Самоконтрол и вярност – 30 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Нямаме право да претоварваме умствените или физическите си сили, така че да сме лесно възбудими и да изричаме думи, които обезславят Бога. Господ иска винаги да бъдем тихи и дълготърпеливи. Каквото и да правят другите, трябва да представяме Христос, като правим това, което той би извършил при подобни обстоятелства.
Всеки, който е на отговорен пост, всеки ден да взема решения, последвани от значителни резултати. Често пъти той трябва да мисли бързо и това може да правят успешно само от онези, които практикуват строго въздържание. Умът заяква от правилната употреба на физическите и умствените сили. Ако напрежението не е много голямо, то получава нова сила с всяка оценка.
Никой друг, освен християнина, не може да бъде истински благороден човек.
Да се пренебрегва съобразяването с Божиите изисквания във всяка подробност, означава сигурен неуспех и загуба за грешника. Като не пази Господния път, той ограбва Създателя си от служенето, на което има право. Това действа против него; той не успява да спечели онази благодат, онази сила, онази характерна сила, с получаването на която се привилегирова всеки, който отдава всичко на Бога. Като живее отделно от Христос, е изложен на изкушения. Допуска грешки в работата си за Учителя. Като не е верен на принципите в малките неща, не успява да извършва Божията воля в по-големите неща. Действа според принципите, на които е привикнал.
Бог не може да се съедини с онези, които живеят за да угодят на себе си, да направят себе си първи. Живеещите така в края ще бъдат най-последни от всички. Грехът, който е почти безнадежден и неизцелим, е гордостта на мисълта, самоизмамата. Това пречи на всяко израстване. Когато човек има дефекти в характера, но не ги признава; когато е така упоен от самоувереност, че да не може да види грешката си, как ще може да се очисти? „Здравите нямат нужда от лекар, а болните“ (Матей 9:12). Как може да се промени този, който счита пътищата си за съвършени?
Когато някой, за когото се мисли(предполага), че е воден и поучаван от Бога, се отклони от пътя поради самоувереност, мнозина го последват. Неговата невярна стъпка може да заблуди хиляди.

Необходимост от принасяне на плод
Размислете върху притчата за смокинята:
„Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: „Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам, отсечи я, защо да запразня земята?“ А той в отговор му рече: „Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш“ (Лука 13:6-9).
„Подир това…“ В тези думи има урок за всички, свързани с Божието дело. На дървото, което не носеше плод, се даде период на изпитание. По същия начин Господ дълго време търпи народа Си. Но на хора, които имат големи привилегии и заемат постове на високо и свято доверие и не носят плод, той казва: „Отсечи го, защо да запълва земята?“
Нека тези, които са свързани със специалните инструменти на Господа, помнят, че Той ще иска плод от лозето Си. Отплатите ще бъдат съразмерни с подарените благословения. Небесните ангели са посещавали и са служили на всяко място, където са установени Божии институти. Невярност в тези институти е по-голям грях, отколкото на друго място, защото влиянието там е по-голямо. Невярност, неправда, безчестие, прикриване на злото спират светлината, с която Господ възнамерява да свети чрез Своите инструменти.
Светът наблюдава, готов да критикува с острота и строгост думите, поведението и търговските ви сделки. Всеки, който участва в Божието дело е наблюдаван и претеглян на везните на човешкото разбиране. Впечатления, благоприятни или не, за библейската религия, се създават постоянно в умовете на всички, с които имате работа.
Светът наблюдава какъв плод дават назоваващите се християни. Той има право да очаква себеотрицание и саможертва от твърдящите, че вярват в истината за това време.
Между нас е имало и ще има служители, които не чувстват нуждата от Исус на всяка стъпка. Мислят, че нямат време да се молят и да посещават религиозни събрания. Имат толкова много работа, че не могат да отделят време да запазят душите си в Божията любов. Тогава Сатана се заема да създаде празни представи.
Служители, които не са прилежни и верни, навреждат изключително много. Те са пример на другите. Във всеки институт има някой, който работи от все сърце и с радост. Не ще ли им подейства „квасът“? Ще бъде ли институтът оставен без някои искрени примери на християнска вярност? Когато тези, които твърдят, че са Христови представители, изявяват, че не са покаяни и характерите им са низки, себични, нечисти, ще трябва да бъдат отстранени от делото.
Работниците трябва да осъзнаят светостта на доверието, с което Господ ги е удостоил. Импулсивни подбуди, капризни действия трябва да се отстранят. Тези, които не различават святото от обикновеното, не са безопасни стопани на високи отговорности. Когато бъдат изкушени, ще изменят на оказаното им доверие. Които не ценят привилегиите и възможностите да са свързани с Божието дело, няма да устоят, когато неприятелят постави специалните си изкушения. Те биват лесно подвеждани от себелюбиви, амбициозни проекти. Ако продължават да не различават правото от изкривеното и след като им се е представила светлината, да бъдат отстранени от института и колкото по-скоро стане това, толкова по-чист и възвишен ще бъде характерът на делото.
В който и да е Господен институт не трябва да бъде задържан никой, не съзнаващ в момент на криза, че Божиите начини са святи. Ако работниците нямат желание за истината, ако връзката им с института не ги прави по-добри, не поражда в тях любов към истината, тогава след кратък изпит ги отстранете от работата, защото тяхната нерелигиозност и неверие влияят върху другите. Злите ангели работят чрез тях, за да заблудят постъпилите току-що на работа. За чираци назначавайте обещаващи младежи, които обичат Бога. Но ако ги обедините с други, не обичащи Бога, те попадат в постоянна опасност от нерелигиозно влияние. Полу сърдечните и светските, които са отдадени на клюкарство, които се хранят с грешките на другите и забравят своите, трябва да се отстранят от работа.