РЕЛИГИЯТА И УМЪТ – 08 – Ум, характер и личност – Елена Вайт – (Елън Уайт)

8
РЕЛИГИЯТА И УМЪТ*(ЗАБЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА: * Виж глава 43 „Ум и духовно здраве)
ЛЮБОВТА НА ХРИСТОС ОЖИВОТВОРЯВА ЦЯЛОТО СЪЩЕСТВО НА ЧОВЕКА. Любовта, която Христос влива в цялото същество на човека, притежава оживотворяваща сила. Тя докосва с изцеление всяка част от тялото – мозъка, сърцето, нервите. Чрез нея биват подбудени към дейност най-висшите енергии на организма. Тя освобождава душата от вина и скръб, от безпокойството и грижите, които смазват силите на живота. С нея идва ведрост и спокойствие. Тя всажда в душата радост, която нищо земно не може да унищожи – радост в Светия Дух – даряваща здраве, живот, мир.

ДЕЛОТО НА ХРИСТОС Е ДА ЛЕКУВА „СЪКРУШЕНИТЕ ПО СЪРЦЕ“. Божията целителна сила протича през цялата природа. Когато едно дърво бъде наранено, когато човешко същество бъде наранено или му се строши кост, природата веднага започва да поправя повредата. Даже и преди нуждата да съществува, целителните средства са в готовност. И ако някоя част от организма бъде увредена, незабавно всяка сила влиза в действие за възстановяването й. Така е и в духовното царство. Преди грехът да създаде нуждата, Бог бе предвидил лекарството. Всяка душа, която се поддаде на изкушението, е наранена и увредена от противника. Но там, където има грях, има и Спасител. Христовото дело е да „изцелява съкрушените по сърце, да проповядва избавление на пленниците,… да пуска на свобода наранените“ (Лука 4:18 – англ.пр.).

ПРЕДПИСАНИЕТО НА СПАСИТЕЛЯ ЗА УМСТВЕНИ И ДУШЕВНИ БОЛЕСТИ. Думите на Исус Христос „Елате при Мене… и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28) са рецепта за лекуването на физически, психични и духовни болести… Макар хората сами да са си навлекли страданията чрез своя греховен живот и дела, Той ги съжалява. В Него те могат да намерят помощ. Той ще извърши велики неща за онези, които Му се доверяват.

ЕВАНГЕЛИЕТО СРЕЩУ НАУКАТА И ЛИТЕРАТУРАТА. Науката или литературата не могат да дадат на помрачения човешки ум светлината, която му дарява славното евангелие на Божия Син. Единствено Бог може да извърши великото дело за освещаването на душата. Не е чудно, че ап. Павел възкликва: „… не се срамувам от благовестието Христово, защото е Божия сила за спасяване на всеки, който вярва“ (Римл. 1:16). Христовото евангелие става една Личност в човека, който вярват, и го прави живо послание, „познато и прочитаемо от всички човеци“. По този начин „квасът“ на благочестието преминава в човешките множества. Небесните интелигентни същества са в състояние да различат истинското величие на характера, защото само добротата се оценява като нещо действено и полезно пред Бога.

ЕДИНСТВЕНО ЕВАНГЕЛИЕТО МОЖЕ ДА ИЗЛЕКУВА ЗЛИНИТЕ, КОИТО СА ПРОКЛЯТИЕ ЗА ОБЩЕСТВОТО. Единственото лекарство за греховете и скърбите на хората е Христос. Единствено евангелието на Неговата благодат може да лекува злините, които са проклятие за обществото. Несправедливостта на богатите към бедните и омразата на бедните към богатите еднакво имат корените си в себелюбието, което може да се изкорени само чрез покоряване на Христос. Единствено Той вместо егоистично и греховно сърце дава ново сърце, способно да обича. Нека служителите на Христос проповядват евангелието с духа, изпратен им от Небето, и да работят така, както Той работеше за благото на хората. Тогава ще се видят такива резултати в благословение и въздигане на човечеството, каквито са напълно невъзможни за човешката сила.

СЪВЪРШЕНСТВО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО САМО ЧРЕЗ ХАРМОНИЧНО РАЗВИТИЕ. Усъвършенстването на ума е дълг към себе си, към обществото и към Бога. Но никога не трябва да си измисляме начини за развиване на интелекта за сметка на морала и духовността. Защото единствено чрез хармонично развитие както на умствените, така и на моралните способности, може да бъде постигнато висшето съвършенство и на двете.

БОЖЕСТВЕНИЯТ „КВАС“ ПРОМЕНЯ УМА. В притчата на Христос жената поставя кваса в тестото. Необходимо е да се отговори на една нужда… По този начин Божественият квас върши своята работа… Умът се променя; способностите се поставят в действие. Човекът не е снабдяван с нови способности, но тези, които притежава, биват осветени. Мъртвата дотогава съвест оживява. Човекът не може да постигне тази промяна сам. Тя може да стане само чрез Светия Дух…
Когато умът ни е контролиран от Божия Дух, ще разбираме урока, предаден чрез притчата за кваса. Хората, които отварят сърцата си, за да приемат истината, ще разберат, че Божието слово е великият инструмент за преобразяване на характера.

ЕВАНГЕЛСКАТА ИСТИНА ОСИГУРЯВА ТВЪРДА ЦЕЛ. Всеки от нас се нуждае от дълбока проницателност по отношение на ученията на Божието слово. Умът трябва да бъде подготвен да устои на всяко изпитание и да се съпротивява на всяко изкушение, независимо дали то идва отвътре или отвън. Трябва да знаем защо вярваме, защо сме на страната на Господа. Истината трябва да бди в нашите сърца, готова да затръби тревога и да ни призове към действие срещу всеки враг. Силите на мрака ще насочат пълчищата си срещу нас; и всички, които са безразлични, нехайни и безгрижни, които са насочили чувствата си към своите земни съкровища и не са проявили грижа да разберат Божията воля за Неговия народ, ще бъдат тяхна готова плячка. Никаква сила, освен познанието за истината, каквато е в Исус Христос, не ще ни направи някога твърди. Но с Него човек може да обърне хиляди, а двама – десетки хиляди към бягство.

КОГАТО СЕ ПОСВЕТИМ НА ХРИСТОС, ТОВА НИ НОСИ МИР. Цялото ни бъдеще зависи от личното отваряне на сърцето ни, за да приемем Княза на мира. Умът може да намери спокойствие и мир във и чрез посвещение на Христос, в Когото е истинската сила. След като сте си осигурили този мир, този комфорт, тази надежда, които Той предлага на душата, сърцето ви ще се радва в Бога, вашия Спасител, за великата и удивителна надежда, представена ви като на специална личност, признаваща Великия Дарител. Тогава ще бъдете толкова благодарни, че ще хвалите Бога за великата любов и благодат, които са ви дарени.
Гледайте към вашия Помощник, Исус Христос. Поканете Неговото благодатно присъствие. Умът ви може да бъде подновяван ден след ден и ваша привилегия е да приемете мир и почивка, да се издигнете над трудностите на живота и да хвалите Бога за Неговите благословения. Не издигайте бариери от нежелателни неща, които държат Исус далече от душата ви. Променете своето говорене, не роптайте! Нека бъде изразявана благодарност за великата любов на Христос, която Той е показвал и продължава да проявява към вас.

МИСЛЕНЕТО ЗА ХРИСТОС ОСИГУРЯВА СТИМУЛИ. Ако разрешим на ума си да се занимава малко повече с Христос и с небесния свят, ще открием чудесни стимули и подкрепа за воюването си в битките на Господа. Гордостта и любовта към света губят силата си, когато размишляваме върху славните неща на онази по-добра страна, която скоро ще стане наш дом. Пред прелестта на Христос всички земни привлекателни неща изглеждат от малка стойност.

ПОЗНАНИЕТО УКРЕПВА УМА И ДУШАТА. Нуждаем се от познание, което ще засили ума и душата и ще ни направи по-добри хора. Възпитанието на сърцето е от много по-голямо значение, отколкото само книжното учение. Добре е, даже е много важно да се притежава познание за света, в който живеем. Но ако оставим вечността вън от сметките си, ще претърпим неуспех, от който никога не ще можем да се възстановим.

УМЪТ И ДУХОВНАТА БИТКА. Нашето усъвършенстване в моралната чистота зависи от правилното мислене и от правилното действане. „Не онова, което влиза в устата, осквернява човека, но онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“ „Защото от сърцето произлизат зли мисли, убийства, прелюбодейства, осквернение, кражби, лъжесвидетелство, богохулства. Това са нещата, които оскверняват човека“ (Матей 15:11, 19, 20).
Злите мисли погубват душата. Преобразяващата сила на Бога променя сърцето, пречиства и дарява с финес мисълта. Ако не се полагат решителни усилия, за да се държат мислите съсредоточени към Христос, благодатта не може да се разкрие в живота. Умът трябва да участва в духовната битка. Всяка мисъл трябва да бъде доведена в „плен“, в подчинение на Христос. Всички навици трябва да бъдат доведени под Божия контрол.

ЗАЕТОСТТА НА УМА – ЗАЩИТА СРЕЩУ ЗЛОТО. Като защита срещу злото заетостта на ума с добро струва много повече от безбройните бариери и ограничения на закона и дисциплината.

ИЗВРАТЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ НОСИ МРАК. Ако „окото“ на ума съзира превъзходствата на „тайната на благочестието“ и предимствата на духовните богатства над светските, цялото тяло ще бъде осветено. Ако въображението е извратено от омаята на земния разкош и блясък, и печалбата от тях изглежда нещо привлекателно и благочестиво, цялото тяло е в мрак. Когато са съсредоточени върху земните съкровища, силите на ума, биват унижени и намаляват.

УМЪТ ДА Е НАСОЧЕН КЪМ ТВОРЕЦА, А НЕ КЪМ ВЪЗВИШАВАНЕ НА ЕГОТО. Ако на този принцип [на работата за Божия прослава] се отдаваше вниманието, което неговата важност изисква, щеше да има реална промяна в някои от сегашните методи за образование и възпитание. Вместо да предизвикват гордостта и себелюбивите амбиции, запалвайки дух на надпревара, учителите трябва да се стремят да пробуждат любов към благочестието, към истината и красотата, а не желание за превъзходство… Вместо да бъде насочван само към земните стандарти или да бъде движен от желанието за себевъзвишаване (което само по себе си унижава и обезценява), умът би трябвало да бъде насочван към Твореца, за да Го опознае и да стане подобен на Него.

ЖИВАТА ВОДА СРЕЩУ РАЗПУКАНИТЕ ЩЕРНИ. Исус Христос познава нуждите на душата. Великолепие, пищност, богатства и почести не могат да удовлетворят сърцето. „Ако е жаден някой, нека дойде при Мене“ – е казал Той. Богатите, бедните, висшите, нисшите – са еднакво добре дошли. Той обещава да облекчи товара на ума, да утеши скръбта и да даде надежда на отчаяните.
Много от онези, които слушаха Исус, оплакваха разочаровани надежди. Мнозина носеха в сърцата си тайна скръб, други се стремяха да задоволят неспокойните си копнежи с нещата на този свят или с похвала от човеци. Но когато всичко това бъдеше спечелено, те откриваха, че са се трудили, за да стигнат само до разпукани щерни, от които не можеха да утолят жаждата си. Сред блясъка на радостните сцени те стояха неудовлетворени и тъжни.
Внезапният вик „Ако е жаден някой“ ги сепна от тъжните им размисли и когато се вслушаха в думите, които последваха, умовете им пламнаха с нова надежда. Светият Дух разкриваше символа пред тях и те виждаха в него предложения им безценен дар на спасението.

НЕОБХОДИМО Е СЪЕДИНЕНИЕ НА БОЖЕСТВЕНО С ЧОВЕШКО УСИЛИЕ. Духът доставя силата, която поддържа борещите се и полагащите усилия души, във всеки критичен случай – сред неприятелското отношение на роднини и близки, пред омразата на света и съзнанието за собствените несъвършенства и грешки. Съединението на Божественото и човешкото усилие, тясното общение в началото, в края и завинаги с Бога, е източникът на всяка сила – то е абсолютно необходимо.