Силата на апетита – 81 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Едно от най-силните изкушения, с което човек трябва да се срещне, е апетитът. Между ума и тялото съществува тайнствена и чудна връзка. Те си влияят взаимно. Да се пази тялото в добро здравословно състояние, за да се развива неговата сила, означава всяка част от живата машина да работи хармонично. Точно това трябва да бъде основната цел в живота ни. Да не се зачита тялото, означава да не се зачита умът.
Не е за Божия слава Неговите чада да имат болнави тела и недоразвити умове. Задоволяването на апетита за сметка на здравето е една от най-големите злоупотреби с разума. Онези, които се отдават на всяка неумереност в ядене или пиене, прахосват физическите си сили и изгубват моралната си устойчивост. Те обаче ще почувстват възмездието, която следва в резултат на престъпването на физическите закони.
Изкупителят на света знаеше, че отдаването на апетита ще причини физическа слабост и така ще притъпи сетивата, че святите и вечните истини няма да могат да се различават. Христос знаеше, че светът щеше да се отдаде на лакомия и това щеше да изврати моралните сили. Отдаването на апетита бе толкова пагубно за човека, че за да разруши неговата сила, Божият Син трябваше да пости почти шест седмици. Ако Христос извърши това заради човека, тогава какво дело стои пред самите християни, за да победят и те, както Той победи. Силата на изкушението да се отдаваме на извратения си апетит може да бъде измерена единствено с неизразимата мъка, която Христос преживя по време на онзи продължителен пост в пустинята.
Христос знаеше, че за да проведе успешно плана на спасението, делото на изкуплението на човека трябва да започне от там, където започна изкушението. Адам съгреши поради угаждане на апетита. За да внуши на човека задължението му да бъде послушен на Божия закон, Христос започна изкупителното си дело от реформирането на физическите навици на човека. Дегенерирането и отклоняването на човешкия род от добродетелта се дължат главно на извратения апетит.
Тържествена отговорност имат всички, които поучават другите в истината – да побеждават апетита. Ефективността им ще бъде много по-голяма, ако контролират апетита и страстите си, а умствените и моралните им сили биха били много по-големи, ако съчетават умствената с физическата работа. Ако си изработят строго умерени навици и се научат да прилагат това съчетание, биха извършили много повече работа и биха запазили ума си бистър. Ако живеят винаги по този начин, мислите им ще текат свободно, ще се изразяват гладко, религиозните им дела ще бъдат вдъхновени, а внушенията на Святия Дух в сърцето им ще бъдат още по-дълбоки.

Неумереност в яденето
Неумереността в яденето, дори и когато приемаме добра храна, изтощава върху целия организъм и притъпява по-дълбоките и святи чувства. Строгото въздържание в яденето и пиенето е изключително важно, за да се запази здравословното състояние, енергията и функцията на всички телесни органи.
Строго умерените навици, съчетани с упражнения на мускулите и на ума, ще запазят и умствената, и физическата енергия и ще придадат сила и издръжливост на всички онези, които в проповедничеството, в издателската дейност и на други места, водят заседнал живот. Въпреки че сме народ, който изповядва здравната реформа, ние ядем твърде много. Задоволяването на апетита е най-голямата причина за физическата и умствената слабост и е в основата на безсилието, което се среща навсякъде.
Невъздържанието започва на трапезата с яденето на нездравословна храна. В резултат на продължително угаждане, след време, храносмилателните органи отслабват и приетата храна не задоволява апетита. Новият нездравословен режим на хранене предизвиква желание за още по-възбуждаща храна. Чаят, кафето и месото произвеждат незабавен ефект. Под въздействието на тези отрови нервната система се възбужда и за кратко време умът се ободрява, а въображението става по-живо. Тъй като изброените възбудители предизвикват за известно време подобни приятни усещания, мнозина стигат до заключението, че организмът действително се нуждае от тях и затова продължават да ги употребяват. Това е обаче само краткотрайна реакция. Нервната система, възбуждана така жестоко, черпи на заем сила за действие в момента от нейните резервни източници на енергия. Временното освежаване на организма е последвано от спадане на тонуса. Колкото повече временно възбуждащи средства съживяват организма, толкова по-голям упадък на силите ще настъпи във възбудените органи, след като възбудителите преустановят действието си. В резултат на необуздания апетит стомахът свиква да желае нещо по-силно, което да поддържа и засилва приятното чувство на възбуда, докато угаждането се превърне в навик и желанието за все по-силни възбудители, като тютюн, вино и спиртни напитки, нараства непрекъснато. Колкото повече угаждаме на апетита си, толкова по-силни ще стават неговите желания и толкова по-трудно ще бъде контролиран. Колкото повече организмът отслабва и става по-неспособен да функционира без изкуствени възбудители, толкова повече ще се усилва страстта към тях, докато волята бъде победена и изчерпи в края всичките си сили за съпротива на това неестествено желание за удовлетворяване на апетита.

Единствената гаранция за правилно поведение
Нашата единствена гаранция за правилно поведение е да не докосваме, да не вкусваме и да не употребяваме никакъв чай, кафе и алкохол. Хората от сегашното поколение се нуждаят два пъти повече, отколкото няколко поколения преди тях, от силна воля, подкрепена от Божията благодат, за да противостоят на сатанинските изкушения и да се съпротивляват дори и на най-невинното угаждане на извратения апетит. Поколението днес има много по-малка сила за себевладение, отколкото онези, които живееха много преди нас. Всички, които задоволяват апетита си с подобни възбудители, предават покварения си апетит и ниските си страсти на децата. Ето защо се изисква много по-голяма сила за съпротива срещу невъздържанието във всичките му форми. Единствената съвършена гаранция, че вървим в правилна посока, е да бъдем твърди във въздържанието и да не рискуваме да прекрачваме опасната граница.
Великата цел, заради която Христос изтърпя продължителния пост в пустинята, бе да ни научи на необходимостта от себевладение и въздържание. Това дело трябва да започне от трапезата и да се провежда строго във всички сфери на живота. Изкупителят на света дойде от небето, за да помогне на човека в слабостта му, та чрез Неговите сили той да стане силен, да победи апетита и страстите си и да бъде победител във всичко. Много родители сами оформят вкусовете и апетита на децата си. Те им угаждат, като им позволяват да ядат месо и да пият чай или кафе. Силно подправените месни ястия, а така също чаят и кафето, които някои майки разрешават на децата си, подготвят почвата за по-силни възбудители като тютюна. Употребата му предизвиква апетита към алкохола, а комбинацията от двете възбуждащи средства изтощават със сигурност нервната система.
Ако моралната съвест на християнина бъде събудена по отношение на въздържанието във всичко, той би могъл чрез примера си, започвайки от трапезата, да помага на онези, които са загубили почти всякакви сили да се съпротивляват на прищевките на апетита. Ако можехме да разберем, че навиците, които изграждаме в този живот, ще повлияят на вечните ни интереси и вечната ни съдба зависи от строгата умереност във всичко, ние бихме положили всички усилия, за да изработим и постигнем стриктно въздържание в храненето и пиенето. Чрез личния си пример и положените усилия можем да се превърнем във фактор за спасението на много хора от греха на невъздържанието, престъпленията и смъртта. Нашите сестри биха могли да направят много в голямото дело за спасение на другите, като се научат да слагат на трапезата само здравословна, питателна храна. Биха могли да използват скъпоценното си време, за да култивират вкуса и апетита на децата си, да изградят у тях навици на умереност във всичко и да ги насърчат за дела на себеотрицание и щедрост за доброто на другите.
Въпреки примера, който Христос ни даде в пустинята на изкушението, като се отрече от апетита и победи силата му, не малко майки християнки с личния си пример и с неправилното си възпитание подготвят децата си да станат лакомници и пияници. Много често на подрастващите им се позволява да избират какво и кога да ядат без оглед на здравето. Много деца се възпитават като лакомници още от бебешка възраст. Задоволяването на апетита е нарушило храносмилането от ранна възраст. Угаждането и невъздържанието в храненето нарастват и се засилват заедно с годините и увеличаването на физическите сили. Умствената и физическата им енергия стават жертва на неправилното възпитание на родителите. Изгражда се вкус към определени храни, които никак не са полезни, а са само вредни и тъй като организмът се претоварва, тялото изнемогва.

Ползата от физическите упражнения
Проповедници, учители и студенти не са толкова интелигентни, колкото биха могли да бъдат, ако обръщаха внимание на физическите упражнения на чист въздух. Те пренебрегват този изключително важен за опазването на здравето дълг. Занимават се с умствена дейност, като четат непрекъснато книги, а консумират храна, която се полага за човек, извършващ физическа работа. В резултат на тези пагубни навици организмът се задръства и някои затлъстяват още от младостта си. Други пък измършавяват, тъй като жизнените сили се изчерпват, впрегнати в преработката на излишната храна. Черният дроб се претоварва и става неспособен да изхвърля нечистотиите от кръвта, а като последица от това се появява постоянна болнавост. Ако умственото напрежение се съчетаваше с физически упражнения, кръвта щеше да циркулира по-бързо, сърцето щеше да функционира съвършено, нечистите вещества щяха да се изхвърлят и нов живот и нова енергия щяха да се вливат във всяка част на тялото.
Когато умът на проповедниците, учителите и студентите е постоянно възбуден от учене, а тялото не прави необходимите движения, нервната система се претоварва, а двигателната – бездейства. Така претовареният мозък отслабва, а мускулите губят силата си. Няма желание за физическа работа, тъй като усилието изглежда много неприятно.

Проповедниците да бъдат пример
Проповедниците, изповядващи се за представители на Христос, повече от всички други трябва да следват Неговия пример и да култивират навици на строго въздържание. Те трябва да се учат от живота Му и да следват примера Му, и да Го изявяват пред народа чрез личния си живот на самоконтрол, себепожертвувателност и активна благотворителност. Христос победи апетита заради човека и сега той вместо него трябва да даде пример, достоен за подражание. Онези, които не чувстват необходимостта да участват в Божието дело за борба с апетита, ще пропуснат да спечелят скъпоценни победи. Така ще си останат роби на апетита и похотта, които препълват чашата на нечестието на земните обитатели.
Хората, заети с разпространяването в света на последната предупредителна вест, решаваща участта на човешките души, следва да прилагат на практика в личния си живот истините, на които поучават другите. Трябва да бъдат пример на народа в хранене, пиене, непорочни разговори и поведение. Мнозина, изповядващи се за Христови представители по целия свят, крият под дрехата на светостта лакомия, ниски страсти и други оскърбителни прояви. Има хора с превъзходни природни дарби, чийто труд обаче не постига и половината от онова, което би могъл, ако бяха умерени във всичко. Угаждането на апетита и страстите затъмнява ума, отслабва физическите сили и разклаща моралната издръжливост. Мислите им не са ясни, а думите им нямат сила и не са вдъхновени от Божия дух, за да достигнат сърцата на слушателите.
Основната причина, поради която нашите първи родители загубиха Едем, беше апетитът и затова единствената ни надежда да го спечелим отново е да се отречем твърдо от апетита и страстите. Въздържанието в храненето и контролирането на всички страсти ще съхрани интелекта и ще придаде умствена и морална сила на човека. Така ще му предостави възможност да постави наклонностите си под контрола на по-висшите сили и да се научи да различава правилно и неправилно, свято и обикновено. Всички, които имат истинска представа за жертвата на Христос, а че Той е напуснал Небесния Си дом, за да дойде в този свят и чрез живота Си да покаже на човека как да се бори с изкушението, с готовност се отричат от личното си Аз и избират да бъдат участници в Христовите страдания.

Управлявани от осветена съвест
Страхът от Господа е начало на мъдростта. Онези, които побеждават, както Христос победи, ще имат нужда постоянно да се пазят от сатанинските изкушения. Апетитът и страстите трябва да бъдат обуздавани и поставяни под контрола на осветената съвест, за да остане интелектът неповреден и сетивата чисти, а действията и примките на Сатана да не се тълкуват като Божие провидение. Мнозина желаят крайната победа и наградата, която ще бъде дадена на победителите, но не са готови да понасят труд, лишения и борба с личното Аз, както правеше техният Изкупител. Само чрез послушание и постоянни усилия ще можем да победим, както Христос победи.
Не контролирането на апетита ще причини гибелта на хиляди. Ако те можеха да го победят, щяха да имат моралната сила да спечелят победа над всяко друго сатанинско изкушение. Всички роби на апетита ще пропаднат в делото за преобразяване на християнския характер. Постоянното съгрешаване на човека в продължение на шест хиляди години е донесло като плодове болести, страдание и смърт. Сатанинските изкушения над апетита ще стават все по-мощни и по-трудни за преодоляване, тъй като живеем в края на времето.