Светостта на обреците (обетите) – 103 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Кратката, но ужасна история на Ананий и Сапфира е написана от перото на Боговдъхновението, за да бъде полезна за всички, които се изповядват за Христови последователи. Този важен урок не е направил достатъчно силно впечатление на нашия народ. Полезно ще бъде за всички да разберат естеството на оскърбителното престъпление, с което тези виновни хора станаха пример. Това бе доказателство за Божията отплащаща справедливост и трябва да породи страх и трепет у всички, склонни да повторят този грях, предизвикал такова голямо наказание. Себелюбието бе големият грях, покосил характера на тази злочеста двойка.
Заедно с други Ананий и жена му Сапфира имаха привилегията да чуят проповядваното от апостолите евангелие. Божията сила придружаваше изговорените думи и дълбоко убеждаваше всички присъстващи. Смекчаващото влияние на Божията благодат бе въздействало върху сърцата им и ги бе накарало да се освободят от себелюбивото прилепване към земните притежания. Под прякото въздействие на Божия дух те се заклеха да дадат на Господа част от земите си. Но по-късно първоначалното впечатление постепенно избледня и те започнаха да отстъпват от направения обет. Помислиха си, че са взели решението прибързано и пожелаха да го преразгледат. Така бе отворена врата, през която Сатана влезе веднага и завладя умовете им.
Този случай трябва да бъде едно предупреждение към всички да се пазят от първото приближаване на Сатана. Първоначално бе подхранена алчността, а след това двамата излъгаха, срамувайки се да не би братята им да узнаят, че на себелюбивите им души се свиди онова, което тържествено бяха посветили и обрекли на Бога. Обсъдиха заедно въпроса и съзнателно решиха да задържат една част от цената на земята. Бяха осъдени за лъжата и наказанието им бе незабавна смърт. Узнаха, че Господ, Когото бяха изиграли, ги е изпитвал, защото Петър каза: „Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на живота? Догдето стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога“ (Деяния 5:3, 4).
Необходим бе специален пример, който да запази младата църква от лошия морал, защото броят на членовете й бързо нарастваше. По този начин бе дадено предупреждение на всички, които тогава изповядваха Христос и по-късно след тях, че Бог изисква вярност в изпълнението на обреците. Въпреки това забележително наказание заради измамата и лъжата, същите грехове често са били повтаряни в християнската църква и са широко разпространени в наши дни. Показан е примерът на Бога като предупреждение на всички, които ще бъдат изкушени да действат по подобен начин. Всекидневно се практикуват себелюбие и измама в църквата, проявени в задържане на онова, което Бог изисква, по този начин ограбвайки Го и противопоставяйки се на Неговите намерения – да се разпръсне светлината и познанието за истината надлъж и шир по земята.

Поддържане на Божието дело
В Своите мъдри планове Бог е предвидил напредъка на делото Му да зависи от личните усилия и от свободните приношения на членовете на Неговия народ. Той е оказал голяма чест на човека, като е приел сътрудничеството му във великия изкупителен план. Проповедникът не може да проповядва, ако не бъде изпратен, но разпространяването на светлината не е дело само на проповедника. Всеки човек, след като е станал член на църквата, се е задължил да бъде Христов представител, живеейки истината, която изповядва. Последователите на Христос трябва да провеждат делото, което Той им възложи да вършат, след като се възнесе на небето.
Трябва да бъдат поддържани институтите, които са инструменти на Бога за напредъка на Неговото дело по земята. Трябва да се издигат църкви, да се организират училища и да се основават издателства, за да се извърши великото дело за оповестяване на истината, която да стане позната навсякъде по света. Тези институти са постановени от Бога и трябва да бъдат поддържани чрез десятъците и доброволните приношения. Когато делото се разшири, ще бъдат необходими средства за напредъка му във всички клонове. Онези, които са били обърнати към истината и са станали участници в Божията благодат, могат да станат съработници на Христос, като Му принасят доброволни приноси и свободни пожертвувания. А когато църковните членове желаят в сърцето си да няма повече призиви за събиране на средства, това всъщност означава, че те са доволни, ако Божието дело не напредва.

Опитността на Яков
„Тогава Яков се обрече и каза: „Ако бъде Бог с мене и ме упази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, и тоя камък, който направих за стълп, ще бъде Божи дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе“ (Битие 28:20-22).
Обстоятелствата, които подбудиха Яков да се обрече на Господа, са подобни на онези, които и в наше време подбуждат мъже и жени да се обричат на Господа. Чрез греховно дело той бе получил благословението, което знаеше, че му е обещано чрез сигурното Божие слово. Извършвайки го, той прояви голямо неверие в силата на Бога, да изпълнява обещанията Си, колкото и обезкуражителни да изглеждат в момента обстоятелствата. Вместо да бъде поставен в ситуацията, която силно пожела, той бе задължен да бяга, за да спаси живота си от гнева на Исав. Само с тояга в ръце трябваше да пропътува стотици мили през пуста местност. Куражът му бе изчезнал и той бе изпълнен с угризения и страх, стремейки се да избягва хората, за да не бъде проследен от разгневения си брат. Нямаше Божия мир, който да го утешава, защото бе разтревожен от мисълта, че е загубил Божията закрила.
Вторият ден от пътуването му бе към своя край. Бе уморен, гладен и бездомен, и чувстваше, че е изоставен от Бога. Знаеше, че сам е виновен за всичко това поради погрешното си поведение. Тъмните облаци на отчаянието го обгръщаха и той чувстваше, че е отхвърлен. Сърцето му бе изпълнено с безумен страх и едва посмя да се помоли. Но беше толкова самотен, че чувстваше нуждата от Божията закрила, както никога не бе я чувствал дотогава. Плачеше и изповядваше греха си пред Бога, молеше за някакво доказателство, че Той не го е изоставил. Но обремененото му сърце не се успокояваше. Напълно беше загубил доверие в себе си и се боеше, че Бог на отците му го е отхвърлил. Но милостивият Бог съжали самотния и поразен от скръб човек, който събираше камъните да си направи възглавница и имаше за завивка само небесния свод.
През нощта видя във видение мистична стълба, чийто долен край лежеше на земята, а върхът й се простираше отвъд звездното множество чак до висшите небеса. Ангелите пратеници се качваха и слизаха по тази стълба, блестяща от светлина и посочваща пътя на общение между земята и небето. Чу глас, подновяващ обещанията за милост и закрила и за бъдещи благословения. Когато се събуди от съня си, каза: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.“ Огледа се, като че ли очакваше да види небесните пратеници, но само неясното очертание на земните предмети и на небесата горе, блестящи със своите приказни бисери, срещнаха неговия сериозен, но учуден поглед. Стълбата и белите пратеници бяха изчезнали, а славното Величие над тях той можеше да види само чрез вяра.
Яков бе завладян от страхопочитание пред дълбокото мълчание на нощта и от живото усещане, че е в непосредственото присъствие на Бога. Сърцето му бе изпълнено с благодарност, че не е унищожен. Нямаше повече сън за него тази нощ. Благодарност, дълбока и гореща, смесена със свята радост, изпълни душата му (ст. 18) И тук той направи тържествен обрек пред Бога.

Спазване на обрека
Яков направи своя обрек, след като бе освежен от росата на благодатта и изпълнен със сила от Божието присъствие и уверение. Когато Божествената слава премина, той изпадна в същите изкушения, както хората в наше време, но беше верен на обещанието си и не пожела да подхранва мисли относно възможността да се освободи от дадения обет. Можеше да разсъждава, както правят това хората днес, че откровението е било само сън, че е бил прекалено възбуден, когато е направил обрека си и затова не е нужно да го спазва, но Яков не мислеше така.
Много години минаха, преди да посмее да се върне в бащината си земя, но когато този миг настъпи, вярно изплати дълга си на своя Господ. Бе забогатял и голямо имущество премина от негова собственост в Божията съкровищница.
Мнозина в наши дни не успяват там, където Яков имаше успех. Онези, на които Бог е дал най-много, са най-склонни да не дават от имането си, а би трябвало те да даряват суми, пропорционални на онова, което притежават. Яков даде десятък от всичко, което имаше, а след това изчисли използването на десятъка и даде на Господа печалбата за задоволяване на собствените си интереси по време на престоя му в езическата страна, когато не можеше да плаща обрека си. Това бе една голяма сума, но той не се поколеба. Обреченото на Господа Яков не считаше за свое, а за Негово.

Според както Бог ви благославя (Давайте съответно на вашите приходи)
Изисканото количество ще бъде според подареното количество. Колкото по-голям е повереният капитал, толкова по-ценна е дарбата, която Бог изисква да Му бъде върната. Ако един християнин има десет хиляди лева, Божиите претенции са категорични за него – не само да дава на Бога своята част според десятъчната система, а да дава и приношенията си за грях и благодарствените си приношения. Левитската система бе показана по забележителен начин чрез освещаване на притежанието. Когато определяме десятъка като образец на юдейските приноси за религиозни цели, ние не говорим правилно. Господ отдава високо значение на Своята претенция и почти при всеки случай, когато получаваха нещо, евреите си спомняха за изискването на своя Дарител да Му върнат Неговата част. Те трябваше да плащат откуп за първородния си син, за първите плодове от стадото и за първото събиране на жетвата. Беше им наредено да оставят необрани краищата на нивите си за намиращите се в бедствено положение. Каквото паднеше от ръцете им по време на беритба, се оставяше за бедните, а веднъж на всеки седем години нивите бяха оставяни да произрастат от само себе си плодове за нуждаещите се. Освен това имаше жертвоприношения, приношения за престъпления, приношения за грях и всяка седма година опрощаване на всички дългове. Имаше също безброй разходи за гостоприемство и дарения за бедните, а така също и оценки на имуществото им.
В определено време, за да пазят неизменно закона, людете бяха запитвани дали са изпълнявали редовно своите обещания. Изискванията не се отнасяха само към определена класа от народа, а към всички, като бяха пропорционални на притежаваните средства. Освен всички тези системни дарения, имаше също специални случаи за доброволни приношения, като изграждането на скинията в пустинята и издигането на храма в Ерусалим. Тези специални дарения Бог изискваше от народа Си за негово добро, както и за поддържане на Божията служба.