Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Слуга на слугите- 71 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Слуга на слугите- 71

Тази глава е основана на Лука 22:7-18,24; Йоан 13:1-17.

Слуга на слугите

В таванската стая на едно жилище в Ерусалим Христос седеше на
трапезата с учениците Си. Те се бяха събрали, за да отпразнуват празника
Пасха. Спасителят пожела да го отпразнува насаме с учениците Си. Знаеше,
че часът Му е дошъл. Самият Той беше истинското пасхално Агне и трябваше
да бъде пожертван в деня, в който се ядеше пасхата. Исус се намираше
точно пред момента, когато трябваше да изпие чашата на гнева. Скоро щеше
да получи Своето последно кръщение в страданията. Но Му оставаха още
няколко спокойни часа и Той искаше те да бъдат полезни за любимите Му
ученици.
Целият живот на Христос бе живот на неегоистична служба. “Не- да Му
служат, но да служи- “ (20:28 Матей 20:28) – това бе урокът на всяка
Негова постъпка. Но учениците още не бяха научили този урок. Затова на
последната пасхална вечеря Исус го повтори, като го илюстрира чрез един
пример, запечатал се завинаги в техните умове и сърца.
Исусовите беседи с учениците Му бяха обикновено време на спокойна
радост и затова всички ги ценяха високо. Пасхалните вечери
представляваха събития, към които се проявяваше специален интерес; но
сега Исус бе загрижен. На сърцето Му бе тежко, а лицето Му бе
помръкнало. Когато се срещна с учениците Си в горницата, те усетиха, че
нещо тежеше на душата Му и макар да не знаеха причината, съчувстваха на
скръбта Му.
Като се събраха около масата, Той им каза със затрогваща тъга:
“Твърде много Съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам;
защото ви казвам, че няма вече да я ям, докле се не изпълни Божието
царство. И като прие чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете
го помежду си; защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата,
докато не дойде Божието царство.”
Христос знаеше, че е дошло времето да си замине от този свят и да
отиде при Отец. “- като беше възлюбил Своите, които бяха на света,
докрай ги възлюби.” Сега вече Той се намираше в сянката на кръста и
болката измъчваше сърцето Му. Знаеше, че ще бъде изоставен в часа на
предателството. Знаеше, че ще бъде умъртвен по най-унизителния начин -
начинът за умъртвяване на престъпниците. Знаеше каква неблагодарност и
жестокост щяха да проявят тези, които бе дошъл да спаси. Знаеше каква
голяма жертва щеше да направи и за колко много хора щеше да бъде
напразна. Като разбираше какво Му предстои, естествено е да е бил
съкрушен при мисълта за собственото Си унижение и страдание. Но Той
гледаше на дванадесетте като на Свои собствени, които, след като свършат
позорът, мъките и болките, ще останат сами да се борят в този свят.
Мислите Му за предстоящото страдание бяха винаги свързани с мисълта за
Неговите ученици. Исус не мислеше за Себе Си. Най-голямата грижа,
изпълваща съзнанието Му, бе за тях.
През тази последна вечер, Исус имаше да каже толкова много неща на
учениците Си. Ако бяха готови да приемат онова, което Той желаеше да им
предаде, щяха да се избавят от очакващите ги сърцераздирателна мъка,
разочарование и неверие. Но Исус видя, че те не биха могли да понесат
приказките Му. Вгледа се в лицата им и думите на предупреждение и утеха
замръзнаха на устните Му. Миговете отминаваха в мълчание. Исус явно
чакаше. Учениците се чувстваха неловко. Съчувствието и нежността,
пробудени в тях от Христовата скръб, изглежда бяха отминали. Изпълнените
със скръб думи, с които Той им посочваше Своето страдание, им бяха
направили съвсем слабо впечатление. Разменените помежду им погледи
говореха за ревност и съперничество.
Имаше “препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям”. Спорът
се водеше в присъствието на Христос и Го натъжи и нарани. Учениците все
още държаха на любимата си идея, че Христос ще наложи властта Си и ще
заеме престола на Давид. А всеки от тях силно желаеше в сърцето си да
заеме най-висшето място в царството. Всеки беше оценил себе си и другите
и вместо да гледа на своите братя като на по-достойни, поставяше себе си
на първо място. Искането на Яков и Йоан да седнат отдясно и отляво на
трона на Христос бе възбудило негодуванието на останалите. Да се осмелят
двамата братя да поискат най-високите постове – това така възбуди
десетте, че имаше опасност между тях да се създаде пълно отчуждение.
Почувстваха се онеправдани, че верността и талантите им не бяха оценени
правилно. Най-зле настроен срещу Яков и Йоан бе Юда.
Когато учениците влязоха в стаята за вечеря, сърцата им бяха
изпълнени с негодувание. Юда успя да седне до Христос, от лявата Му
страна. Йоан беше отдясно. Юда бе решил да заеме най-високото място, а
за такова се смяташе най-близкото до Христос. При това бе предател!
Беше възникнала и друга причина за разногласие. Съществуваше обичай
при угощенията някой прислужник да измие краката на гостите. И за този
случай бяха направени съответните приготовления. Каната, легенът и
кърпата бяха готови; но не присъстваше слуга, така че измиването
трябваше да сторят учениците. А всеки от тях, поддал се на наранената си
гордост, беше решил да не върши работата на слуга. Всички проявиха
стоическо безразличие, сякаш не съзнаваха, че им предстои да направят
нещо. Чрез мълчанието си отказваха да се смирят!
Как трябваше Христос да промени състоянието на тези бедни души така,
че Сатана да не удържи окончателна победа над тях? Как трябваше да им
покаже, че ако само изповядват, че са Негови ученици, това още не ги
прави такива, нито им осигурява място в царството Му? Как би могъл да им
покаже, че службата от любов и истинското смирение са нещата,
съставляващи истинското величие? Как да разпали любовта в сърцата им и
да им даде възможност да разберат онова, което Той копнееше да им каже?
Учениците не даваха никакъв знак, че ще станат да послужат един на
друг. Исус изчака малко, за да види какво ще направят. И Той,
божественият Учител, стана от трапезата. Съблече връхната Си дреха, за
да не Му пречи при движенията, взе кърпата и я препаса. Изненадани,
учениците Го изгледаха с интерес и смълчани чакаха да видят какво ще
последва. Исус “наля вода в умивалника и почна да мие нозете на
учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан”. Тази
Негова постъпка отвори очите им. Горчив срам и унижение изпълниха
сърцата им. Те разбраха неизговорения упрек и се видяха в съвсем нова
светлина.
По този начин Христос изрази Своята любов към учениците Си. Техният
егоистичен дух Го изпълваше със скръб, но Той не влезе в спор, за да
разреши тяхното затруднение. Вместо това им даде пример, който никога
нямаше да забравят. Любовта Му към тях не можеше да се разклати лесно
или да угасне. Знаеше, че Отец Му е дал всичко в ръцете и че е дошъл от
Бога и при Бога отива. Съзнаваше напълно Своята Божественост. Но бе
свалил царската Си корона и царската Си одежда и бе станал слуга. Едно
от последните неща в земния Му живот бе да се препаше като слуга и да
извърши неговата работа.
Преди Пасхата Юда се бе срещнал за втори път със свещениците и
фарисеите и бе сключил с тях договор да предаде Исус в ръцете им. След
това обаче пак се смеси с учениците, като че е съвсем невинен и не е
извършил нищо лошо, и участваше в приготовленията за празника. Учениците
не знаеха нищо за намеренията на Юда. Единствен Исус можеше да прочете
неговата тайна. Но въпреки това Той не го изложи. На Исус Му беше скъпа
неговата душа. Изпитваше такава загриженост и мъка, каквато изпитваше
към Ерусалим, когато плака за осъдения град. Сърцето Му викаше: “Как да
се откажа от тебе?” Юда почувства принуждаващата сила на тази любов.
Когато ръцете на Спасителя миеха измърсените му крака и ги изтриваха с
кърпата, сърцето на Юда се развълнува и изпита силен подтик да изповяда
греха си веднага и на място. Но не искаше да се унижи. Вкорави сърцето
си за покаяние и старите трепети, отстранени за момент, надвиха отново.
Сега той се почувства оскърбен от Христовата постъпка – да мие краката
на учениците Си. Щом Исус може така да се унижи – мислеше си Юда, – Той
не би могъл да бъде цар на Израил. Всяка надежда за светска слава в едно
земно царство бе срината. Бе доволен, че нямаше какво да се спечели от
следването на Христос. След като Го видя да се унижава така – както си
мислеше, още повече затвърди решението си да се отрече от Него и да се
обяви за измамен. Завладян бе от демон и реши да предаде Христос, както
се бе уговорил.
Като избираше къде да седне на масата, се бе постарал да заеме
първото място и Христос като слуга обслужи първо него. Йоан, към когото
Юда бе изпитвал толкова голямо озлобление, остана последен. Но не прие
това за упрек или пренебрежение. Учениците бяха дълбоко покъртени,
наблюдавайки постъпката на Христос. Когато дойде ред на Петър, той
възкликна изумен: “Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?” Христовото
снизхождение сломи сърцето му. Засрами се от мисълта, че никой от
учениците не бе извършил тази работа на слуга. “Това, което Аз правя -
каза Христос, – ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.” Петър не
можеше да понесе гледката – неговият Господ, за Когото той вярваше, че е
Божия Син, да върши работата на един слуга! Цялата му душа се надигна
срещу унижението. Не съзнаваше, че тъкмо затова дойде Христос на този
свят. С голяма решителност каза: “Ти няма да умиеш моите нозе до века!”
Христос с изключителна сериозност отговори: “Ако не те умия, нямаш
дял с Мене!” Службата, която Петър отказваше да приеме, беше символ на
едно по-висше очистване. Христос бе дошъл да умие сърцето от петното на
греха. Като не позволи на Христос да измие нозете му, Петър отказа по-
висшето очистване, включено в по-низшето. В действителност той
отхвърляше своя Господ. Не е унижение за нашия Господ да Му позволим да
работи за нашето очистване. Истинското смирение означава да приемем с
благодарно сърце всяко средство, предвидено за наше добро и ревностно да
вършим службата за Христос.
При думите “ако не те умия, нямаш дял с Мене” Петър отстъпи от своята
гордост и упоритост. Той не можеше да понесе мисълта да бъде отделен от
Христос. Това за него би означавало смърт! “Господи, не само нозете ми -
каза той, – но и ръцете, и главата! Исус му каза: Който се е окъпал,
няма нужда да умие друго, освен нозете си, но е цял чист!”
Тези думи имат по-дълбок смисъл, отколкото само телесна чистота.
Христос продължава да говори за по-висшето очистване, илюстрирано от по-
низшето. Излезлият от банята бе чист, но обутите му в сандали нозе скоро
се изцапваха от праха и имаше нужда пак да се измият. Така и Петър, и
братята му бяха измити във великия Извор, открит за измиване на греха и
нечистотата. Христос ги призна за Свои. Но изкушението ги бе подвело към
злото и те все още се нуждаеха от Неговата очистваща благодат. Когато
Христос препаса кърпата, за да измие праха от краката им, Той искаше с
тази Си постъпка да измие отчуждението, завистта и гордостта от сърцата
им. Последиците бяха много по-важни, отколкото самото измиване на
прашните им крака. С този дух, който ги бе обхванал в момента, не бяха
готови за общуване с Христос. Докато не бъдеха доведени до състояние на
смирение и любов, не биха били готови да участват в пасхалната вечеря,
нито пък във възпоменателната служба, която Христос възнамеряваше да
установи. Сърцата им трябваше да бъдат очистени. Гордостта и себичността
създават разделение и омраза, но Исус отми всичко това с измиването на
нозете. Настъпи промяна на чувствата. Като ги погледна, Той вече можеше
да каже: “Вие сте чисти!” Настъпило бе сърдечно единство и взаимна
любов. Те бяха станали смирени и готови да приемат поучения. Вече всеки
освен Юда бе готов да отстъпи първото място на другия. Сега, със сломени
и изпълнени с благодарност сърца, можеха да приемат Христовите думи.
Също както Петър и братята му и ние сме били умити в кръвта на
Христос; и въпреки това чрез допира ни със злото нашата сърдечна чистота
се опетнява. Трябва да идваме при Христос, за да ни очиства със Своята
очистваща благодат. Петър изтръпна при мисълта изцапаните му нозе да се
допрат до ръцете на неговия Господ и Учител. Но колко често допираме ние
нашите грешни опетнени сърца до Христовото сърце? Колко много Го
наскърбяваме с нашия характер, с нашата суетност и гордост! И все пак
ние трябва да отнасяме при Него всичката си нечистота и немощ. Единствен
Той може да ни очисти. Не сме готови за близост с Христос, докато не
бъдем очистени чрез Неговата действена сила.
Исус каза на учениците: “Вие сте чисти, но не всички.” Бе измил
нозете на Юда, но Юда не предаде сърцето си. То не бе очистено. Юда не
отстъпи и не се предаде на Христос.
След като Исус изми нозете на учениците, облече дрехата Си, седна
пак при тях и им каза: “Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме наричате
Учител и Господ; и добре казвате, защото Съм такъв. И тъй, ако Аз,
Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си
миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих
на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си,
нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.”
Христос искаше учениците Му да разберат, че макар да бе умил нозете
им, това не накърняваше ни най-малко Неговото достойнство. “Вие Ме
наричате Учител и Господ и добре казвате, защото Съм такъв.” И понеже
беше безгранично по-горен от тях, Той придаде благодат и значение на
тази служба. Никой не бе така издигнат и възвишен, както Него; и въпреки
това се сниши до изпълняване на най-скромния дълг. За да не бъдат
последователите Му заблудени от егоизма, който обитава в естественото
човешко сърце и който се засилва чрез себеугаждане, сам Христос даде
пример на смирение. Не искаше да повери това нещо в ръцете на човеците.
Смяташе, че то е толкова важно и с такива огромни последици, че сам Той
- равният на Бога – изпълни службата на слуга към учениците. Докато те
се бореха за най-високото място, Исус – пред Когото всеки ще се
преклони, Исус, Комуто ангелите на славата смятат за чест да служат – се
наведе, за да измие нозете на онези, които Го наричаха Господ. Изми
нозете дори на Своя предател!
С живота и поученията Си Христос е дал съвършен пример за
себепожертвувателна служба, чието начало е у Бога. Бог не живее за Себе
Си. Със създаването на света и с поддържането на всичко Той постоянно
служи на другите. “Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на
добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” ( 5:45 Матей 5:45).
Този идеал за служенето Бог повери на Своя Син. На Исус бе дадено да
застане начело на човечеството, та чрез примера Си да ни научи как да
служим. Целият Му живот бе подчинен на закона на служенето. Помагаше на
всички, служеше на всички. Така Той прилагаше Божия закон в живота, а
чрез примера Си ни показа как ние трябва да го прилагаме.
Исус много пъти се бе опитвал да установи този принцип всред
учениците Си. Когато Яков и Йоан изказаха искането за заемане на видните
места, Той бе казал: “Но който иска да стане големец между вас, ще ви
бъде служител” (20:26 Матей 20:26). “В Моето царство принципът на
предпочитанията и върховенството няма място! Единственото величие е
величието на смирението. Единствената разлика се състои в степента на
отдаване на служба за другите.”
Сега, след като беше измил нозете на учениците, каза: “Защото ви
дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.” С тези думи
Христос одобряваше не просто оказването на обикновеното гостоприемство.
В тях се включваше много повече. Имаха много по-голямо значение,
отколкото измиването на нозете на гостите за премахване на праха от
пътуването. Христос основаваше тук една религиозна служба. Чрез
постъпката Си нашият Господ превърна унизителната церемония в свят
обред. Той трябваше да бъде спазван от учениците, за да поддържат винаги
в съзнанието си Неговите уроци на смирение и служене.
Този обред е установената от Христос подготовка за службата на
святото причастие. Докато в сърцето се подхранват гордост, разногласие и
борба за първенство, то не може да общува с Христос. Ние не сме
подготвени да приемем причастието на Неговото тяло и Неговата кръв.
Точно поради това Исус установи обреда като спомен за Неговото смирение,
който да бъде извършван преди причастието.
Когато пристъпват към него, Божиите деца трябва да помнят думите на
Господаря на живота и славата: “Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме
наричате Учител и Господ и добре казвате, защото Съм такъв. И тъй, ако
Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да
си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз
направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от
господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате!” В човека съществува
склонност да оценява себе си по-високо от своя брат; да работи за
собственото си “аз”, да се стреми към най-високото място; и често пъти
резултатът са лошите подозрения и огорченията на духа. Обредът, който
предшества Господнята вечеря, е предназначен да очисти и премахне тези
недоразумения, да измъкне човека от неговата себичност и да го приземи
от себевъзвеличаването до онова сърдечно смирение, което ще го доведе до
желанието да служи на своя брат.
Святият небесен Наблюдател присъства при такива случаи, за да ги
направи време за изпитване на душата, за осъзнаване на греха и за
блажена увереност, че греховете са простени. Христос присъства с
пълнотата на Своята благодат, за да променя посоката на мислите, които
са текли досега по себелюбиви канали. Светият Дух съживява
чувствителността на следващите примера на своя Господ. Когато си
припомняме унижението на нашия Спасител заради нас, мисъл се свързва с
мисъл; изниква верига от спомени – спомени за Божията велика доброта и
за милостта и нежността на земни приятели. В паметта изплуват забравени
благословения, злоупотребени милости, пренебрегнати любезности. Пред нас
се очертават ясно горчивите корени, които са заглушавали скъпоценното
цвете на любовта. Човек си спомня различни недостатъци на характера,
пренебрегнати задължения, неблагодарност към Бога, студенина към
ближния. Грехът се вижда в такава светлина, в каквато го вижда и Бог.
Мислите ни не са вече мисли на себедоволство, но на строго себеоценяване
и смирение. Умът е призован да събори всяка преграда на отчуждение.
Лошите мисли и лошите думи се отстраняват. Покоряващата благодат на
Христос изпълва душата, а любовта Му привлича сърцата в блажено
единство.
Когато урокът от подготвителната служба бъде научен така, поражда се
желание за по-възвишен духовен живот. На това желание Божественият
Свидетел ще откликне. Душата ще бъде издигната. Тогава ние можем да
участваме в службата на причастието със съзнанието, че греховете ни са
простени. Слънцето на Христовата правда ще изпълва всички кътчета на ума
и храма на душата. Ние ще виждаме “Божия Агнец, Който носи греха на
света” (1:29 Йоан 1:29).
За онези, които приемат духа на тази служба, тя никога няма да се
превърне в проста церемония. Нейният постоянен урок ще бъде: “- с любов
служете си един на друг!” ( 5:13 Гал. 5:13). Като изми нозете на Своите
ученици, Христос доказа, че е готов да извърши каквато и да било служба,
колкото и унизителна да е тя, чрез която да ги направи наследници заедно
с Него на вечното богатство на небесната съкровищница. И когато
учениците Му извършват същия обред, те се отдават на същата служба за
своите братя. Винаги когато този обред се празнува правилно, Божиите
чада се свързват в свята роднинска връзка, за да си помагат и да са за
благословение един на друг. Те се задължават да отдадат живота си на
неегоистична служба. И то служба не само един на друг. Тяхното поле на
действие е толкова широко, колкото бе и това на Учителя им! Светът е
пълен с хора, нуждаещи се от нашето служене. Бедните, безпомощните,
невежите се намират навсякъде. Тези, които са общували с Христос в
горницата, ще излизат да служат, както Той служеше.
Исус, Комуто служеха всички, стана техен слуга. И понеже служеше на
всички, отново всички ще Му служат и всички ще Го почитат. Така и тези,
които искат да притежават Неговите божествени качества и да споделят
заедно с Него радостта, като гледат изкупените души, трябва да последват
примера Му на себепожертвувателна служба.
Всичко казано се съдържаше в думите на Исус: “Защото ви дадох пример
да правите и вие, както Аз направих на вас.” Това бе целта на службата,
която Той установи. Затова и казва: “Като знаете това – като знаете
целта на Неговите уроци, блажени сте, ако го изпълнявате!”