши. Ако църквата е многочислена, нека членовете да образуват малки групи, които да работят не само за църковни членове, а и за невярващи. Ако на някои място има само двама или трима, които познават Истината, нека и те да образуват малка група. Нека да запазят стабилна връзката си, да се сближават в любов и единство, да се насърчават в напредване, като всеки получава кураж и сила от помощта на другите. Нека да покажат подобно на Христовото търпение, да не говорят безразсъдни думи, но да използват дарбата на говора за назидаване в най-свята вяра. Нека да работят са любов, подобна на Христовата, за онези, които са извън стадото. В стремежите си за другите ще забравят себе си. Когато работят и се молят в името на Христос, броят им се увеличава, защото Спасителят казва: „… ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата“ (Матей 18:19).

Неразработените места на земята
В смирена зависимост от Бога семейства трябва да се настаняват в пустите места на Неговото лозе. Нужни са посветени мъже и жени, които да са като плодоносни дървета на правдата в такива места на земята. Като възнаграждение за техните себепожертвувателни усилия да сеят семето на истината те ще пожънат богата жетва. Като посещават семейство след семейство и отварят Писанията пред тези, които са в духовен мрак, много сърца ще бъдат трогнати.
В полетата, където обстоятелствата са нежелани и обезсърчителни, така че много работници ги отказват, най-забележителни промени към по-добро могат да се извършат чрез усилията на себепожертвувателни членове – миряни. Тези смирени работници ще направят много, защото упражняват търпеливо, постоянно усилие, не разчитат на човешка сила, а на Бога, Който благоволява в тях. Количеството добро, което тези работници извършват, никога не ще се узнае в този свят.

Мисионери, които сами се издържат
Мисионерите, които сами се издържат, често пъти са много успяващи. Като започват тихо и мирно ръководени от Божия дух, работата им започва да се увеличава. Нека двама или повече да излизат заедно, за да евангелизират. Тези, които са начело на делото, може би няма да ги насърчат с парична помощ, но въпреки това те нека напредват, молейки се, пеейки, учейки и живеейки истината. Те могат и да продават книги и по този начин да представят истината в много семейства. Когато в работата си вървят напред, придобиват благословен опит. Смиряват се от чувството за безпомощност, но Господ върви пред тях и те намират благодат и помощ между богатите и между бедните. Дори и беднотията на тези предани мисионери е средство за достъп сред хората. По пътя си те биват подпомагани в много неща от тези, на които носят духовна храна. Носят вестта, която Бог им дава, и за това усилията им се увенчават с успех. Много от хората, които се запознават с истината, не биха били спечелени за Христос, ако не бяха тези смирени учители.
Бог зове работници, които да работят в белеещото се жетвено поле. Дали ще чакаме, защото касата е изчерпана, защото няма достатъчно средства да се поддържат работниците, които сега са на полето? Излезте с вяра и Господ ще бъде с вас! Обещанието гласи: „Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си“ (Пс. 126:6).
Няма по-спешно нещо от успех. Нека той бъде осигурен чрез постоянни усилия и работата ще тръгне напред. Нови полета ще се отворят. Много души ще бъдат доведени до познанието на истината. Това, от което се нуждаем, е умножена вяра в Бога.

____________
Нашите хора са получили голяма светлина, но въпреки това за църквите се изразходват много проповеднически сили, за да бъдат обучени тези, които би трябвало да бъдат учители, да бъдат просветени тези, които би трябвало да бъдат „светлина на света“, да бъдат „полети“ тези, от които би трябвало да „текат реки от жива вода“, да бъде повторена евангелската покана на тези, които като са разпръснати по краищата на земята, би трябвало да носят небесната вест на хора, които не са я чули, да бъдат хранени тези, които би трябвало да бъдат по пътищата и да викат: „Елате, защото всичко е приготвено!“
Тези, за които са строшени веригите на греха, които са търсили Бога със съкрушено сърце и са приели отговор на своята гореща молитва за правда, никога не са студени и без дух. Техните сърца са пълни с безкористна обич към грешниците. Те оставят настрана всяка светска амбиция и своеволия. Свързаността с дълбоките неща на Бога ги прави все повече и повече спасени от Него. Те се радват на победите Му, изпълнени са с Неговата радост. Ден след ден израстват в пълнотата на Христови мъже и жени.