Светостта на Божиите инструменти – 28 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Мнозина не правят разлика между обикновено търговско предприятие като работилница, фабрика или житна нива и институт, основан специално за напредъка на интересите на Божието дело. Но същото различие съществува, което Бог постави в старите времена, между свещеното и обикновеното, святото и нечистото. Той желае всеки работник в нашите институти да вижда това различие и да го цени. Висока чест се прави на заемащите постове в нашите издателства. Те имат свято задължение. Призовани са да бъдат съработници с Бога. Трябва да ценят възможността за такава тясна връзка с небесните оръдия и да чувстват, че са високо привилегировани, като им се позволява да отдават на Господния институт своята способност, служба и неуморима бодрост. Нека имат силни цели, възвишено въодушевление, ревност да направят издателството това, което Господ иска да бъде – светлина на света, верен свидетел за Него, възпоменание за съботата от четвъртата заповед.
„Направи устата ми като остър нож, покри ме под сянката на ръката Си; и направи ме като лъскава стрела, и ме скри в тула Си. И рече ми: „Ти Си Мой служител, ти си Израил, в когото ще се прославя… Малко нещо е да Ми бъдеш служител, за да възстановиш племената на Якова; и за да възвърнеш опазените на Израиля. Ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край“ (Исая 49:2, 3, 6). Това е словото на Бога към всички, свързани по някакъв начин с установените от Него институти. Те са привилегировани от Бога, защото са поставени в проходи, където свети светлината. Те са в Неговата специална служба и не трябва да се отнасят леко към това. Чувството за отговорност и преданост трябва да бъде пропорционално на поста им на свято доверие. Низки, непристойни разговори и лекомислено поведение да не се допускат. Да се насърчава и култивира чувството за светостта на мястото.
Върху този назначен от Него инструмент Господ има постоянна бдяща грижа. Машината може да бъде управлявана от хора, професионалисти, но колко лесно е да се остави не в ред една малка бурма, малка част от машината, и колко злополучен може да бъде резултатът! Кой предотвратява случайностите? Божиите ангели наблюдават работата. Ако очите на управителите, можеха да се отворят, щяха да видят небесната закрила. Във всяка работна стая на издателството, има по един свидетел, който наблюдава духа, с който се работи, и отбелязва верността и не себелюбието.