Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Службата в дома – 28 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

Няма по-важно мисионско поле от това,
което е възложено на бащите и майките.
Възпитаването и въздигането на човечеството започва в дома. Дейността на родителите е в основата на всичко. Обществото е изградено от семейства и представлява това, което те са направили от него. От сърцето “са изворите на живота” (Пр.4:23), а сърцето на обществото, на църквата и на нацията е семейството. Благополучието на обществото, успехът на църквата, преуспяването и пребъдването на нацията зависят от влиянието на дома.
Ролята и значението на домашния живот са представени много добре в живота на Исус. Той дойде от небето, за да бъде наш Пример и Учител. Преживя тридесет години като член на едно семейство в Назарет. Библейският доклад за тези години е много кратък. Никакви особени чудеса не привличат вниманието. Никакви любопитни тълпи не го следват и не слушат словото Му. И все пак през всички тези години Той изпълнява Своята Божествена мисия. Живее като един от нас, участва в домашния бит, подчинява се на семейната дисциплина, изпълнява налаганите му от нея задължения и носи бремето є. Под закрилата на един скромен дом, в който споделя нашата човешка участ, Той “преуспяваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” (Лука 2:52).
През всички тези години от Неговия живот се излъчват потоци от състрадание и готовност за помощ. Себеотрицанието и издръжливостта, куражът и верността Му, устояването на изкушенията, ненарушимият мир, спокойната ведрост са постоянно насърчение за околните. Той внася чиста, уютна атмосфера в дома и животът Му действа като квас сред слоевете на обществото. Никой не казва, че е извършил някакво чудо. Една невидима сила обаче ­ целебната, животворната сила на любовта ­ се излъчва от Него към изкушаваните, болните и наскърбените. Още от дете Той служи на другите, без да го изтъква, и затова всички обичат да Го слушат, когато започва Своята открита проповедническа служба.
Детските години на Спасителя са най-прекрасният пример за младежта. Те са поучителни и трябва да служат за насърчение на всички родители. Кръгът на семейните и съседските задължения представлява първото поле на дейност за тези, които искат да работят за издигането на нравственото и духовното равнище на ближните си. Няма по-важно работно поле от това, възложено на основателите и пазителите на дома. Никое дело, поверено на човешки същества, не включва в себе си по-големи и по-важни последици от поверената на майките и бащите задача.
Бъдещето на обществото се определя от децата и младежите на днешното време. А какво ще стане от тях, зависи от дома. По-голямата част от болестите, мизерията и престъпленията, от които човечеството страда, може да се припише на липсата на правилно домашно възпитание. Ако домашният живот беше чист и истинен, ако децата, излизащи от него, бяха подготвени да се справят с отговорностите и опасностите на живота, колко различен щеше да изглежда светът!
Полагат се големи старания; време, пари и труд се влагат почти в неограничени размери за институции и заведения за жертвите на лошите навици. Но дори и тези старания не са в състояние да поправят голямото зло. Колко малък е успехът! Колко малко се избавят завинаги!
Много от тези нещастници жадуват за по-добър живот, но им липсват кураж и решителност да скъсат с навика. Те се плашат от усилията, труда и жертвите, които са необходими, и животът им е мизерен и провален. По такъв начин мъже с блестящ ум, с прекрасен външен вид, благородни и силни, които по природа са били надарени със способности да заемат отговорни длъжности, пропадат и биват изгубени и за този, и за бъдещия живот.
Колко тежко е за покаялите се да победят и да си възвърнат отново човешкото достойнство! Мнозина през целия си живот с разрушено телесно здраве, с колеблива воля и разсъдък, с отпаднали душевни сили, е трябвало да жънат плодовете на злото, което са сели в младостта си. А колко повече би могло да се направи, ако борбата със злото започнеше още в самото му начало!
Това дело до голяма степен лежи в ръцете на родителите. Ако в старанията, които се полагат за възпиране на растящото невъздържание и на други лоши прояви, подобно на рак разяждащи тялото на обществото, се обръщаше повече внимание на обучаването на родителите как да възпитават децата си, доброто би било сто пъти повече. В тяхна власт е да превърнат навика ­ една такава страшна злотворна сила, в сила за добро.
Родителите могат да поставят основата на здрав и щастлив живот за децата си. Могат да ги изпратят вън от дома си с морални сили да противостоят на изкушенията, за да се справят успешно със задачите на живота. Могат да им помогнат да посветят живота си за прослава на Бога и за доброто на човечеството. Могат да им проправят пътища, които през слънце и сенки да водят към Славните Висини горе.
Нагледен урок
Мисията на дома се простира и извън неговите членове. Християнското семейство трябва да бъде образец, който да представя стойността на истинските принципи в живота. Така то ще бъде сериозна сила на доброто. Влиянието на добрия дом действа много по-силно върху човешките сърца и живот от всякаква проповед. Когато младежи излизат от такъв дом, те разпространяват усвоените вече навици и поуки. Така благородни житейски принципи се въвеждат и в други семейства и навсякъде в обществото се разпръсва облагородяващо влияние.
Готоприемството
Има много хора, за които нашият дом може да бъде благословение. Приемите и семейните ни срещи не бива да се ръководят от предписанията на светските нрави, но от Христовия Дух и от ученията на Словото Божие. Израилтяните са включвали във всичките си празници бедните, чужденците и левитите, които са били помощници на свещеника в светилището и религиозни учители и мисионери. Те били смятани за гости на народа и при всички обществени и религиозни празненства са се радвали на гостоприемство. За тях са се полагали много грижи при болест и нужда. Такива хора трябва да каним и ние в своите семейства. Колко много би спомогнало такова гостоприемство за насърчаването на болногледача или учителя, на обременени с грижи и изтощени от преумора майки или на немощни старци, които често са лишени от дом и трябва да се борят с лишения и несгоди!
“Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните” (Лука 14:12-14).
Посрещането на такива гости няма да ви струва скъпо. За тях няма да бъде нужно да приготвяте свързани с много пари и труд обеди. Няма да е нужно да демонстрирате разкош и блясък. Сърдечното посрещане, местенцето до огнището ви, столът до вашата трапеза, възможността да участват заедно с вас във вашата семейна молитва за много души би била слънчев лъч от Небето.
Нашето състрадание трябва да прекрачи границите на собственото “аз” и изолираността сред домашните стени. Чудесни случаи се предоставят на онези, които желаят да направят дома си благословение за други. Влиянието от общуването има чудодейна сила. Ако искаме, можем да го използваме, за да помагаме на заобикалящите ни.
Нашият дом трябва да бъде прибежище за изложената на изкушения младеж. Сред тях има такива, които са на кръстопът. Всяко влияние, всяко впечатление определя избора на сегашната и бъдещата им участ. Злото ги примамва отвсякъде. Неговите места са съблазнителни. Там всеки идващ бива сърдечно приканван. Навсякъде наоколо има млади хора без дом и други, чийто дом с нищо не ги привлича и подпомага, затова затъват в злото, минават под сянката на нашите собствени порти и отиват към гибелта.
Те се нуждаят от ръка, която да се протегне към тях със съчувствие. Любезни думи, изказани простичко, малко, непретенциозно внимание ще разсеят натрупалите се в душите им облаци на изкушението. Искрената проява на вдъхнатото от Небето съчувствие притежава сила да разтваря сърцата на нуждаещите се с привлекателността на християнските слова и с простото нежно докосване с духа на Христовата любов. Ако показваме съчувствие към младите, ако ги каним в семействата си и ги обграждаме с добро влияние и готовност за помощ, ще срещнем много хора, които с радост ще се насочат към пътя, който води нагоре.
Случаите на живота
Нашето време тук е кратко. Можем да минем само един път през този свят. Затова нека изградим живота си тук по най-добрия начин. Делото, за което сме призвани, не изисква нито богатство, нито високо обществено положение, нито големи способности. Необходими са само доброжелателство, самопожертвувателен дух и твърдо поставена цел. Една светлинка, колкото и малка де е, ако се поддържа постоянно да свети, може да бъде средство за запалване на много други. Обсегът на нашето влияние може да изглежда малък, способностите ни ­ нищожни, възможностите ни скромни, знанията ни ограничени. Но пред нас ще има чудесни възможности, ако използваме вярно случаите, давани ни в собствения ни дом. Ако поискаме да разтворим сърцата и дома си за Божествените принципи на живот, от нас ще се разпръснат във всички посоки животворни сили. От нашия дом трябва да изтичат целебни потоци, които да носят живот, красота и плодородие там, където сега цари суша и пустота.