РАЗОБЛИЧАВАНЕ НА ЗАБЛУДАТА ЗА ИЗРАИЛ, СТИЙВ УОЛБЪРГ, ГЛАВА 4, „ИЗБОРЪТ“ И ИЗБРАНИЯТ НАРОД

От върха на планината Синай Всемогъщият казва на Мойсей: „Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при себе си. Сега прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете мое собствено притежание; защото мой е целият свят; и вие ще ми бъдете царство свещеници и свят народ“ (Изход 19:3-6).
Обърнете внимание на думите „ако“ и „тогава“. Бог казва, че „ако“ Израил е послушен, „тогава“ ще бъде Негово лично съкровище. Тази мъничка дума „ако“ има голямо значение. Тя има връзка с условията. Бог възлюбва Израил. Той ги избира не заради тяхното послушание. Извежда ги от Египет, носи ги на орлови крила и ги довежда при Себе Си. Въпреки това противно на общоприетото мнение, с употребата на думата „ако“ Бог дава ясно да се разбере, че продължаването на Неговата благосклонност към израилтяните зависи от техния отговор на Неговата доброта, от избора им да бъдат послушни. С други думи членовете на избрания народ трябва сами да направят правилния избор или последствията ще бъдат катастрофални!
След 40 години Израил влиза в обещаната земя и остава там около 800 години. През този период много хора откликват на Божията любов, като се покоряват на Неговия глас. По-голямата част от тях обаче се отклоняват от пътя на правдата. Отново и отново Бог изявява Своята милост като издига пророци и умолява Израил да се върне към завета. Отстъпничеството обаче продължава и се задълбочава. Накрая след стотици години на предупреждение идва нещастието. През 722 г. пр. Хр. северните племена са пометени от жестоките асирийци. През 586 г. пр. Хр. Юда е пленен от Вавилон. Това е резултат от погрешния избор.
През 586 г. пр. Хр. армията на Вавилон разрушава Ерусалим и изгаря храма. Евреите са пропъдени от земята им и са отведени в плен. Според Божията милост този плен няма да трае вечно. Пророк Еремия предсказва, че „запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години“ (Даниил 9:2). След 70 години евреите ще напуснат Вавилон, ще се върнат в земята си и ще възстановят храма и града си. Бог решава да даде на Своя избран народ още една възможност да отговори на Неговата любов. Бог им казва простичко: „Вие пропиляхте възможностите си. Нека опитаме отново!“
Този „втори шанс“ подарен на еврейския народ се разкрива в пророчеството за „седемдесетте седмици“. Към края на Вавилонското пленничество ангел Гавриил казва на Даниил: „Седемдесет седмици са определени за людете ти и за святия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване на греховете и за правене на умилостивения за беззаконието и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресветият“ (Даниил 9:24). Този период от седемдесет седмици е „определен“ да народа на Даниил, народа на Израил. През това време избраният народ ще има още една възможност да дойде в хармония с Бога. Към края на този период ще се случи нещо голямо. Ще дойде Месия, за да „да въведе вечна правда“. Както ще видим в шеста глава, съдбата на еврейската нация по това време ще бъде определена от техния избор – дали ще приемат, или ще отхвърлят Месия!
В училище никога не съм обичал математиката. Необходимо е обаче да я използваме, за да разберем това пророчество.
70 седмици = 490 години.
Бог казва на Езекиил, който е съвременник на Даниил: „По един ден ти определих за всяка година“ (Езекиил 4:6). Пророчеството за 70-те седмици трябва да бъде „един ден за една година“, защото то се простира за стотици години напред до идването на Месия. Така 490 дни се равняват на 490 години. Кога започва този период? Гавриил ни казва в следващия стих: „Знай прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шейсет и две седмици“ (Даниил 9:25).
Персия завладява Вавилон през 538 г. пр. Хр. Тогава цар Кир издава заповед евреите да се върнат в земята си и да възстановят храма си (Ездра 1:1-3). След това цар Дарий издава друга заповед за възстановяването на храма (Ездра 6:1-8). Още по-нататък цар Артаксеркс дава разрешение на Неемия да построи стената около града (Неемия 1:3; 2:1-9). Пророкуваната „заповед за съграждането на Ерусалим“ не влиза в действие, докато персийският цар Артаксеркс не издава дълъг декрет, с който дава официално разрешение на Ездра „да постави управници и съдии“ над Ерусалим и „да изпълнява присъдата“ над всички, които откажат да следват законите на Бога и на царя (Ездра 7:21, 25 , 26). Това е единственият декрет, който напълно възстановява гражданската власт в Ерусалим и в еврейската държава.
Тази заповед се издава в „седмата година на Артаксеркс“ (Ездра 7:7). Годината е 457 пр. Хр., както пише в полетата на седмата глава на Ездра на много Библии. Гавриил казва: „От излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици [49 години] и шейсет и две седмици [434 години]“ (Даниил 9:25).
49 години + 43 години = 483 години
Като прибавим 483 години към годината 457 г. пр. Хр. стигаме до 27 г. сл. Хр., времето на „княза Месия“. Думата „Месия“ означава „Помазаният“. През 27 г. сл. Хр. – годината, посочена в пророчеството, Исус Христос е „помазан“ от Святия Дух по време на Неговото кръщение (Матей 3:16, 17; Деяния 10:38)! Исус казва: „Времето се изпълни… покайте се и вярвайте в благовестието“ (Марк 1:15, курсивът е добавен). Исус е знаел, че изпълнява пророчеството от Даниил 9!
Общият период, споменат от Гавриил в Даниил 8:24 е „седемдесет седмици“ или 490 години. Гавриил го разделя на три по-малки периода – седем седмици (стих 25), 62 седмици (стих 25) и една седмица (стих 27).
7 седмици + 62 седмици + 1 седмица = 70 седмици.
Видяхме, че седем седмици плюс 62 седмици ни довежда до 27 г. сл. Хр. – времето на помазването на Христос като Месия. Така остава последната седмица на пророчеството. Гавриил казва: „И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица“ (Даниил 9:27). Една седмица се равнява на седем дена, което означава седем години. Този прочут период от седем години често се нарича „седемдесетата седмица от Даниил“. В следващата глава ще обърнем вниманието си върху тази спорна седемдесета седмица.