СКРЪБТА – 49 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

49
СКРЪБТА

СЪКРУШАВА ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ. Скръбта, безпокойството, неудовлетвореността, угризенията, вината, недоверието – всички те имат изпепеляват жизнените сили и да приближават упадъка и смъртта… Куражът, надеждата, вярата, съчувствието, любовта носят здраве и дълъг живот.

НАРУШАВА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО. Скръбта забавя кръвообращението по кръвоносните съдове и нервите, забавя и дейността на черния дроб. Пречи на процесите на храносмилането и храненето и изсушава мозъка [вътрешната субстанция] на целия организъм.

НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЕКУВА И ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО ЗЛО. Безпокойството и скръбта не могат да излекуват и едно-единствено зло, но затова пък са способни да причинят голяма вреда. Куражът и надеждата осветяват пътя на човека и „са живот, за онези, които ги намират, и здраве на плътта им“(Притчи 4:22).

ПРЕДВИДЕНА Е ВСЯКА СИТУАЦИЯ. Не трябва да оставяме бъдещето с неговите трудни проблеми и необещаващи изгледи да кара сърцето ни да отпада, коленете ни да треперят, а ръцете ни да се отпускат. „Нека се хванат за силата Ми – казва Всемогъщият, – за да направят мир с Мене и ще направят мир с Мене“(Исая 27:5). Онези, които предадат живота си на Божието ръководство и Му служат, никога не ще бъдат оставени в положение, на което Той да не може да намери разрешение. В каквато и ситуация да се намираме, ако живеем Неговото слово, ще имаме Водач, Който ще ни ръководи по житейския път. Каквито и да са нашите трудности и проблеми, имаме един Съветник. Каквато и да е нашата скръб и самота, имаме съчувстващ и разбиращ Приятел.

ОЧАКВАНАТА ТРУДНОСТ УДВОЯВА БРЕМЕТО. Намираме се в свят на страдания. Трудности, изпитания и скърби ни очакват по пътя към небесния дом. Но мнозина правят бремето на живота си двойно по-тежко чрез постоянно очакване на трудности. Ако се срещнат със съпротива или с разочарования, те мислят, че всичко рухва, че тяхната съдба е най-тежката от всички, че със сигурност ще изпаднат в лишение. По този начин сами си докарват окаянство и хвърлят сянка върху всички околни. Самият им живот става бреме за тях.
Но не бива да бъде така. Ще им коства решителни усилия да променят течението на мислите си. Промяната обаче е възможна. Тяхното щастие както за този живот, така и за бъдещия, зависи от това, да отправят ума си към радостни неща. Нека отклонят погледа си от мрачната картина, която е плод на тяхното въображение, и да го отправят към благодатните неща, които Бог е поставил на пътя им, а също и отвъд това, към невидимото и вечното.

ХВЪРЛЯНЕ НА СЯНКА. Не е мъдро да се събират всички неприятни спомени за миналото – грехове, нечестия, разочарования – и да се приказва и скърби за тях, докато човек бъде победен от обезкуражението. Обезкуражената душа се изпълва с мрак и се затваря за Божията светлина, хвърляйки сянка върху пътя на другите.

БЛАГОДАРЕТЕ ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ПО-МАЛКО ГОВОРЕТЕ ЗА ИЗПИТАНИЯ. Голяма е милостивата доброта на Господа към нас. Той никога не ще напусне, нито ще изостави онези, които Му се доверяват. Ако мислехме и говорехме по-малко за нашите изпитания и повече за милостта и добротата на Бога, щяхме да открием, че се издигаме много над своето униние и обърканост. Мои братя и сестри, вие, които чувствате, че навлизате в тъмна пътека и като пленниците във Вавилон трябва да окачите арфите си на върбите, изковете от изпитанията си радостна песен.
Може да си кажете: как да пея при тези мрачни перспективи пред мен, с това бреме от скърби и нещастия върху душата ми? Но лишили ли са ни земните скърби от Всемогъщия Приятел, Когото имаме в лицето на Исус? Не трябва ли удивителната Божия любов, изявена в Дара на Неговия възлюбен Син, да бъде повод на постоянна радост? Когато принасяме молитвите си при Трона на благодатта, нека не забравяме да принесем също и песни на благодарност.“Който принася хвала, Ме прославя“ (Псалм 50:23). Докато нашият Спасител живее, ние имаме причина за неспирна благодарност и хваление.

ОТКЛОНЯВАЙ СЕ ОТ НЕКОНТРОЛИРУЕМАТА СКРЪБ (СЪВЕТИ КЪМ ЕДНО ОПЕЧАЛЕНО СЕМЕЙСТВО). Подобно на Яков и вие чувствате, че имате причина за скръб и не искате да се утешите. Разумно ли е това? Знаете, че смъртта е сила, на която никой не може да устои, но сте направили живота си почти безполезен чрез своята прекомерна скръб. Вашите чувства са почти бунт против Бога. Видях, че се занимавате постоянно със скръбта си и давате място на своите възбуждащи чувства. Шумните ви демонстрации на скръб карат ангелите да крият лицата си и да се оттеглят.
Докато се поддавате по този начин на своите чувства, помните ли, че имате един Баща в небето, Който е пожертвал собствения Си Син за вас, за да не може смъртта да бъде вечен сън? Помните ли, че Господ на живота и на славата премина през гроба и го освети със собственото Си присъствие? Каза на възлюбения ученик:“Блажени мъртвите, които умират отсега в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях“. Апостолът знаеше какво говори, когато написа тези думи. И когато вие се поддавате на неконтролирана скръб, съвместимо ли е вашето поведение с утехата, която те изразяват?

ЗАНИМАВАНЕТО СЪС СЕБЕ СИ Е СЕБЕЛЮБИЕ (СЪВЕТ КЪМ ЕДИН ПОРАЗЕН ОТ СКРЪБ ПРОПОВЕДНИК). Сега братко ___, да продължаваш все така да занимаваш ума със самия себе си – това е вид себелюбие. Случаят изобщо не е като на апостол Павел, който беше човек на немощи, и въпреки това собствената му личност бе последното нещо, с което се занимаваха мислите му. Той имаше такива изпитания, каквито ти никога не си преживявал, нито ще трябва някога да претърпиш. И въпреки това той отклоняваше погледа си от тези неща – не се занимаваше с тях, но възвеличаваше Божията благодат.
Съпругата ти претърпя болест и смърт. Скръбта ти за това бе толкова силна, колкото и за всичките ти други проблеми. Ти просто прегръщаш скръбта в пазвата си, обичаш да се занимаваш с нея и позволяваш на ума и на мислите си да бъдат заети с теб самия, с твоята скръб и в резултат на всичко това здравето ти страда. След това смъртта на дъщеря ти бе наистина тежък удар, но и други са преминавали през същите и даже през още по-страшни обстоятелства. Ти позволи на това нещастие да те лиши от мъжество. Занимаваш се с него, говориш за него. Натоварваш душата си с неща, които не можеш нито да промениш, нито да си помогнеш. Грях е да се занимаваш с тези нещастия, както правиш.
Зная какво говоря. Ако на ума се позволи да бъде помрачен от скръб, храната не се смила и в резултат организмът не се храни добре.

ПРИ СКРЪБ КРЪВТА НАХЛУВА В МОЗЪКА (ЛИЧНА ОПИТНОСТ). Докато се трудех, като говорех и пишех по този начин, аз получих писма от една обезкуражена личност от Батъл Крийк. Когато ги прочетох, почувствах неизразимо угнетение на духа, равняващо се на душевна агония, която изглеждаше, че за известно време парализира жизнените ми сили. В продължение на три нощи почти не можех да спя. Мислите ми бяха смутени и объркани.
Скривах, доколкото можех, чувствата си от съпруга си и от съчувстващото ми семейство, у което се намирахме в момента. Никой не знаеше за моето душевно бреме, когато се присъединявах сутрин и вечер към общата молитва и се стремях да положа товара си на Великия Бременосец. Но молбите ми идваха от сърце, смазано от болка, а молитвите ми бяха накъсани и несвързани поради неконтролируемата скръб. Кръвта се блъскаше в мозъка ми, често пъти карайки ме да се олюлявам и почти да падам. Често имах кръвотечения от носа, особено след като правех усилия да пиша. Бях принуждавана да оставям писането, но не можех да отхвърля товара от безпокойство и отговорност, който лежеше върху мен.

КАКВО ДА ПРАВИМ СЪС СКРЪБТА. Изпълнен ли си със скръб днес? Отправи очите си към Слънцето на правдата. Не се опитвай да промениш трудностите, но обърни лицето си към светлината, към Божия престол. Какво ще видиш там? Дъгата на завета, живото обещание на Бога. Под нея е престолът на благодатта. Всеки, който се постави под грижите на оказаната ни Божия милост и си присвои заслугите на живота и смъртта на Христос, има в дъгата на завета благословено уверение за приемане от Отец, докато трае вечният Божи престол.
Вярата е онова, от което се нуждаем. Не допускайте вярата ви да се разклати. Воювайте в доброто войнстване на вярата и се хванете за вечния живот. Това ще бъде тежка битка, но я спечелете на всяка цена, защото Божиите обещания са „ДА“ и „АМИН“ В ХРИСТА ИСУСА. Поставете ръката си в ръката на Христос. Ще трябва да се преодоляват трудности, но ангели, които превъзхождат по сила, ще сътрудничат на Божия народ. Отправете се към Сион, вървете неотклонно по пътя към победата. Славна корона и мантия, изтъкана на небесния стан, очаква всеки победител. Макар Сатана да хвърля своята пъклена сянка по пътя ви и да се стреми да скрие от погледа ви тайнствената стълба, простираща се от земята до Божия престол, по която слизат и се възкачват ангелите служители на наследяващите спасение, все пак неотклонно вървете напред, стъпка след стъпка напредвайте към престола на Вечния.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЪЧУВСТВА, НЕ ВИНАГИ Е ТВОЙ ПРИЯТЕЛ. Ако хората около теб са от тази категория, които не се стремят да отвлекат разговора и течението на твоите мисли, ако съчувстват на твоите впечатления, като че ли те са някаква твоя реалност, тогава колкото по-малко общуваш с тях, толкова по-добре. Те не са твои приятели, но най-лоши врагове. Господ иска да бъдеш радостен.
Ти си погребал мили приятели. Аз – също. Но не смея да питам: „Защо, Господи, си ме хвърлил в огнената пещ? Защо съм постигана от такива нещастия отново и отново? Отговорът идва до мен с думите:“Това, което правя, ти сега не знаеш, но после ще разбереш“ (Йоан 13:7).
Често пъти Божиите намерения са забулени в тайна. Те са неразбираеми за ограничения смъртен ум. Но Този, Който вижда края от началото, знае по-добре, отколкото ние. Това, от което се нуждаем, е да ни очисти от земното, да усъвършенства нашия християнски характер, за да бъде поставена върху нас мантията на Христовата праведност.

РАБОТАТА ЗА ДРУГИТЕ НАМАЛЯВА СКРЪБТА. В грижата си за хората, които щеше да напусне, апостолът не мислеше за собствените си наближаващи страдания, за това, че ще трябва сам да се справя с предразсъдъци, омраза и преследване. Той се опитваше да подкрепи и насърчи малцината християни, които го придружаваха до мястото на екзекуцията, като повтаряше обещанията, дадени на преследваните заради правдата. Беше убеден, че нищо от това, което Господ е изговорил за Своите изпитани и верни чеда, не ще пропадне.
За известно време може би върху тях щяха да се струпат множество изкушения. Може би щяха да бъдат лишени от земни удобства. Но те можеха да насърчават сърцата си с уверението за Божията вярност: „Зная в Кого съм повярвал и съм убеден, че Той е в състояние да опази онова, което съм Му поверил“. Скоро нощта на изпитанията и страданията ще свършат в утрото на мира и съвършения ден.

НАЙ-ДОБРИТЕ УТЕШИТЕЛИ. Хората, претърпели най-големите скърби, са често пъти именно онези, които могат най-добре да утешават другите, и да внасят слънчева светлина, където и да отидат. Такива хора са били дисциплинирани и чрез страданията си са станали по-благи. Те не губят доверие в Бога, когато трудностите ги заливат, но идват още по-близо до Неговата закриляща любов. Такива хора са живо доказателство за нежната грижа на Бога, Който превръща мрака в светлина и ни дисциплинира за наше добро. Христос е светлината на света. В него няма тъмнина. Скъпоценна светлина! Нека живеем в нея! Кажете сбогом на тъгата и на оплакването. „Радвайте се винаги в Господа! Пак ще кажа: Радвайте се“.

ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ СКРЪБТА. Бог е предвидял балсам за всяка рана. Има балсам в Галаад, има лекар там. Няма ли сега както никога преди да изучавате Писанията? Търсете Господа за мъдрост във всеки непредвиден случай! Във всяко изпитание умолявайте Исус да ви покаже изходен път за излизане от проблемите и трудностите ви. След това очите ви ще се отворят, за да видите лекарството и да приложите за своя случай изцелителните обещания, записани в Божието Слово.
По този начин неприятелят няма да успява да ви тласка към скръб и неверие, но вместо това ще имате вяра, надежда и кураж в Господа. Свещеното писание ще ви даде ясна проницателност, за да можете да виждате и да приемате за себе си всяко благословение, което ще действа като противоотрова срещу скръбта – като изцелителна клонка за всеки горчив извор, чиято вода докосва устните ви. Всяко горчиво преживяване ще бъде смесено с любовта на Исус и вместо да оплаквате болките си, ще осъзнаете, че Исусовата любов и благодат са дотолкова във въшата скръб, че я превръщат в покоряваща и свята радост.

ОТДЕЛЯНЕТО ОТ БОГА ДОНАСЯ БОЛКА НА ДУШАТА. Именно болката от липсата на благоволението на Отец направи Христовите страдания толкова остри. Когато агонията обхвана душата Му, „потта Му стана като големи капки кръв“ (Лука 22:44). Неговата страшна агония, свързана с мисълта, че в този час на нужда Бог Го е изоставил, представя ужаса, който грешникът ще преживее, когато твърде късно осъзнае, че Божият Дух се е оттеглил от него.

ЩЕ РАЗБЕРЕМ, КОГАТО ОТИДЕМ В РАЯ. Земята има история, която човек никога няма да разбере, докато не отиде със своя Изкупител в Божия рай. „Защото Агнето, Което е посред престола, ще ги храни и ще ги води към извори на жива вода; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“(Откр. 7:17).