Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

РАЗОБЛИЧАВАНЕ НА ЗАБЛУДАТА ЗА ИЗРАИЛ, СТИЙВ УОЛБЪРГ, ГЛАВА 1, БОРБА С АНГЕЛ

Чували ли сте за състезание по борба между човек и ангел? Доколкото ни е известно това се е случило само веднъж. Подробностите за тази древна история, записана в Битие 32, скоро ще придобият огромно значение в изследването ни на Израил и библейските пророчества.
Авраам е живял преди около 4000 г. В края на живота си се е сдобил със син на име Исак, който пък имал син Яков. Яков е човекът, който се е борил с ангел. В резултат на тази борба ангелът променил името му от Яков на Израил. За да разберем защо се е състоял този странен двубой и неговото дълбоко значение за нас днес, първо трябва да проучим историята на Исаак, Ревека, Исав и Яков според доклада в Битие 27.
“Когато Исаак остаря и очите му се замрачиха, та не можеше да вижда”, той решил да благослови Исав, своя първороден син, преди да умре (Битие 27:1-4). Преди това обаче изпратил Исав на полето да улови вкусен дивеч. Съпругата на Исаак – Ревека, имала друг план. Разбирайки значението на “специалното благословение върху първородния” на своя съпруг, тя пожелала това благословение за по-малкия си син Яков, който бил по-духовен от Исав. Докато Исав ловувал на полето Ревека бързо приготвила храна и убедила Яков да занесе храната на Исаак представяйки се за брат си. (Битие 27:5-17).
Когато отнесъл храната на баща си, Яков излъгал: “Аз съм първородният ти Исав, сторих каквото ми поръча. Стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти” (стих 19). Когато Исаак се поинтересувал как е убил толкова бързо животното, Яков отново излъгал: “Защото Господ Твоят Бог ми даде добър успех” (стих 20). Исаак попитал подозрително: “Ти ли си същият ми син Исав?”, а Яков излъгал за трети път: “Аз съм” (стих 24). Исаак накрая повярвал на измамата и дал благословението на Яков (стихове 25-29).
Малко след това Исав се върнал от лова и тогава Исаак разбрал, че е бил измамен. Казал на Исав: “Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение” (стих 35). Тогава “Исав намрази Яков” и решил в сърцето си: “Ще убия брат си Яков” (стих 41). Ревека обаче разбрала за намеренията му и отпратила Яков при роднините си в далечна страна, където останал 20 години (Битие 27:43; 31:41). Яков никога повече не видял майка си.
В Битие 32 се описва какво се е случило след 20 г., когато Яков се връщал у дома си. Пътувал с огромен керван от семейството и слугите си. Изпратил напред вестоносци пред групата, за да известят на Исав, че се връща. Мъжете се върнали с новината, че Исав идва да го посрещне заедно с 400 войници, а сърцето на Яков се свило от ужас. Изпитал дълбоко чувство на вина заради сторената измамата и ужасно се страхувал за безопасността на семейството си. Затова “Яков стана през нощта” и “остана сам”, за да моли Бога да му прости и да го избави (Битие 32:22, 24).
После “един човек се бореше с него до зазоряване” (стих 24). В Осия 12:4 се казва, че този “човек” всъщност е бил ангел. Яков си е представял, че това вероятно е разгневеният му брат и се борил за живота си цяла нощ. При зазоряване този силен непознат “човек” му разкрил, че не е враг, но е изпратен от небето. Докоснал се до бедрото на Яков и “ставата на Якововото бедро се измести като се бореше с него” (стих 25).
Изведнъж Яков разбрал, че този силен мъж сега е единствената му надежда. Сломен и безпомощен той се прилепил за него и извикал: “Няма да те пусна да си отидеш, доде не ме благословиш.”
Тогава ангелът рече: Как се казваш?
Той отговори : Яков.
А той рече: Няма да се наименуваш вече Яков, но Израил; защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил” (стихове 26-28, курсивът е добавен).
Тук за първи път в Библията е употребена думата “Израил”. Контекстът разкрива нейното дълбоко духовно значение. В началото “Израил” е било специално име, дадено от Божий ангел само на един човек – Яков. В Библията имената на хората имат по-голямо значение отколкото в наше време. Те описвали характера на хората. “Яков” буквално означава “измамник” или “мошеник”. Когато Исав разкрил измамата на брат си, той казал на Исаак: “Право са го нарекли Яков” (Битие 27:36). Името “Яков” показва характера му и описва греха му. Когато ангелът го попитал как се казва, той знаел отговора. Искал обаче Яков да каже собственото си име, което представлява скромно признание и обръщане от греха. Яков преминал изпита, покаял се и се поставил в пълна зависимост от Божията милост.
Отговорът “Няма да се именуваш вмече Яков, но Израил” показва, че Бог му дава нов характер! Думата “Израил” означава буквално “принц на Бога”. Името “Израил” е духовно име, символизиращо духовната победа на Яков над миналия му грях на измама. С други думи човекът “Яков” вече става духовния “Израил”. Както ще видим след малко истината за духовния Израил ще придобие огромно значение в изследването ни на Израил и на библейските пророчества.
Израил има 12 сина, “които дойдоха в Египет”. Един от синовете му – Йосиф, имал много сънища (Битие 37) и аз ще се върна на този момент по-късно. Наследниците на Израил се размножили в Египет и били превърнати в роби до времето на Мойсей. Тогава Бог казал на Мойсей: “Кажи на фараона, Така говори Еова, Израил ми е син, първородният Ми, … Пусни сина ми да ми послужи” (Изход 4:22, 23). Това е важно развитие в библейското мислене. Значението на името “Израил” се разширява. То не се отнася само за Яков, но и за неговите наследници. Народът вече е наречен “Израил”. По този начин с името “Израил” първо е бил наречен един мъж победител, а след това – един народ. Божието желание е било този нов народ на Израил също да бъде победител като Яков чрез вяра в Него. Бог нарича този нов народ на Израил “Мой син… първородният Ми”. Помнете това, защото то ще има значение в по-нататъшните ни изследвания.
В следващия параграф се съдържат три израза относно народа на Израил, които от начало може да ви се сторят сухи. Когато обаче сухо семе се намокри, се случват удивителни неща. Тези малки фрази бързо покълват и стават дървета от много голямо значение, когато се обърнем към Новия Завет. Обърнете им специално внимание.
Израил е наречен “лоза”, която Бог е “пренесъл от Египет” (Псалм 80:8). Бог казва: “Но ти, Израилю, служителю мой… потомство на Авраам” (Исая 41:8). Бог също говори за “Израил, избрания ми” в Исая 45:4. Бог отново казва чрез Исая: “Ето Моя служител, когото подкрепявам, Моя избраник, в когото благоволи душата Ми. Турих Духа си на него; той ще постави правосъдие на народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината” (Исая 42:1-3). Всички тези думи първоначално се отнасяли за народа на Израил. Не забравяйте това.
През около 800 г. пр. Хр. Господ казва чрез пророк Осия: “Когато Израил беше младенец, тогава го възлюбих и из Египет извиках сина си” (Осия 11:1). По това време народът на Израил, когото Бог възлюбил, не успял да отговори на духовото значение на собственото си име. Той не живял като победител, като “принц на Бога”. Бог тъжно заявява: “Жертваха на Ваалимите и кадяха на ваяните идоли” (Осия 11:2). Бог обаче има специален план. Изречението “Когато Израил беше младенец, тогава го възлюбих и из Египет извиках сина си” всъщност прилича на бомба със закъснител. Във втората глава на настоящата книга този стих ще избухне с невероятно значение, когато се обърнем към Новия Завет.