Ревнуването и търсенето на грешки се осъжда 3 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Боли ме да казвам, че има толкова много необуздани езици сред църковните членове. Има лъжовни езици, които се хранят с некрасивите неща в живота. Има лукави, шепнещи езици. Съществува клюкарство, намесване в чужди работи, изкусни подигравки. Някои от любителите на одумването действат от любопитство, други от завист, а мнозина от омраза към онези, чрез които Бог е говорил, за да ги изобличи. Всички тези всяващи несъгласие хора са на работа. Някои прикриват истинските си чувства, докато други бързат да разгласят всичко лошо, което знаят, или дори само подозират, за другия.
Видях, че в момента духът на лъжесвидетелствуване, който превръща истината в лъжа, доброто в зло и невинността в престъпност, действа. Сатана ликува от състоянието на така наречения Божи народ. Докато занемаряват собствените си души, мнозина с охота дебнат и търсят случаи да критикуват и осъждат другите. Всички имат дефекти в характера, така че не е трудно да се намери нещо, което злобата или завистта може да изтълкува в тяхна вреда. „Ето, казват тези дръзки съдии, ние имаме ФАКТИ. Ще им лепнем едно обвинение, от което не ще могат да се очистят.“ Те чакат удобен случай, разтварят вързопа си от клюки и изнасят пикантни истории.
В старанието си да отстояват своето становище мнозина, по естество със силно въображение, има опасност да измамят себе си, да измамят и другите. Те събират изпуснати по невнимание от други хора думи, като не съобразяват, че думи могат да се изговарят набързо и следователно не винаги отразяват истинските чувства на говорителя. Но тези спонтанно и необмислено изговорени забележки, често тъй нищожни, че не заслужават да им се обръща внимание, се гледат през увеличителното стъкло на Сатана, мисли се върху тях, повтарят се, докато къртичините станат планини. Отделени от Бога, тези съхранители на злото стават игра на изкушението. Те едва ли имат представа за силата на своите чувства или за действието на своите думи. Докато осъждат грешките на другите, сами правят и още по-големи грешки.
Няма ли закон на доброта, който да се съблюдава? Упълномощил ли е Бог християните да се критикуват и осъждат един друг? Почтено и честно ли е да измъкнем от устата на другия, под маската на приятелство, поверени му тайни, а след това да използваме това, което знаем, за негова вреда? Християнска любов ли е да улавяш всяка хвърчаща мълва, да изравяш всяко нещо, което би хвърлило подозрение върху характера на другия и след това да ти е приятно да го използваш за негова вреда? Сатана ликува, когато може да опозори или нарани някой Христов последовател. Той е „клеветник на братята“. Ще му помагат ли християните в тези негови работи?
Божието всевиждащо око забелязва дефектите на всички, водещата страст у всеки един и все пак Бог търпи нашите грешки и се смилява над нашите слабости. Моли чадата Си да проявяват като Него дух на нежност и дълготърпение. Истинските християни не обичат да излагат грешките и слабостите на другите. Те се отвращават от порочните и безобразни неща и насочват ума си към привлекателното и прекрасното. Всяко търсене на грешки, всяка дума на критика и осъждане са болезнени за истинския християнин.
Винаги е имало мъже и жени, изповядващи истината, които не са съобразявали живота си с нейното освещаващо влияние; хора неверни, но всъщност мамещи себе си и тикащи се в грях. В живота, поведението, характера им се разкрива неверие и това страшно зло работи в тях като разяждаща язва.

Критикувайте себе си, а не другите
Ако всички изповядващи се за християни не говорят за грешките на другите, а използват своята склонност към придирчивост да откриват злините в самите себе си, за да се поправят, църквата днес щеше да се намира в много по-здравословно състояние, отколкото е. Някои са честни, когато това не им струва нищо, но когато интересите им бъдат засегнати, тогава честността се забравя. Честността и интересът нямат място в един и същи ум. След време или интересът ще бъде пренебрегнат и истината и честността ще останат да царуват, или интересът ще бъде запазен и честността забравена. Честността и интересът никога не се съгласуват; те нямат нищо общо. Едното е пророк на Ваал, а другото е истински Божи пророк. Когато Господ приготвя Своите диаманти, на истинните, откровените, честитите ще се погледне с одобрение. Ангелите са ангажирани да изработят техните корони и върху тези украсени със скъпоценности корони ще е отразена с великолепие излъчващата се от Божия престол светлина.
На нашите братя проповедници често се възлага да се справят с изпитания в църквата и много често говорят за тях в проповедите си. Те не трябва да поощряват църковните членове към оплакване един от друг, а да бъдат стражи на собствените си постъпки. Никой не трябва да позволява да се пробуждат у него предразсъдъци и негодувания, когато се споменават грешките на другите, а да изчаква търпеливо, докато изслуша двете страни и след това да повярва само онова, което може да се докаже със сериозни факти. Във всички случаи е безопасно да не се изслушва съобщението за лошата постъпка, докато не се проведе стриктно библейското правило. Това се отнася и до хора, майсторски успели да измъкнат от нищо неподозиращите неща, с които те нямат нищо общо, нито пък е полезно да ги знаят.
Заради собствената си душа, братя мои, гледайте да вършите нещата само за Божия прослава. Доколкото е възможно отстранявайте личното Аз от мислите си. Ние приближаваме края на времето. Изследвайте подбудите си в светлината на вечността. Зная, че трябва да бъдете стреснати, защото се отдалечавате от старите гранични камъни. Вашата тъй наречена наука подкопава основата на християнските принципи. Показано ми бе по какъв път бихте тръгнали, ако се отделяхте от Бога. Не се осланяйте на вашата мъдрост. Казвам ви, душите ви са изложени на неизбежна опасност. Заради Христос ви моля, изследвайте себе си и разберете, защо имате толкова малко любов към религиозните неща.
Господ изпитва и очиства народа Си. Спрямо вашия дефектен характер може да бъдете строги и критични колкото искате; но към другите бъдете любезни, милостиви и учтиви. Всеки ден се питайте: Здрав ли съм напълно, или в сърцето ми има фалш? Умолявайте Господ да ви спаси от всяка измама по този въпрос. Касае се за вечни интереси. Докато толкова много хора тичат запъхтени към почести и са лакоми за печалби, дали вие, мои мили братя, търсите жадно увереността на Божията любов и викате: Кой ще ми покаже как да направя сигурно моето призвание и избор?
Сатана грижливо изучава слабостите на човешкото тяло и след това започва да работи, мамейки и впримчвайки хората. Ние живеем сред най-големи изкушения, но ни е обещана победа, ако се борим мъжествено в борбата на Господа. Всички са в опасност. Но ако живеете смирено и с молитва, ще излезете от процеса на изпитанието по-скъпоценни от чисто злато, дори от златото на Офир. Ако обаче сте невнимателни и не се молите, ще бъдете като звънтяща мед или дрънкащ кимвал.
Някои почти са се загубили в мъглите на скептицизма. За тях бих казала: Не мислете по този начин. Насочете ума си към Бога. Колкото по-тясно сте свързани чрез вяра и святост с Вечния, толкова по-ясни и по-светли ще ви се виждат Неговите постъпки. Направете живота, вечния живот, целта, която трябва да постигнете.
Зная опасността, в която се намирате. Ако изгубите доверие в свидетелствата, ще се отклоните от библейската истина. Страхувам се, че много от вас ще заемат позиция на оспорване и съмнение. Затова, обезпокоена за душите ви, искам да ви предупредя. Колцина ще обърнат внимание на предупреждението? Когато сега имате предвид свидетелствата и срещнете някое, което посочва грешките ви, ще се почувствате ли свободни да приемете, или да отхвърлите някои от тях или всичките? Тази част, която най-малко сте склонни да приемете, е тъкмо онази, от която най-много се нуждаете. Бог и Сатана никога не си сътрудничат. Свидетелствата носят или белега на Бога, или белега на Сатана. Добро дърво не може да ражда лош плод, нито лошо дърво – добър плод. По плодовете им ще ги познаете. Бог е казал това. Кой трепери от словото Му?

В Колорадо така бях загрижена за вас, че макар и слаба, написах много страници, които да се прочетат на лагерното ви събрание. Слаба и трепереща станах в три часа сутринта, за да ви пиша. Бог говореше чрез инструмент от пръст. Може да кажете, че това съобщение е само едно писмо. Да, писмо, но продиктувано от Святия Дух, за да се представят на вниманието ви неща, които ми бяха показани. В това писмо, в това свидетелство, е само посоченото от Бога. Във вестника не пиша нито една статия, която да изразява мои собствени идеи. Онова, което пиша, ми е показано от Бога във видение – скъпите лъчи на истината, светещи от престола. (1882 г. т.5, с. 67.)