Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

РАЗОБЛИЧАВАНЕ НА ЗАБЛУДАТА ЗА ИЗРАИЛ, СТИЙВ УОЛБЪРГ, ГЛАВА 8, 1844 – “НЕПОТОПЯЕМАТА” ДОКТРИНА?

Когато ужасите на Втората световна война приключват и Третият райх на Адолф Хитлер е разбит, светът осъзнава пълните резултати на “Последното решение” на немския диктатор. Приблизително шест милиона невинни евреи са убити жестоко. Общественото мнение защитава завръщането на евреите в тяхната древна родина.
До май 1948 г. Палестина е под контрола на англичаните. На 14 май с резолюция на Общото събрание на Обединените нации еврейското ционисто движение обявява възраждането на държавата Израел. Почти 2000 г. еврейският народ е “странник след другите народи”. Сега са у дома си. Техните страдания обаче едва сега започват.
Арабският съюз, състоящ се от египтяни, иракчани, сирийци и йорданци, бързо нахлува в Палестина с надеждата да разбие новата държава. Водят се тежки сражения. През 1949 г. арабите са победени и израелците остават в земите си. През май 1969 г. Египет, Йордания и Сирия подготвят друго нападение. Израелците атакуват първи и войната приключва за шест дена. През 1973 г. в началото на еврейския празник Йом Кипур египтяните и сирийците атакуват отново. Сраженията са ожесточени и жертвите са много. През 1974 г. Израел побеждава и остава в земята си. Повече от 50 години тези удивителни събития задържат вниманието на голяма част от християнския свят. Милиони хора достигат до един и същ извод. Това трябва да е изпълнение на библейско пророчество. Днес това убеждение се носи по цялата планета Земя. Възраждането на държавата Израел през 1948 г. се счита от безброй християни за най-значителното пророческо събитие на 20-я век!
Един пример за това може да се открие в известната книга “Седем велики събития, които предстоят”. Авторът Рендъл Рос заявява: “Аз наричам създаването на държавата Израел последната пророческа бомба на времето’, защото когато Израел стана законна държава в очите на света през май 1948 г. този единичен и като че ли изолиран случай сложи началото на пророческото отчитане на времето към “нулевия час” и края на времето.”1 Хол Линдси добавя: “От възстановяването на Израил като нация през 1948 г. ние живеем в най-значителния период на пророческата история.”2 Няма да бъде несдържано, ако кажем, че по-голямата част от настоящите християнски разбирания за края на времето почиват твърдо върху платформата за 1948 г.
На 10 април 1912 г. корабът “Титаник” се отправя от Англия за Америка. Той е най-големият кораб в света по онова време и е считан за непотопяем. След четири дена спокойно плаване той се сблъсква с айсберг. След три часа е под водата на път за дъното на Атлантическия океан. В много отношения теорията за 1948 г. прилича на “Титаник”. Безброй християни считат, че не може да бъде потопена. Малко време обаче остава до сблъсъка на тази теория с айсберга на Божието слово. Ако започне да потъва, трябва да напуснем кораба по най-бързия начин!
Днес има три основни аргумента, които се използват в подкрепа на теорията, че Библейското пророчество е изпълнено през 1848 г. Време е да разгледаме внимателно тези аргументи.

1. Аргументът за “Смокиновото дърво”
Хол Линдси пише: “Исус предсказва изключително важно събитие във времето. Той казва: ‘Научете сега притчата за смокиновото дърво’ [цитира се Матей 24:32, 33]. … Най-важното знамение в Матей трябва да е възстановяването на евреите в земята и възраждането на Израел… Когато еврейският народ… се превръща в нация на 14 май 1848 г., “смокиновото дърво” разлисти първите си листа. Исус казва, че това е белегът, че Той е “на вратата” готов да се върне.”3
Дали Исус наистина казва това? В аналогичен текст Лука пише: “И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета. Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо. Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.” (Лука 21:29-31).
Тъй като Лука пише: “и всичките дървета, когато вече покарат”, ясно можем да видим, че Исус няма предвид само едно дърво, което представлява Израел през 1948 г. В Матей Исус обяснява притчата за смокиновото дърво: “Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че той е близо при вратата” (Матей 24:33). Когато смокиновото дърво и всички дървета започнат да се разлистват в края на зимата, знаем, че лятото е близо. “Също така”, казва Исус, когато видим “всички тези” различни белези, дадени в Матей 24, които стават по едно и също време, тогава трябва да знаем, че пришествието Му е наближило. Смокиновото дърво не е белегът. То просто представлява “всички” белези от Матей 24, нито един от които не представлява възраждането на Израел през 1948 г. Айсбергът на Божието слово току-що направи пробойна на дъното на кораба “1948″!

2. Аргументът “Победите на Израел”
Често се изразява становището, че победите на Израел над арабите през 1949, 1967 и 1973 г. са силно доказателство, че Бог е събрал Израел и сега се бие на страната на избрания Си народ независимо, че ръководителите на този народ все още не вярват в Исус Христос. Нека отново да разгледаме този аргумент.
Най-напред в Библията се казва, че Исус Христос е същият вчера, днес и до века (Евреи 13:8). Бог казва: “Аз, Господ, не се изменям” (Малахия 3:6). Нека проучваме Писанията, като имаме предвид този принцип. Възможно ли е било Бог да се бие за израилтяните в Стария Завет, когато те не са вярвали?
След Изхода Бог обеща да въведе Израил в обещаната земя (Изход 33:1-3). Дванадесет мъже бяха изпратени да проучат земята. След като всички хора чуха “лошите новини” за “исполините” в земята, те “роптаеха” против Мойсей”, като казаха: “да се върнем в Египет” (Числа 13:32, 33; 14:2,4). Тогава Бог Сам изрича присъдата: “А вашите трупове ще паднат в пустинята. Децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години… и ще познаете що е Аз да съм неблагоразположен” (Числа 14:32, 34). Така, поради неверието на евреите Бог не може да изпълни обещанието Си към това поколение.
За съжаление древните израилтяни не пожелават да приемат 40-годишната присъда. Въпреки всичко народът предлага да вървят напред “към мястото, което Господ ни е обещал” (Числа 14:40). Мойсей обаче казва: “Това няма да успее. Не връвете напред, защото Господ не е между вас… Затова Господ няма да бъде с вас… Обаче те дръзнаха да се изкачат… Тогава амаличаните слязоха… та ги разбиха” (Числа 14:42-45). Този текст е пълен с предупреждения. Поради неверието на израилтяните Бог не можеше да се бие на тяхна страна. След години, когато Израил отново “оставиха Господа… не можеха вече да устоят пред неприятелите си” (Съдии 2:13, 14). Тази основна библейска истина се повтаря много пъти в Исус Навин, Съдии, 1-4 Царе, Летописи, Еремия и т.н.
Бог не се изменя. През цялата свещена история Той не е могъл да се бие за Израил, когато евреите не са имали вяра. Затова Той не може да бъде на страната на еврейската нация през 1949, 1967 и 1973 г.! Само защото страната печели битките това не е доказателство само по себе си, че Бог се бие за този народ. Нима Бог е бил на страната на Хитлер, когато печели толкова много сражения? Нима Бог е бил на страната на нацистите, когато убиват жестоко шест милиона евреи? Очевидно не! Скъпи приятелю, аргументът “Победите на Израел” не се основава на цялостно проучване на Словото на Бога. Айсбергът току-що проби втората дупка в корпуса на тази “непотопяема” теория!

3. Артументът за събирането в края на времето
Това е “големият” аргумент. Днес по целия свят се изразява мнението, че древните пророчества от Стария Завет, които предсказват възстановяването на Израил в Неговата земя, се изпълняват в 1948 г. Основното пророчество, което се използва в подкрепа на този извод се намира в Езекиил 36-38.
В книгата си “Великата планета Земя в края на времето” Хол Линдси дава следните три причини, поради които пророчеството на Езекиил трябва да се изпълни в 1948 г.: (1) Бог казва за Израил: “Защото ще ви взема изсред народите и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви” (Езекиил 36:24), (2) изразът “от всичките страни” се отнася за “разпръскване по целия свят” и следователно не може да се приложи за времето на вавилонския плен, (3) пророчеството на Езекиил ще се изпълни “в послешните дни” (38:16), което според Хол Линдси е “категоричен” термин, който се прилага за “времето предхождащо” второто пришествие на Исус Христос.4
Тези три причини се приемат от безброй християни като “непотопяеми” доказателства в полза на изпълнението на “1948″.
Следващите пет аргумента не само че хвърлят съмнение върху изброените три точки, но и доказват, че библейското пророчество не би могло да се изпълни през 1948 г!
1. Бог изрично каза на древния Израил, че Той ще ги събере “от всичките страни” веднага “след като се изпълнят седмедестте години във Вавилон” (Еремия 29:10, 14, 18).
2. Периодът от време веднага след Вавилонския плен също се нарича “послешните дни” (Еремия 29:10-14; 30:24; 27:2-7; 48:47; 49:39; 50:1). По този начин изразът “послешните дни” не винаги се явява “категоричен термин”, който се прилага за “времето, което предхожда” второто пришествие на Исус. Мойсей каза на древния Израил: “Понеже зная, че след смъртта ми… в послешните дни злини ще ви застигнат” (Второзаконие 31:29).
3. Три пъти в Езекиил 38 се казва за събраните отново израилтяни, че са народ, който “живее в нея в безопасност” (стих 8), “ония, които са в спокойствие и живеят безгрижно, които всички живеят в неукрепени места (стих 11) и “людете ми Израил ще живеят в безопасност” (стих 14). Тези думи определено не могат да се приложат за съвремените израелци, които “живеят” сред тероризъм, враждебност от страна на арабите, бомбени заплахи и заговори на палестинските организации.
4. Причината, поради която израилтяните са разпръснати в Стария Завет, е, че те изоставят Господа, нарушават закона Му и не слушат Словото Му (Еремия 16:10-13; 29:18, 19). Ако търсите внимателно, ще откриете, че според Библията Израил първо трябва да се покае от греховете си преди Бог да ги събере отново.
Ето го доказателството. Бог казва на Израил: “Когато дойдат на тебе всички тия неща, благословението и проклетията… ако ти си ги припомниш всред всичките народи, между които Господ твоя Бог ще те изгони и се обърнеш към Господа твоя Бог и от всичкото си сърце и от всичката си душа послушаш ти и чадата ти гласа Му… тогава Господ твоя Бог ще те върне от плен, ще ти покаже милост и пак ще те събере от всичките народи, между които Господ твоя Бог ще те е разпръснал” (Второзаконие 30:1-3, курсивът е добавен).
Според тези боговдъхновени думи когато Господ разпръсне израилтяните сред “всичките племена”, ако те се обърнат и послушат гласа Му, тогава Той ще ги събере. Ако не се обърнат и не Го послушат, то Бог не може да изпълни това пророчество! Тъй като Месия е дошъл, това “обръщане към Господа” трябва да бъде обръщане към Исус Христос. Ясно е, че еврейският ционизъм не отговаря на това духовно условие през 1948 г.
Бог отново казва на древния Израил: “Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената. Но ако се обърнете към Мене… ще ви събера” (Неемия 1:8, 9). “И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце. И Аз ще бъда намерен от вас, казва Господ; и ще ви върна от плен, и ще ви събера от всичките народи” (Еремия 29:13, 14, курсивът е добавен). Тези стихове са съвсем ясни. Израил трябва да се покае, тогава. Бог ще го събере. И отново това условие не може да бъде изпълнено от ционисткото движение през 1948 г. “Непотопяемата” теория започва да потъва. От небето се чува вика: “Спуснете спасителните лодки!”
Най-важното “пророчество за събирането на евреите” в Езекиил 36 също съдържа условността на Писанието. Внимателно забележете: “Така казва Господ Еова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете и запустелите места ще се съградят” (Езекиил 36:33, курсивът е добавен). “В деня”, когато Бог очисти Израил от “всичките” му грехове в този ден Той “ще направи” да се населят градовете му. Това не се случи в 1948 г.! Тогава Израел като нация не е очистен от “всичките” си беззакония. Той не е изповядал и изоставил миналия си грях на отхвърляне на Сина (Матей 21:37-39).
Йона предсказва: “Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде съсипана” (Йоан 3:4). Да, но след 40 дена Ниневия не е съсипана. Защо? Защото пророчеството е условно. Ниневия се покайва и Божията присъда е отсрочена. Както видяхме, в пророчеството за събирането на евреите има същите условни елементи. Тъй като Израел не се покайва и не се връща при Господ Исус Христос отначало, обещанието за събирането му не би могло да се изпълни от Бога през 1948 г.
5. Пророк Езекиил заявява: “И Господнето слово дойде към мене и рече: Сине човешки, насочи лицето си към Гога в земята на Магога.” “В послешните години ще дойдеш в земята, която е била отървана от ножа и е била събрана от много племена.” “И ти като възлезеш, ще дойдеш” “против събраните изсред народите люде.” “Но в оня ден, в деня, когато Бог дойде против израилевата земя, яростта ми ще възлезе в ноздрите Ми.” “Аз ще се съдя с него чрез мор и чрез кръв; и ще наваля върху него, върху пълчищата му и върху многото племена, които са с него, пороен дъжд и градушка от големи камъни, огън и сяра… и те ще познаят, че Аз съм Господ” (Езекиил 38:1, 2, 8, 9, 12, 18, 22, 23).
Глава пета от книгата “Великата планета Земя в края на времето” се казва “Русия е Гога”. Хол Линдси прилага думите от Езекиил 38 към възстановяването на Изарел и после за последната битка в Близкия Изток между Русия и еврейския народ. Експлозивната истина е, че в действителност книгата Откровение прилага пророчеството на Езекиил за едно световно събитие, което ще настане в края на милениума.
В глава 2 на тази книга установихме как Матей взема стиха от Осия 11:1, който първоначално се прилага за народа на Израил, и след това заявява, че се е “изпълнил” в Исус Христос (Матей 2:15). Видяхме също как Павел прави подобно “съпоставяне на Стария на Новия Завет”, когато прилага “потомството на Авраам”, което определено значи “Израил”, към “един… който е Христос” (Исая 41:8; Галатяни 3:16). Затегнете коланите си! В книгата Откровение е направено същото нещо с Езекиил 38.
В Откровение 20:7-9 пише: “И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за война – чието число е като морския пясък. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град, но огън падна от Бога из небето, та ги изпояде.”
Главните елементи са същите. И в Езекиил 38, и в Откровение 20 се говори за Гога и Магота, за голяма армия, за последно събиране за битка срещу Ерусалим и за огън от небето. В Откровение 20 тези неща се прилагат към края на милениума, за световни Гог и Магог, за последна световна битка срещу стана на светиите и обичния град, който е новият Ерусалим (Откровение 3:12; 21:10; Евреи 12:22). В Откровение 20 се взема онова, което първоначално се е отнасяло за буквалния еврейски народ и след това се прилага за последната световна битка срещу светиите на Исус Христос, които са в новия Ерусалим в края на милениума.
Защо се прави това в Откровение? По същата причина, която вече обсъждахме в трета глава на настоящата книга. За да не “пропадне” “Божието слово” поради неверието на много от евреите (вижте Римляни 9:6). Бог обещава на Езекиил в 38-ата глава (и в Захария 14), че Той ще защитава Израил и Ерусалим по време на последната битка. И Той ще го стори. Той ще защити Своя Израил по Дух, който ще обитава в новия Ерусалим в края на милениума! Според Откровение 20:7-9 това е начинът, по който Езекиил 38 ще се изпълни. Следователно големият въпрос е “Желаем ли да приемем приложението на старозаветните пророчества в Новия Завет?” Ако не, значи не сме верни към цялото Слово на Бога!
На 15 април 1912 в 2.20 през нощта непотопяемият “Титаник” е бил напълно под водата. Около една трета от пътниците му са били в спасителните лодки, а по-голяма част от тях са потъвали към дъното на Атлантическия океан. А ние? Дали ще напуснем корабът “1948″ преди да е станало прекалено късно? Нашият капитан ни призовава: “Влизайте в спасителните лодки!” Ако откажем, може да потънем на дъното на морето!