Сетостта на Съботата – 56 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Когато съботата започне, ние трябва да си поставим страж – за постъпките и думите си, да не би да ограбим Бога, като употребата им време, което е абсолютно Божие. Не трябва да вършим, нито да позволяваме на децата си под каквато и да е форма да извършват работа, свързана с нашата прехрана или с нещо, което би могло да се свърши в останалите шест работни дни.
Петък е денят за приготовление. Тогава е необходимо да се отдели време за подготовка за съботата и мислите и разговорите да се насочат към нея. Нищо, което би изглеждало за небето нарушение на светостта на съботата, не трябва да се остави недовършено, за да се довърши или да се разговаря за него в събота. Бог изисква в събота не само да се въздържаме от физически труд, но и така да дисциплинираме ума си, че да се занимаваме само със святи теми. Четвъртата заповед се нарушава в действителност, когато говорим за светски неща или участваме в лекомислени и незначителни разговори. Когато разговаряме за всичко, което ни дойде на ум, това означава, че говорим собствените си думи. Всяко отклонение от правото ни въвежда в робство и осъждение.
Братко П., ти трябва да се научиш да различаваш светостта на съботата от четвъртата заповед и да работиш, за да издигнеш мярката на образеца в семейството си и навсякъде сред Божия народ, където си го принизявал чрез собствения си пример. Трябва да се противодействаш на влиянието, което си оставил в това отношение, като промениш думите и делата си. Ти често си забравял да пазиш свято съботния ден, когато си говорил свои думи. Не си внимавал и заедно с други неосветени християни разговори си водил върху обикновени, всекидневни въпроси за печалба и загуба на стоки, посеви, реколта и доставки. Примерът ти парализира влиянието ти. Необходимо е да се реформираш. Не напълно обърнатите към истината често участват свободно в светски разговори и макар че в събота си почиват от физическа работа, устните им изговарят онова, което изпълва ума. Ето откъде произлизат разговорите за добитък, зърнени храни, загуби и печалби. Всичко това е нарушение на съботата. Ако умът се занимава със светски неща, езикът ще докаже това, защото от препълването на сърцето говорят устата.

Отговорността на проповедниците
Проповедниците особено много трябва да внимават за примера си. В събота разговорите много внимателно следва да се съсредоточават върху религиозни теми – за истината за това време, за настоящия дълг, за християнските надежди и страхове, за изпитанията, борбите и страданията, за крайната победа и за предстоящата награда. Проповедниците на Исус трябва да порицават онези, които забравят да пазят свято съботата. Те са длъжни да укоряват любезно и кротко всички, участващи в светски разговори във времето на съботата, а в същото време претендиращи, че я пазят. Необходимо е християните да се насърчават към посвещение на Бога в Неговия свят ден.

Ограбване на съботата чрез спане
Никой не трябва да чувства свободата да прекарва времето си по безполезен начин. Не е угодно на Бога пазителите на съботата да спят много през този ден. По този начин те обезславят своя Спасител и чрез примера си показват, че шестте работни дни им са твърде скъпи, за да ги прекарат в почивка. През седмицата те трябва да печелят и често си ограбват от нощния сън, а това ги прави сънливи през святото време. Тогава се оправдават с думите: „Съботата е дадена за почивка. Не искам да се лишавам от нея, като посещавам събранията, защото имам нужда от сън.“ Такива хора използват съботния ден по погрешен начин. Именно в този ден те трябва да събудят интерес у семействата си към неговото съблюдаване . Трябва да се събират в дома за молитва с малцина или с мнозина, според случая; трябва да посвещават времето и енергията си в духовни занимания, за да може Божественото влияние, което почива над съботата, да ги придружава през седмицата. От всички дни на седмицата никой не е така подходящ за размисъл и чувства на посвещение, както съботата.
Беше ми показано как по време на съботата цялото Небе гледа и наблюдава онези, които познават изискванията на четвъртата заповед и я спазват. Ангели отбелязват вниманието и интереса, който те проявяват към тази Божествена наредба. Приемащите Господа в сърцата си насочваха ума си изключително към възвишените истини, опитваха се да използват святите часове на този ден по най-добрия начин, на който бяха способни, и се стараеха да почитат Бога, наричайки съботата наслада. Ангелите благославяха тези вярващи по особен начин със светлина, здраве и специална сила. От друга страна, те се отвращаваха от онези, които бяха пропуснали да приемат светостта на определения от Бога ден и им отнемаха светлината и силата. Аз ги видях засенчени от облак, обезсърчени и често пъти тъжни. Те чувстваха липсата на Божия дух.