Сигурността на факта-9-Христос възкресе

След смъртта на своя Учител учениците са дълбоко обезкуражени. Вярата им е разтърсена от тежка криза. Няколко дни по-късно вярата им възкръсва ­ подновена и преобразена, и то завинаги. Колкото страхливи са били в началото, толкова са твърди и одухотворени от един неукротим кураж, след като Христос излиза жив от гроба.
На какво се дължи този обрат?
Как съмнението се превръща във вяра?
Как тези обхванати от ужасна паника хора, укрили се в Ерусалим при разпятието, само след няколко дни стават герои, готови на мъченичество?
Как се стига дотам, че да повярват в такова невероятно, стъписващо събитие?
Какво е станало в душите им?
Трябва да е събитие от изключителна важност, за да ги разтърси толкова дълбоко. То полага на непоклатима основа тяхната проповед и то до такава степен, че ап. Петър публично обвинява присъстващите свещеници: “Исуса… вие убихте и разпнахте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси, като разкъса връзките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея… Този Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели” (Д.А. 2:22 – 24, 32).
Без възкресението и явяването на Христос всичко би приключило на Голгота.
Най-древното писано свидетелство е това на ап. Павел в Първото му послание до коринтяните. Приема се, че датира не по-късно от 57-58 година и следователно трябва да е по-древно от четирите евангелия.
Ето какво заявява апостолът: “Защото първо ви предадох онова, което и приех;
-че Христос умря за греховете ни;
– че бе погребан;
– че бе възкресен на третия ден според Писанията и
– че се яви на Кифа,
– после и на дванадесетте,
– че след това се яви на повече от 500 братя
наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха,
– че после се яви на Якова,
– тогава на всичките апостоли;
– а най-после от всички яви се и на мене,
като на някой изверг. Защото аз съм най-нищожният от апостолите … понеже гоних Божията църква”.
(1 Кор. 15:3-9).