Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Силата на навика – 37 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

КАК СЕ СЪЗДАВАТ НАВИЦИ.
Всяко действие, добро или зло, не оформя характера, а мислите и
чувствата, на които човек се отдава, подготвят пътя за дела и действия
от същия вид … (199.1)
С повторение на действията се създават навици и се оформя характерът.
(199.2)
ВРЕМЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ДОБРИ НАВИЦИ.
Характерът до голяма степен се оформя в ранните години. Създаваните
тогава навици имат по-голямо влияние от всички природни дарби. Те
правят хората гиганти или джуджета по ум, защото най-добрите таланти
чрез погрешни навици могат да се изкривят и отслабят. Колкото по-рано
в живота човек придобие вредни навици, толкова по-здраво те ще държат
жертвата си в робство и толкова по-сигурно ще снижат нейния духовен
стандарт. От друга страна, ако в юношата са формирани правилни и благодетелни
навици, те обикновено отбелязват насоката на притежателя си
към живот. В повечето случаи ще се открие, че тези, които в по-късния
си живот се покланят на Бога и почитат правото, научават този урок преди
светът да положи образа на греха върху душата им. Хората в зряла възраст
обикновено са нечувствителни към нови впечатления като твърда скала,
докато юношата е възприемчив. (199.3)
ОБИЧАИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОМЕНЕНИ, НО ТОВА СТАВА РЯДКО.
Това, което вижда и чува едно дете, отпечатва дълбоки следи в младия
му ум, които никои обстоятелства в по-късния му живот не могат напълно
да изтрият. Интелектът сега се оформя и чувствата получават насока и
сила. Повтаряните деяния в определена посока стават навици. Те могат
да бъдат изменени със строго възпитание в по-късните години, но това
става рядко. (199.4)
След като веднъж са се изградили, навиците все по-твърдо се отпечатват
върху характера. Умът постоянно се оформя от възможностите и
предимствата, използвани добре или зле. Ден след ден ние формираме
характери, които или поставят учениците като добре дисциплинирани
войници под знамето на/княз Емануил, или като бунтовници под знамето
на княза на тъмнината. Кое от двете ще бъде? (200.1)
НУЖНИ СА ПОСТОЯННИ УСИЛИЯ.
Склонни сме да правим отново неща, които са направени веднъж.
Навици на трезвеност, самообладание, пестеливост, трудолюбие, правил-
но и разумно говорене, искрена любезност не се спечелват без прилежна
и внимателна работа върху себе си. Много по-лесно е човек да се деморализира
и поквари, отколкото да побеждава дефектите си, да пази само-
обладание и да развива истински добродетели. Упорити усилия се изискват,
за да може християнската благодат да се развие в съвършенство в нашия
живот. (200.2)
ПОКВАРЕНИТЕ ДЕЦА – ОПАСНОСТ ЗА ДРУГИТЕ.
Богобоязливите родители ще обмислят и планират как да възпитат
децата си в правилни навици. Те ще изберат приятели за децата си, а няма
да ги оставят в своето невежество сами да избират приятелите си. (200.3)
Ако в ранното си детство децата не са търпеливо и упорито възпитани
в правия път, те ще оформят погрешни навици. Тези навици ще се развият
в бъдещия им живот и ще покварят и други. Онези, чиито умове са получили
долни отклонения, които са били подложени на евтини домашни
влияния в погрешна посока с измамни обичаи, носят лошите си навици
със себе си през целия си живот. Ако те изповядват религия тези навици
ще се проявят в религиозния им живот. (200.4)
ЦАР САУЛ – ЕДИН ТЪЖЕН ПРИМЕР.
Историята на първия Израилев цар е тъжен пример за погрешните
ранни навици. В юношеството си Саул не обичаше Бога и не се боеше
от Него и този непокорен дух, невъзпитан отрано да се покорява, винаги
беше готов да застане против божествения авторитет. Които подхранват
в юношеството си свята представа за Божията воля и вярно изпълняват
задълженията на своя пост, ще бъдат подготвени за по-висша служба в
бъдещия живот. Но хората не могат с години да пилеят силите, които Бог
им е дал, а когато решат да се променят, да намерят тези сили готови, за
да поемат с тях в обратна посока. (201.1)
Едно дете може да получава здраво религиозно наставление, но ако
родителите, учителите или възпитателите допуснат характерът му да бъде
покварен от погрешен навик, този навик ако не бъде надвит, ще стане
доминираща сила и детето ще бъде изгубено. (201.2)
МАЛКИТЕ ДЕЛА СА ВАЖНИ.
Всяко действие има двояк характер и значение. То е благородно или
порочно, правилно или погрешно според мотива, който го подтиква. Едно
погрешно действие, което често се повтаря, поставя постоянно впечатление
върху ума на извършителя си и върху умовете на ония, които са
свързани с него по някакъв начин – духовен или временен. Родителите
и учителите, като не отдават важност на малките дела, които не са правилни,
създават тези навици в юношата. (201.3)
Родителите трябва да се отнасят вярно с поверените им души. Те не
трябва да окуражават в децата си гордостта, себеизтъкването или любовта
към показ. Не трябва да ги учат или да ги оставят да научават малки
лудории, които са забавни при малките деца, но трябва да бъдат забравени
.и поправени, когато пораснат. (201.4)
Малки лудории и грешки може да са забавни, когато детето е бебе и
може да бъдат насърчени и позволени, но когато детето порасне, стават
отвратителни и оскърбителни. (202.1)
ПО-ЛЕСНО СЕ СЪЗДАВАТ ЛОШИ НАВИЦИ, ОТКОЛКОТО ДОБРО.
Всичко научено никога не може да надмине злите резултати от отпуснатата
дисциплина в детството. Едно пренебрегване, често повтаряно,
оформя навик. Едно лошо дело приготвя пътя за друго. Лошите навици
лесно се създават, и то много по-лесно от добрите, а се изоставят много
по-трудно. (202.2)
Ако бъдат оставени на себе си, Малките деца научават лошото с по-
голяма готовност, отколкото доброто. Лошите навици добре пасват на
естественото сърце и нещата, видени и чути в детството, се отпечатват
дълбоко в умовете на децата. (202.3)
РАННИТЕ НАВИЦИ РЕШАВАТ БЪДЕЩАТА ПОБЕДА ИЛИ ПОРАЖЕНИЕ.
Всеки от нас поотделно ще бъде за временния живот и за вечността това;
което са го направили навиците му. Животът на онези, които са си създали
правилни навици и са верни в изпълнението на всеки дълг, ще бъде като
ясна светлина, осветяваща пътя на другите. Но ако навици на неверие се
допуснат, ако мързел, безделие и навици на небрежност укрепнат, един
облак по-тъмен от среднощ ще се установи върху бъдещето на човека в този
живот и завинаги ще го отстрани от бъдещия. (202.4)
В ДЕТСТВОТО И В ЮНОШЕСТВОТО ХАРАКТЕРЪТ Е НАЙ-ПОДАТЛИВ.
Силата на самообладанието точно тогава се придобива. Край домашното
огнище на семейството се упражняват влияния, чиито резултати
траят за вечността. Повече от всяка естествена дарба навиците от ранните
години решават дали човек ще бъде победител или победен в битката на
живота. (202.5)