РАЗОБЛИЧАВАНЕ НА ЗАБЛУДАТА ЗА ИЗРАИЛ, СТИЙВ УОЛБЪРГ, ГЛАВА 2, НОВ ПОГЛЕД КЪМ ИСУС ХРИСТОС

В тази глава ще започнем да натискаме бутона, който ще взриви „Заблудата на Израил“.
Изминали около 800 г. от времето на пророк Осия. Накрая пророческият часовник ударил дванайсет. Тогава „Исус се роди във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод“ (Матей 2:1). Цар Ирод се е почувствал заплашен от новородения съперник на неговия трон и изпратил войници, които „погубиха всички мъжки младенци във Витлеем“ (Матей 2:16). Бог предупредил Йосиф за избиването: „А след отиването им, ето, ангел от Господа се яви насън на Йосиф и каза: Стани, вземи детето и майка му, та бягай в Египет и остани там, докато ти река“ (стих 13). И така семейството „отиде в Египет“ (стих 14).
Изречението след Матей 2:14 прилича на атомна бомба със своето пророческо значение. Под влиянието на Святия Дух Матей пише, че Йосиф, Мария и Исус са останали в Египет „до Иродовата смърт, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках сина си“ (стих 15).
Разбирате ли какво прочетохте току-що? Матей цитира Осия 11:1, който в своя исторически контекст се отнася за народа на Израил, повикан от Египет по времето на Мойсей. Евангелистът обаче взема този текст и заявява, че той „се изпълнява“ в Исус Христос! Тук Матей започва да разкрива принцип, който развива през цялата си книга. И апостол Павел посочва същия принцип, както ще видим след малко.
Помнете, че името Израил в Библията се употребява за първи път като духовното име, дадено на един човек, който се казва Яков (Битие 32:28). Това име има връзка с духовната победа на Яков. То означава „принц на Бога“. По същия начин в началото на Новия Завет същото това име започва да се отнася към един Човек, към един Победител, към Исус Христос, Принцът на Бога.
Има удивителни аналогии между историята на Израил и историята на Исус Христос. В еврейската история един младеж на име Йосиф имал сънища и отишъл в Египет. В Новия Завет откриваме друг човек на име Йосиф, който имал сънища и след това отишъл в Египет. Когато Бог извикал Израил от Египет, нарекъл този народ „мой син“ (Изход 4:22). Когато Исус излиза от Египет, Бог казва: „От Египет извиках Сина Си.“ Когато народът на Израил напуска Египет, хората преминават през Червено море. Те били „кръстени… в морето“ (1 Коринтяни 10:2). В третата глава на Матей четем, че Исус бил кръстен в реката Йордан, „за да изпълни всичко, което е право“ (стих 15). След това Бог нарича Исус „Моят възлюбен Син“ (стих 17).
След като израилтяните преминали Червеното море, прекарали 40 години в пустинята. Веднага след кръщението Си в реката Йордан Исус бил „отведен от Духа в пустинята“ за 40 дни (Матей 4:1, 2). В края на тези 40 дни Исус устоява на изкушенията на дявола, като цитира три стиха от Писанията. И трите са от Второзаконие – книгата, която Бог дава на израилтяните след 40-те години, прекарани в пустинята! Какво означава това? Означава, че в книгата Матей Исус повтаря историята на Израил стъпка по стъпка и побеждава там, където те са се провалили. Той става новият Израил, Принц на Бога, онзи победоносен Човек, който побеждава всеки грях.
След като изцелява голям брой хора Исус „им заръча да не Го разгласяват, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: Ето моят Служител, когото избрах, Моят възлюбен, в когото е благоволението на душата Ми. Ще положа Духа Си на Него и Той ще възвести съдба на народите. Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите; Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси докато изведе правосъдието си към победа“ (Матей 12:16-20).
Тук Матей постъпва по същия начин, както с Осия 11:1. Той цитира Исая 42:1-3, който в своя първоначален контекст се отнася за Божия „служител“, който е „Израил… моят служител“ (Исая 41:8). Още веднъж под влиянието на Святия Дух писателят на първата книга на Новия Завет заявява, че думите в Исая 42:1-3 са се „изпълнили“ в Божия „Служител“ Исус Христос!
Какво можем да кажем за онези привидно сухи изрази за народа на Израил? Време е да полеем и тях. Те вече трябва да станат дървета, които да стигат до небето. В Псалм 80:8 Израил е наречен „лоза“. Исус Христос заявява: „Аз съм истинската лоза“ (Йоан 15:1). Бог казва за народа на Израил, че той е „Мой син, първородният Ми“ (Изход 4:22). По-късно апостол Павел нарича Исус Христос „първороден преди всяко създание“ (Колосяни 1:15). Пророк Исая нарича Израил „потомство на Авраам“ (Исая 41:8). Павел пък пише: „А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, който е Христос“ (Галатяни 3:16).
Последният текст е най-ясният и най-разтърсващ от всички! В Стария Завет Бог определено нарича „Израил… потомство на Авраам“ (Исая 41:8). Павел обаче пише, че потомъкът на Авраам не се отнася за „мнозина“, но за „един… който е Христос“. По този начин откриваме, че в Новия Завет онова, което първоначално се е отнасяло за народа на Израил, сега се отнася за Исус Христос. Месия е наречен „потомъкът“. Следователно Исус Христос е Израил!
Има и още нещо. В Битие и Изход името „Израил“ се отнася не само за един победоносен човек, Яков, но така също и за неговите потомци, които стават Израил. Същият принцип се разкрива и в Новия Завет. Веднага след изявлението, че Исус е „потомъкът“, Павел казва на покаяните езичници, че „Ако сте Христови, то сте Авраамово потомство“ (Галатяни 3:29). Така в Новия Завет името Израил се дава не само на един Победоносен Човек, на Истинския Потомък, Исус Христос, но също и на онези, които са в Христос. Вярващите в Исус стават част от „потомците“. С други думи истинските християни са вече духовният Израил на Бога.
Бог е направил завет с дванадесетте племена на Израил в подножието на планината Синай. Били извършени жертвоприношения. След това „Мойсей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас“ (Изход 24:8). В края на Своята служба Исус Христос прави нов завет с дванадесетте апостоли в горната стая на планината Сион. Преди да предложи Себе Си като великата Жертва, нашият Господ заявява: „Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете“ (Матей 26:28). Какво означава това? Означава, че Исус Христос, Истинският Потомък, прави нов завет с новия Израил!
Тези фундаментални новозаветни факти ще придобият разтърсващо значение, когато разгледаме какво в действителност се казва в Откровение за Израил, за храма, за Великия Вавилон и за Армагедон.
Препоръчвам ви да затегнете предпазните си колани.