Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

САТАНИНСКАТА НАУКА НА СЕБЕВЪЗВЕЛИЧАВАНЕ – 80 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

80
САТАНИНСКАТА НАУКА НА СЕБЕВЪЗВЕЛИЧАВАНЕ

ОПАСНОСТ ОТ ТЕОРИЯТА ЗА ПРИСЪЩАТА НА ЧОВЕКА СИЛА. Ако Сатана би успял така да помрачи и измами човешкия ум, щото да накара смъртни човеци да смятат, че в тях самите има собствена сила за извършване на велики и добри дела, те биха престанали да разчитат на Бога Той да върши вместо тях онова, което те смятат, че е (има изгубен текст от два-три реда????) не отдават на Бога славата, която Той изисква и която се дължи на Неговото велико и превъзходно величие. По този начин целта на Сатана е постигната и той ликува, че паднали човеци самонадеяно, дръзко и безочливо въздигат себе си.

ЧОВЕКЪТ – ОБРАЗЕЦ ЗА ХАРАКТЕР САМ ЗА СЕБЕ СИ. Сатана мами човеците и днес, както е измамил Адам и Ева в рая: чрез ласкателство, чрез подбуждане на желание за постигане на забранено познание и на амбиция за себевъздигане. Именно подхранването на тези злини е причинило падението в грях на човечеството и чрез тях Сатана цели да постигне и гибелта му. “Ще бъдете като богове – заявява той, – да познавате добро и зло” (Битие 3:5). Спиритизмът учи, че “човекът е творение на еволюцията и прогреса; че неговата участ още от рождението му е да се развива и да върви напред чак до вечността”. И също: “Всеки ум ще съди себе си, а не друг”. “Съдът ще бъде справедлив, защото това е съдът на собственото “аз”… Престолът е вътре във вас”. Един спиритически учител казва, че когато “духовното съзнание се пробудило вътре в него, видял, че всичките му съчовеци били непаднали полубогове”. Друг заявява: “Всяко праведно и съвършено същество е Христос”.
Така праведността и съвършенството на безпределния и безкраен Бог – истинския обект на поклонение – и съвършената правда на Неговия закон, истинския образец за човешко постижение – Сатана е заместил с греховното и заблуждаващо се естество на самия човек, правейки го единствен обект на поклонение и единствено правило за преценка и образец на характер. Това наистина е развитие, но не към прогрес, а регрес.

НЕ СЕ НАМИРА В УЧЕНИЯТА НА ХРИСТОС. Бях наставена, че следният текст се прилага специално за съвременния спиритизъм: Колосяни 2:8: “Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа”… “Празна измама” изпълва умовете на бедни смъртни същества. Те мислят, че в тях самите има такава сила, която да върши велики дела, и не съзнават необходимостта от по-висша сила. Техните принципи и вяра са “по човешки предания, по първоначалните учения на света, а не по Христа”.
Исус Христос не ги е учил на тази философия. Нищо от този вид не може да се намери в Неговите учения. Той не е отправял умовете на греховните смъртни същества към самите тях, нито към сила, която те не притежават. Винаги е насочвал умовете им към Бога, Твореца на Вселената, като източник на тяхната сила и мъдрост. Специални предупреждения са дадени в стих 18: “Никой да не ви отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял, и напразно се надува с плътския си ум”.

ТЕОРИЯТА ЗА ОТГОВОРНОСТ САМО ПРЕД СОБСТВЕНОТО “АЗ”. Той [Сатана] е погубил и погубва хиляди, като ги изкушава да се поддават на страстите си, и по този начин принизява цялото естество на човека до животинското. И за да завърши делото си, той заявява чрез духовете, че “истинското познание поставяло човека над закона”; че “всичко е право”; че “Бог не осъжда”; и че “никой извършен грях не носи вина”.
Когато хората бъдат накарани по този начин да вярват, че пожеланието е най-висшият закон, че свободата е разпуснатост и че човекът е отговорен единствено пред самия себе си, кой трябва да се чуди, че покварата и развалата са на всяка крачка? Множествата жадно приемат учения, които ги оставят свободни да слушат подтиците на плътското сърце. Юздите на самоконтрола биват поставени в ръцете на страстта, силите на ума и душата се подчиняват на животинския нагон и Сатана с ликуване хвърля в мрежата си хиляди, които изповядват, че са християни.

ЛУЦИФЕР ПОЖЕЛА СИЛАТА НА БОГА, НО НЕ И ХАРАКТЕРА МУ. Луцифер пожела силата на Бога, а не Неговия характер. Той пожела за себе си най-високото място. И всяко същество, което действа чрез неговия дух, ще върши същото. По този начин отчуждението, несъгласието и борбите са неизбежни. Владичеството е целта и наградата на най-силните. Сатанинското царство е царството на по-силния; всеки човек гледа на другия като на пречка по пътя на собствения си напредък и като на стъпало, върху което може да стъпи, за да се изкачи на по-високо място.

УПОРСТВОТО СПИРА БОЖЕСТВЕНАТА ПОМОЩ. Когато Бог изпрати Мойсей при фараона, египетският владетел получи светлина, но й се съпротиви. И всяка негова съпротива докарваше още по-тежко упорство. Дали Бог постави пред него преграда, та той да не може да се обърне към светлината? Не! Причината беше в равнодушието към доказателствата. Упоритостта на фараона бе проблемът – светлината грееше, но той не я прие.

УПОРИТОСТ, УПОРСТВО И СЪЗНАТЕЛНОСТ (РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА ЕДИН СВОЕНРАВЕН И МАМЕЩ СЕБЕ СИ ЧОВЕК). Когато прочетеш писмата, които ти изпратих в Портланд, ще получиш известна представа за упоритостта на човека и неговото решение да върши онова, което иска, и да върви по собствените си пътища. Той не чувства нужда от съвета на Господа, но счита за по-безопасно да ходи в искрите на собствената си светлина. Той ще върши всичко, за да бъде служител в делото, но не и именно онова, което Господ е определил за правилно. Ако се окаже предател, както стана…, той без съмнение ще го направи под предлог за съзнателност.
Тази претенция за съзнателност е била цялостно изпитана и изпробвана. Аз говоря нещо, което разбирам, когато ти казвам, че имам малко доверие в неговата съзнателност. Съществува добра съвест и лоша съвест и човекът е напълно измамен в самия себе си. Намирайки се под тази измама, той прави много неща в собствения си дух, които не са в хармония с Божия Дух. Въпреки това той ще бъде неподатлив като скала за съвет или за какъвто и да е било друг път, освен неговия собствен.

СТРАШНАТА СИЛА НА САМОИЗМАМАТА. Да бъдеш без благодатта на Божия Дух е наистина тъжно нещо; но много по-ужасно състояние е да бъдеш лишен от духовност и от Христос и въпреки това да се опитваш да се оправдаваш, като казваш на обезпокоените за тебе, че не се нуждаеш от техните страхове и съмнения. Чудовищна е силата на измамата върху човешкия ум! Каква слепота – да смяташ светлината за мрак и мрака за светлина! Верният свидетел ни съветва да си купим от Него “злато, пречистено през огън, бяла дреха и очно масло”. Препоръчаното тука масло е било изпитано в огъня е вярата и любовта. То прави сърцето богато, защото е било пречиствано, докато е станало свято. И колкото повече е изпробвано, толкова по-чисто е ставало в своя блясък.

СИЛАТА НА САТАНА В СЕБЕВЪЗВИШАВАНЕТО. Колко празна е човешката помощ, когато силата на Сатана се упражнява върху човешко същество, което се себевъздига и не знае, че взема участие в сатанинската “наука”. В своята самоувереност човекът отива право в примката на неприятеля и бива хванат в капана. Той не е обръщал внимание на даваните му предупреждения и е уловен от Сатана като негова плячка. Ако би ходил смирено след Бога, той щеше да прибегне за помощ до мястото, което Бог му е осигурил. Така във време на опасност би бил в безопасност, защото Господ щеше да издигне знаме срещу неприятеля за него.

ДОВЕЖДАНЕ ДО САМОУБИЙСТВО. Светът, който живее, сякаш няма Бог, и е погълнат от своите себелюбиви действия, скоро ще преживее внезапна гибел и няма да избегне участта си. Мнозина продължават безгрижно да угаждат на собственото си “аз”, докато толкова се отвратят от живота, че посегнат на себе си.
Танцуване и увеселения, пиене и пушене, угаждане на животински страсти – вършейки всички тези неща, те вървят като бивол на заколение. Сатана действа с цялото си изкуство и чародейство, за да кара хората постоянно да вървят сляпо напред, докато Господ стане от мястото си, за да накаже жителите на земята за тяхното нечестие. Тогава земята ще открие кръвта си и няма да покрива повече убитите. Целият свят изглежда увлечен в своя поход към смъртта.

ПРИ ВСЕКИ ДОПИР СОБСТВЕНОТО “АЗ” СЕ ОКАЗВА ЖИВО. Каква победа ще спечелите, когато се научите с благодарно сърце да следвате Провидението, отваряно от Бога за вас, и с решителност живеете, с очи, отправени единствено към Неговата слава – било в болест или в смърт, било в изобилие или в нужда. Собственото “аз” е живо и се съживява при всеки допир. То трябва да бъде разпънато, за да можете да победите в името на Исус и да получите наградата на верните.

НАЙ-НЕИЗЛЕЧИМИЯТ ГРЯХ. Бог не може да се свърже с онези, които живеят, за да угаждат на себе си и да поставят себе си на първо място. Онези, които вършат това, в края ще се окажат на последни. Почти най-безнадеждният, най-нелечимият грях и най-голямата самоизмама, това е гордостта. Той спъва всеки растеж. Когато един човек има дефекти в характера, а не успява да осъзнае това, когато е толкова пропит от самодоволство, че не може да види собствените си грешки, как да бъде очистен? “Здравите не се нуждаят от лекар, но болните” (Матей 9:12). Как някой може да стане по-добър, когато мисли, че неговите пътища са съвършени?

СМИРЯВАНЕ НА ГОРДОСТТА. Онези, които мислят, че могат да получат Божиите благословения на това събрание [събрание на съвет в Мичиган] без смиряване на собственото си “аз”, ще си отидат така, както са дошли. Те ще носят в себе си същата обърканост и смущение, каквито са имали и преди. Но, братя и сестри, не можем да си позволим от това. Нека смирим сърцата си пред Бога, нека позволим на Христос да помаже очите ни с небесното “очно масло”, за да можем да виждаме. Ние не желаем да бъдем слепи; искаме да виждаме всичко ясно. Не желаем един ден да вървим към Ханаан, а на следващия ден – обратно към Египет; после пак към Ханаан, а след това отново към Египет. Ден след ден ние трябва да вървим твърдо напред. Сърцето ме боли и съм изпълнена с най-остра скръб, когато мисля за скъпите благословения, които губим, понеже сме толкова назад от светлината.

РАЗБИРАНЕТО НА СОБСТВЕНОТО “АЗ” ВОДИ ДО СМИРЕНИЕ. Да опознаеш себе си, това е голямо познание. Истинското себепознание води към смирение, което от своя страна отваря пътя на Господа да развие ума и да оформи и дисциплинира характера.

ХОРАТА, ЛИШЕНИ НАЙ-МНОГО ОТ ГОРДОСТ И САМОЛЮБИЕ. “Този, който казва, че пребъдва в Него, трябва да живее така, както е живял Христос.” (1Йоаново 2:6) “Ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.” (Римл. 8:5) Това съобразяване с Исусовата воля не ще остане незабелязано от света. То е нещо, което се забелязва и коментира. Християнинът може да не съзнава голямата промяна, защото колкото повече характерът му заприличва на Христовия, толкова по-скромно ще е неговото мнение за себе си. Но това се вижда и чувства от всички околни.
Хората, преживели най-дълбока опитност в Божиите неща, са именно най-много лишените от гордост и самолюбие. Те имат най-скромното мислене за собственото си “аз” и най-възвишена представа за славата и превъзходството на Христос. Те чувстват, че и най-ниското място в служенето за Него, е твърде почетно за тях.

БЕЗОПАСНОСТ В ПРОГОНВАНЕ НА СЛАБОСТИТЕ. Хората са изпитвани и изпробвани не само пред интелигентни човешки същества, но и пред небесната Вселена. Ако не се убоят и не затреперят за самите себе си, ако не осъзнаят собствената си слабост и не си спомнят за неуспехите си в миналото, ако не се постараят да се предпазят от повтарянето им, те ще направят същите грешки, придружени и от същите резултати, каквито не могат да си позволят втори път.

ПОБЕЖДАВАНЕТО НА ЛИЧНОТО “АЗ” Е ДОЖИВОТНА РАБОТА. Грешките не могат да бъдат поправени, нито може да се проведе някаква реформация в поведението чрез слаби и откъслечни усилия. Изграждането на характера е дело не за един ден, нито за една година, но за цял живот. Борбата за побеждаването на собственото “аз”, за святост и за небето е доживотна. Без продължителни усилия и постоянна работа не ще има никакъв напредък в живота с Бога, нито ще бъде постигната короната на победителя.

ОТПЕЧАТЪКЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО. Нека собственото “аз” не придобива такива големи размери, че целият човек да бъде осквернен. Един малък теч може да потопи кораба. Един малък недостатък или слабост може да строши верига. Може някоя унаследена или придобита черта на характера да действа на сърцето и да се развие и изрази в думи, носещи влияние за зло, което никога няма да се заличи. Всички градим за вечността. Нека характерът ни носи отпечатъка на Бога във вид на чисти и благородни думи и праведни дела. Тогава цялата небесна Вселена ще види и ще каже: “Браво, добри и верни слуго!”