Светостта на обреците (обетите) – 103 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Едно пробуждане за изпълняване на задълженията си
Сред нас като народ трябва да има пробуждане по този въпрос. Много малко хора се чувстват с наранена съвест, когато не изпълняват своето задължение за благотворителност. Но малцина чувстват душевна болка поради това, че всеки ден ограбват Бога. Ако един християнин нарочно или случайно не възнагради за извършен труд своя ближен или откаже да изплати един частен дълг, съвестта му, ако не е прегоряла, ще започне да го измъчва. Той не може да се успокои, макар че може би никой освен него не знае за случая.
Има много занемарени обреци и неиздължени дългове и въпреки това колко малко хора мислят за това! Колко малко чувстват вина поради неизпълнението на дълга. Трябва да получим ново и по-дълбоко убеждение за своята вина в това отношение. Необходимо е съвестта да се събуди и въпросът да се разгледа задълбочено, тъй като в последния ден на Бога ще се дава сметка, а дотогава трябва да изпълним Неговите изисквания.
Отговорностите на деловия християнин, независимо колко голям или малък е неговият капитал, ще бъдат пропорционални на дадените му от Бога дарове. Измамната сила на богатствата е причинила гибелта на хиляди и десетки хиляди. Богатите забравят, че са настойници и бързо наближава денят, когато ще им бъде казано: „Дай сметка за настойничеството си!“ (Лука 16:2). Както е показано в притчата за талантите, всеки човек е отговорен за мъдрата употреба на подарените му дарби. Бедният човек в притчата, понеже имаше най-малката дарба, чувстваше най-малката отговорност и не употреби поверения му талант, но затова той бе хвърлен във външната тъмнина.
Христос каза в Марко 10:23: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!“ И учениците се учудиха на Неговото учение. Когато един проповедник, който е работил успешно за довеждане на души при Христос, изостави святото си дело, за да си осигури временна печалба, той е наречен отстъпник и ще бъде отговорен пред Бога за талантите, които е употребил погрешно. Когато делови хора, земеделци, техници, търговци, адвокати и други станат членове на църквата, те стават Христови служители. Макар че талантите им може да са напълно различни, отговорността им за напредъка на Божието дело чрез лични усилия и чрез техните средства не е по-малка от отговорността на проповедника. Злощастието, което ще връхлети проповедника, ако не проповядва евангелието, ще връхлети също така сигурно и деловия човек, ако с разнообразните си таланти не бъде съработник на Христос в постигането на същите резултати. Когато това бъде представено на отделната личност, някои ще кажат: „Тежки са тия думи“. И въпреки това, казаното до тук е вярно, макар че постоянно се нарушава от практиката на хора, изповядващи, че са Христови последователи.

В даването всички са еднакви
Бог снабди народа Си в пустинята с хляб чрез едно чудо на благодат. Той можеше да достави също така и всичко необходимо за религиозната служба, но не го направи, защото в безкрайната си мъдрост видя, че моралната дисциплина на Неговия народ зависи от сътрудничеството му с Него и от това, дали всеки от народа върши нещо. Докато истината се развива, Бог има изисквания към хората и те трябва да дават от онова, което Той им е поверил точно за тази цел. Бог, Създателят на човека, чрез постановяване на плана за системната благотворителност, е възложил делото по равно на всички според техните възможности.
Всеки трябва да си бъде страж и всеки е оставен да дава според подбудите в сърцето си. Някои се провиняват в греха на Ананий и Сапфира, смятайки, че ако задържат една част от онова, което Бог изисква според десятъчната система, братята никога няма да узнаят. Така разсъждаваше и виновната двойка, чийто пример ни е даден като предупреждение. В този случай Бог доказа, че изпитва сърцето. Подбудите и намеренията на човека не могат да бъдат скрити от Него. Той е оставил едно постоянно предупреждение за християните от всички векове да бъдат будни към греха, към който човешкото сърце е изключително склонно.
Макар че никакви видими белези на Божието неодобрение не следват провинението на Ананий и Сапфира днес, този грях си остава също толкова отвратителен в очите Му и също толкова сигурно ще остане върху престъпника за деня на съда, а мнозина ще почувстват Божието проклятие още в този живот.
Когато се даде обет за делото, трябва да се знае, че е даден пред Бога и трябва да бъде спазван свято. Да се присвоява за своя полза онова, което вече е било обречено за напредъка на Божието дело, е не по-малко от светотатство в Божиите очи.

Светостта на обета
Когато се даде устен или писмен обет пред наши братя за известна сума, тези братя са видимите свидетели на договор, сключен между нас и Бога. Обетът не е даден на човек, а на Бога и има силата на писмен документ, връчен на някой ближен. Никое правно задължение за изплащането на пари не е по-обвързващо за християнина от направеното пред Бога обещание.
Хора, които сключват такъв договор със своите ближни, изобщо не мислят да молят да се освободят от обещанието си. А един обет пред Бога, Дарителя на всички блага, има още по-голяма важност. Защо тогава да се стремим да се освободим от тези наши обреци? Ще счита ли човек обещанията си за по-малко обвързващи, защото са направени пред Бога? Тъй като изпълнението на обрека няма да бъде разглеждано в съдебен процес, значи ли това, че е по-малко валиден? Ще се осмели ли човек, който изповядва, че е спасен чрез кръвта на безкрайната жертва на Исус Христос, да ограбва Бога? Няма ли неговите обреци и действия да бъдат претеглени на везните в небесните дворове?
Всеки от нас има своя случай, очакващ разрешение в небесните дворове. Нашето поведение ще наклони ли везните против нас? Случаят на Ананий и Сапфира беше изключително тежък. Като задържаха част от цената, те излъгаха Святия Дух. Същата вина носи всеки, извършил подобни нарушения.
Когато сърцата на хората се смекчат от присъствието на духа на Бога, те стават податливи на създадените от Него впечатления, решават да се отрекат от личното Аз и да жертват за Божието дело. Когато Божествената светлина огрява кътчетата на ума с необикновена яснота и сила, чувствата на естествения човек биват победени, себелюбието губи своята власт над сърцето и се пораждат желания да се подражава на Образеца, Исус Христос, в жертвоготовност и благотворителност. Тогава естественият себелюбив човек се променя и става благ и милостив към загубените грешници. Дава тържествено обещание пред Бога, както направиха Авраам и Яков. Небесните ангели присъстват в тези случаи. Любовта към Бога и към ближните тържествува над себелюбието и любовта към света. Особено когато говорещият в духа и силата на Бога представя изкупителния план, осъществен от небесното Величие чрез Жертвата на кръста следните текстове могат да ни помогнат да видим как Бог гледа на обреците:
„Така също Мойсей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:
Когато някой мъж направи обрек Господу или се закълне с клетва, та обвързва душата си с задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши според всичко, що е излязло из устата му“ (Числа 30:1, 2).
„Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казва пред Божия служител, че е било по небрежение; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?“ (Еклисиаст 5:6).
„Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, ще изпълня пред Тебе обреците, които произнесоха устните ми и говориха устата ми в бедствието ми“ (Пс. 66:13, 14).
„Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това и след като се е обрекъл, тогава да разпитва“ (Пр. 20:25).
„Когато направиш обрек на Господа, твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ, твоят Бог, непременно ще го изиска от тебе, и неизпълнението му ще ти се счете за грях. Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях. Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши според както си обрекъл на Господа, твоя Бог, сиреч, доброволния принос, който си обрекъл с устата си“ (Втор. 23:21-23).
„Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа, вашия Бог; всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия“ (Пс. 76:11).
„Когато направиш обрек Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, което си обрекъл. По-добре да се не обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш“ (Еклисиаст 5:4, 5).
„Но вие го осквернявате, като думате: Трапезата Господня е скверна, и това, което тя ни доставя, ястието от нея, е за презиране. Думате още: Ето, каква досада е тя! И я презирате, казва Господ на силите, като докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, да го приеме ли от ръцете ви? – казва Господ. – Затова проклет да бъде измамникът, който като има в стадото си мъжко, и прави обрек, жертва Господу нещо с недостатък; защото Аз съм велик Цар, казва Господ на силите. И името Ми е страшно между народите“ (Малахия 1:12-14).
Бог е отредил на човека участие в осъществяването на плана за опасението на неговите ближни. Той може да работи в сътрудничество с Христос, като върши милостиви и благотворителни дела, но не може да изкупи човека, нито е в състояние да задоволи изискванията на нарушената правда. Това може да направи само Божият Син, Който остави Своята почест и слава и облече божествеността Си в човешко естество. Така той дойде на земята, за да Се смири и да пролее кръвта Си за човешкия род.
Като поръча на учениците си да отидат по целия свят и да проповядват евангелието на всяка твар, Христос нареди делото по разпространението на евангелието да бъде извършено от хората. Докато едни обаче отиват да проповядват, Той призовава други да отговорят на Неговите изисквания, като дават десятъци и приношения, с които поддържат проповедниците и помагат за разпространяването на печатната истина. Това е Божието средство за издигането на човека. Това точно е делото, от което той се нуждае, защото то ще предизвика най-дълбоко съчувствие в сърцето му и ще роди най-висшите способности на ума.

Човекът – Божи инструмент
Всяко добро нещо на земята е поставено чрез щедрата Божия ръка като израз на Неговата любов към човека. Бедните са Негови и религиозното дело е Негово. Той е дал средства в ръцете на хората, за да могат божествените Му дарби чрез човешки пътища да извършат определеното ни дело за спасяване на нашите ближни. Всеки има определена работа в голямото поле. Въпреки това никой да не мисли, че Бог е зависим от човека. Може да изрече само една дума и всеки син на бедността да стане богат. Само за миг може да излекува човешкия рода от всичките му болести, може да мине изобщо без проповедниците и да направи ангелите посланици на Своята истина. Би могъл да напише истината на небесния свод или да я напечата на листата на дърветата и върху полските цветя, би могъл също така да я провъзгласи от небето, но премъдрият Бог не избра нито един от тези начини. Знаеше, че човекът трябва да върши нещо, за да бъде този живот благословение за него. Златото и среброто са Господни и Той би могъл да ги изпрати от небето като дъжд, ако пожелае. Но вместо това постави човека за Свой домакин, повери му средства, не за да бъдат трупани, а за да бъдат използвани за благото на другите. Така направи човека посредник, чрез който да разпределя Своите благословения на земята. Планира системата на благотворителността, за да може човекът да стане като своя Създател, щедър и несебелюбив по характер и в края да бъде участник с Него във вечната награда.
Бог работеше чрез човешки инструменти. Когато някой пробуди съвестта на хора, подканвайки ги да вършат добри дела и да развиват истински интерес към напредъка на делото на истината, той не върши това от себе си, а чрез Божия дух, който работи в него. Обети, дадени при тези обстоятелства, имат свят характер, тъй като са плодове от работата на Божия дух. Когато те бъдат изпълнени, Небето приема приношенията и в небесната банка на тези щедри работници се отваря кредит за вложените съкровища. Те полагат добра основа за идващото време, за да могат да получат вечния живот.
Когато обаче непосредственото присъствие на Божия дух не се чувства така живо и умът се затормози от грижи за временния живот, тогава те са изкушавани да оспорват силата на задължението, с което доброволно са се обвързали. И се подчиняват на внушенията на Сатана, като започват да разсъждават, че им е бил оказан прекален натиск и са действали под влияние на възбудата на случая, че изискването на средства за Божието дело е прекалено. Те били накарани принудително да обещаят, без напълно да разбират въпроса и затова желаят да бъдат освободени. Имат ли проповедниците властта да приемат техните извинения и да кажат: „Ти няма да бъдеш отговорен за обещанието си, освободен си от обрека си“? Ако дръзнат да направят това, те стават съучастници в греха на човека, желаещ да се освободи от дълга си.
Църквата е отговорна за обетите на своите членове. Ако забележи, че някой брат пренебрегва да изпълни обреците си, тя трябва да работи с него любезно, но ясно и откровено. Ако поради обстоятелствата той не може да изпълни обещанието си, а е достоен член и има щедро сърце, тогава нека църквата състрадателно му помогне. По този начин тя може да преодолее затруднението и самата да получи благословение.
Бог желае членовете на Неговата църква да считат задълженията си спрямо Него също така обвързващи, както задълженията им към търговеца на пазара. Нека всеки прегледа своя минал живот и види дали не е било забравено, неплатено или неизкупено някое обещание и тогава да положи извънредни усилия, за да го изплати до последната стотинка, тъй като ще трябва да се срещнем отново с всичко това и да понесем крайната присъда на съд, в който нищо освен истинността и правдата няма да устои на изпитанието.