Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Реакцията на децата – 48 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

НА ПРОВОКАЦИЯ.
Децата са увещани да слушат родителите си в Господа, но родителите
също са наставени: “Не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.”
(279.1)
Често правим повече да дразним, отколкото да спечелваме. Видях една
майка, която издърпа от ръката на детето нещо, което му доставяше особено
удоволствие. Детето не знае каква е причината за това и се чувства
ощетено. Тогава следва караница между родителя и детето и остро наказание
завършва сцената, доколкото може да се види, но битката оставя
впечатление върху нежния ум, което не може лесно да бъде изтрито. Тази
майка не действа мъдро. Тя не разсъждава какъв е резултатът. Нейната
груба и неразумна постъпка събужда най-лошите страсти в сърцето на
детето и и при всеки подобен случай тези страсти ще се събуждат и
укрепват. (279.2)
НАМИРАНЕ НА КУСУРИ.
Вие нямате право да нанасяте тъмен облак над щастието на децата си,
като им намирате кусури или ги изобличавате строго за дребни грешки.
Истинско зло може да бъде сторено, което да изглежда толкова грешно,
колкото е и трябва да се следва твърдо и решително поведение, за да се
предотврати неговото повтаряне. Но децата не бива да бъдат оставяни в
безнадеждно състояние на ума, а с кураж, че могат да се поправят и да
спечелят вашето одобрение и доверие. Децата може да искат да вършат
правото, може да възнамеряват в сърцето си да бъдат послушни, но имат
нужда от помощ и насърчение. (279.3)
ТВЪРДЕ ГРУБА ДИСЦИПЛИНА.
О, как се безчести Бог в едно семейство, където няма правилно разбиране
какво представлява истинската дисциплина и децата са объркани
каква е тази дисциплина и това управление. Истина е, че прекалено суровата
дисциплина и прекаленото критикуване, както и неизискване на
послушание към закони и наредби водят до неуважение към авторитета
и пренебрегване накрая на тези наредби, които Христос би искал да се
изпълняват. (279.4)
Когато родителите показват груб, суров, господарски дух, тогава дух
на твърдоглавие и упоритост се надига и у децата. Така родителите пропускат
да упражнят над децата си смекчаващото влияние, което биха
могли да упражнят. (280.1)
РОДИТЕЛИ, НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ЧЕ ГРУБИТЕ ДУМИ ПОРАЖДАТ СЪПРОТИВА?
Какво бихте сторили, ако бъдете третирани така, както вие третирате
малчуганите си? Ваш дълг е да проследите докъде води поведението ви.
Когато се карате на децата си и с гневни удари се нахвърляте върху онези
които са твърде малки, за да се защитят, питате ли се какъв резултат ще
има това поведение върху вас? Мислили ли сте колко чувствителни сте
вие към думи на неодобрение или осъждане? Колко бързо се чувствате
наранен, ако ви се стори, че някой не признава вашите способности? А
вие сте само едни пораснали деца. Помислете си как се чувстват вашите
деца, като им говорите груби, режещи думи, когато сурово ги наказвате
за грешки наполовина по-малки от вашето отношение към тях. (280.2)
Много родители, които изповядват, че са християни, всъщност не са
обърнати. Христос не обитава в сърцата им чрез вяра! Тяхната грубост,
техните оскърбления, непокорният им нрав отвращават децата им и ги
правят да се противят на всяко религиозно наставление. (280.3)
ПОСТОЯННО УКОРЯВАНЕ.
Трябва да внимаваме да не се появи тенденция към постоянно намиране
на кусури и укори В нашето старание да поправим злото. Постоянното
укоряване смущава, а не поправя. За много умове, особено за най-
чувствителните, атмосферата на критикуване е фатална. Цветята не разцъфват
под дъха на смразяващия вятър. (280.4)
Едно често укорявано дете за някоя особена грешка започва да гледа
на нея като на присъща нему, против която не намира смисъл да се бори.
Така се създават обезкуражение и безнадеждност, често скрити под маската
на безразличие и дързост. (281.1)
ЗAПОВЯДВАНЕ И КАРАНЕ.
Някои родители повдигат голяма буря, като им липсва самообладание.
Вместо нежно да помолят децата да направят това или онова, те им
Заповядват със строг тон и в същото време им се карат или ги укоряват
за неща, за които децата нямат вина. Родители, по този начин вие унищожавате
всяка готовност и желание за послушание. Те извършват това,
което искате, но не от любов, а защото не се осмеляват да постъпят иначе.
Не го правят със сърце. За тях това е досада вместо удоволствие и това
често ги кара да забравят да следват всичките ви наставления. Това увеличава
вашата раздразнителност и прави нещата още по-лоши за децата.
Намирането на кусури се повтаря, тяхното лошо държание им се представя
в силни краски, докато ги нападне обезсърчението и те не знаят как да
ви угодят. Един дух “Не ме интересува” ги обхваща и те се стараят към
удоволствия далече от дома и от родителите си, към удоволствия, които
не намират у дома. Смесват се с улична компания и често се покваряват
докрай. (281.2)
НЕРАЗУМНО ПОВЕДЕНИЕ.
Волята на родителите трябва да бъде под Христовата дисциплина. Оформени
и контролирани от чистия и Свят Божи Дух, те могат да установят
несъмнена власт над децата. Но ако родителите са сурови и крайни в
дисциплината, извършват грешки, които никога не могат да поправят. Със
своеволното си поведение те събуждат чувство за несправедливост. (281.3)
НЕСПРАВЕДЛИВQСТ.
Децата са чувствителни към най-малката несправедливост и се обезсърчават
от нея и нито внимават на високия и ядосан глас на заповедите,
нито ги е грижа за наказанията. Бунтът твърде често се създава в сърцата
на децата чрез прилагане на погрешна дисциплина от страна на родителите,
докато ако поведението им беше подходящо, децата щяха да оформят
добри и уравновесени характери. Една майка, която няма съвършен контрол
върху себе си, не е способна да обучи и децата си. (282.1)
УДРЯНЕ.
Когато майката удари детето си, мислите ли, че го прави способно да види
красотата на християнския характер? Разбира се, че не. Това само довежда
до събуждане на зли чувства у детето и то изобщо не се поправя. (282.2)
ГРУБИ И НЕМИЛОСТИВИ ДУМИ.
Христос е готов да научи бащата и майката да бъдат истински
възпитатели. Онези, които учат в Неговото училище … никога няма да
говорят с груб и немилостив глас, защото думите, които са изговорени по
такъв начин, нараняват ухото, късат нервите, причиняват умствено страдание
и създават състояние на ума, което прави невъзможно да се овладее
нрава на детето, към което са изговорени тези думи. Това често е причина
децата да не говорят с уважение на родителите си. (282.3)
ОСМИВАНЕ И ПОДИГРАВАНЕ.
Те [родителите] не са упълномощени да тормозят, да се карат и да
осмиват. Никога не трябва да подиграват децата си за покварените черти
на характера им, които сами те са им предали. Този начин на дисциплиниране
никога няма да излекува злото. Родители, вземете предписанията на Божието Слово,за да укорявате и увещавате вашите деца. Покажете им едно „Така казва Господ”
за вашите изисквания. Един укор, който идва от Бога,
е много по-ефективен от грубия и гневен тон на родителите. (282.4)
НЕТЪРПЕНИЕ.
Нетърпението на родителите възбужда нетърпението на децата. Гневът, проявен от родителите,
създава гняв у децата и събужда злините на
тяхното естество … Всеки път, когато родителите губят самообладание и говорят
и действат нетърпеливо, те грешат против Бога. (283.1)
ИЛИ КАРАНЕ,ИЛИ УГОВОРКИ.
Често съм виждала деца, на които се отказва нещо желано, да се хвърлят
на пода, да пищят и ритат, докато неразумната майка се чуди как да
им угоди и се притеснява как да смири детето си. Следващия път то стъпва
на същата почва с увеличено своеволие, уверено, че пак ще спечели. Така
се избягва пръчката, но детето се покварява. (283.2)
Майката не трябва да позволява на детето си да взема връх над нея в
нито един случай.И за да поддържа този авторитет не е нужно да прибягва
до груби мерки. Една твърда, здрава ръка и доброта, която убеждава
детето във вашата любов, ще постигне целта. (283.3)
ЛИПСА НА ТВЪРДОСТ И РЕШИТЕЛНОСТ.
Голямо зло се допуска с липсата на твърдост и решителност. Познавам
родители, които казват: “Вие не можете да имате това или онова”, а после
променят решението си, мислейки, че може би са прекалено стриктни и
дават на детето същото нещо, което му бяха отказали. Вреда за цял живот
се нанася по този начин. Важен закон на ума, който не бива да се пренебрегва
е, че когато едно нещо е толкова твърдо отказано, че се отстранява
всяка надежда, умът скоро ще престане да копнее за него и ще се
заеме с други неща. Но ако има надежда да спечели желания предмет,
детето ще направи всичко възможно да го придобие. (283.4)
Когато е нужно родителите да дават пряка заповед, наказанието за
непослушанието трябва да бъде неотменно, както са неизменни законите
на природата. Децата, които живеят под това решително правило, знаят
че когато едно нещо е забранено и отказано, с никакъв плач или хитрина
няма да го постигнат. Така те скоро се научават да се покоряват и са много
по-щастливи. Децата на нерешителни и прекалено угаждащи родители знаят
че с уговорки, плач и сълзи могат да спечелят желания предмет и могат да
си позволят да не бъдат послушни, без да понесат наказание. Така те са в
едно състояние на желание, надежда и несигурност, което ги прави неспокойни,
раздразнителни и непокорни. Бог държи такива родители виновни за разсипване
щастието на децата им. Това нечестиво ръководене е ключът за непокаяността
и липсата на религиозност на хиляди хора, То е причинило падението
на мнозина, които са изповядвали християнството. (284.1)
НЕНУЖНИ ОГРАНИЧЕНИЯ.
Когато родителите остареят и имат малки деца за отглеждане, бащата
обикновено мисли, че децата трябва да следват стръмната и груба пътека,
по която самият той е вървял. Трудно му е да осъзнае, че неговите деца
имат нужда от приятен и щастлив живот, направен такъв от родителите
им. (284.2)
Много родители отказват на децата си глезене с неща, които са безопасни
и невинни и толкова се боят да не ги окуражат да култивират
желание за незаконни неща, че дори не допускат децата им да имат оная
радост, която децата трябва да имат. Поради страх от зли резултати те
отказват да позволят някое просто удоволствие, но по този начин докарват
същото зло, което са искали да избегнат. Така децата си мислят, че не може
да очакват никаква благосклонност и затова не искат тези неща. Те открадват
удоволствия, които мислят, че са им забранени. Така се унищожава
доверието между родители и деца. (285.1)
ОТКАЗВАНЕ НА РАЗУМНИ ПРИВИЛЕГИИ.
Ако бащите и майките не са имали своето щастливо детство, защо
трябва да засенчват живота на децата си поради своята голяма загуба?
Бащата може да мисли, че това е единственото безопасно поведение, но
нека помни, че всички умове не са еднакво устроени и колкото повече
усилия се правят да се ограничава, толкова по-неконтролируемо ще бъде
желанието, което е отказано. Резултатът ще бъде непослушание към родителския
авторитет. Бащата ще бъде наскърбен от това, което смята за
разпътно поведение на сина си и сърцето му ще чувства горчивина от
неговия бунт. Но не ще ли бъде добре да си спомни факта, че първата
причина за непослушанието на неговия син е било собственото му нежелание
да му позволи нещо, в което няма никакъв грях? Родителят смята,
че има достатъчно причини да откаже на своя син удоволствието, което
и на него е било отказвано. Родителите трябва да помнят, че децата са
умни същества и трябва да се отнасят с тях така,• както самите те биха
искали да бъдат третирани. (285.2)
СУРОВОСТ.
Родителите, упражняващи дух на господство и авторитет, предаден им
от собствените им родители, които са били хора на строгата дисциплина
и наставление, няма да обучат децата си правилно. Със своята суровост
към грешките им те събуждат злите страсти на човешкото сърце и оставят
у децата си чувство за несправедливост и ощетяване. Те срещат у децата
си същото разположение, което са им предали. (286.1)
Такива родители прогонват децата си далеч от Бога, като им говорят
по религиозни въпроси, защото са направили християнската религия непривлекателна
и дори отвратителна поради своето погрешно представяне
истината. Децата ще кажат: “О, ако това е религия, аз не я искам.” Така
често се създава враждебност в сърцата против религията и против неразумното
прилагане на авторитета. Децата са доведени да презират закона и
управлението на небето. Родителите са фиксирали вечната съдба на
децата си със собственото си погрешно ръководене. (286.2)
СПОКОЕН И ПРИЯТЕН НАЧИН.
Ако родителите желаят децата им да бъдат любезни, те никога не трябва
да им се карат. Майката често си позволява да бъде раздразнителна
и нервозна. Тя често сграбчва детето и говори по груб начин. Ако едно дете
се третира спокойно и мило, то ще запази приятен нрав. (286.3)
ЛЮБОВ КЪМ КАРАНИЦИ.
Бащата като свещеник на семейството трябва да се отнася нежно и
Търпеливо с децата. Той трябва да внимава да не събужда у тях дух на
съпротива. Не трябва да оставя некоригирано престъплението, а да намери начин
да го коригира без да събуди злите страсти в детското сърце. Нека с любов
да говори на децата си, като им каже колко се наскърбява Спасителът
от тяхното поведение. Тогава нека коленичи с тях пред трона на
милостта и да ги представи пред Христос, като се моли за състрадание
към тях и да ги води да се покаят и поискат прощение. Такава дисциплина
почти винаги разтопява и най-упоритото сърце. (286.4)
Бог желае ние да се отнасяме с нашите деца с простота. Често забравяме,
че нашите деца нямат дългогодишната опитност на възрастните. Ако малките
не действат според нашите идеи във всяко отношение, ние понякога
мислим, че те заслужават каране. Но това няма да оправи нещата. Заведете
ги при Спасителя и Му кажете всичко. Тогава вярвайте, че Неговото
благословение ще почива върху тях. (287.1)