Словото стана плът 46 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Съединението на Божеството с човешкото естество е една от най-чудните и тайнствени истини на спасителния план. Павел говори за това, като казва: „Велика е тайната на благочестието: Тоя, Който биде явен в плът…“
Тази истина е била причина за съмнение и неверие у мнозина. Когато дойде на света, Христос, Божият и Човешкият Син не бе разбран от хората на Своето време. Той се унижи и прие човешкото естество, за да стигне до падналото човечество и да го издигне. Но разбиранията на хората бяха помрачени от греха, способностите им бяха парализирани и разсъдъкът им отслабнал, така че те не можеха да открият неговия Божествен характер под облеклото на човешкото естество. Този недостатък в познанието им бе пречка за делото, което Исус желаеше да извърши за тях. И за да даде тежест на ученията Си, често се виждаше принуден да обяснява и да защитава Своето положение. Когато сочеше на Своя тайнствен и Божествен характер, се опитваше да ориентира мислите им в насока, която би била полезна за преобразяващата мощ на истината.
Освен това, за да представи нагледно Божествените истини, Христос си служеше с познати предмети от природата. Така почвата на сърцето биваше подготвена, за да приеме от доброто семе. Даваше на слушателите Си да чувстват, че Неговите интереси бяха тясно свързани с техните, че сърцето Му участваше в техните радости и мъки. В същото време те виждаха в Него мощ и величие, с които Той далеч превъзхождаше високопочитаните равини. Христовите учения се отличаваха с особена простота, достойнство и сила, непознати дотогава за тях. И те неволно възклицаваха: „Никога човек не е говорил така, както този Човек!“ Хората обичаха да Го слушат, но свещениците и книжниците – неверни в дълга си като пазители на истината – Го мразеха, защото народът, за да следва Светлината на живота, бе престанал да ги почита. Под тяхното влияние юдейският народ, който не позна Исусовия божествен характер, отхвърли Спасителя.

Съединението на Божественото с човешкото
Съединението на Божественото с човешкото, изявено в Христос, се намира също и в Библията. Разкритите истини са „от Бога дадени“, но те са изразени с човешки думи и пригодени към човешките нужди. И за Словото Божие може да се каже, както се казва за Христос: „Словото стана плът и пребиваваше между нас“ (Йоан 1:14). И този факт, който съвсем не е доказателство против Библията, трябва да усилва нашата вяра в нея като в Божие слово. Хората, които разсъждават върху боговдъхновеността на Писанието и приемат едни части за Божествени, а други отхвърлят като човешки, забравят факта, че Христос, Божественият, стана човек, за да спечели човечеството. В Божието слово за спасение на хората Божественото и човешкото се съединяват. Има много библейски текстове, които съмняващи се критици отбелязват като небожествени, които обаче, нежно приспособени за нуждите на човечеството, са Божии лични вести на утеха към уповаващите Негови деца. Чудесен пример за това намираме в историята на апостол Петър. Той беше в затвора и очакваше на другия ден да бъде поведен към смъртта. „И през същата нощ… Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията. И като побутна Петър по ребрата, разбуди го и рече му: „Ставай бърже!“ И веригите паднаха от ръцете му“ (Деян. 12:6, 7). Внезапно разбуден, Петър беше учуден от светлината, изпълваща тъмницата, и от небесната красота на небесния вестител. Не можеше да си обясни картината, но разбра, че е свободен. От объркване и радост щеше да излезе от затвора на студения нощен въздух незащитен. Но Божият ангел, който забелязваше всички обстоятелства, каза с нежна загриженост: „Опаши се и обуй сандалите си“ (ст. 8). Петър послуша механично, но бе така възхитен от откровението на небесната слава, че съвсем не му идваше на ум да си вземе дрехата. Тогава ангелът му заповяда: „Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе, и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него“ (ст. 8-10). Апостолът се намери сам сред ерусалимските улици. „И Петър, когато дойде на себе си, рече: „Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, което юдейските люде очакваха“ (ст. 11).
Неверници могат да се усмихнат подозрително на мисълта, че славен ангел от небето може да обръща внимание на толкова обикновени неща като тези прости човешки нужди, и могат да се съмняват в Божественото вдъхновение на разказа. Но според Божията мъдрост тези неща са докладвани в Свещеното писание не за благото на ангела, но за хората, та когато изпаднат в затруднено положение, да могат да намират утеха в мисълта, че Небето знае всичко.
Исус обясняваше на учениците Си, че нито едно врабче не пада на земята, без небесният Баща да го забележи, и ако Бог се грижи за нуждите на най-малките птички във въздуха, Той ще се погрижи много повече за хората, които ще станат поданици на безсмъртието. О, да можеше човешкият дух да разбере спасителния план – доколкото един смъртен дух може да разбере въплъщението на Исус в човешко естество и какво е направено за нас чрез това удивително унижение. Тогава сърцата биха се изпълнили с благодарност за тази голяма Божия любов и с голямо смирение биха се преклонили пред Божествената мъдрост, измислила тайните на благодатта!