Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Свърши се!- 79 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Свърши се!- 79

Свърши се!

Христос не предаде живота Си, докато не приключи напълно делото,
което бе дошъл да извърши, и на издъхване възкликна: „Свърши се!”
(19:30 Йоан 19:30). Битката бе спечелена. Неговата десница и святата Му
сила бяха спечелили победата. Като Победител поби Той знамето Си върху
вечните височини. Тогава не трябваше ли сред ангелите да царува радост?
Цялото небе триумфираше от победата на Спасителя. Сатана беше победен и
знаеше, че царството му е загубено.
За ангелите и за непадналите светове викът „Свърши се!” имаше
изключително дълбоко значение. Той бе отправен към тях, както и към нас,
за да оповести, че великото дело на изкуплението е изпълнено. И те
заедно с нас споделят плодовете на Христовата победа.
Характерът на Сатана не бе открит ясно на ангелите и на непадналите
светове чак до смъртта на Христос. Този архиотстъпник така майсторски се
маскираше с различни измами, че дори и святите същества не бяха разбрали
неговите принципи. Те не бяха схванали ясно естеството на неговия бунт.
Срещу Бога се бе надигнало същество, притежаващо чудна сила и
удивителна слава. За Луцифер Господ казва: „Ти си печат на съвършенство,
пълен си с мъдрост и съвършен по хубост” (Езекиил;28:12 Езекиил 28:12).
Луцифер беше осеняващ херувим. Той бе стоял в светлината на Божието
присъствие. Беше най-висшето от всички сътворени създания и чрез него
Бог откриваше намеренията Си на вселената. След като съгреши, силата му
да мами стана още по-голяма и истинският му характер още по-труден за
откриване поради високото положение, което бе заемал при Отца.
Бог можеше да унищожи Сатана и неговите последователи така леко,
както може да се хвърли едно камъче на земята; но Той не го стори.
Бунтът не трябваше да бъде потушен със сила. Само управлението на Сатана
си служи с принудителна сила. Господните принципи не са такива. Божият
авторитет се основава на доброта, милост и любов. И представянето на
тези принципи е единственото позволено средство, което Бог използва.
Божието управление е високоморално и затова истината и любовта са
господстващата сила в него.
Намерението на Господа бе да постави нещата върху базата на вечна
сигурност. И затова в небесния Съвет бе решено да се даде време на
Сатана да развие принципите, които съставляваха основата на неговата
система на управление. Сатана беше претендирал, че те са по-възвишени от
Божиите. И затова му се даде време да ги покаже в действие, за да ги
види небесният универс.
Сатана въведе човечеството в грях. И тогава бе задействан
изкупителният план. В продължение на четири хиляди години Христос
работеше, за да издигне човека, а Сатана – за да го повали и унищожи. И
всемирът наблюдаваше всичко това.
Когато Исус дойде в този свят, силата на Сатана бе насочена срещу
Него. Още от времето, когато Той се появи като бебе във Витлеем,
узурпаторът заработи за Неговото унищожение. По всякакъв възможен начин
се опитваше да попречи на Исус да развие съвършено детство, по-сетне да
премине във възрастта на съвършено мъжество, да извърши Своята свята
служба и да даде неопетнена жертва. Но Сатана бе победен. Той не можа да
въведе Исус в грях. Не можа да Го обезкуражи, нито пък да Го отклони от
делото, което бе дошъл да извърши на тази земя. От пустинята до Голгота
бурята на сатанинската ярост връхлиташе върху Него, но колкото по-
безмилостно се стоварваше, толкова по-силно Божият Син стискаше ръката
на Своя Отец и продължаваше да върви напред по окървавената пътека.
Всички усилия на Сатана да Му попречи и да Го победи само разкриваха още
по-ясно неопетнения Му характер.
Цялото небе и непадналите светове бяха свидетели на тази борба. С
какъв напрегнат интерес следяха те последните сцени на сблъсъка.
Наблюдаваха как Спасителят влиза в Гетсиманската градина, как душата Му
се свива от ужаса на непроницаемия мрак. Чуха мъчителния Му вик: „Отче
Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша!” (26:39 Матей 26:39).
Когато присъствието на Отец се оттегли, те видяха, че Го връхлита
дълбока скръб, надминаваща скръбта, която изпита при последната велика
схватка със смъртта. Кървавата пот избиваше от порите Му и падаше на
едри капки по земята. Три пъти се изтръгна от устните Му молитвата за
избавление. Небето не можеше повече да понесе тази гледка и на Божия Син
се изпрати вестител, който да Го утеши.
Небето видя как Жертвата бе предадена в ръцете на тълпата убийци и с
подигравки и грубости разкарвана от един съд на друг. То чу как
преследвачите на Исус осмиваха Неговия скромен произход. Чу как един от
най-любимите Му ученици се отрече от Него с проклятие и клетви. Видя
безумните усилия на Сатана и властта му над човешките сърца. О, страшна
картина! Спасителят, хванат среднощ в Гетсимания, влачен насам-натам от
дворец до съдилище, два пъти изправян пред свещениците, два пъти пред
Синедриона, два пъти пред Пилат и един път пред Ирод, подиграван,
бичуван, обвиняван и отведен с тежкия кръст да бъде разпънат, сред плача
на ерусалимските дъщери и подигравките на тълпата.
Небето гледаше с мъка и почуда увисналия на кръста Христос със
струяща от наранените Му слепоочия пот, смесена с избилата по челото Му
кръв. От ръцете и нозете Му кръвта капеше върху скалата и капките се
стичаха в края на кръста. Раните от прободените ръце зейнаха, когато
тялото натежа. Дишането Му се затрудни, докато душата се задъхваше под
тежестта на греховете на света. Цялото небе се изпълни с удивление,
когато сред страшните Си страдания Христос произнесе молитвата: „Отче,
прости им, защото не знаят какво правят” (23:34 Лука 23:34). А там
стояха хора, създадени по Божи образ, обединили се, за да смажат живота
на Неговия единороден Син. Каква гледка за небесната вселена!
Около кръста се бяха събрали началствата и силите на мрака и хвърляха
своята демонска сянка на неверие в сърцата на хората. Когато Господ
създаде тези същества, за да стоят пред Неговия престол, те бяха красиви
и славни. Тяхната красота и святост бе в хармония с високото им
положение. Бяха надарени с Божествена мъдрост и снабдени с небесно
всеоръжие. Бяха служители на Йехова. Но кой можеше да познае в тези
паднали ангели предишните славни серафими, служили някога в небесните
дворове?
Сатанинските сили се бяха обединили със зли хора, за да подведат
народа да повярва, че Исус е най-големият грешник и да направят от Него
същество за отвращение. Тези, които се подиграваха с Христос, докато
висеше на кръста, бяха пропити от духа на първия голям бунтовник. Той им
внушаваше долни и неприлични думи. Вдъхновяваше подигравките им. Но нищо
не спечели от всичко това.
Ако в Христос можеше да се намери един-едничък грях, ако Той би
отстъпил пред Сатана само в една-едничка незначителна дреболия, за да
избегне страшното мъчение, врагът на Бога и на човека щеше да постигне
триумф. Христос отпусна глава и умря, но запази твърдо, докрай вярата и
покорността Си към Бога. „И чух силен глас на небесата, който казваше:
Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на
Неговия Христос, защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги
клевети денем и нощем пред нашия Бог” (Откр.;12:10 Откр. 12:10).
Сатана видя, че маската му е смъкната. Неговото управление бе
разкрито пред непадналите ангели и пред небесната вселена. Бе разобличен
като убиец. Чрез проливането на кръвта на Божия Син той загуби
симпатиите на небесните същества. Отсега нататък делото му щеше да бъде
ограничено. Какъвто и път да поемеше, не можеше повече да причаква
ангелите, когато излизат от небесните дворове, и да клевети пред тях
Христовите братя, че били облечени в опетнени от грях дрехи. Строши се и
последната халка на симпатия между Сатана и небесния свят.
Но и тогава Сатана не бе погубен. Ангелите все още не бяха разбрали
всичко, включено във великата борба. Принципите, които бяха поставени на
карта и за които се водеше борбата, трябваше да бъдат още по-ясно
разкрити. Така че съществуването на Сатана трябваше да бъде продължено
заради самия човек. Той, както и ангелите трябваше да видят контраста
между княза на светлината и княза на тъмнината. Човекът трябваше да
избере на кого да служи.
В началото на великата борба Сатана бе заявил, че Божият закон не
може да се изпълнява, че правдата е несъвместима с милостта и че ако
законът бъде нарушен, на грешника ще бъде невъзможно да се прости. Всеки
грях трябва да си получи наказанието, твърдеше Сатана, така че, ако Бог
отмени наказанието за греха, Той не би могъл да бъде едновременно Бог на
истината и на справедливостта. Когато човеците нарушиха Божия закон и
престъпиха волята Му, Сатана възтържествува. Ето това доказва, че
законът не може да се спазва; на човека не може да бъде простено. Понеже
след бунта си той бе отстранен от небето, то и човешката раса трябваше
да бъде изключена завинаги от Божието благословение. Ако покажеше милост
към грешника, Бог нямаше да бъде справедлив – твърдеше Сатана.
Но дори и като грешник, човек се намираше в съвсем различно
положение от това на Сатана. Луцифер бе съгрешил на небето в светлината
на Божията слава. Божията любов му бе разкрита така, както на никое
друго същество. И при положение, че познаваше Божия характер и Божията
доброта, Сатана последва собствената си егоистична, независима воля.
Този избор бе окончателен. Нищо друго повече не можеше да направи Бог,
за да го спаси. А човекът бе измамен. Умът му бе заслепен от
сатанинските софизми. Той не познаваше височината и дълбочината на
Божията любов. Опознаеше ли я, за него имаше надежда. Чрез наблюдаване
на Божия характер той можеше да бъде привлечен обратно при Бога.
Чрез Исус бе проявена Божията милост към хората; но милостта не се
противопоставя на справедливостта. Законът разкрива качествата на Божия
характер и затова нито една точка или чертичка не може да бъде
променена, за да удовлетвори нуждите на падналия човек. За да го изкупи,
Бог не промени закона, а пожертва Себе Си в лицето на Христос. „Бог в
Христа примиряваше света със Себе Си” (5:19 2Кор. 5:19).
Законът изисква правда – праведен живот, съвършен характер, а това
човекът не може да даде. Той не може да задоволи изискванията на святия
Божи закон. Но като дойде на земята като човек, Христос живя свят живот
и разви съвършен характер. Тях предлага като дар на всички, които ще ги
приемат. Неговият живот бе отговорен за живота на хората. Така миналите
им грехове се опрощават чрез Божието дълготърпение. Нещо повече –
Христос всажда у хората Божиите качества. Той изгражда човешкия характер
по подобие на Божествения характер, едно изящно произведение от духовна
сила и красота. Така правдата на закона се изпълнява във вярващия в
Христос. Бог може да бъде справедлив – „праведен” и да „оправдава този,
който вярва в Исус” ( 3:26 Римл. 3:26).
Божията любов се изразява в Неговата справедливост не по-малко,
отколкото в Неговата милост. Правдата е основата на престола Му и плодът
на любовта Му. Целта на Сатана бе да отдели милостта от истината и
справедливостта. Той се стремеше да докаже, че правдата на Божия закон е
враг на мира. Но Христос показа, че в Божия план те са неразривно
свързани – едното не може да съществува без другото. „Милост и вярност
се срещнаха, правда и мир се целунаха” (85:10 Пс. 85:10).
Чрез Своя живот и чрез Своята смърт Христос доказа, че не Божията
правда унищожава милостта, а че грехът може да бъде простен, че законът
е справедлив и може да бъде изпълняван съвършено. Обвиненията на Сатана
бяха опровергани. Бог бе дал на човека непогрешимо доказателство за
Своята любов.
Сега трябваше да бъде приведена друга измама. Сатана заяви, че
милостта е унищожила правдата, че Христовата смърт е анулирала закона на
Отец. Но ако беше възможно законът да бъде променен или анулиран, тогава
не би имало нужда Христос да умира. Да се отмени законът би означавало
беззаконието да се обезсмърти и светът да бъде поставен под властта и
контрола на Сатана. Именно защото законът е непроменим, защото човек не
би могъл да се спаси само чрез послушанието на неговите предписания,
Исус бе издигнат на кръста. И въпреки това самите средства, с които
Христос си послужи, за да утвърди закона, бяха представени от Сатана
като средства, които го анулират. Около този въпрос ще се води
последната битка от великата борба между Христос и Сатана.
Че изреченият от Божия глас закон е погрешен, че някои подробности са
отстранени – това е последното твърдение, което днес Сатана е пуснал в
ход. Това е последната голяма измама, която той ще натрапва на света. Не
е нужно да се противопоставя на целия закон; ако успее да подведе
човеците да не зачитат едно-единствено предписание в него, целта му е
постигната. Защото, „който опази целия закон, а съгреши в едно нещо,
бива виновен във всичко” (Яков; 2:10 Яков 2:10). Като се съгласят да
нарушават едно-единствено правило, една-единствена заповед, хората се
поставят под властта на Сатана. Чрез заместване на Божия закон с човешки
закони Сатана ще се опита да господства над света. Това дело е
предсказано в пророчеството. За великата вероотстъпила сила, чийто
представител е Сатана, се казва: „Той ще говори думи против Всевишния и
ще изтощава светиите на Всевишния, и ще промисля да промени времена и
закони, и те ще бъдат предадени в ръката му” (Даниил; 7:25 Даниил
7:25).
Хората ще създадат свои закони, противоположни на Божиите. Те ще се
стремят да насилват съвестта на другите и в стремежа си да ги наложат ще
потискат своите ближни.
Войната срещу Божия закон, която започна на небето, ще продължи до
края на времето. Всеки човек ще бъде изпитан. Послушание или
непослушание – това е въпросът, който ще трябва да бъде разрешен от
целия свят. Всички ще трябва да избират между Божия закон и човешките
закони. Там ще е разделителната линия. Ще има само две категории хора.
Всеки характер ще бъде напълно развит и всички ще покажат страната,
която са избрали – на верността или на бунта.
И тогава ще дойде краят. Бог ще защити закона Си и ще избави Своя
народ. Сатана и всички, които са се присъединили към неговия бунт, ще
бъдат заличени. Грехът и грешниците ще загинат – корен и клонче
(Малахия; 4:1 виж Малахия 4:1), Сатана – коренът, и последователите му –
клонките. Тогава ще се изпълни словото към княза на злото: „Понеже си
поставил сърцето си, като че е Божие сърце… , ще те изтребя изсред
огнените камъни, херувиме осеняващ… , ужас си станал и не ще те има до
века.” Тогава „нечестивия не ще го има вече, да, прилежно ще изследваш
мястото му и не ще се намери” , „те ще бъдат, като че не са били”
(Езекиил 28:6-19; Пс. 37:10; Авдий 16 ст.).
Това не е акт на произволна проява на власт от страна на Бога.
Отхвърлилите Неговата милост жънат онова, което са посели. Бог е
източникът на живота и когато някой избере да служи на греха, той се
отделя от Бога и по този начин се откъсва от живота. Такива хора са
„странници (т. е. отчуждени) на живота от Бога.” Христос казва:
„Всички, които мразят Мене, обичат смъртта” ( 4:18 8:36 Еф. 4:18; Пр.
8:36). Бог им дава живот за известно време, за да могат да развият своя
характер, да разкрият принципите си. Щом извършат това, те получават
последиците на своя избор. Чрез живот на бунт Сатана и всички,
присъединили се към него, се поставят в такова несъгласие с Бога, че
самото присъствие на Христос се оказва за тях унищожаващ огън. Славата
на Този, Който е любов, ще ги погуби.
В началото на великата борба ангелите не разбираха това. Ако Сатана
и неговите множества бяха оставени тогава да пожънат пълния резултат от
своя грях, те щяха да загинат. Но небесните същества нямаше да разберат,
че това е неизбежният резултат от греха. Едно съмнение за Божията
доброта би останало в умовете им като зло семе, което щеше да роди
смъртоносни плодове на грях и нещастие.
Но няма да бъде така, когато великата борба приключи. След като
изкупителният план бъде завършен изцяло, Божият характер ще се разкрие
напълно пред всички интелигентни същества. Ще се види, че предписанията
на Неговия закон са съвършени и неизменяеми. Тогава грехът ще е проявил
напълно своето естество и Сатана – своя характер. Заличаването на греха
ще оправдае Божията любов и ще утвърди Неговата чест пред една вселена
от същества, които ще се наслаждават, когато изпълняват Божията воля и в
чиито сърца ще бъде Неговият закон.
Тогава ангелите наистина с право можеха да се радват, като гледат
кръста на Спасителя, защото макар и да не разбираха всичко, знаеха, че
унищожението на греха и на Сатана е осигурено вече завинаги, че
изкуплението на човека е също осигурено, че и вселената е осигурена
завинаги срещу всякакво зло. Христос напълно разбираше резултатите от
принесената на Голгота жертва. Всичко това Той очакваше, когато разпънат
на кръста извика: „Свърши се!”