Библията е изпълнена с призиви за вземане на решение. След счупването на каменните плочи върху планинските скали, за да помогне на народа да се справи с проблема на идолопоклонството, Мойсей го призовал да реши: „Който е откъм Господа, нека дойде при мен“ (Изход 32:26). След това хората трябвало да поемат отговорността за решението си. Исус Навин настоял народът да вземе решение край река Йордан: „Изберете днес на кого искате да служите“ (Исус Навин 24:15). На върха на планината Кармил Илия се обърнал със следните думи към наблюдаващото множество: „Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него!“ (ЗЦаре 18:21). И така, когато се стремим да разберем Божията воля в живота си, настъпва моментът за вземане на решение. От нас не се очаква постоянно да живеем в колебание. Не бива да очакваме гръм или някаква свръхестествена проява. След разумен период от време, за да размислим за различните стъпки в разбирането на Божията воля, ние стигаме до седмата стъпка, а именно – до вземането на решение. Преглеждаме информацията, която се е събрала до този момент, и вземаме възможно най-доброто решение въз основа на нея. И даже все пак да направим една или друга грешка, понякога е по-малко опасно да действа-ме твърде бързо, отколкото да прекарваме прекалено дълго в размисъл върху дадено решение. В последната от поредните осем стъпки има нещо като защитен „бушон“ в случай, че сме взели погрешното решение. Цар Саул трудно вземал решения. Люшкал се напред-назад, един ден решавал да следва Бога, на следващия ден избирал да върви по своя си път. Веднъж почел Давид и му дал място близо до трона си. На следващия ден се опитал да го прикове към стената с копие. Преследвал го из цялата страна, решен да го убие. След като Давид не отнел живота му от състрадание, макар че имал сгоден случай да го направи, Саул признал, че Бог се намесва в живота на този млад човек. Извинил му се за досегашното си поведение. И въпреки всичко това четем, че продължил да го преследва! От друга страна, Библията ни разказва за хора като Даниил, които вземали правилни решения и нито за миг не отстъпвали от тях, независимо от последиците. Кое поражда подобни различия? Защо някои хора могат да стигнат до дадено решение и да продължат уверено напред, а други са толкова нерешителни, че сякаш не са в състояние да решат дали сутринта да станат от леглото? Със сигурност характерът на човека има нещо общо с този въпрос. Но нима трябва да сме жертва на наследствеността, без да имаме куража да решаваме нещо и след това да се придържаме към избора си? За да получим библейски отговор на тази дилема, нека да разгледаме текст, който на пръв поглед няма общо с процеса на вземане на решение, но все пак може да ни помогне да направим нужните заключения. Павел пише на вярващите: „Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си действа във вас и да желаете това и да го изработвате“ (филипяни 2:12, 13). Силният апостол Павел, бивш ревностен фарисей, също имал проблем с волята си. Споменава го в Римляни 7:18: „Понеже желание [воля] за доброто имам, но не и сила да го върша.“ Павел открил един основен принцип на човешкото естество: за да следваме Божията воля, е необходимо нещо повече от вземането на правилно решение. Думата воля тук се отнася за способността да избираме. Апостолът разбрал, че може да избере нещо добро и да вземе правилното решение, но да не е в състояние да го изпълни. Може би същият проблем е имал и цар Саул, който бил толкова слаб и колеблив. Понякога изпитвал желание да върши добро, но когато се опитвал да изпълни намерението си, не му достигала сила. Във филипяни 2:13 се казва нещо удивително за волята, т.е. за силата да се взема решение да се избира. Бог, Който действа в нас, иска не само да желаем доброто, но и да го вършим. Иска не само да ни упътва кой е правилният избор, но и да ни подтиква сами да вземаме доброто решение, а после ни дава силата да извършим това, което е избрал за нас. Звучи ли ни страшно? Или като ерес? Забележете какво казва Исус Навин край река Йордан. Не заявява: „Изберете днес какво ще направите“. Изрича следните думи: „Изберете днес на кого искате да служите“. Казано с други думи: „Изберете чии слуги искате да бъдете“. Да размислим за момент за отношенията господар -слуга. Кой избира какво трябва да прави слугата? Господарят или слугата? Кой избира какво да избере слугата? Господарят или слугата? Слугата наистина има само един избор. Изборът дали да остане слуга. Веднъж след като решението е взето, господарят е този, които решава, а не слугата. Исус често използвал аналогията с отношенията господар-слуга, когато се опитвал да обясни същността на отношенията ни с Бога и законите на небесното царство. Разказал за слугите, на които господарят поверил известен брой таланти – на един пет, на друг – два, а на трети -само един. Разказал и за нечестните слуги, които убили пратениците на собственика на лозето и накрая убили дори самия наследник. Разказал историята за слугите, които били изпратени да намерят гости за празненството, подготвено от царя. Разказал за слугите, които не знаели в кой час ще се прибере господарят и затова трябвало винаги да са готови за пристигането му. В Планинската проповед представил универсален принцип валиден за всички времена: Слуга не може да служи на повече от един господар. „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира“ (Матей 6:24). Защо да е невъзможно един слуга да служи на двама господари? Съществува термин за това, което се случва, когато някой се опитва да бъде лоялен едновременно на две противодействащи си сили. Нарича се „конфликт на интересите“. Когато възникне конфликт на интереси, обикновено това е достатъчно основание за уволнение. Никой не може да служи на двама господари. Не е възможно да бъдем контролирани едновременно и от Бога, и от която и да било друга сила. Съществуват само две сили, когато стане въпрос за контрола над човека: Бог или дяволът. Няма трета възможност. В цялата Библия са описани две групи. Те имат много наименования: овце и кози, мъдри и глупави, праведни и нечестиви, жито и плява. Само в Откровение 3 гл. откриваме междинна група: хладките. За тях обаче Писанието не говори добри неща. Бог стига дотам, щото да заяви, че би предпочел да са студени. Да си хладък е по-зле. отколкото да си студен. Да стоиш разкрачен над оградата е по-зле. отколкото да си откъм погрешната й страна! Ако си на погрешната страна, можеш да се надяваш да промениш решението си. Но ако никога не си вземал никакво решение, ти си наистина в опасна позиция. Не след дълго хладките ще бъдат принудени да станат или горещи, или студени. Никъде не е казано, че за хладките огненото езеро ще е хладко! Струва ли ви се странна и плашеща идеята за Божия контрол? Пели ли сте песента, която един радио евангелизатор характеризира като ..песен, с чийто текст никой не е съгласен“? Нарича се: „По твоя път. Господи!“ Спомняте ли си текста?

Да бъде волята Твоя във моето сърце.
Ти си Грънчар, аз глина в Твоите ръце.
Работи със мене под Твоя покров.
Смирено те чакам решен и готов.

Да бъде волята Твоя във моето сърце.
На теб се предавам, и ставам перце!
Изпълвай ме с Духа Си Свят всеки ден.
Та светът да види Исус в мен вграден!

Песента добра ли е, или е по-добре никога да не я пеем? В Римляни 6:16 апостол Павел гради изказването си въз основа на аналогията за отношенията господар – слуга: „Не знаете ли. че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате -било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?“. В този свят нямаме избор по въпроса дали да бъдем контролирани. Можем само да избираме кой да ни контролира. Служим или на греха, или на правдата. Или едното, или другото. Как правим избора дали да бъдем контролирани от Бога или от дявола? Как правим избора коя от двете големи сили да ръководи живота ни? Това става, като започнем да общуваме с Бога или като откажем да общуваме с Него. Не е необходимо да правим избор против Бога. Единственото, което трябва да направим, е да решим само да не сме с Него. Резултатът следва автоматично. В Матей 12:30 са записани думите на самия Исус Христос по този въпрос: „Който не е с Мен, той е против Мен: и който не събира с Мен, разпилява“. Отново стигаме до най-важното за узнаване на Божията воля и за разбиране на небесното ръководство -трябва да познаваме Бога. Личното, ежедневно общуване с Него е това, което прави възможно не само да знаем кое е добро, но и да получаваме сила и благодат свише, за да го вършим. Само когато отиваме при Всевишния ден след ден и прекарваме време със Словото Му, изучавайки Неговия живот и характер, и в същото време гледаме към Него и общуваме с Него чрез молитва, можем да бъдем под Неговия контрол. Ако не правим това, няма никакъв смисъл дори да се опитваме да разбираме Божията воля в живота си, тъй като извън неговия контрол и извън действието на Светия Дух няма да имаме нито волята, нито способността да действаме. И така ще е всеки път. Ако живеем в общение с Него, житейските решения, с които се сблъскваме, могат да бъдат вземани от Този, Който ни обича и знае кое е най-добро за нас. Каква увереност можем да имаме в сърцата си всеки път когато трябва да вземаме решение!