Родители и деца – 28 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Показано ми беше, че преди да започнат да възпитават децата си, родителите, които се боят от Бога, трябва да опознаят техните темпераменти и предразположения, за да разберат нуждите им. Някои родители са грижовни към временните нужди на децата си. Любезно и предано им прислужват, когато са болни, и смятат, че с това са изпълнили дълга си. Но тук те грешат. Тяхната работа едва е започнала. Трябва да се проявява грижа за нуждите на ума. Необходимо е умение да се открие добро лекарство за излекуване на наранената душа.
И децата имат изпитания също толкова мъчни и тежки за понасяне, както и възрастните. Самите родители не се чувстват еднакво добре през цялото време. Често пъти умовете им са объркани. Те действат под въздействието на погрешни чувства и разсъждения. Говорят раздразнително и по начин, които възбужда гняв у децата им, а понякога са твърде взискателни и избухливи. Този дух се пренася на горките дечица, а родителите не са подготвени да им помогнат, защото сами са причинили затруднението. Понякога всичко изглежда безнадеждно. Атмосферата наоколо е изпълнена с раздразнителност и всички са нещастни и зле настроени. Родителите обвиняват за това бедните дечица и мислят, че те са много непослушни, най-лошите деца на света, докато всъщност причината за смущението е в самите тях.
Някои родители жънат бури, защото не умеят да се владеят. Вместо любезно да помолят децата си да извършат това или онова, те им заповядват с раздразнителен тон и в същото време на устните им стои укор или порицание, без децата да са го заслужили. Родители, такова поведение спрямо деца убива тяхната жизнерадост и ентусиазъм. Те изпълняват поръченията ви не от любов, а защото не смеят да постъпят другояче. Не вършат нещата от сърце. Вместо удоволствие изпитват неприятни чувства, а това често пъти ги кара да забравят да изпълнят вашите наставления, което пък засилва раздразнението ви и за децата става още по-лошо. Упреците продължават, лошото им поведение се представя пред тях в най-мрачни краски, докато те се обезкуражат и им е безразлично къде грешат и къде не. Оставят се да ги води мисълта „Все ми е едно!“ и започват да търсят удоволствия и забавления извън дома, далеч от своите родители, защото у дома не им приятно. Те се смесват с гамените от улицата и много скоро стават покварени като и най-лошите.

Какво могат да направят родителите
У кого е вината за този голям грях? Ако домът беше привлекателен, ако родителите бяха нежни към децата си и любезно им възлагаха задачи, ако с любов ги учеха как да се подчиняват на техните желания, щяха да докоснат струна в сърцата им. Тогава и крачета, и ръчички, и сърца с желание и готовност щяха да ги слушат. Като контролират преди всичко себе си, любезно разговарят с децата си и ги хвалят, когато те се стараят да вършат правото, родителите могат да окуражат техните усилия, да ги направят много щастливи и да създадат в семейството ведра атмосфера, която ще пропъди всяка мрачна сянка и ще внесе в дома много радост и слънчева светлина.
Понякога родителите извиняват собственото си погрешно поведение с това, че не се чувстват добре. Те са изнервени и смятат, че не могат да бъдат търпеливи и спокойни и да говорят любезно. Но се лъжат и така доставят удоволствие на Сатана, който се радва, че те не считат Божията благодат достатъчна да победят естествените си слабости. Могат и трябва през цялото време да контролират себе си. Бог изисква това от тях. Необходимо е да разберат, че когато се поддават на нетърпението и раздразнителността, с това причиняват страдания на другите. Близките им се влияят от духа, който те изявяват и ако и те започнат да се ръководят от същия дух, злото нараства и всичко тръгва зле.
Родители, когато сте раздразнени, не бива да правите този голям грях – да отравяте цялото си семейство с този опасен дух. В такъв случай удвоете вниманието върху себе си и решете в сърцето си да не съгрешите с устните си, а да изговаряте само любезни, окуражителни думи. Кажете си: „Аз няма да разваля щастието на децата си с нито една раздразнителна дума!“ Чрез такъв самоконтрол ще добиете твърдост. Нервите ви няма да бъдат толкова чувствителни и чрез зачитане принципите на правото ще станете по-силни. Съзнанието, че изпълнявате вярно своя дълг, ще ви подкрепи. Божиите ангели ще одобряват вашите усилия и ще ви помагат.
Когато сте нетърпеливи, вие твърде често смятате, че причината е в децата и ги обвинявате, а те не заслужават това. При друг случай може да са вършили същите неща и вие да сте ги одобрявали. Децата забелязват и чувстват тези нередности, а и самите не винаги са същите. Понякога са готови да посрещат донякъде променливите ви настроения, а друг път са нервни и раздразнителни и не могат да понасят упреците, срещу които духът им се бунтува. Родителите смятат, че всички са длъжни да се съобразяват с тях и да им отстъпват поради душевното им състояние в момента, като не винаги схващат необходимостта и те да отстъпят на своите бедни деца. Извиняват се, но ако забележат същото у децата си, които нямат техния опит и дисциплина, започват да ги укоряват безмилостно.
Някои родители са нервни по темперамент и когато са уморени и потиснати от работа и грижи, загубват спокойствие и са раздразнителни и нетърпеливи към тези, които би трябвало да им бъдат най-скъпи на земята. Такова поведение наскърбява Бога и хвърля сянка над семейството. Необходимо е децата често да бъдат успокоявани в техните затруднения с най-нежно съчувствие. Взаимната любезност и търпение ще превърнат дома в рай и ще привличат святи ангели в семейния кръг.
Майката може и е длъжна да положи усилия, за да контролира нервите и ума си, когато е отпаднала. Дори и когато е болна, тя може, ако работи над себе си, да бъде любезна и бодра и да понася повече шум, отколкото е предполагала, че може да понесе. Не трябва да допуска децата да чувстват нейните слабости и да помрачава младите им, чувствителни умове чрез отпадналия си дух. В противен случай домът ще им изглежда като гробница, а майчината стая – най-безрадостното място на света. Умът и нервите добиват тонус и укрепват чрез упражняването на волята. В много случаи силата на волята ще се окаже ефикасно средство за успокояване на нервите.

Критично време за децата
Не допускайте децата да ви виждат с навъсено чело. Ако се поддадат на изкушението, но след това осъзнаят грешката си и се покаят, простете им така щедро, както се надявате, че небесният ви Отец ще прости и на вас. Наставлявайте ги приятелски и ги привързвайте към себе си. Сега е критично време за децата. Те ще бъдат изложени на влияния, които ще ги отчуждават от вас, но вие трябва да противодействате на това. Учете ги да ви се доверяват. Нека ви споделят своите изпитания и радости. Когато ги насърчавате, вие ще ги спасите от много примки, които Сатана е приготвил за техните неопитни нозе. Не се отнасяйте към тях строго, забравяйки собственото си детство, и че те са само деца. Не очаквайте от тях да бъдат съвършени и не се старайте да ги направите мъже и жени в поведението им изведнъж. По този начин си затваряте достъпа до тях, който иначе бихте имали, подтиквате ги да отворят широко вратите за вредни влияния и да дадат възможност на други да отровят техните млади сърца още преди вие да сте видели опасността, в която се намират.
Сатана и неговите войнства полагат огромни усилия, за да въздействат върху умовете на децата. Затова трябва да се отнасяме към тях с искреност, християнска нежност и любов. Това ще засили влиянието ви и те ще чувстват, че могат да ви имат пълно доверие. Обградете децата с очарованието на дома и на общуването с вас. Така те няма да изпитват толкова голямо желание да общуват в компании с други младежи. Сатана работи чрез такива младежи и ги кара да си влияят един на друг и да си покваряват умовете. Това е най-успешният начин, по който той може да действа. Младите силно си влияят. Техните разговори не винаги са подбрани и възвишени. Шепнат си неприлични неща и ако не им се окаже решителна съпротива, тези приказки намират почва в сърцето, пускат корен и израстват, за да дадат плодове, и така покваряват добрите нрави. Поради злините, които съществуват сега в света, и поради необходимостта от ограничения, които трябва да се поставят пред децата, родителите е необходимо да удвоят старанията си да ги привържат към себе си и да им помогнат да разберат, че те желаят да ги направят щастливи.

Разбиращите родители
Родителите не трябва да забравят своите детски години, когато са копнеели за съчувствие и любов, и колко нещастни са се чувствали, когато са ги мъмрели и упреквали с раздразнение. Техните сърца трябва да се върнат към младостта и да се постараят да разбират нуждите на децата си. И все пак с твърдост и любов те трябва да изискват послушание от тях. Думата на родителите да бъде изпълнявана безусловно.
Божиите ангели наблюдават децата с най-голям интерес, за да видят какви характери ще развият. Ако Христос се отнасяше към нас така, както често се отнасяме един към друг и към децата си, ние щяхме да бъдем сломени и щяхме да изпаднем в най-голямо отчаяние. Видях, че Исус познава нашите слабости и сам е споделил нашата опитност във всичко, освен в греха; затова ни е приготвил пътека според нашите сили и способности. Както Яков крачеше бавно и с отмерени крачки според вървежа на децата, така и Исус иска да стопля живота ни с утехата на Своето присъствие и да бъде наш непрестанен водач. Той никога не презира, не забравя и не изоставя децата от стадото си. Не върви толкова бързо, че ние и нашите деца да не можем да Го следваме. О, не! Той е изравнил пътеката на живота дори и за децата. А от родителите се изисква да ги водят в Неговото име по тесния път. Бог ни е определил една пътека, пригодена според силата и възможностите на децата.
* * *
Бъдете нежни с децата си. Не ги отблъсквайте с липсата на съчувствие към техните детски спортни игри, радости и скърби. Никога не си позволявайте да бъдете намръщени или груби думи да излизат от устата ви. Бог записва всичко, което говорите, в Своята книга. Грубите думи озлобяват и нараняват сърцата на децата, а в някои случаи тези рани се лекуват много мъчно. Децата са чувствителни и към най-малката несправедливост. Някои се обезкуражават и не обръщат внимание нито на високия, гневен глас, нито се страхуват от заплахата за наказание. Бунтът в сърцата им твърде често е предизвикан от погрешното възпитание на родителите. В противен случай децата щяха да изградят добър и хармоничен характер. Майка, която не може да се владее напълно, е негодна да възпитава децата си (1875 г., т. 3, стр. 532, 533).

* * *
Овладейте естествената си склонност да бъдете винаги твърде взискателна към сина си, да не би честите укори да направят нежелано вашето присъствие и той да намрази съветите ви. Привържете го към сърцето си не чрез погрешна отстъпчивост, а със златните връзки на любовта. Можете да бъдете едновременно и твърда, и любезна. Христос ще бъде ваш помощник. Любовта е средството, което ще привлече сърцето, и вашето влияние ще утвърди децата ви в добрия път.
Аз съм ви предупреждавала срещу този дух на упреци и бих желала още веднъж да ви напомня за този недостатък. Понякога Христос правеше това със строгост и в някои случаи може би е необходимо и ние да вършим същото. Трябва да имаме предвид обаче и това, че докато Христос знаеше истинското състояние на онези, които осъждаше, точно колко укор можеха да понесат, и какво бе необходимо, за да поправи погрешното им поведение, Той умееше също така и да състрадава на заблудените, да утешава нещастните и да окуражава слабите. Знаеше как да предпази душата от отчаяние и как да я изпълни с надежда, защото бе запознат с истинските подбуди и с особените изпитания на всеки ум. Не допускаше грешка (1876 г., т. 4, стр. 66).